№ 275
гр. Разград, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330102354 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Депозирана е искова молба от Р. Т. А. против Р. А. Й., с която е предявен
иск с правно основание чл. 61 от ЗС за прекратяване правото на ползване,
учредено в полза на ответницата с нотариален акт за учредяване право на
ползване върху недвижим имот № 164, том 2, рег. № 6414, дело № 254/2023 г.
по описа на нотариус Невена Стоянова, сключен на 18.07.2023 г., върху ½ ид.
ч. от следния недвижим имот, находящ се в *****************************,
представляващ дворно място с площ от 1 044 кв. м., съставляващ парцел V-182
в квартал 37 по кадастралния план на селото, одобрен със Заповед № 1172 от
16.10.1985 г. на Председателя на ОбНС – Разград, при съседи: от две страни
улици, парцел VI-182 и парцел IV-218, заедно с построените в имота:
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 59 кв. м. и стопанска сграда
със застроена площ от 50 кв. м. Претендира разноските по делото.
Сочи, че е единствен законен наследник на баща си Т.А.Т., починал на
22.04.2024 г., който приживе учредил в полза на ответницата вещно право на
ползване върху ½ ид. ч. от гореописания недвижим имот.
При извършен оглед на имота ищцата установила, че ответницата била
премахнала ламперията в кухнята и коридора и я наредила на земята.
Покривът на къщата бил компрометиран и протекъл на няколко места, имало
влага и вода на втория етаж, което било сигурна предпоставка за по-
нататъшно увреждане на имота. Цялата къща била в абсолютна мръсотия и
неприятна миризма, навсякъде имало паяжина, което също можело да доведе
до съществено увреждане на имота и да го направи негоден за обитаване.
Дворът бил напълно изоставен и неподдържан, едната страна на
селскостопанската сграда била готова да се срути, имало нужда от спешен
ремонт.
С нотариална покана ищцата отправила предупреждение до ответницата
да приведе недвижимия имот в ремонтиран и подходящ за обитаване вид,
1
както и в двуседмичен срок от получаване на поканата да предприеме
действия, като организира започването на ремонтни дейности, които да бъдат
извършени качествено или организирането на тези дейности да се осъществи
от ищцата, като ответницата заплати половината от тяхната равностойност.
За да се освободи от всички тези задължения, ищцата предложила на
ответницата да прекратят извънсъдебно правото на ползване, с декларация с
нотариално удостоверен подпис и съдържание.
До настоящия момент ответницата не била отговорила на нотариалната
покана, нито предприела някакви действия за ремонтиране на имота и
привеждането му в нормален вид, което обуславяло правния й интерес от
завеждане на настоящия иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор, в който взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск и моли за
неговото отхвърляне.
Правото на ползване върху ½ ид. ч. от имота й било учредено от Т.А.Т.
на 18.07.2023 г. Същото било пожизнено и безвъзмездно, тъй като такава била
волята на учредителя, с когото живели на семейни начала в продължение на 28
години. През този период, с нейна помощ била построена жилищната сграда в
имота, а стопанската постройка се запазила във вида, в който се намирала в
момента. Т.А.Т. се разболял тежко и ответницата се грижела за него през
продължителен период от време в имота в ********, каквото било и неговото
желание.
Твърди, че ищцата винаги е имала ключ от имота и достъп до него, но не
желаела да контактува с баща си и не водела дъщеря си при него. Ответницата
сама полагала грижи за Т. до смъртта му и когато състоянието му се влошило
и изпитвал болки, от които викал непрекъснато, тя била подложена на силен
стрес, но не преставала да се грижа за него нито за ден. През целия период на
заболяването на Т., ищцата не го посетила и отказвала да го види.
Оспорва обстоятелството, че имотът бил неподдържан – доколкото
могла се грижила за хигиената в къщата, жилищната сграда била в добро
състояние, поддържала и градинката в предния двор. Сама косила тревата в
задния двор, а ищцата, въпреки че била собственик на имота, не положила
каквато и да било грижа за него след смъртта на баща си. На втория ден след
кончината му, ищцата я уведомила, че иска да продаде имота, но учреденото
право на ползване пречело на сделката, затова я притискала да се откажа от
него.
Счита, че волята на дългогодишния й съжител била имотът да бъде
запазен и да се ползва от дъщеря му и внучката му, за което ответницата
съобщила на ищцата.
Твърди, че преди да се разболее тежко, Т. направил частичен ремонт на
покрива, като извършил припокриване, при което подменил повредените
елементи от покривната конструкция, а относно стопанската постройка – имал
намерение да я събори, но предвид заболяването си, не могъл да го изпълни.
Оспорва, че била демонтирала ламперията в кухнята и коридора. Т. бил
закупил материали за изготвяне на ламперия по стени и таван, но не ги бил
монтирал, а ответницата, докато го гледала поставила няколко елемента от
ламперията на пода, за да можела да го обгрижва по-добре.
Оспорва, че ищцата й била връчила нотариална покана. Видно от текста
2
на същата, тя била връчена при условията на чл. 44, ал. 1, изр. последно от
ГПК, като заявява, че не й била изпращана нотариална покана, чието
получаване да е отказала.
Сочи, че ищцата е могла при желание от нейна страна да предприеме
ремонтни дейности по имота, които смята за наложителни, тъй като винаги е
имала достъп до него. Дължимите данъци и такси за имота била заплатила в
качеството си на ползвател.
Твърди, че през зимата на 2024 г.-2025 г. не е живяла в имота, поради
липса на средства за покупка на дърва за огрев, а наличните такива били взети
от ищцата, която прибрала и пералнята от кухнята след смъртта на баща си.
Счита, че този процес се води, за да бъде принудена да се откаже от
правото на ползване и ищцата да се разпореди с имота.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, установи
от фактическа страна следното:
Не се спори, а и видно от представените с исковата молба заверени
преписи от нотариален акт № 172, том I, дело № 359/1983 г., съставен от съдия
при РС Разград и разрешение за строеж № 34/22.03.1985 г., издадено от
Общински народен съвет Разград, се установява, че процесният недвижим
имот е бил собственост на Т.А.Т., бивш жител на ********, общ. Разград.
От представения по делото нотариален акт № 164, том 2, рег. № 6414,
дело № 254/2023 г. на нотариус Невена Стоянова, № 291 по регистъра на НК с
район на действие РС Разград, се установява още, че Т.А.Т. е учредил в полза
на Р. А. Й. правото на ползване върху ½ ид. ч. от процесния имот, пожизнено и
безвъзмездно.
От приложения към исковата молба заверен препис от удостоверение за
наследници е видно, че единствен наследник на починалия на 22.04.2024 г.
Т.А.Т. е Р. Т. А..
От представения заверен препис от нотариална покана от 22.05.2024 г.,
връчена на ответницата при условията на чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК –
при отказ, се установява, че ищцата е поканила ответницата в двуседмичен
срок да организира започването на ремонтни дейности, които да бъдат
извършени качествено или тя самата да организира тези дейности, като
ответницата заплати половината от тяхната равностойност, оценени на около
3 500 лв. С нотариалната покана е поискано и заплащане на обезщетение в
размер на 300 лв. месечно за това, че ответницата ползвала целия имот.
Като доказателства по делото са приети още и приходни квитанции от
12.02.2024 г. и от 07.02.2025 г. за платени от ответницата данъци и такси за
процесния имот.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Е.М.К., А.Ф.А., К.В.В. И.Й. Т..
Свидетелката Е.М.К., сестра на ищцата и дъщеря на ответницата,
твърди, че преди две седмици двете ходили в имота в ****************. На
втория етаж било най-зле, покривът течал, фазерът под гредите бил накъдрен
и влажен, а на места липсвал, имало паднала мазилка. На покрива имало
свлечени керемиди и се виждало небето. Ако не се направел покривът, той
щял да падне. В таванската стая се виждали гредите, на някои места вече
нямало фазер. Отвън също се виждали кафяви следи. На втория етаж по
мазилката се виждало, че е текла вода. Заявява, че брат й има апартамент в
3
ж.к. Освобождение № 35 и той е разрешил на майка им да живее там. Когато
ходили до къщата в ********, там нямало никой, нямало как да се живее в
имота, тъй като покривът започвал да се събаря. Сестра й си имала ключове от
имота, отключила и така влезли в него. Твърди, че покривът на къщата бил от
дървена конструкция, а на втория етаж имало плоча, която не покривала целия
етаж и стълба, която извеждала до покрива. Качили се да видят има ли места,
на които липсват керемиди. На това място имало теч. Докато бил жив Т., била
ходила в имота, но не помни преди колко време е било това. Но знае, че когато
бил жив, много си поддържал нещата, стараел се доколкото можел. Починал
миналата година, бил болен и не можел да се занимава със строителство. Не
знае, докато бил жив да е правил препокриване на къщата. В имота имало
градина и постройки за животни. Дворът бил изчистен, било изорано, зет й
ходел да обработва земята. Не знае дали някой създава проблеми на ищцата да
ходи да обработва земята. В градинката всичко било в трева. Свидетелят
А.Ф.А. познавал ищцата и мъжа й от общи приятели, ходил е в къщата в
******** преди около месец. Извикали го да огледа състоянието на покрива,
защото се занимавал със строителство и покриви от шест години, макар че
нямал фирма. Установил, че покривът тече, по фасадата и стената имало
стичане. На втория етаж от дясната страна имало таванска стая и като се
погледнело нагоре се виждало небето и течало. Покривът бил подпрян с едно
дърво, за да не падне, имало счупени цигли, мазилката на плочата била
паднала. Трябвало да се ремонтира покрива, защото без ремонт щял се събори.
