Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260084
гр. Севлиево, 15.07.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 833/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Р.Г.Р., с ЕГН **********,*** срещу Народно читалище *************, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. Сенник, общ. Севлиево, представлявано от М.М.К.и П.С.М.- заедно и поотделно.
Ищцата
твърди, че от 01.01.2015 г. работела като работник библиотека
към ответника. Впоследствие била преназначена като библиотекар. За да бъде
назначена на длъжност библиотекар преминала през различни курсове и обучения.
Фондация „Глобални библиотеки - България" спонсорирала обучението ѝ
по специалност „Библиотекознание" след кандидатстване. Завършила 9 месечно
обучение и придобила професия „Библиотекар". За целия период от януари
2015 г. насам полагала усилия за развитието на библиотечното дело в с. Сенник
както и организирала множество мероприятия и кандидатствала по различни
проекти. Неочаквано на 10.07.2020 г. ѝ била връчена Заповед № 21 от
08.07.2020г., издадена от Председателя на читалищното настоятелство /ЧН/ на
Народно читалище ************* - с. Сенник, общ. Севлиево - Иван Иванов. С
посочената Заповед председателят в качеството си на работодател я наказвал с
„Предупреждение за освобождаване от работа по КТ" без да е спазен
законовия ред и без да има основание за това. Посочените причини, а именно:
допуснати нередности /неясно какви/ и конфликти с г-жа Милка Тотева и
кметството не били нарушения на трудовата дисциплина. Видовете нарушения на
трудовата дисциплина ясно и точно били изброени от законодателя в чл. 187 от КТ
и не включвали субективен елемент какъвто бил междуличностния конфликт.
Работодателят бил длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства. Това също не било изпълнено от председателя на
читалището. На основание чл. 195 от КТ - Дисциплинарното наказание се налагало
с мотивирана писмена заповед, в която се посочвал нарушителят, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Във въпросната заповед бил посочен нарушителят, но не и нарушението и кога е
извършено както и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за
дисциплинарно наказание се връчвала срещу подпис на работника или служителя,
като се отбелязвала датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде
връчена на работника или служителя работодателят му я изпращал с препоръчано
писмо с обратна разписка. В конкретния случай заповедта била връчена без да е
спазен този ред, като ищцата помолила секретаря на читалището да се подпише, че
същата ѝ е връчена на 10.07.2020 г.. Не на последно място, председателят
поискал в срок до 15 юли 2020 г. да бъде представено медицинско свидетелство и
свидетелство за съдимост, тъй като същите не били представени и не се
съхранявали в трудовото досие. На основание чл. 128 б от КТ - работодателят бил
длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител. Трудовото досие на
работника или служителя се създавало при постъпване на работа и в него се
съхранявали документите във връзка с възникването, съществуването, изменението
и прекратяването на трудовото правоотношение. При постъпването на работа на
ищцата на 01.01.2015 г. след проведен конкурс представила всички изискуеми от
нея документи. Въпреки че работодателят не съхранявал правилно трудовото досие
и предвид факта, че Заповед № 21 от 08.07.2020г. ѝ била връчена на
10.07.2020г., доброволно представила изискуемите документи в дадения срок.
Вследствие на така издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
ищцата претърпяла неимуществени вреди - психически страдания, породени от
накърняване на доброто ѝ име, чест и достойнство. Родителите ѝ също
претърпяли здравословни проблеми следствие стреса, който изпитали, разбирайки
за наложеното ѝ дисциплинарно наказание. На баща ѝ, който не
приемал лекарства от години, му предписали такива за кръвно налягане. Майка
ѝ имала здравословни проблеми със сърцето, но състоянието й се влошило и
се наложило да й предпишат нови медикаменти. Ищцата получила здравословни
проблеми, изразяващи се в главоболие и сърцебиене, безсъние, а родителите
ѝ повишено кръвно налягане. Започнала да се чувства неудобно в работната
среда, изпаднала в стрес. Била психически потисната и унизена. Чувствала, че
наложеното ѝ дисциплинарно наказание компрометира позицията ѝ сред
част от хората в селото. До момента на налагане на дисциплинарното наказание се
чувствала добре и полезна - организирала множество събития, подготвяла
документи за различни проекти и печелила награди. Възрастните хора били
доволни, че имало кой да ги събира. Вярвала, че постъпва правилно. След
случилото се както и нанесените ѝ публични обиди била разстроена и нямала
желание да върши задълженията си, които до тогава вършела с любов и желание. С
нищо не счита, че нарушила правилата на работа или законовите разпоредби.
