Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 874 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 282, ал. 3 и 5 КЗ (отм.).
Ищците Б.П.Г. и Б.И.Г.
твърдят, че на 6.12.2011 г. синът им Н.Б. Г. бил пътник зад водача на
мотоциклет „Хонда 150“, рег. № *****, който бил управляван от С. В.С., като
отпред се возело друго лица. Инцидентът настъпил по пътя между с. ***** и с. *****
при управление с превишена скорост от 100 км/м. Водачът изгубил контрол върху
превозното средство и така причинил смъртта на Г.. С. бил признат за виновен с
влязла в сила присъда. Ищците, които живеели заедно със сина си, преживели
силен шок от неговата внезапна загуба и изпаднали в депресия, затворили се в
себе си, поС.но плачели, били отчаяни. След като сезирали ответника, той
заплатил обезщетение по 40 00 лв. на
всеки от родителите, но тъй като те намират сумата за занижена предявяват
настоящите искове, като претендират да им се заплати още от по 160 000 лв. на
всеки от тях, ведно със законната лихва от 6.12.2011 г. Претендират разноски
като оспорват тези на ответника.
Ответникът Сдружение
„НББАЗ“, не оспорва, че е легитимиран да отговаря по претенцията, както и
настъпването на ПТП и противоправното поведение на водача. Възразява срещу
размера на исковете. Твърди съпричиняване,
тъй като процесното МПС не е било предназначено за двама пътници, както и
защото пострадалият е бил без каска. В отговора на допълнителната искова молба
изтъква още, че пострадалият е употребил алкохол и е бил наясно, че водача също
е консумирал такъв. Оспорва претенцията за лихви, вкл. поради изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение № 1065 от 20.12.2011 г. ищците,
в качеството им на родители, са наследници на Н.Б. Г.. С молба от 8.04.2015 г.
ищците са сезирали ответника с искане за обезщетяване на неимуществените вреди
от смъртта на сина им. С писмо от 18.06.2015 г. Бюрото е заявило, че с оглед
факта, че на превозното средство са се возили двама пътника и един водач
(повече от законно установеното), обезщетението, което предлага на родителите е
по 40 000 лв. за всеки от тях. Видно от платежни документи от 13.08.2015
г. сумите са платени, за което страните не спорят.
С присъда от 12.02.2013 г., ОС Монтана, по НОХД № 2 от
2013 г., подсъдимият С. В.С. е признат за виновен в това, че на 6.12.2011 г. в
пияно съС.ие (0,98 %о), нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ЗДвП, като извън населено място се движел със скорост от 100, 19 км/ч,
превишаваща разрешената скорост от 80 км/ч, и чл. 133, ал. 1 от с.з., като
превозвал по-голям брой пътници от определените за МПС от категория „А“, и по
непредпазливост причинил смъртта на Н.Б. Г. – престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. 1 и 4, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК. С решение № 181 от 19.06.2013
г., САС, НО, ВНОХД № 281 от 2013 г., присъдата на първата инстанция е потвърдена,
като е намалено наказанието на дееца. С окончателно решение № 76 от 8.04.2014
г. на ВКС, н.д. № 1884/13 г., решението на САС е оставено в сила.
По делото е приета СМЕ, която е установила, че при
инцидента пострадалият е получил фрактури на черепа (с разкъсване на твърдата
мозъчна обвивка и размачкване на мозъчната тъкан), счупване на гръдната кост,
ребрата и гръбначния стълб. Посочено е, че освен тежката черепно-мозъчна
травма, гръдната травма и гръбначно-мозъчната травма, също са били с висока
степен на тежест и категорично са спомогнали за бързото настъпване на смъртта. Вещото
лице е дало общ извод, че в зависимост от тежестта на гръдните и
гръбначно-мозъчните увреди, същите могат да бъдат самостоятелна причина за
смъртен изход. Вземайки предвид механизма на ПТП и скоростта на движение,
експертът е приел, че дори и при поставена предпазна каска смъртта на Г. е била
възможно, тъй като мозъчната контузия не би могла да бъде избегната. Фактът, че
мозъчната тъкана е била размачкана
налага извода, че върху нея и черепа е упражнена изключително голяма кинетична
енергия.
Приетата КСМАТЕ е установила, че при завой от 165
градуса мотоциклетът, на който са пътували водача и двама пътници, започнал да
се движи с т.нар. „унасяне“ по пътното платно, последвано от движение по левия
банкет за разС.ие от 8 м. Последвал удар от лявата страна в областта на
степенката във два странични кола на предпазната мантинела и падане на мотора
след втория удар. Посочено е, че при движение на мотоциклета много важна е поведението
на водача и пътника особено при преодоляване на завой (вкл. техния наклон
спрямо завоя), като от значение е още разпределянето на масите, ъгъла на
наклона и скоростта. Факта, че върху резервоара е пътувало момиче е
предизвикало преразпределяне на масите, както и увеличаване на центробежната
сила. Процесното ПТП е можело да се предотврати, ако скоростта е била не
по-висока от 70-80 км и пътуващите не са били трима.
В КСМАТЕ е отразено още, че при концентрация на
алкохол в кръвта от 0,3 %о (каквато е установена при загиналия) е налице
начална степен на т.нар. субклинична фаза на алкохолно опиване, при която няма
видими прояви.
Съдебно-психиатричната експертиза е дала становище, че
претърпените от ищците тежка психотравма и тежък емоционален срив са довели до
разстройство в адаптацията – остра стресова реакция. Изразената
тревожно-депресивна симптоматика е продължила около две години и при двамата
ищци, нарушила е обичайното им психично функциониране и се определя с
диагнозата „посттравматично стресово разстройство“. Родителите не могли да се
справят с преживяната психотравма и да възстановят напълно обичайното си
психично функциониране, като и при двамата е налице неотреагирано психотравмено
преживяване, довело до промяна на начина им на живот. При Б.Г. е установена
промяна и на личностовите характеристики, а при Б.Г. – ежедневна репродукция на
събитията. Ако при ищците не се предприеме психотерапевтично лечение стресовото
разстройство може да хронифицира. Отразено е, че психическото им съС.ие е
резултат от загубата на детето им, като е посочено че не са установени данни за
предходни трагични събития в живота на родителите. В о.з. е пояснено, че пред
вещото лице ищците са заявили, че част от децата им са семейни и живеят извън дома
на родителите си, като в тази връзка вещото лице е допълнило, че всяко дете има
своята стойност в едно семейство, а в случая починалото дете е най-малкото от
всички.
Св. Ц.Г.П.
разказва, че Н. живеел с родителите си, помагал им, част от парите, които
изкарвал, давал в къщи. Семейството било много „задружно спрямо децата си“, били
сплотени и добри хора. Сега при ищците живеели двама сина и едно момиче, а
другите били женени. Свидетелят присъствал на погребението на загиналото дете и
ищците били много зле – Б. не знаела къде се намира, била на хапчета и поС.но й
давали вода, Б. се държал насила. Сега те не били като преди и им било мъчно за
детето.
Св. И.М.Е. сочи, че Н. бил любимец на семейството, тъй
като бил най-малък и най-добър. Той никога не отказвал да помага, ходел и по
комшии. Загубата се отразила много лошо на родителите – вече не били активни и
контактни, ходели на гробища всяка събота, а Б. - почти всеки ден. Той с
времето още повече се „отцепил от хората“, а Б. също се дистанцирала и
„загазила с диабет“. Сега при тях живеели три деца и им помагали да се справят
със ситуацията доколкото могат.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Няма спор, че са налице предпоставките на чл. 282, ал.
3 вр. ал. 5 от КЗ (отм.) и че обезщетението следва да се заплати от ответника
Сдружение „НББАЗ”. Не се спори и относно факта, че в полза на двамата ищци вече
са заплатени по 40 000 лв. Ответникът не оспорва също, че в случая е настъпило ПТП
поради противоправното поведение на водача С.. В тази връзка е налице и влязла
в сила осъдителна присъда, която по силата на чл. 300 ГПК е задължителна за
настоящия състав в посочените от закона рамки.
Спорни по делото са въпросите за съпричиняване и
размерите на претенциите, както и относно дължимата лихва.
В разглеждания казус относимо е разрешението дадено в т.
7 от тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК
на ВКС, където е прието, че е налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В
тежест на ответника е било да установи в
хода на настоящото производство, че загиналият Г. е бил запознат с
обстоятелството, че водачът С. е консумирал алкохол и въпреки това е приел да
пътува с него. В тази насока в настоящият процес не е било инициирано събиране
на доказателства. Съдът не може да се позове на мотивите на цитираната по-горе
присъда, в които е дискутиран въпросът за консумацията на алкохол в обща
компания от водача и от пътника, тъй като съгласно правилото на чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В групата на посочените обстоятелства не е
включено поведението на пострадалия, респ. неговите субективни възприятия за
правно значими факти. В тази насока съдът изрично (с оглед заявеното от
ищцовата страна оспорване, вкл. и в първото по делото заседание) е дал указания
при разпределянето на доказателствената тежест, като е разяснил на ответника,
че в негова тежест е да установи знанието на пострадалия за това, че водачът на
мотоциклета е бил алкохолно повлиян – л. 61. Доколкото не са ангажирани
доказателства, които да установят, че загиналия Г. е приел да бъде пътник на
мотоциклет, управляван от лице в нетрезво съС.ие, не може да се приеме, че
възражението за съпричиняване, базирано на това твърдение, е основателно. В
този смисъл и цитираното по-горе тълкувателно решение, т. 7.
От друга страна няма спор и обективно в случая се
установява, че освен водача С. на мотоциклета са пътували загиналия Г. и още
едно лице, в нарушение на чл. 133 ЗДвП. (Същото е посочено и като инкриминирано
деяние в присъдата на наказателния съд.) Безспорно Г. е бил наясно с броя
пътници, респ. с факта, че на мотоциклета има място само за двама пътуващи.
Съгласявайки се да се вози при тази неразрешена конфигурация от пътници, Г. е поел
риска, въпреки, че е следвало да предположи и да допусне, че може да настъпи
инцидент, съответно, че той можеда пострада присъщия. Г. неоправдано е
игнорирал възможността от реализиране на произшествие, провокирано от факта, че
на превозното средство се возят повече от допустимия брой пътници. Настоящият
казус разкрива особен случай на съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, тъй като с поведението си Г. е спомогнал за собственото си
увреждане. При преценка на обстоятелствата по делото съдът намира, че конкретното
съотношение на приноса е ¼ към ¾ .
Що се касае до
тезата, че е налице съпричиняване поради факта, че загиналият е консумирал
алкохол, в хода на процеса не се събраха доказателства, които да установят това
твърдение. Няма основание да се приеме, че алкохолното съдържание в кръвта на Г.
е станало причина за настъпването на инцидента, респ. да е допринесло за
неговата смърт. Същият извод се налага и по отношение на тезата, че вредните
последици са съпричинени от неизползването на каска от страна на Н. Г..
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че увредите в областта на черепа,
предизвикани от високата кинетична енергия, са били с такава тежест, че и при
поставена каска е можело да се стигне до размачкване на мозъчното вещество,
респ. летален изход. В същото време е посочено, че травмите в областта на
гърдите и гръбначния стълб също са изключително тежки и животозастрашаващи.
За да определи конкретния размер на обезщетението
съдът съобрази младата възраст на загиналия, претърпения от родителите силен
шок от внезапната загуба на най-малкото им и любимо дете, настъпилата промяна в
техния живот, установените увреди на психическото им здраве, обусловени от смъртта
на сина им, данните, че приживе Н. е съжителствал с тях и им е помагал. От
друга страна съдът взе предвид обстоятелството, че понастоящем ищците са
подкрепяни от част от своите деца, които все още съжителстват с тях. Като
съобрази принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната практика за подобни
случаи, застрахователните лимити и социално-икономическите условия към момента
на събитията, съдът приема, че обезщетението следва да бъде определено в размер
на по 100 000 лв. за всеки от родителите – приблизително 370 минимални работни
заплати за страната или възнаграждението за 30 години.
При отчитане на посоченото по-горе съотношение,
относно съпричиняването на вредния резултат, съдът приема, че на всеки от
родителите се следва сумата от 75 000 лв. След приспадане на вече
заплатеното обезщетение на всеки от тях, дължими остават 35 000 лв. за
всеки ищец.
Относно лихвата върху посочените суми за обезщетение
съдът приема, че същата се дължи от 8.07.2015 г., предвид приложението на
нормата на чл. 271, ал. 5 КЗ (отм.) и данните, че ищците са заявили претенцията
си на 8.04.2015 г. пред ответника. (В този смисъл решение № 163 от 04.10.2016
г. по т. д. № 3456/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК).
Възражение за изтекла тригодишна давност се явява неоснователно, с оглед факта,
че исковата молба е подадена на 23.10.2015 г., т.е. в рамките на тригодишния
срок.
Предвид изхода на спора на ищците се следват разноски в
общ размер на 6375 лв. по неоспорен списък. Те на свой ред следва да заплатят
на ответника сумата от 268, 28 лв. за разходи в процеса и 6800 лв. за
адвокатска защита (редуцирано, съгласно възражението за прекомерност). На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 6000 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 КЗ (отм.)
Сдружение
„Н.Б. на Б.А. З.” да заплати на Б.П.Г., ЕГН **********, и на Б.И.Г.,
ЕГН **********, сумите от по 35 000 лв. на всеки, ведно със законната лихва от 8.07.2015 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците над 35 000 лв. до
пълния предявен размер от 160 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б. на Б.А. З.” да
заплати на Б.П.Г. и Б.И.Г. сумата от 6375 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б. на Б.А. З.” да
заплати по сметка на СГС сумата от 6000 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Б.П.Г. и Б.И.Г. да
заплатят на Сдружение „Н.Б. на Б.А. З.” сумата от 7068, 28 лв. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК като разноски.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: