РЕШЕНИЕ
№ /03.04.2023 година, град
Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Велимградският районен съд,
трети граждански състав,
на
първи март, две хиляди двадесет и трета година,
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов
секретар:
Цветана Коцева
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 1115 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.С.Я. против
Е.С.В., Ц.С.В. и М.С.В..
Твърденията на ищцата са, че покойният й баща Славчо Калпазанов е бил собственик на поземлен имот, за който е
бил отреден самостоятелен парцел I в кв. 338 по обезсиления кадастрален план на
гр. Велинград от 1957 г., а след като баща й продал част от него – към момента
от този имот били обособени два: единият - с настоящи идентификатор
10450.501.26 – наследен от нея, а другият – с настоящ идентификатор
10450.501.2338 – собственост на наследниците на купувача. Сочи се, че и двата
имота граничат от север с имота на ответниците с
настоящ идентификатор 10450.501.2916 по КККР на гр.Велинград. Поддържа, че в
несъответствие с влязла в сила съдебна спогодба по гр.дело № 316/1972г. на
РС-Велинград, постигната между праводателя на ищцата
и този на ответниците – в регулационния план от
1983г. границата между имотите с идентификатори 10450.501.26 и 10450.501.2916
била погрешно заснета спрямо тази по регулационния план от 1957г., и се
изместила навътре в нейния имот, което дало повод на ответната страна да
премахне наличната преди това ограда от тЕ.мрежа и да
изгради нова масивна ограда – по твърдяната
за неправилно отразена в плановете след 1983г. граница между имотите им.
Предвид изложеното се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на намиращата се между
мястото на старата граница по плана от 1957г. и мястото на новозаснетата
граница по плана от 1983-та и следващите години земна площ, като ги осъди да й
предадат владението върху тази площ; а с оглед обстоятелството, че новоизградената масивна ограда й пречи да осъществява
правото си на собственост върху тази площ – съдът да осъди ответниците
да премахнат масивната ограда между двата имота. Претендира и разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор само от
ответниците Е.В. и М.В., претенциите на ищцата се
оспорват при съображения, че Протоколът от 19.10.1972г., в който е отразена
съдебната спогодба по гр.дело № 316/1972г. по описа на РС-Велинград не
установява приключила процедура по прилагане на регулация между съседни парцели
в съответствие с предвижданията на обезсиления план от 1957г. и същият няма
годна доказателствена стойност. Твърди се, недопустимост
на претенцията за премахване на масивната ограда, поради липса на правен интерес у ищцата и непосочване от нейна
страна в линейни метри на участъка от оградата, който се иска да бъде
премахнат. Поддържа се, че масивната ограда е правомерно изпълнена, в
съответствие с издадено разрешение за строеж и протокол за строителна линия, на
правилната граница - между техния имот и южно разположените два имота,
собственост съответно на ищцата М.Я. и на лицата Ц.Б. и В.Я.. С тези доводи се
моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът,
като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са при условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване искове с правни квалификации - по чл. 108 и
чл. 109 от ЗС.
Относно иска по чл. 108 от ЗС: Принципно - доколкото предметът на
исковете по чл. 108 от ЗС и чл. 54, ал.2 от ЗКИР е идентичен в установителната им част – последният се поглъща от иска за
собственост (така - т.4 и т.5 от ТР №
8/23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г., ОСГК на ВКС).
Спорът касае правото на собственост върху
41,60 кв.м. земна площ, намираща се погранично за един спрямо друг (географски)
- северозападен и югоизточен поземлени имоти с различни собственици.
Ищцата се легитимира като собственик на югоизточния
имот (с идентификатор 10450.501.26) - посредством НА № 170, том I,
Р. 360, нот. дело №242/1971г., издаден на баща й от
РС- Велинград, и Удостоверение за наследници Изх. № 01443/02.07.2018г.
на Община Велинград. В тази връзка - от НА № 146, том I,
дело № 414/1971г., издаден от съдия при РС-Велинград и заключението по изслушаната
по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че след като
наследодателят на ищцата е продал част от притежаваното от него дворно място -
от него са образувани два поземлени имота (обозначавани в последствие с номера I-37 /5040037 и VII-8493
/5048493 по плана от 1983г.) с настоящи идентификатори 10450.501.26 и 10450.501.2338, първият от
които е останал собственост на продавача и е бил наследен от единствената му
дъщеря - ищцата. Ответниците притежават правата си на
собственост върху северозападния имот (с идентификатор 10450.501.2916), като Е.С.В.
