№ 284
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900667 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от СТИМЕКС ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Арх.Петко Момчилов №26,
против ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.Тролейна №48, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.258 и сл.
ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 383982,60лв с
ДДС, представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за
инженеринг от 06.10.15г., за което е издадена фактура №20/01.10.16г., и
сумата от 117008,03лв, представляваща обезщетение за забава за периода от
24.09.18г. до 24.09.21г., които вземания са цедирани с Договор за прехвърляне
на вземане от 22.08.19г. от ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ ЕАД и СУПЕРВАЙЗЕР
ЕООД, като съдружници в ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР, на
СТИМЕКС ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба-24.09.21г. до оконч.изплащане.
В исковата молба се твърди, че процесното вземане е възникнало
на основание изпълнение на Договор за инженеринг от 06.10.15г. по проект
на община Варна „ Интегриран градски транспорт на Варна“, по който ДЗЗД
ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР е изпълнител. Излага, че предмет на
1
договора били съвкупности от дейности и услуги- проектиране, строителство
и авторски надзор, като процесната фактура №20/01.10.16г. на стойност
1277473,57 лв с ДДС включвала дължимото възнаграждение за реално
извършени и приети без забележки СМР и авторски надзор. Твърди, че е
налице влязло в сила решение №60014/28.07.21г. по т.д.№2563/19г. на ВКС, с
което вземането по фактурата било признато по основание и размер на
1252370,83лв, от които били приспаднати неизпълнени СМР в размер на
25102,74лв и дължима неустойка от 86698лв. Счита, че към момента дължим
бил остатъка от 752370,83лв, част от който е вземането на настоящия иск.
Сочи, че по силата на Договор за прехвърляне на вземане от 22.08.19г.
ищецът е придобил процесното вземане, заедно с привилегиите,
обезпеченията и с изтеклите лихви за забава, като ответникът бил уведомен за
прехвърлянето на 16.09.19г. Твърди, че въпреки отправените покани
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати прехвърленото
вземане, чийто падеж е настъпил на 21.10.16г.С допълн. искова молба оспорва
твърденията на ответника. Счита, че с оглед приемането на изпълнението
правото на ответника на възражения за неточно и количествено неизпълнение
е погасено.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК отв.ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ
ЕАД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва извършената цесия да е породила действие за
него. Твърди, че по силата на сключено между него и ДЗЗД ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР споразумение №80/07.10.19г. е извършил плащане в
полза на ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР в размер на общата сума
от 1141743,29лв, като с оглед постановеното по т.д.№2563/19г. на ВКС
решение, подлежащата на връщане сума като недължима възлизала на
486698лв главница, като дължима била и платена върху нея законна лихва.
Оспорва и претенцията за мораторна лихва с твърдението, че фактурата не е
представена на отв.страна и не е налице факт.състав на чл.6, ал.4 от договора.
Прави възражения за прихващане, заявени при условията на евентуалност,
със сумата от 748802,18лв, представляваща подлежаща на връщане сума,
получена без основание, евентуално на отпаднало основание, евентуално с
оглед на неосъществено основание, а в условие на евентуалност подлежаща
на връщане поради обогатяване без основание до размера на обедняването.
Конституираното на страната на ищеца трето лице – помагач
2
ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Възраждане, бул.Христо Ботев №57А, изразява
становище за основателност на предявените искове.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач
ОБЩИНА ВАРНА, изразява становище за неоснователност на предявените
искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, че между ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ ЕАД
като възложител и ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР като
изпълнител е сключен Договор за инженеринг от 06.10.15г. по проект на
община Варна „ Интегриран градски транспорт на Варна“ с предмет „
Инженеринг-проектиране, строителство и авторски надзор за подобряване на
производствено-техн.база на Градски транспорт ЕАД Варна“, като
конкретните дейности са подробно описани в чл.1, ал.2 от договора.
Не се спори още, че изпълнителят ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-
СУПЕРВАЙЗЕР е издал фактура №20/01.10.16г. на стойност 1277473,57 лв с
ДДС, съставляваща възнаграждение за извършени СМР, надлежно описани
във фактурата.