Според него бил правен някакъв ремонт преди две години, но направеното
било именно подпирането на покрива с кол, нямало следи от друг ремонт.
Фазерът бил провиснал, влажен. Най-вероятно покривът бил текъл и затова
фазерът бил паднал. Качил се на тавана, за да огледа състоянието на гредите и
установил, че циглите са разместени и покрива тече, имало и счупени цигли.
Когато те се разместели, покривът започвал да свети и се виждало навън.
Имало и паднала мазилка в следствие на теча от покрива. Не бил съставил
обаче документ при този оглед. По негова преценка ремонт на покрива би
струвал около 20 000 лв., която сума включвала изцяло подмяна на покрива и
гредите, защото те започнали да гният.
Свидетелят К.В.В. твърди, че познава Р., тъй като работела в пощата в
********, а Т. – мъжът, с който живеела, бил стругар и по този повод бил
ходил при него да му прави части за парното. Свидетелят предходния ден
твърди, че бил в къщата и разрушения по нея не видял, нито някакви течове. В
петък валял сняг и ако имало течове, щяло да е мокро. Къщата била стабилна,
на два етажа, ако се смятал и таванския етаж. Къщата била с колони, бетон,
арматура, влизал във всяка стая, с изключение на една на втория етаж, която
била заключена. Нямало никакъв теч по тавана. След снега, който валял в
петък, трябвало да има някакви поражения, някъде да е мокро, петна, но
такива не видял. Имало сгънат фазер, но това било от покрива, когато течал.
Фазерът бил малко деформиран от влага, но той се деформирал, когато имало
теч. През м. август 2023 г. къщата била припокривана с цигли, видял
работници, които работят, като минавал покрай къщата. Явно теча бил
отпреди, сега нямало никакъв теч и никъде не било мокро. Огледал фасадата
на къщата преди да влезе в нея и в момента не личало да има теч. Петната по
фасадата били стари. На покрива се виждало, където било текло. Не бил
забелязал да има паднала мазилка, фазерите били провиснали, тъй като били
деформирани, но това било отдавна, преди години, сега фазерът не бил мокър.
Свидетелката И.Й. Т. познава процесния имота в ********, ходела много често
4
там, последно – в сряда, стрували една година на Т.. Тогава се качили горе да
видят покрива. Къщата била обзаведена – долу имало голяма стая, кухня,
баня, тоалетна. Състоянието на стаите било добро за живеене. Горе стаите
били със спални, пердета, обзаведени. По-миналата година Т. правил ремонт
на покрива, на страната към улицата. Над стаите нямало теч, имало си таван,
замазано било. Нямало нищо запустяло в къщата, имало поддържана
градинка. Сега още и трева нямало, свидетелката не видяла да има трева. Не
била срещала Р. там, може да е ходила в имота, но не я била виждала. Видяла я
на погребението на баща й, както и на 40-те дена. Не била чувала Р. да се
оплаква, че имотът ще се срути. На горния етаж имало две стаи, които били
обзаведени изцяло. На този етаж имало едни наредени плоскости, но не били
поставени. Предполага, че Т. е щял да поставя ламперии, но напоследък не
бил добре и не били поставени. На втория етаж имало коридор, две спални и
едно място, на което правили ремонт по-миналата година. Често се събирали с
Т. и си споделяли. От него знаела за този ремонт, на втория етаж в дясно
имало някакви течове, но Т. правил ремонт и в момента не се виждали течове,
сухо било. Виждали се някакви парчета от фазер, които трябвало да се
изчистят, но Т. като не бил добре, не го направил. Тези парчета били на
покрива и били провиснали, но не били мокри.