е придобила своето чрез покупко-продажба, като СИО, с НА № 108, том I, дело №
204/30.04.1986г., съставен от съдия при РС-Велинград, а децата й – Ц. и М.
Великови – по наследство от покойния им баща.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза и приложените скици-извадки от кадастрални и
регулационни планове, касаещи имотите, се установява, че първият одобрен
дворищно-регулационен план с отразена граница между земните площи на които се
намират имотите с настоящи идентификатори 10450.501.2916 и 10450.501.26, е от 1957г. С хронологично последвалия
план от 1983г. местоположението на тази граница е било променено, вследствие на
което процесната спорна площ от 41,60 кв.м.
фактически е била „придадена“ от мястото, където се намира имота с настоящ
идентификатор 10450.501.26 към това, където се намира имота с настоящ идентификатор 10450.501.2916. Тази регулация, обаче не е
била приложена.
От първия благоустройствен
закон от 1898г. (Закон за благоустрояване на населените места в Княжество
България) до влизане в сила на изменението на ЗТСУ от ДВ бр.34/2000г. на
1.01.2001г. дворищнорегулационните планове са имали
непосредствено отчуждително действие (чл.39, ал.3
ЗПИНМ; чл.110 ЗТСУ). Това важи и за посочените планове от 1957г. и 1983г.,
касаещи процесните имоти.
Непосредственото отчуждително действие означава, че собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самия план, но
регулацията получава значение на безусловно придобивно
основание едва от деня, в който е реално приложена.
Съгласно ТР № 3 от 15.07.1993
г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС - дворищнорегулационният
план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпи трансформация на
регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2
ЗТСУ. За настъпване на ефекта на съвпадение на регулационните с имотни
граници, и за двете хипотези на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗТСУ, трябва: придадените
имоти(части) да са били заети по законоустановения
ред; а за хипотезата по ал.1 – кумулативно и владението върху тези
имоти(части) да е продължило минимум 10 години.
Законоустановеният ред предполага придадените части да са заети
вследствие на: - доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ; или - чрез въвод във владение (след снабдяване с титул за изпълнение -
нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване
вземането за обезщетение на правоимащия бивш
собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ); или - чрез заплащане на
паричното обезщетение за тези части.
В процесния
случай не се доказва нито една от изброените алтернативи, ето защо регулацията
по плана от 1983г., (пренесена и в плана от 2014г.) не е била приложена.
След влизането в
сила на ЗУТ (31.03.2001г.), на основание разпоредбите на § 8, ал.1 във вр. с §6, ал.2 от ПР на същия закон отчуждителното
действие на последно влезлия в сила преди това план от 1983г. се е прекратило
автоматично (виж
ТР № 3 от 28.03.2011 г. по т.д. № 3/2010 ОСГК). Като
последица от това - собствеността върху дворищнорегулационните парцели с неуредени сметки по
регулация се е трансформирала в собственост върху поземлените имоти, за които
са били отредени тези парцели, а процесната
„придадена” част - от имота на ищците „се е върнала“ към имота с настоящ
идентификатор 10450.501.26 и
е останала собственост на тогавашния му собственик. Това обстоятелство неправилно
не е било отразено както в плана от 2014г., така и в КККР на гр. Велинград,
одобрени 2018г.
Съгласно разрешенията, дадени
в цитираното вече ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС – както
е било посочено и в разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ „приложеният дворищнорегулационен план става
кадастрална основа за последващия, а регулационните
линии по предходния - имотни граници за действуващия
план на населеното място. В случай, че предшествуващият
план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план
или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен
план на населеното място.“ Именно такъв се явява и процесният
случай, доколкото видно от експертното заключение - липсва приложен, касателно границата между двата имота план, а първият план,
в който те фигурират, е този от 1957г. Съгласно експерта – в този план от
1957г. границата между процесните два имота минава по
линията, свързваща точките 2, 1 и 5 от приложената комбинирана скица (л.266), а
не по тази, свързваща точките 3 и 4 на същата скица.
С оглед горното следва да се
приеме, че ищцата е наследила от баща си и е станала собственик на поземления
имот с настоящ идентификатор 10450.501.26, включващ земната
площ от 41,60 кв.м., разположена между точките 1,2,3,4 и 5 от комбинираната
скица към експертизата. Този извод, относно мястото на границата, се
потвърждава и от приетия като доказателство по делото Протокол от 19.10.1972г.