С влязло в сила решение по т.д.№324/17г. на ВОС, частично
отменено с решение по в.т.д.№197/19г. на ВАпС, частично отменено с
решение №60014/28.07.21г. по т.д.№2563/19г. на ВКС, е осъден Градски
транспорт ЕАД да заплати на ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ ЕАД и СУПЕРВАЙЗЕР
ЕООД, като съдружници в ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР, сумата
от 413302лв – частична претенция от общ размер 1277473,57лв,
представляваща възнаграждение по договор от 06.10.15г. по фактура
№20/01.10.16г., като за сумата от 86698лв-разликата над 413302лв до
500000лв искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане с дължима
неустойка за неспазване на срока по чл.10, ал.1,т.9 от договора.
Съгласно разрешенията, дадени с т.2 от ТР №3/22.04.19г. по т.д.
№3/16г. на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. В мотивите му е посочено, че при предявен
3
частичен осъдителен иск, независимо от обстоятелството, че с него се търси
защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както при предявения частичен иск за
част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер
на вземането, произтичащо от същото право. След като с влязло в сила
решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за
разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното
материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
В горепосоченото решение, с което е уважен предявения частичен
иск, е прието както наличието на сключен между страните договор от
06.10.15г., така и факта на изпълнение на договорените СМР и тяхното
приемане на 26.08.16г. с акт обр.15. Прието е още, с оглед въведено
възражение за неточно изпълнение в количествено отношение, че от
стойността на СМР по фактура №20/01.10.16г. следва да се приспаднат като
неизпълнени СМР в размер на 25102,74лв, като остатъка на задължението по
фактурата възлиза на 1252370,83лв.
В съответствие с приетото в т.2 от ТР по т.д.№3/16г. съдът
намира, че със сила на пресъдено нещо са установени конкретните
правопораждащи факти на спорното субективно материално право, въз
основа на които се претендира възнаграждението, а именно сключения между
ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ ЕАД и ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР
договор, извършените от изпълнителя дейности по договора и приемането им
от възложителя.
Съгласно представеният по делото договор за прехвърляне на
вземане от 22.08.19г., сключен между ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ ЕАД и
СУПЕРВАЙЗЕР ЕООД, като съдружници в ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-
СУПЕРВАЙЗЕР, от една страна като цедент, и СТИМЕКС ЕООД, от друга в
качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера част от
вземането си до размера на 383982,60лв, което има срещу ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ ЕАД, по договор за инженеринг от 06.10.15г., обективирано с
4
фактура №20/01.10.16г., заедно с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности на тази част от вземането, вкл. и с вземанията за мораторна
лихва за забава върху същото вземане за периода от 20.03.18г. до 15.08.19г. в
размер на 54824,18лв. Изрично е посочено, че прехвърленото вземане
представлява част от съдебно признато вземане по фактура №20/01.10.16г.
общо в размер на 1277473,57лв, но надхвърлящо /различно/ от присъденото в
полза на цедента в производството по т.д.№197/19г. на ВАпС вземане в
размер на 500000лв, предявено като частична претенция от 1277473,57лв по
фактура №20/01.10.16г. По делото е приложено и уведомление по чл.99, ал.3
ЗЗД, изпратено до отв.ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ ЕАД, от което е видно
входирането му при ответника на 16.09.19г. За факта на уведомяване на
длъжника свидетелства и изходящото от последния писмо изх.№2019-
1171/18.09.19г., приложено по делото. С оглед на така събраните
доказателства съдът намира, че на длъжникът е надлежно съобщено за
извършената цесия, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, и прехвърлянето на вземането е
породило действие за него на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Изложеното обосновава и активната материалноправна
легитимация на ищеца по предявения иск, като предвид нормата на чл.226,
ал.3 ГПК същият в качеството си на частен правоприемник е обвързан от
формираната с решението по т.д.№324/17г. на ВОС сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите спорното право факти, описани по-горе.
От изслушаното заключение на ССЕ се установява, че процесната
фактура №20/01.10.16г. е отразена в дневниците за покупки по ЗДДС на
Градски транспорт ЕАД през данъчен период – декември 2016г., като
ответното дружество е упражнило правото на данъчен кредит по нея през
същия месец. Вещото лице е установило, че фактурата е осчетоводена с дата
01.12.16г. за обща стойност 1277473,57лв, като позициите за актуваните СМР
по протоколите, подписани между ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР
и ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ ЕАД и фактурираните работи по стойност и
основание във фактурата си съответстват. Дава заключение, че общата
стойност на договора за инженеринг, която ответникът е осчетоводил по
сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА“ за периода 01.01.15г.-30.12.16г.
е 5626524,37лв без ДДС, като от тях 5618645,40лв са фактурирани доставки от
ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР, от които 2340538,17лв са за
2015г. и 3278107,23лв- за 2016г. Вещото лице сочи, че остатъкът от
5
задължението на ответника по фактура №20/01.10.16г. възлиза на
777473,57лв, след като задължението е намалено с главницата от 500000лв /
преведени по сметка на ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР / и
липсват данни да са извършвани плащания към ищеца.
Като съобразява установените с влязлото в сила решение факти,
релевантни за съществуването на претендираното право, извършеното
осчетоводяване на фактурите и липсата на доказателства за заплащане от
страна на ответника на възнаграждението за извършените и приети СМР в
размер на исковата сума, съдът намира, че предявеният иск по чл.79, ал.1 вр. с
чл.258 и сл. ЗЗД се явява основателен.
Относно направените от ответника възражения за съдебно
прихващане съдът съобрази следното: По делото безспорно се установява, че
по силата на сключено на 07.10.19г. споразумение между Градски транспорт
ЕАД, Енерджи ефект ЕАД и Супервайзер ЕООД, първият е превел в полза на
ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР сумата от 761000лв на 11.10.19г. и
сумата от 380743,29лв на 20.12.19г. Видно е, че това плащане е извършено
след сключването на договора за цесия и уведомяването на длъжника по реда
на чл.99, ал.3 ЗЗД за нея. За да може длъжникът да прихване задължението си
към цесионера с вземане срещу цедента е необходимо възражението да
произтича от същия юридически факт, както прехвърленото вземане, което в
случая не е налице. Възражението се основава на постигнато между ответника
и ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР споразумение, като с оглед
постановеното решение №60014/28.07.21г. по т.д.№2563/19г. на ВКС
вземането на ответника е възникнало и е станало изискуемо след получаване
на съобщението за цесията. Ето защо съдът намира, че липсва насрещност на
вземанията, поради което и прихващане не е допустимо.
Що се касае до иска с правно основание чл.86 ЗЗД, съдът като
съобрази установеният факт на приемане на работата по договора,
осчетоводяването на процесната фактура при възложителя и приложената по
делото молба за потвърждение на вземания от 30.01.17г., намира, че за
претендирания период 24.09.18г. до 24.09.21г. ответникът е бил в забава за
изплащане на възнаграждението, поради което и обезщетението за забава в
размер на 117008,03лв се явява изцяло дължимо.
Следва да се присъди върху главницата и законната лихва за
забава, считано от предявяването на иска- 24.09.21г. до оконч. й изплащане.
Предвид изхода от спора направеното искане от ищцовата страна
за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено в
размер от 31904,62лв., въз основа на представените писмени доказателства за
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адв.възнаграждение.
6
Доколкото адв.възнаграждение е определено към минимума, предвиден в
чл.7, ал.2, т.5 на Наредба №1/09.07.04г., то възражението за прекомерност се
явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.Тролейна №48,
ДА ЗАПЛАТИ на СТИМЕКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.Арх.Петко Момчилов №26, СУМАТА от
383982,60лв с ДДС, представляваща част от дължимо възнаграждение по
договор за инженеринг от 06.10.15г., за което е издадена фактура
№20/01.10.16г., и СУМАТА от 117008,03лв, представляваща обезщетение за
забава за периода от 24.09.18г. до 24.09.21г., които вземания са цедирани с
Договор за прехвърляне на вземане от 22.08.19г. от ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ ЕАД
и СУПЕРВАЙЗЕР ЕООД, като съдружници в ДЗЗД ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-
СУПЕРВАЙЗЕР, на СТИМЕКС ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-24.09.21г. до
оконч.изплащане, на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.258 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.Тролейна №48,
ДА ЗАПЛАТИ на СТИМЕКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.Арх.Петко Момчилов №26, СУМАТА от
31904,62лв, представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Възраждане, бул.Христо Ботев №57А, в качеството на трето лице помагач
на страната на ищеца СТИМЕКС ЕООД, ЕИК *********, и ОБЩИНА
ВАРНА, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника
ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с
чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7