Решение по дело №1192/2018 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№823

гр. П., 08.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                  Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 01192 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на А.К.В. и В.Г.В., че дължат солидарно на ищцовото дружество сума в размер на 1079,24 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „***** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 159,31 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. С молба от 05.04.2018г. се пояснява, че солидарната отговорност на ответниците произтича от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 СК, тъй като същите са съпрузи.

Двамата ответници са подали отговор на исковата молба, като изразяват становище за неоснователност на исковите претенции. Релевират се възражения за липсата на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответниците, тъй като последните нямали качеството потребител на топлинна енергия. Поддържат се аргументи, че двамата ответници не са собственици на топлофицирания имота и не притежават вещно право на ползване върху него. Изразяват доводи за липсата на солидарна отговорност. Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Претендират се разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А.К.В. и В.Г.В., които солидарно да заплатят сумата от в размер на 1079,24 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „***** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 159,31 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08263 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от двамата ответници.

 

В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците признава, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 1079,24 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и че правилно е изчислена сумата от 159,31 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, считано от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г. В тази връзка са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно стойността на доставената топлоенергия за процесния имот и период, както и размера на лихвата за забава за горепосочения период. 

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.

Спорът е концентриран около обстоятелството дали двамата ответници притежават правото на собственост или вещното право на ползване върху процесния топлофициран имот. По делото е приложен договор от 27.11.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по Наредба за държавните имоти, от който документ се установява, че ответниците А.К.В. и В.Г.В. са придобили правото на собственост върху процесния имот с адрес гр. П., ул. „*****.

По делото е приложен препис - извлечение от акт за сключен граждански брак, както и удостоверение за семейно положение. От тези документи се установява, че А.К.В. и В.Г.В. са сключили помежду си граждански брак на 12.04.1980 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК.

Установителните искове са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена заповед посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.

В тежест на ищеца е установяването на облигационна връзка между страните по делото, изпълнение на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия и размера на исковата си претенция.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.

Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 130, т.1 ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от КЕВР.

Предвид изложеното, за да докаже наличието на облигационна връзка между страните по делото, ищцовото дружество следва да докаже, че всеки един от двамата ответници притежават правото на собственост върху процесния топлофициран имот. 

По делото се установи, че двамата ответници са придобили правото на собственост върху процесния имот. Имотът се притежава от двамата ответници в режим на бездялова съпружеска имуществена общност, тъй като ответниците са съпрузи към момента на придобиване на собствеността на жилището – арг. чл. 19 СК (от 1985 г., отм.).  Това налага извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. В тази връзка съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че до процесния имот за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. е доставяна топлинна енергия на обща стойност 1079,24 лева, както и че лихвата за забава е в размер на 159,31 лева, считано от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г.

Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Задълженията за заплащане на процесните вземания са поети за задоволяване на нуждите на семейството за отопление на техния съсобствен имот. Това налага извод, че двамата ответници отговарят солидарно за заплащане на цената топлинна енергия.

Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на вземането за топлинна енергия за месец октомври 2014 г.  от процесния период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.12.2014 г., а тригодишния давностен срок изтича на 01.12.2017 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 06.12.2017 г., което е след изтичане на давностния срок за вземането за месец октомври 2014 г. и предходните месеци, т. е. погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., които са в общ размер на 105,43 лева. Съдът намира за погасени по давност и вземането за мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 31.10.2014 г., което е в размер на 33,89 лева.

Горното налага извод, че непогасените вземания са както следва: 973,81 лева - стойността на топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 125,42 лева - мораторна лихва, считано от 01.11.2014 г. до 27.11.2017 г.

С оглед на горното, предявените искове са основателни до сумите от 973,81 лева – главница и 33,89 лева – лихва, като исковете за разликата от тези суми до предявените размери са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 75 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер, а не претендираните 150 лева), 15 лева – такса за 3 бр. съдебни удостоверения, т. е. направените разноски са в общ размер на 190 лева. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции, достига до извод, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 168,63 лева - направени разноски в настоящото исково производство, която да се заплати солидарно от двамата длъжници.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 08263 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 66,56 лева – направени разноски в заповедното производство която да се заплати солидарно от двамата длъжници.

Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК всеки един от двамата ответници също има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете. Съдът намира, че всеки един от двамата ответници е направил разноски за заплащане на адвокатски хонорар както следва: 400 лева в заповедното производство и 200 лева в исковото производство. Съдът като съобрази отхвърлената част на исковите претенции и размера на направените разноски, достига до извод, че в полза на всеки един от двамата ответници следва да се присъди сумата от 22,50 лева - разноски в настоящото производство и сума в размер на 44,99 лева - разноски в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.К.В., ЕГН ********** и В.Г.В., ЕГН ********** СОЛИДАРНО ДЪЛЖАТ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 973,81 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „***** за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. както и сумата от 125,42 лева - мораторна лихва за периода от 01.11.2014 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 08263 по описа за 2018 г. на Пернишки районен и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от 973,81 лева до предявения размер от 1079,24 лева - стойността на доставена топлинна енергия до горепосочения имот за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., както и за разликата от 125,42 лева до предявения размер от 159,31 лева – мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 31.10.2014 г.

ОСЪЖДА А.К.В., ЕГН ********** и В.Г.В., ЕГН ********** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 168,63 лева – направени разноски в исковото производство и сумата от 66,56 лева - направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08263 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на А.К.В., ЕГН ********** сумата от 22,50 лева - разноски в исковото производство и 44,99 лева - направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08263 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.В., ЕГН ********** сумата от 22,50 лева - разноски в исковото производство и 44,99 лева - направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08263 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 08263 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.