Напротив, хората в селото изразявали доволство от работата й. Посещавала
курсове и благодарение на участията ѝ в различни проекти читалището и
библиотеката към него били едни от водещите в страната. Преди години ѝ
поставили диагноза - „Параноидна шизофрения", вследствие на претърпян от
ищцата инцидент. Работейки в библиотеката на с. Сенник се чувствала добре и
нямала обостряне на заболяването ѝ. Чувствала се полезна, хората я
зареждали с позитивна енергия. Стараела се да отвръща със същото. С обич към
възрастните хора организирала множество мероприятия и те били доволни от това.
През годините добре работела с различните медии в гр. Севлиево както и с колеги
от другите читалища в общината. Здравословното й състояние било стабилно. За
това сочело и медицинско свидетелство № 476/ 2020 г. и направено психологично
изследване. След връчването на заповедта, с която ѝ се налага
дисциплинарно наказание, състоянието на ищцата се обострило. За издаването на
такава заповед не предполагала, а и не смятала, че уронила по някакъв начин
престижа и доброто име на читалището. Започнали нападки срещу нея. Изпратили я
на допълнителен медицински преглед, въпреки че представила медицинско
свидетелство и направено психологично изследване. По всякакъв начин
представляващите читалището искали да докажат, че не става и не е годна да
извършва възложената й от тях работа. Въпреки че представила изискуемите
документи, съгласно точка 1 и 2 от Заповед № 21/ 08.07.2020г., същата била
изпратена на допълнителен медицински преглед. Заключението, дадено от д-р Сюзан
Садъкова-Томева не било достатъчно за работодателя ѝ, тъй като то било в
нейна полза, а именно, че може да върши задълженията си като библиотекар. Част
от членовете на читалището подкрепили
ищцата и представили пред председателя своите становища по случая както
и изразили позитивното си мнение относно работата с деца и възрастни на ищцата.
Този психически тормоз не започнал единствено след връчването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Това се случвало от години, но тъй като в
действителност обичала това, което работи търпяла униженията от страна на
секретаря и председателя на читалището. Когато започнала работа още през 2015
г. секретарят ѝ представил декларация /на 17.04.2015 г./, която трябвало
да подпише във връзка с фонда на библиотеката. Трябвало да декларира, че е съгласна
да започне работа без приемане - предаване на фонда и инвентара и да носи
солидарна отговорност заедно с титуляра. Ищцата отказала, но натиска ѝ
оказал влияние и всъщност тогава ползвала отпуск по болест за първи и последен
път. Редът за приемане на книгите бил регламентиран и не ставало само с една
декларация. Частична инвентаризация на библиотечния фонд се направила по
инициатива на ищцата едва през 2019 година и тогава се установило, че са налице
липси, но преди постъпването ѝ на работа през 2015г.. Закупените и дарени
книги след това били налични и това било видно от направената проверка и
изготвения протокол за това. По време на извънредното положение, обявено в Р
България било казано на ищцата, че библиотеката не бива да работи и да остане в
къщи. Известно време след като се завърнала на работното си място обаче видяла
две заповеди, в една от която се сочело, че ищцата отговаря за спазването на
предприетите противоепидемични мерки. Заповедта нито ѝ била връчена, нито
знаела въобще, че има такава. С двама свидетели установила, че същата е
поставена на видно място в библиотеката на с. Сенник, но без нейно знание. През
целия период на трудовия ѝ стаж като библиотекар в с. Сенник основното
разногласие между ищцата и ръководството било, че иска да се изпълняват
законовите разпоредби. Председателят и секретарят на читалището не винаги били
на това мнение и в такива случаи възниквали спорове между тях. Обикновената
житейска логика обосновавала заключение, че налагането на всяко дисциплинарно
наказание е свързано с негативни преживявания и отрицателни емоции. Но когато
някой е несправедливо обвинен и наказан за деяние, което изобщо не представлява
дисциплинарно или друго по вид нарушение, негативните психически преживявания и
отрицателни емоции у несправедливо обвинения нанасяли много по-тежки
увреждания, неимуществени вреди, които следвало да бъдат оценени и обезщетени.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетение за
неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Обезщетението за
неимуществени вреди имало само компенсаторна функция. Целта му била не да
поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице
/Решение № 553/27.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 196/2012г., IV, г.о., ГК/. Това
обуславяло необходимостта от пълно и всестранно обхващане на всички, настъпили
в резултат на увреждането, неимуществени вреди. В съдебната практика и в
теорията се приемало, че в понятието "неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представлявали негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време. Затова законът въвел
справедливостта като критерий за тяхното обезщетяване. Понятието
"справедливост" било обусловено от конкретните и обективно
съществуващи обстоятелства по настоящия казус - начин на извършване, обема,
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за
увредения, възрастта на увреденото лице. При определяне на справедлив размер на
обезщетението било от значение положението в обществото на увредения и
общественото възприемане на справедливостта в икономически аспект.
Противоправно било налагането на наказание при липса на извършено нарушение.
Това деяние било причинило вреди на ищцата, изразяващи се в негативни
психически изживявания, ниска самооценка, огорчение и обида. Вреди били претърпели
и нейните родители, следствие на стреса, разбирайки за наложеното наказание и
впоследствие негативните преживявания и влошеното здраве на дъщеря им. След
оставяне на исковата молба без движение, ищцата в уточнителни молби сочи изрично, че не твърди наличие на дискриминация,
по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Заявява, че в конкретния
случай ръководителят на юридическото лице е изпълнявал решение на Читалищното
настоятелство, прието на 08.07.2020 г., работата му е била възложена от орган
на управление, като целта му е била да бъде освободена ищцата от длъжност
„библиотекар". Уточнява, че влошаването на здравословното състояние на
родителите на ищцата е посочено защото това води до допълнителни тревоги и стрес за
самата ищца, като не се претендира обезщетение за родителите. Иска постановяване на решение, с което да бъде
признато, че Народно читалище ************* - с. Сенник, общ. Севлиево, е
причинило неимуществени вреди на Р.Г.Р., изразяващи се във влошаване на
здравословното състояние на ищцата /сърцебиене, безсъние/, негативни психически
изживявания, както и уронване на доброто й име, огорчение и обида, както и
осъждане да ѝ заплати сума в размер на 3 000,00 лв., като справедлив
размер за обезщетяване на нанесените ѝ неимуществени вреди. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. В отговора
се твърди, че искът е неоснователен. Не били налице елементите на описания в
закона фактически състав. От исковата молба не ставало ясно какво твърди ищцата
- еднократно противоправно деяние насочено срещу нея или система от такива,
съответно за какъв период от време. Деянието като елемент на деликта не било
налице, тъй като не се касаело за действие на физическо лице, а за обективирана
воля на юридическо лице. Не било налице и противоправност, ако се приемело, че
в исковата молба се твърди за еднократно деяние, а именно за издаване на
незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание - Заповед №
21/08.07.2020 г. Посочената заповед била отменена по инициатива на работодателя
със Заповед № 26/23.07.2020 г, а образуваното по повод дисциплинарното
наказание гр. дело № 689/2020 г. по описа на РС-Севлиево - прекратено. Следователно
нямало наложено дисциплинарно наказание на ищцата, което да е в разрез с
трудовото законодателство и да представлява противоправно деяние по смисъла на
закона. Щом нямало противоправно деяние, то нямало как да са настъпили за
ищцата вреди, в конкретния случай неимуществени. А щом няма противоправно
деяние и вреди, то няма как да съществува и да се търси причинна връзка между
тях. Претендираните „неимуществени вреди" под формата на „главоболие,
сърцебиене и безсъние" били състояния, свързани с човешкото здраве, които
имали широк кръг възможни причинители /в това число различни заболявания/. Дали
в конкретния случай те се проявили само и единствено вследствие на проведеното
спрямо ищцата дисциплинарно производство, било нейно задължение да докаже при
условията на пълно и главно доказване. Същевременно следвало да се отбележи, че
като понятия на психологията самооценката /отразяваща като какъв се възприема
субектът на база своите качества/ и самочувствието /отразяващо като какъв се
възприема субектът на база на своите действия и постъпки/ били свързани с
принципната психологическа устойчивост на индивида, в този ред на мисли не
можело да се вменява на другиго вина, че дадено лице е по-малко стресоустойчиво
от друго или принципно има ниска себеоценка. Себеоценката и от там
самочувствието на един човек се градели на база на себепознание и не следвало
да се влияят от дисциплинарни или контролни функции на трето лице /в случая
работодателя/. Липсата на мотивация за извършване на възложената работа била
въпрос на лично решение и не можело да бъде следствие от проведена
дисциплинарна процедура, която приключвала с отмяна на първоначално наложеното
наказание. Извън кръга на нематериалните вреди следвало да останат и негативни
преживявания на други дееспособни физически лица /в случая родителите на
ищцата/. Исковата молба не била предявена съвместно от няколко ищци. Оспорва
размера на претендираното като справедливо обезщетение, а именно 3000 лв.
Поради липса на противоправно поведение от страна на ответника счита, че не са
нанесени вреди на ищцата. Извън този факт при всички случаи обезщетение за
неимуществени вреди описани като недоказани по произход главоболие, безсъние,
ниска себеоценка и загуба на мотивация за осъществяването на трудовата функция
не можели да се съизмерят със сума от 3 000 лв. Негативните преживявания на
други дееспособни физически лица, ако и да били близки на ищцата нито можели да
са предмет на предявения иск, нито следвало да се използва това като аргумент
за увеличаване на размера на обезщетението за нематериални вреди.
В съдебно заседание, ищцата лично и чрез процесуалният си представител поддържа
предявеният иск, по съображенията изложени в исковата молба. В писмена защита излага подробни доводи за уважаване на иска.
В съдебното заседание ответника, чрез процесуалния си представител заявява, че
предявеният
иск следва да се отхвърли. В писмена защита излага подробни доводи за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от заповед № 21 от 08.07.2020 г., издадена от председателя на ЧН на Народно
читалище *************, с. Сенник, общ. Севлиево и от приложеното гр. дело №
689/2020 г. по описа на РС – Севлиево, че с посочената заповед е наказана
ищцата с предупреждение за освобождаване от работа по КТ, като заповедта е
оспорена по посоченото дело, което е прекратено с определение от 03.09.2020 г.,
тъй като заповедта е отменена от работодателя.
От болничен лист от 15.05.2015 г., е видно, че на
ищцата е поставена диагноза параноидна шизофрения.
От болнични листи от 23.07.2020 г. и от 06.08.2020
г., е видно, че на ищцата е поставена диагноза световъртеж от централен
произход.
От данни от преглед от 13.07.2020 г., с № 476/
2020 г., психологическо изследване от 13.07.2020 г. и карта за предварителен
медицински преглед от 13.07.2020 г. е видно, че ищцата е с диагноза параноидна
шизофрения, с дългогодишна ремисия, като е клинично здрава и може да бъде
приета на работа.
От протокол № 5 от 08.07.2020 г. на засадение на ЧН
на Народно читалище *************, с. Сенник, е видно, че по сигнал на кмета на
селото, е проведено гласуване за наквазане на ищцата с предупреждение за
освобождаване от работа по КТ, като двама члена на настоятелството са гласували
за, един против и един въздържал се.