Съдът изслуша в съдебно заседание ответницата, която твърди, че
първият свидетел е най-голямата й дъщеря, която от десет години не била
стъпвала в тази къща и нямала поглед върху нещата. Покривът бил
припокриван, половината от къщата била направена приживе от Т., а на
другата половина ремонт правил съпругът на Р.. Градинката била поддържана,
копаела и сеела, всичко, каквото трябва. В момента не живеела там, защото
взели пералнята, дървата, спрели водата. Т. направил нотариалния акт така,
защото на нея имал доверие, тя го изгледала, а те въобще не идвали. Дори в
последния момент, когато щял да издъхне баща им, тя им се обадила, но те не
дошли. Р. не знаела кога е правен ремонта, само двамата били тогава. Нямало
никакви течове, тези фазери щяла да ги махне, отдавна били така повредени.
Имало петна, но отпреди ремонта, когато течало. Никога не е имало ламперия,
Т. не успял да я сложи. Упреците били умишлени против нея, за да я изгонят и
да продадат имот.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи:
Искът за прекратяване вещното право на ползване е допустим, като
предявен от материално легитимирано лице – собственикът на имота, върху
който правото е учредено. Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Вещното право на ползване е абсолютно вещно право върху чужд имот,
като същото включва правомощията за използване на вещта и за получаване
на добивите от нея, без да се накърняват субстанцията и предназначението й.
С акта на неговото учредяване се пораждат взаимни права и задължения
между собственика на обременения имот и носителя на вещното право на
ползване. Те обвързват собственика и ползвателя във взаимните им
отношения и нямат вещно-правен характер. В този смисъл, за собственика на
обременения имот възникват следните задължения – да предаде имота във
владение на ползвателя, да не му пречи при използването на вещта и при
извличането на доходи от нея, респективно да му заплати обезщетение за
вреди, ако наруши тези задължения. Съответно, носителят на вещното право
на ползване има към собственика следните задължения – да съхранява вещта,
5
да я използва и стопанисва с грижата на добър стопанин, да заплаща
разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси – чл.
57, ал. 1 от ЗС.
Съгласно чл. 61 от ЗС, собственикът, каквато безспорно е ищцата, може
да иска съдебно прекратяване на правото на ползване, ако ползвателят си
служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или значително
повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или извършва
действия, с които съществено променя вещта.
Основанията за прекратяване на вещното право на ползване са
алтернативно дадени. За успешното провеждане на иска за прекратяване
ищцата следва да установи наличието на някое от основанията, както и че
ползвателят не е преустановила нарушението, след като е била предупредена.
Носителят на вещното право на ползване има към собственика задълженията
да съхранява вещта, да използва и стопанисва с грижата на добър стопанин, да
плаща разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси
(чл. 57 от ЗС). Нарушението на тези задължения води до право на собственика
да иска разваляне на акта за учредяване на вещното право на ползване.
В настоящото производство ищцата претендира прекратяване на
учреденото по отношение на ответницата право на ползване на ½ ид. ч. от
процесния недвижим имот, като твърди, че последната не изпълнява
задълженията си за ремонтиране и поддържане на имота в подходящ за
обитаване вид.
Следва да се отбележи, че развалянето на договор е крайно средство,
което не може да бъде предпочетено пред изпълнението. Израз на това
разбиране на законодателя е нормата на чл. 61 от ЗС, аналогична на чл. 87, ал.
1 от ЗЗД, която изисква собственикът-кредитор да предупреди ползвателя-
длъжник, преди да упражни правото да прекрати (развали) договора. Правото
да се развали договора не възниква, ако неизпълнената част е незначителна с
оглед интереса на кредитора, т.е., при несъществено нарушение – аргумент от
чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Законът не определя кога неизпълнението е незначително
или кога нарушението е несъществено. Този въпрос се преценява въз основа
на фактите по делото, като съдът следва да вземе предвид както конкретното
съдържание на договора, така и общите принципи на изпълнението,
установени в чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства не обосновават
недвусмислено и категорично основателността на ищцовата теза. От страна на
ответницата не е налице описаното в чл. 61 от ЗС поведение, предпоставящо
прекратяване правото на ползване върху процесния имот.
В хода на делото бе установено, че на ответницата е учредено право на
ползване върху ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в
*****************************, представляващ дворно място с площ от 1
044 кв. м., съставляващ парцел V-182 в квартал 37 по кадастралния план на
селото, одобрен със Заповед № 1172 от 16.10.1985 г. на Председателя на ОбНС
– Разград, при съседи: от две страни улици, парцел VI-182 и парцел IV-218,
заедно с построените в имота: двуетажна жилищна сграда със застроена площ
59 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 50 кв. м. Останалата ½ ид.
