Решение по дело №530/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. Ж. Т. от [населено място], чрез пълномощник адв. К. – АК Бургас против Решение № 110/13.02.2025г. постановено по НАХД № 4173/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 783088-[рег. номер]/08.08.2024г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което, за нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., като съдът е намалил размера на наложената глоба на 500лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Касаторът възразява, че съдът не е съобразил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и оспорва съставомерността на деянието и излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, която хипотеза органът не е изследвал. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, чрез представляващия го юрисконсулт, моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Бургаският административен съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на постановеното съдебно решение.

Отговорността на касатора Т. е ангажирана в качеството му на задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС, за това, че подал заявление за регистрация по чл.97а, ал.1 от ЗДДС след изтичане на 7-дневния срок, преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем, в случая до 26.04.2023г. Заявлението било подадено по електронен път на 22.01.2024г., на 13.02.2024г. е съставен АУАН [рег. номер], а впоследствие е издадено и процесното НП № 783088-[рег. номер]/08.08.2024г., с което, на основание чл.178 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. Въззивният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество съдът е приел, че лицето, като получател на облагаеми услуги, с място на изпълнение на територията на страната, документирани с конкретно посочена в НП фактура, е субект на задължението по чл. 97а, ал.4 от ЗЗДС, което той не е изпълнил в срок. Наложеното административно наказание съдът е преценил за неправилно определено и като е отчел липсата на представени доказателства за предходни нарушения на лицето, с влезли в сила НП, е изменил наложената глоба на 500лв.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

Касационната проверка е в пределите на чл.218 от АПК и е обвързана с наведените касационни оплаквания.

Възраженията на касатора, поддържани и пред настоящия състав на съда, за допуснати съществени процесуални нарушения, в частност съставяне на АУАН след тримесечния законов срок, както и издаване на наказателното постановление над шест месеца след съставяне на акта, са неоснователни. АУАН № [рег. номер] е съставен на 13.02.2024г., след като на 22.01.2024г. касаторът И. Т. е подал декларацията по чл.97а, ал.1 от ЗДДС и считано от тази дата на контролния орган е станало известно както настъпването на конкретно данъчно събитие/плащане, така и задълженото лице. Няма как преди тази дата да бъде служебно известно на приходната администрация възникналото задължение за подаване на декларация, след като то става известно именно в резултат на подаването на декларацията, поради което съставянето на АУАН на 13.02.2024г. е в законовия тримесечен срок. Считано от датата на съставяне на акта, в законовия 6-месечен срок е издадено и наказателното постановление № 783088-[рег. номер] от дата 08.08.2024г., поради което възражението за издаването му извън законовия срок е неоснователно.

Правилно въззивният съд е извел извод за съставомерност на деянието, който не се оспорва от касатора, видно и от възражението му срещу съставения АУАН. Нормата на чл.97а от ЗДДС вменява задължение за регистрация по закона на всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2. По арг. от ал.4 задължение за подаване на заявление за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. В случая, срокът за подаване на заявление за регистрация е бил до 26.04.2023г. вкл. или 7 дни преди 03.05.2023г. - датата на настъпване на данъчно събитие, когато е била издадена фактура №********** от [интернет адрес] B.V К. Н.. Заявлението е подадено по електронен път едва на 22.01.2024г., а акт за регистрация по ЗДДС е издаден на 25.01.2024г. и независимо от факта, че регистрацията е извършена по инициатива на лицето, това не влияе върху съставомерността на нарушението, в каквато насока са част от възраженията.

Правилен е изводът на въззивния съд и по отношение неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Касае се за задължение за спазване на финансовата дисциплина, което не може да се заобикаля посредством института на маловажния случай.

Поради отсъствие на отменителни основания решението следва да се остави в сила, като следва да се присъдят разноски в полза на ответната страна в минимален размер от 80лв., поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІII-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 110/13.02.2025г. постановено по НАХД № 4173/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА И. Ж. Т. от [населено място], [улица], ет.2, ап.3, с [ЕГН], да заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата от 80лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.