На въпроси зададени на ищцата по реда на чл. 176 ГПК, същата е заявила, че: не е имала проблем с бившия председател на
ответника; какви са неговите цели няма представа; предполага, че той е събрал
на заседание настоятелството и са решили.
От показанията на свидетеля П.Б., първи братовчед
на бащата на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други
данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се
установяват следните факти: свидетеля е
в настоятелството на Народно читалище ***************************‘‘; има
наблюдения върху работата на ищцата, защото отговарял за библиотеката през
последните три години; при назначаването на ищцата, тя приела една камара книги
- над единадесет хиляди броя, без ред и порядък, без последните пет
библиотекарки да са приемали и предавали читалищния фонд; ищцата положила много
усилия за подреждането на библиотеката, за издирване на много книги в
неизвестност, за увеличаване на броя на читателите - близо три пъти; ищцата станала
едни от най-добрите библиотечни работници; били получени над триста книги
безплатно от конкурси; добре работело читалището и с кражоците с деца и
възрастни; в дейността си ищцата си навлякла много приятели и неприятели; през
миналото лято в настоятелството се получило искане от кмета на селото за
уволнение на Р.Р. от заеманата длъжност; настоятелството разгледало през юни
искането и не взело решение, защото решенията се вземали в настоятелството с
повече от половината, с болшинство; от пет члена, единия бил починал и трябвало
да има три гласа за да се вземе решение, а гласовете били два на два; въпреки
всичко председателят издаде заповед на ищцата за наказание, не за уволнение;
след проучване в трудовоправните органи и само след седмица председателят
предложил да се отмени заповедта на Р. за наказание и с три на нула гласа
отменили невзетото решение; в същото време Р.Р. живеела в определен конфликт с
част от ръководството, с част от ръководството на селото; почувствал се
прекалено натоварен председателя и той подал оставка; след редица игри,
оставки, предложения, нови оставки, нови предложения и така нататък избрали
кмета и за председател на читалището; още нерегистриран в съда новия
председател издал предизвестие за уволнение на ищцата, отменил решението си, но
само след седмица издал нова заповед, като го регистрирали; през цялото време
свързано с делото ищцата била подхвърляна като футболна топка, не от
ръководството на читалището, а от личности в една или друга посока без
наличието на решение на читалищното настоятелство; свидетеля казва, че читалищното
ръководство за пет години не е вземало решение против ищцата; мотивите на кмета
били конфликт между ищцата и някои лица в селото и в дейността й като
библиотечен работник, но те не били приети от част от членовете на
настоятелството и затова не взели решение.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
С оглед изложените твърдения в исковата молба е
предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Уважаването на предявеният иск с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: възлагане на работа от страна на ответника, вреди, причинени при
или по повод изпълнението на тази работа, т. е. в причинна връзка с действието
или бездействието на лицата, на които е възложена работа, че
физическото лице - пряк причинител на вредите е действало недобросъвестно, като
е налице знание у това физическото лице, че липсват основания за издадената
незаконна заповед за налагане на дисциплинарно наказание или че това физическо
лице недобросъвестно използва служебното си положение, преследва лични или
други неслужебни цели, различни от упражняване на дисциплинарната власт по
трудовото правоотношение между страните.
В т. 1 на ППВС №4/75 г. е дадено
разрешение на въпроса дали авторът на отменена заповед за уволнение дължи
заплащане на обезщетение на възстановения на работа работник или служител извън
посоченото в КТ обезщетение. Прието е, че когато
при издаване на неправилната заповед ръководителят е причинил непозволено
увреждане на работника или служителя, той носи отговорност за действително
причинените вреди. Тази последица настъпва, когато длъжностното лице на
работодателя недобросъвестно е ползвало служебното си положение, за да постигне
лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват
основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал
заповед в този смисъл и в други подобни случаи. Съдебната практика приема, че горепосочените разяснения са
приложими и в хипотеза на отменена заповед за налагане на дисциплинарно
наказание /различно от уволнение/. Отговорността на работодателя за вреди, причинени на
работника от незаконосъобразни действия по налагане на дисциплинарно наказание,
извън регламентираните в КТ случаи, може да бъде ангажирана на извъндоговорно
основание, само ако се установи, че с тези си действия той е извършил деликт,
което включва доказване на това, че при налагане на наказание работодателят
недобросъвестно е използвал служебното си положение, за да постигне лични или
други цели извън кръга на служебните му задължения или когато му е било
известно, че не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание на
работника, но въпреки това е издал заповед в този смисъл, т.е. действал е
умишлено. В
разглеждания случай по делото не са наведени подобни твърдения, нито се събраха доказателства за такива обстоятелства, а доказателствената тежест за това бе на ищцата, както изрично ѝ бе указано при приемане на окончателния доклад по
делото в съдебно заседание на 16.06.2021 г.. В
настоящото производство от ищцата, върху която лежи тежестта да докаже
настъпването на посочените предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност
на ответника, не посочи и не представи доказателства, от които да се направи
извод, че представляващия ответника и е наложил дисциплинарно наказание
„забележка" с някаква лична или друга цел, която е различна от упражняване
на дисциплинарна власт по възникналото между страните трудово правоотношение. Факти в тази насока не са налице нито в
показанията на разпитаня по делото свидетел, нито в писмените доказателства по
делото. Нещо повече при отговорите си
на въпросите
зададени на ищцата по реда на чл. 176 ГПК, същата заяви, че не е имала проблем с бившия
председател на ответника, а какви са неговите цели няма представа. От самия
факт на незаконосъобразно налагане на дисциплинарно наказание не може да се
направи извод за недобросъвестно поведение на представляващия работодателя, тъй
като от него не следва задължително, че поведението на последния е продиктувано
от личен мотив и има за цел единствено да навреди на работника. При приложение
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че ищцата не се легитимира като
кредитор на претендираното вземане за неимуществени вреди. Ето защо в случая не
се установява да са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
работодателя по чл. 49 ЗЗД за вредите, претърпени от ищцата, в резултат от наложеното ѝ
дисциплинарно наказание. В посочения по – горе смисъл е съдебната практика - решение
№ 4227 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 12648/2012 г. на Софийски градски съд; решение
№ 1650 от 24.02.2016 г. по гр. д. № 13157/2015 г. на Софийски градски съд и решение
№ 4836 от 29.06.2015 г. по гр. д. № 3430/2015 г. на Софийски градски съд,
споделена напълно и от настоящият състав.
Предвид всичко изложено по – горе при
доказателствена тежест на ищцата не се установи, че физическото лице - пряк
причинител на вредите е действало недобросъвестно, като е налице знание у това
физическото лице, че липсват основания за издадената незаконна заповед за
налагане на дисциплинарно наказание или че това физическо лице недобросъвестно
използва служебното си положение, преследва лични или други неслужебни цели,
различни от упражняване на дисциплинарната власт по трудовото правоотношение
между страните, поради което е безпредметно обсъждане на останалите
предпоставки за уважаване на предявения иск, а същият, следва да се отхвърли, като
неоснователен.
С оглед изхода по делото, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, ответника има право на разноски и
предвид направеното искане следва да му се присъдят разноски, които ищцата
следва да заплати, в размер 350,00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Г.Р.,
с ЕГН **********,*** против Народно читалище *************, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с. Сенник, общ. Севлиево, представлявано от М.М.К.и
П.С.М.- заедно и поотделно, иск за осъждане ответника
да заплати на ищцата
сумата: 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени, неимуществени вреди на Р.Г.Р.,
изразяващи се във влошаване на здравословното ѝ състояние /сърцебиене, безсъние/, негативни
психически изживявания, както и уронване на доброто й име, огорчение и обида, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р.Г.Р., с
ЕГН **********,*** да заплати на Народно читалище *************, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: с. Сенник, общ. Севлиево, представлявано от
М.М.К.и П.С.М.- заедно и поотделно, направените по делото разноски в размер на 350,00
лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: