Решение по дело №191/2025 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.

2. Образувано е по Жалба на Ю. М. М., [ЕГН], от гр. Пазарджик, [улица], с посочен адрес за призоваване гр. Пазарджик, ул. И. В., № 18, ет. 2, адв. Ч., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-923 от 18.02.2025 г., издадена от Б. Н. В., на длъжност главен инспектор в областен отдел ”Автомобилна администрация”, Видин в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която спрямо М., на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози са наложени принудителни административни мерки – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер № [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ собственост на Ю. М. М. ; временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с № ********* на Ю. М. М. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

3. Поддържа се, че налице е съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на обжалваната заповед, доколкото в същата не са изложени мотиви относно конкретната необходимост от налагане на административна принуда.

Жалбоподателя отрича изрично да е извършвал превоз, който да има качеството на „обществен“. Твърди, че в случая, извършения превоз е инцидентен и няма стопански характер.

Подробни съображения в тази насока са развити в представената по делото писмена защита. С оглед събраните по делото доказателства се поддържа, че в случая е налице така нареченото „споделено пътуване“ - граждански договор за взаимопомощ, при който се поделят транспортни разходи между водача и пътниците. Според жалбоподателя, обстоятелствата по случая сочат, че това пътуване е било инцидентно и не е насочено към формиране на печалба, тоест този превоз няма стопански характер.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена.

4. Б. Н. В., на длъжност главен инспектор в областен отдел ”Автомобилна администрация”, Видин в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в представено по делото писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в писмените си обяснения, Ф. М. А. недвусмислено е завил, че е заплатил сумата от 40 евро за превоза. Поради това се счита, че в конкретния случай категорично е налице икономическа облага от страна на лицето, извършило превоза. Според ответния административен орган, за да се приеме това за установено, не е необходимо данните да са потвърдени от всички пътуващи в автомобила.

ІІ. За допустимостта:

5. От разписката върху оспорената заповед е видно, че тя е връчена на нейният адресат на 18.02.2025 г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на съда на 26.02.2025 г. При това положение, ще следва да се приеме, че жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

6. Съобразно Акт за установяване на административно нарушение серия № 344141 от 18.02.2025 г., съставен от А. М. П., на длъжност гл. инспектор в Областен отдел ”Автомобилна администрация”, Видин, при извършена проверка на 18.02.2025 г., около в 09:50 часа, в област Видин, на главен път Е 79, на км 13+300, пред ТЕЦ Видин в посока на движение гр. Дунавци е установено, че Ю. М. М., [ЕГН], управлява собствен лек автомобил от кат. М, марка „Мерцедес Спринтер“, с рег. № [рег. номер] и извършва обществен превоз на шест пътника от Германия до България. Посочено е, че съобразно снетите обяснения от пътника Ф. М. А. с [ЕГН] от гр. Пазарджик, водачът извършва превоз срещу заплащане, като А. е заплатил € 40 за гориво при тръгването от гр. Мюнхен в Германия. Прието при това положение е, че водачът извършва обществен превоз на пътници, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България или лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал. 1, изречение първо от Закона за автомобилните превози.

Акта е връчен на неговия адресат на 18.02.2025 г., като е вписано „…имам възражения…“.

7. По административната преписка са приложени:

• Сведение от Ф. М. А. с [ЕГН] от гр. Пазарджик, дадено на 18.02.2025 г., в която е заявено, че на 17.02.2025 г., около 18:00 часа, А. и другите пътуващи с МПС с рег. № [рег. номер] тръгнали от гр. Мюнхен, Германия за гр. Пазарджик, от където били всички, като „… договорката ни с шофьора, който познавам като „Е.“ беше да си разделим разходите за гориво, като всеки би трябвало да е дал по 40 (четиридесет) евро. Аз лично дадох 40 (четиридесет) евро на „Е.“ при тръгването от Мюнхен. Нямам роднински връзки с „Е.“, като сме приятели и се познаваме от махалата ни в Пазарджик…“.

• Сведение от Ю. М. М., [ЕГН], дадено на 18.02.2025 г., в която е заявено, че за около две седмици бил в гр. Мюнхен, където работил като шофьор на куриерска кола, но доколкото заплащането на го удовлетворявало, решил да се завърне в България. МПС с рег. № [рег. номер] с което пътувал от Германия до България, било негова собственост. На 17.02.2025 г., около 19:00 часа, той и останалите пътуващи до България, тръгнали от гр. Мюнхен. Всички те били от гр. Пазарджик и се познавали. М. е посочил, че понеже, той самия решил да се завърне в България, каза на останалите, че не иска за му заплащат за пътуването, нито пък за горивото, което ще изразходва.

