Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1300
гр.Бургас, 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и втори окт***ри две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 3190 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
И.З.Т. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Р.П. – БАК, с посочен съдебен
адрес:***, срещу Наказателно постановление № 18-0769-004950/03.01.2019г., издадено от Началник Група в Сектор
„ПП” към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че нарушението не може да се
вмени във вина на жалбоподателя, доколкото той не е имал качеството „водач“, а
полицаите които са го задържали, са имали лични отношения срещу него. Застъпва
се, че е налице разминаване в обстоятелствената част на АУАН и НП, без обаче да
се конкретизира в какво точно се изразява тя, както и че НП не е мотивирано. На
база горното се иска отмяна на НП, а алтернативно – прогласяването му като
нищожно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. П. – БАК,
който заявява че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и пледира за
отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР
- гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.6) НП е връчено
на жалбоподателя на 15.07.2019г., а жалбата е депозирана на 16.07.2019г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 12.09.2018г.
около 23.15 часа жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „***” с рег. № ***,
собственост на Н.А.Й.в гр. Бургас, на паркинга на магазин „***“, в близост до
бензиностанция „***“. По същото време свидетелят – Г. Р.– полицай при 05
РУ-Бургас бил на работа и решил да извърши проверка на автомобила. Спрял го,
като в хода на проверката констатирал, че водачът Т. не представя полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поискал съдействие от
колегата си – св. Й.И. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“-Бургас, който
пристигнал на място и извършил справка относно автомобила. Констатирал, че
действително за автомобила няма сключена застраховка „ГО“, поради което и на
място съставил на водача АУАН с бл. № 0711401, квалифицирайки нарушението като
такова по чл. 638, ал.3 КЗ. Актът бил предявен на водача, който го подписал без
възражения и получил препис от него. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН –
писмени възражения не били депозирани.
На следващия ден –
в 11.53 часа на 13.09.2018г. все пак била сключена застраховка „ГО“ (полица на
л. 11), в която изрично било посочено, че застраховката действа от 12.53 часа
на 13.09.2018г. до 23.59 часа на 12.09.2019г.
Въз основа на АУАН на 03.01.2019г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на
АУАН и счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ, поради което и наложил
на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.
Срещу горните факти не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на
жалбоподателя и не са ангажирани никакви доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г.
на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН .
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл. 647,
ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по
чл. 638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят длъжностните лица на службите за контрол
по Закона за движението по пътищата, каквото качество актосъставителят Й.И.
несъмнено притежава - от данните по делото е видно, че същият е заемал
длъжността „младши автоконтрольор“. Съгласно нормата на чл. 647, ал.2 от КЗ
наказателните постановления се издават от Директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или
от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното наказателно
постановление и приложена по делото (л.13) Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г.
на директора на ОДМВР- Бургас – Началник група в Сектор „ПП” е оправомощен да издава наказателни
постановления по чл. 638, ал.1-3 от КЗ. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. От събраните в производството пред съда доказателства се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е негова собственост, както и че същият не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата и часа на полицейската проверка. Такава е била сключена от жалбоподателя едва след проверката (в 11.53 часа на 13.09.2018г.). Следователно - налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 638, ал.3 от КЗ и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Т..
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, за това, че към момента на проверката той не е имал качеството „водач“. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Видно от показанията на св. Р.– към момента на спиране автомобилът е бил в движение и се е управлявал именно от Т.. Следва да се има предвид и че съгласно задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г. - понятието „управление”, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. На база на горното, съдът счита, че в конкретния случай на посочената дата и място Т. е управлявал лекия автомобил, по смисъла на закона и е бил негов „водач“, поради което и е годен субект на нарушението по чл. 638, ал.3 КЗ. По делото не са ангажирани абсолютно никакви доказателства, които да разколебават показанията на св. Р.или да сочат на предубеденост или лично отношение, както се твърди в жалбата. Тъкмо напротив – констатациите на полицейския служител са надлежно удостоверени в АУАН, който от своя страна е подписан от водача без никакви възражения, което допълнително свидетелства, че фактите изложени в акта кореспондират с обективната действителност.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за недоказаност на „обвинението“ или за съществени разминавания в обстоятелствените части на АУАН и НП. Тъкмо напротив – всички съставомерни признаци на административното нарушение са доказани в процеса по категоричен начин, като няма нито едно доказателство, което да ги разколебава. Обстоятелствените части на двата процесуални документа напълно кореспондират една с друга, като в тях се съдържа пълно и точно описание на нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, а дадената правна квалификация е коректна.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение,
като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ законосъобразно е наложено „Глоба” в размер на
400 лв. Видно от санкционната норма наказанието е определено в предвидения от
законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е
отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува
възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което
жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно. Нещо повече – видно от Справката
за вода (л.9) въпреки сравнително малкия си стаж като правоспособен водач (5
години към датата на деянието), жалбоподателят вече е бил санкциониран за общо
7 нарушения по ЗДвП с 3 НП и 2 фиша – т.е. това далеч не е първо нарушение на Т.,
поради което и личната му обществена опасност също не е ниска.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-004950/03.01.2019г.,
издадено от Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение
на чл. 638, ал.3 КЗ на И.З.Т. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 400 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.