Р Е Ш Е Н И Е
№ 260058
гр.Шумен, 22 Март 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Р.
Хаджииванова
2.С. С.
при секретаря Т. Тодорова като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №43 по описа за 2021 год. на ШОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260028 от 15.01.2021г.
постановено по гр.д.№2843/2020г. на ШРС, съдът е уважил молбата на Й.С.Д. от гр.Шумен,
за издаване на заповед за защита срещу дъщеря ѝ В.Г.И. ***. С издадената
заповед за защита ответницата е била задължена да се въздържа от упражняване на
домашно насилие спрямо молителката, отстранена е от съвместно обитаваното
жилище в гр.Шумен, бул.... №31, ет.2, ап.5 за срок от шест месеца, забранено ѝ
е да се приближава до молителката, до обитаваното от нея жилище, до местата за
социални контакти - магазин Булмаг на бул.... и аптеката в близост до този
магазин, за срок от шест месеца, и е наложена глоба на ответницата в размер на 200
лева. Недоволна от така постановеното решение останала ответницата В.Г.И., и го
обжалва, като твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно, поради което и
моли същото да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият депозира
отговор, в който излага че решението е правилно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени
в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност
събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна: Ищцата Й.С.Д. и ответницата В.Г.И. са майка и
дъщеря, като двете живеели в общо жилище, което е собственост на ответницата,
доколкото по силата Нотариален ат за покупко-продажба на недвижим имот №...от
2014 год. на нот.К.М.с рег.№222 на НК, собствеността върху същото ѝ било
прехвърлено от нейната майка – ищцата, като последната си е запазила правото на
ползване и обитаване на имота до края на живота си безвъзмездно. До месец август 2020 год. ответницата живеела и
работела в Италия, като след завръщането си в страната отишла да живее при
своята майка. Започнала да ѝ повтаря, че тя е собственик на имота и че
ищцата трябва да се съобразява с всичко, което тя поиска, държала се грубо,
обиждала я, като я наричала луда и болна от алцхаймер. Обвинявала я, че е счупила леглото на което спи, както и че
унищожава мебелите в апартамента. През
зимата Д. обитавала южната част от апартамента, тъй като била по-малка и
по-лесно се отоплявала. На 06.12.2020 год. след възникнал скандал между двете, И.
заключила тази стая, в която се намирали личните вещи, лекарства, слухов
апарат, апарат за измерване на кръвно налягане, като ѝ казала, че ще спи
в западната стая от апартамента. Тази стая била трудно отопляема, тъй като била
много по голяма, а в нея имало монтирана единствено печка на дърва, като в
същото време ищцата не разполагала с достатъчно количество дърва, които да
използва за отопление. След възникналия между двете конфликт, свързан с
ограничения достъп до южната стая, ответницата нарекла майка си луда и я
заплашила, че ще я принуди да се махне доброволно от жилището. Казала ѝ,
че не признава правото ѝ на ползване и обитаване на апартамента, че тя
самата е собственик, и никой не може да й казва какво да прави с жилището си.
Отново я заплашила, че както е заключила южната стая, така ще заключи всичко,
което ѝ е нужно. В резултат на тези действия на ответницата, ищцата се
почувствала емоционално и психически съсипана, вдигнала кръвно, не можала да
спи цяла нощ, плакала. Това я принудило да се обади на другата си дъщеря -
свидетелката С.Г.Г.и на зет си М.Д.Г.. След пристигането си в апартамента,
двамата се опитали да разрешат възникналия конфликт по доброволен начин, но между четиримата
възникнал скандал, който бил съпроводен отново с обиди и закани от страна на
ответницата към ищцата. В разговор между ответницата и свидетелите Г. и Г., И.
им заявила, че е заключила южната стая на апартамента и е ограничила достъпа на
ищцата до нея, за да я накаже, както и че няма да отключи стаята, докато не
бъде отремонтирано леглото, което според нея ищцата умишлено била счупила. В
представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката
декларира, че на 06.12.2020г. ответницата е упражнила психическо насилие над нея
- заключила южната стая, която молителката обитавала, и където били всичките и
вещи - лекарства, слухов апарат, апарат за кръвно налягане, и я изгонила да спи
в голямата западна стая, която е неотопляема. Нарекла я луда, обиждала я и
ѝ заявила, че сама ще я принуди да се махне, доброволно, била ѝ
съсипала мебелите, заплашила я, че както заключила южната стая, така ще заключи
всичко, което и е нужно.
Горната фактическа обстановка налага следните правни
изводи: В чл.2 от ЗЗДН е дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на
закона, като всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено от определена категория лица
спрямо друга, в която попадат страните по настоящото производство. За да бъде
окачествено едно действие като "психическо насилие" е необходима
известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и конфликтни
ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и лични
проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично
или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да
се прави винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните,
техните физически и психически особености и съответните следи, останали в
съзнанието на пострадалото лице. Следва да се има предвид, че поради характера
и спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и
това, че по правило актовете на домашно насилие се извършват без присъствието
на очевидци, законодателят е предоставил изключително улеснение за пострадалото
лице единствено въз основа на представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН да
бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. За да послужи като
доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и достатъчно
конкретно да се посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко
което е извършено от ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е
извършено домашно насилие, включително и с посочване на думите, изразите,
жестовете, механизма на насилието и всичко в поведението на ответника, за което
се твърди, че представлява акт на домашно насилие. Декларацията се подава към
молбата за защита и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице, само обаче когато няма други събрани доказателства. В такъв
случай в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е
извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да
доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителката при наличие на
оспорване на твърденията ѝ, не следва да проведе пълно и главно доказване
на същите, което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно
насилие. От една страна отправени ругатни и обидни думи могат да засегнат
себеоценка и да накърнят чувството за достойнство на човек, но те не могат да
се квалифицират като психическо насилие. Психическото насилие поражда негативни
преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или принуда да извърши
действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху пострадалия
чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на
емоциите и нарушаване на душевния баланс. Влошените отношения между страните,
както и упражненото психическо насилие от ответника, се установяват безспорно
от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Индиция за същото са,
както събраните по делото гласни и писмени доказателства, частичното признание
на факта на заключване на южната стая от ответната страна, така и представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съобразно чл.13, ал.3 от закона е
достатъчно основание за издаване на заповед при липса на други доказателства.В
настоящия случай съдът намира, че въпреки опита за провеждане на насрещно
доказване на ответната страна, такова надлежно не е осъществено, и установената
принуда да напусне обитаваната от нея стая, заплаха за допълнително
ограничаване на правата ѝ, са от категорията на актовете по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН, годни да причинят сочените последици в съзнанието на молителката
от упражненото психическо насилие. Мерките за защита от домашно насилие, макар
и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават
правата и интересите на засегнатите лица. Ето защо следва да се приеме, че на
06.12.2020г. ответницата е упражнила домашно насилие над молителката,
изразяващо се в психически тормоз.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
Налице са материалноправните предпоставки по чл.2 от ЗЗДН, поради което и съдът
е следвало да издаде заповед за защита от домашното насилие. При определяне
вида на необходимите в случая мерки за защита съобразно чл.5 от закона, съдът е
съобразил характера на осъществяваното насилие и настоящите отношения между
страните, налагайки му санкция в минимален размер. Периодът за който е отстранен
ответника от съвместно обитаваното жилище е също към минималния размер, и е
достатъчен, както с оглед предотвратяване на конфликтни ситуации, които не са в
интерес на никоя от страните, така и за евентуално доброволно уреждане на
споровете между роднините.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да остави
в сила. Доколкото решението е постановено при очевидна фактическа грешка, като
първоинстанционния съд е пропуснал да отбележи в диспозитива на същото началния
момент на срока, за който се налагат мерките, горното следва да се конкретизира
за яснота в настоящото решение /срока следва да бъде считано от налагане на
мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело, а
именно 16.12.2020г. /
При този изход на спора на основание чл.17, ал. 2 от ЗЗДН и чл.18, ал.1 вр. чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК /и съобразно задължителните тълкувания дадени в т.22 от
Тълкувателно Решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/,
жалбоподателя следва да заплати по сметка на Окръжен съд - Шумен държавна такса
в размер на 12,50 лв. На въззиваемата страна следва да се присъдят направените
по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение от №260028 от
15.01.2021г. постановено по гр.д.№2843/2020г. по описа на Районен съд - гр.Шумен
/с допусната очевидна фактическа грешка в него, като началния момент на
шестмесечния срок на наложените мерки по чл.5, ал.1 т.2 и т.3, следва да се
чете - считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело, а именно 16.12.2020г./.
ОСЪЖДА В.Г.И.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Д. с ЕГН ********** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща
направените пред настоящата инстанция деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.Г.И.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 12,50 лева /дванадесет лева и петдесет
стотинки/.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.