• Заповеди №РД-01-67 от 29.02.2024 г. и № РД-01-68 от 29.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „автомобилна администрация“, относно упълномощаване на конкретни длъжностни лица, да издават заповеди за принудителни административни мерки по реда на ЗАвП и ЗДвП, между които и служителите на длъжност главен инспектор в областен отдел „автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“.

8. Описаните в Акт за установяване на административно нарушение серия № 344141 от 18.02.2025 г. факти, констатации и правни изводи са изцяло възприети и възпроизведени от административния орган в процесната Заповед № РД-14-923 от 18.02.2025 г..

Прието от административния орган е, че в случая е налице „правно основание“ за прилагане на принудителна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а от Закона за автомобилните превози, след което обаче, процесните две принудителни административни мерки са наложени на основание чл. 106а, ал.1, т. 1, б. „а“ и чл. 106, ал. 1, т. 4 , б. „б от Закона за автомобилните превози.

9. В хода на съдебното производство, като свидетел бе разпитан Ф. М. А., който твърди, че през текущата година, пътували с жалбоподателя до гр. Мюнхен, Германия, работили там в строителството и на 17 и 18 февруари се върнали в България. За Германия заминали около месец и половина преди това. В Германия работили с Ю. три дни заедно, след това той отишъл на друго място да работи, защото при тях била много тежка работата. В Мюнхен живеели в една квартира с него и затова когато дошло време, се уговорили заедно да се връщат в България. А. твърди, че не е плащал за транспорта на Ю., в смисъл той да го превози до България, а се били разбрали да си поделят разходите за горивото, необходимо за пътя. Б. шест човека в буса. Сочи, че от Мюнхен до България [рег. номер], като шестте човека си разделили разходите за гориво. Сочи, че пътуването с автобус е много скъпо. Свидетеля твърди, че останалите четирима с които пътували заедно, са били техни съседи, живеели до тях в Мюнхен и като разбрали, че ще си ходят се обадили на Ю. и се разбрали да пътуват заедно, защото всички шест човека били от гр. Пазарджик и за да излезе по-евтино си разделили разходите.

IV. За правото:

10. Според чл. 106а, ал.1, т. 1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността.

Съобразно чл. 106, ал. 1, т. 4 , б. „б“ от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

11. Според легалното определение, възведено в §1 т. 1 от ДР на Закона за автомобилните превози, „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

Според определението, възведено в §1 т. 2 от ДР на Закона за автомобилните превози пък, „Превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

Очевидно, за да бъде квалифициран един превоз като „обществен“ или като „превоз на пътници“, необходима предпоставка е той да бъде извършван или за чужда сметка или пък срещу заплащане и икономическа облага.

12. В случая твърдението на административния орган е, че М. е осъществил „…обществен превоз на 6 бр. пътници…“ , като „…не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници…“.

В обстоятелствената част на процесната заповед обаче, административния орган не заявил, дали приема за установено, че въпросния превоз на пътници се извършва за чужда сметка или пък се извършва срещу заплащане или срещу получаване на икономическа облага. Посочено, е че „…Ф. М. А. с [ЕГН] от гр. Пазарджик, който е заплатил сумата от 40 евро за гориво при тръгване от гр. Мюнхен Германия за извършения превоз…“. Тоест, прието за установено е, че с въпросната сума е заплатено горива, но е не е указано конкретно, че контролния орган счита тази сума за заплащане на осъществения превоз или пък за някаква имуществена облага под формата на гориво придобито от водача..

Както се посочи в предходния раздел от настоящото решение, в хода на съдебното производство, А. отново потвърди соченото от в заповедта обстоятелство, че въпросната сума е била съответната част от общата сума за закупуване на гориво за моторното превозно средство, която всички пътуващи, включително и водача М. са си поделили съразмерно. Тоест, в случая не става реч за заплащане на парична сума срещу предоставена услуга за превоз на пътници от Германия до България, а за предприето съвместно пътуване от хора които живеят в едно и също населено място, познават се и имат общ интерес да се приберат в страната по възможно най-евтиният начин, като си поделят разноските за гориво, на автомобила с който заедно пътуват.

Освен описаните данни по делото, аргумент в тази насока е и факта, че не се твърди и не се установява наличието на каквито и да е данни, М. да е предприемал и друг път подобна дейност.

Това ще рече, че по делото не се установи, жалбоподателя да е осъществил обществен превоз на пътници, в нарушение на изискванията на Закона за автомобилните превози.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-923 от 18.02.2025 г., издадена от Б. Н. В., на длъжност главен инспектор в областен отдел ”Автомобилна администрация”, Видин в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която спрямо Ю. М. М., [ЕГН], от гр. Пазарджик, [улица], на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози са наложени принудителни административни мерки: временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер № [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ собственост на Ю. М. М. ; временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с № ********* на Ю. М. М. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.