ч. от имота безпрепятствено се ползва от ищцата, като собственик на същия –
св. К. потвърждава, че ищцата има ключ от имота, отключила е и така са
влезли в него, за да го огледат. Дворът бил изчистен, било изорано, зет й
6
обработвал земята и не знае някой да създава проблеми на ищцата да
обработва имота. След като ответницата не ползва целия имот, тъй като
учреденото й право е върху ½ ид. ч., не може да й се вмени в задължение да
поддържа и ремонтира целия имот, а при неизпълнение – да се иска
прекратяване на правото на ползване. Според чл. 61 от ЗС неизпълнението на
задълженията следва да е съществено, което по делото не е установено. Не е
налице и поведение и служене с имота, което да го застрашава с разрушаване,
значително повреждане или съществено да го променя. Ищцата не може да
иска прекратяване на ползването, след като ответницата я е допускала в
имота, имала е ключ от същия, обработвала го е. Не са представени
доказателства, с оглед съвместното ползване на имота, каква е частта от
необходимите разходи, дължими от ответницата, поради което дори и да има
неизпълнение на това й задължение да компенсира извършени от ищцата
разноски за ремонт на целия имот, не може да се прецени дали е съществено
това неизпълнение и обосновава ли прекратяване на ползването по съдебен
ред.
По отношение ищцовите твърдения за необходимостта от извършване на
ремонт, следва да се посочи, че необходими са тези разноски, с които се цели
запазване на вещта от погиване или повреда, т. е. следва да е налице
обективна наложителност за извършването им. Не са необходими разноските,
които са свързани с нормалното използване на вещта. В контекста на
изложеното съдът намира, че описаните в исковата молба дейности, налагащи
ремонт, нямат характера на необходими. По делото не бе доказано, че при
неизвършването на тези ремонтни работи имотът не би бил годен за ползване.
От показанията на свидетелите В. и Т. се установява, че приживе съжителят на
ответницата и баща на ищцата е правил ремонт на покрива и ако има следи от
теч и повреди по фазера на тавана, то това е от преди извършения ремонт, а
към момента мястото е сухо, въпреки падналия няколко дни по-рано сняг. При
липсата на твърдения в исковата молба, както и на доказателства, че
ответницата с конкретно свое неправомерно поведение – действие или
бездействие, което да е в разрез със законоустановените ограничения за
упражняване вещното право на ползване, е предизвикала промяна в
състоянието на имота, различно от това, в което й е бил предаден,
включително като го е увредила или е създала предпоставки за увреждането
му, то следва да се приеме, че се касае за необходимост от обикновен текущ
ремонт и поправка на повреди, възникнали вследствие на обикновената
употреба. А следва да се има предвид, че съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗС
ползвателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се
дължат на обикновената употреба.
Следва да се отбележи и че от представените от ответницата писмени
доказателства за заплатени данъци и такси за процесния имот, може да се
направи обоснован извод кой е заплащал тези суми и да се приеме, че е налице
изпълнение на това задължение на ползвателя, поради което съдът счита, че не
е налице и това основание за прекратяване на учреденото вещно право на
ползване – аргумент от чл. 57, ал. 1 от ЗС.
Застрашаването на вещта в контекста на разпоредбата на чл. 61 от ЗС е
функция на използването на съответния имот по неподходящ или увреждащ
начин, а не последица от неизпълнение на други задължения по смисъла на
закона. При това положение, даже и да се приеме, че от страна на ответницата
е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗС да поддържа вещта
7
в състоянието, в което я е приела, като липсват доказателства в какво
състояние се е намирал имотът предвид липсата на представен опис по
смисъла на ал. 2, съдът счита, че това не може да обоснове предсрочното
прекратяване правото на ползване.
В този смисъл следва да се приеме, че съществено неизпълнение на
задължения от страна на ответницата, като ползвател, не е налице, поради
което и релевираната конститутивна претенция на ищцата следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на спора и предвид изричното изявление на ответницата,
че не претендира разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Т. А. с ЕГН ********** от
****************************************** против Р. А. Й. с ЕГН
********** от ******************************************, иск по чл. 61
от ЗС за прекратяване правото на ползване на Р. А. Й. с ЕГН **********,
учредено й с нотариален акт № 164, том 2, рег. № 6414, дело № 254/2023 г.,
върху ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в
*****************************, представляващ дворно място с площ от 1
044 кв. м., съставляващ парцел V-182 в квартал 37 по кадастралния план на
селото, одобрен със Заповед № 1172 от 16.10.1985 г. на Председателя на ОбНС
– Разград, при съседи: от две страни улици, парцел VI-182 и парцел IV-218,
заедно с построените в имота: двуетажна жилищна сграда със застроена площ
59 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 50 кв. м.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8