за сключена между праводателите на страните съдебна
спогодба по гр. д. № 316/1972г. по описа на РС-Велинград.
Освен от констатациите на
експерта, от показанията на разпитаните по делото свидетели – Мариела Чунчева-Глухчева и Нели Николова се установява, че
ответната страна по делото владее процесната земна
площ от 41,60 кв.м. от 2018г., когато я е оградила като част от своя имот с
масивна плътна ограда. Въвежданите от ответениците
съображения за неоснователност на иска, свързани с интерпретиране на липсата на
промяна в площите на имотите са несъстоятелни, доколкото съществен
индивидуализиращ белег на имота /или част/ са неговите граници, а не неговата
площ. (така – Решение № 672 от 07.03.2011
г. по гр. д. № 1584 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 751 от 11.01.2011 г.
по гр. д. № 570 от 2009 г. на ВКС, I г.о. и др.; виж и чл. 210 ЗЗД)
Предвид изложеното предявеният
иск по чл. 108 от ЗС се явява основателен.
Относно иска по чл. 109 от ЗС – Гореобосновано по делото се доказа както правното
основание, на което ищцата е собственик на имота с идентификатор 10450.501.26, включващ спорната площ от 41,60 кв.м., така и че
ответната страна е осъществила неоснователни действия по противоправно
изграждане и държане в този собствен на ищцата имот на оградата, намираща се
между точките 2,1 и 5 на комбинираната скица към експертизата. Доколкото от
свидетелските показания по делото става ясно, че през тази ограда няма дори достъп
между имотите на двете страни по делото – то следва да се приеме за несъмнено установено
и че с посочените действия по изграждането и държането й ответната страна
нарушава възможността на ищцата да ползва и владее собствения си имот по
предназначение и в пълен обем – пречи й да упражнява своето право. Ето защо и
искът с правно основание чл. 109 от ЗС подлежи на уважаване.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, право на претендирани деловодни разноски
има само ищцовата страна. Същата ги е посочила в
списък по чл. 80 ГПК (л. 278) – като държавна такса от 100 лв., адвокатски
хонорар от 600лв., както и 400 лв. – заплатен депозит за вещо лице. Реалното
извършване на така описаните разноски се установява от приложените по делото:
вносна бележка за държавната такса (л.125) фактури
и фискални бонове за изплатено адвокатско възнаграждение (л.279 и л. 280,
както и от вносна бележка (л.218), удостоверяваща плащането на депозит за
експертиза.
Така мотивиран Велинградският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.С.В. с ЕГН **********,
Ц.С.В. с ЕГН ********** и М.С.В. с ЕГН **********,***, че М.С.Я. с ЕГН ********** и адрес: ***, е собственик на земна площ от 41,60
кв.м. при граници: от север – поземлен имот 10450.501.2916, от запад – улица с идентификатор 10450.501.3098,
от юг – останалата част от поземлен имот с идентификатор 10450.501.26, от изток
– поземлен имот с идентификатор 10450.501.2338, която площ е означена като
защрихована със сиви линии и заключена между точките 1,2,3,4 и 5 - на
приподписаната от съда и представляваща неразделна
част от настоящото решение комбинираната скица, намираща се на лист 266 по гр.
д. № 1115/2018 г. на РС-Велинград, изготвена от вещо лице инж. С.Б., и ОСЪЖДА, на основание чл.108 от ЗС, Е.С.В. с ЕГН **********, Ц.С.В. с ЕГН **********
и М.С.В. с ЕГН ********** да предадат на М.С.Я. с ЕГН ********** владението върху така описаната реална
част от имота.
ОСЪЖДА Е.С.В. с ЕГН **********, Ц.С.В. с ЕГН ********** и М.С.В.
с ЕГН **********, на
основание чл. 109 от ЗС, да премахнат изградената в северната част на собствения на
М.С.Я. с ЕГН ********** поземлен имот с идентификатор 10450.501.26 по
действащата кадастрална карта на гр. Велинград, масивна ограда, чието местополжение е обозначено
графично с линиите, свързващи точките 2, 1 и 5 на приподписаната от съда и представляваща неразделна част от
настоящото решение комбинираната скица, намираща се на лист 266 по гр. д. №
1115/2018 г. на РС-Велинград, изготвена от вещо лице инж. С.Б..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Елена С.В. с ЕГН **********, Ц.С.В. с ЕГН **********
и М.С.В. с ЕГН **********, да
заплатят на М.С.Я. с ЕГН **********, сумата от 1100/хиляда и сто/ лева – съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /