№ 19381
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110171205 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД и вр. с
чл. 92, ал. 1 ЗЗД от ищеца „Фуудхаус“ ЕООД срещу ответника В. Д. С. с
искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
8000 лв., представляваща подлежащо на връщане от страна на В. С.
възнаграждение по договор за проектиране от 27.04.2021 г., чието заплащане е
уговорено в сключено на 15.02.2023 г. между страните Допълнително
споразумение - Анекс за доброволно прекратяване на договор за проектиране
от 27.04.2021 г., както и сумата от 8000 лв., представляваща неустойка за
забава в изпълнението на главното задължение за връщане на сумата от 8000
лева, дължима съгласното на 15.02.2023 г. Допълнително споразумение-анекс
за доброволно прекратяване на договор за проектиране от 27.04.2021 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 22286
от 18.07.2024 г. по ч.гр.д. 38436/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Ищецът твърди, на 27.04.2021 г. между „Фуудхаус“ ЕООД и В. Д. С. е
сключен Договор за проектиране, съгласно който ответникът е следвало да
изготви цялата необходима документация за одобряване на План за регулация
и застрояване за поземлен имот с идентификатор 68134.8585.2. Сочи, че
ответникът В. С. съставил първоначално необходимата проектна
документация и я представил със заявление в Столична община. Поради това
на 27.04.2021 г. „Фуудхаус“ ЕООД превел на В. С. цялото възнаграждение по
договора в размер на 12 000 лв.
Твърди, че впоследствие било констатирано, че изпълнителят не е
осъществил в цялост дължимите съгласно договора действия, като, поради
неговото пасивно поведение, процедурата за одобряване на План за регулация
и застрояване за поземлен имот с идентификатор 68134.8585.2 е в застой.
Поради неизпълнение от страна на В. С. на договора в продължение на
година и половина, страните постигнали съгласие за неговото прекратяване и
уреждане на отношенията си във връзка с последиците от това.
1
С оглед на това, на 15.02.2023 г. страните подписали Допълнително
споразумение – Анекс за доброволно прекратяване на договор за
проектиране от 27.04.2021 г., съгласно което са съгласили, че: Договорът за
проектиране от 27.04.2021 г. е частично изпълнен, възнаграждението в размер
на 12 000 лв. е изцяло заплатено, В. С. е заплатил на „Фуудхаус“ ЕООД сумата
от 3000 лева, която се счита за платена неустойка за неизпълнение на договора
за проектиране. Страните се съгласили да прекратят действието на
подписания между тях договор за проектиране от 27.04.2021 г. - по взаимно
съгласие.
По силата на подписания анекс, В. С. се задължил да върне на
„Фуудхаус“ ЕООД сумата от 8000 лв. – част от полученото по договора
възнаграждение, в срок от 2 месеца от подписване на споразумението по
посочена в споразумението банкова сметка.
Страните се договорили, че при забава в плащането на сумата или на
част от нея В. С. дължи заплащане на неустойка за забава в размер на 0,5% от
неизплатената сума за всеки ден забава, но не повече от 100% от
неизплатената сума.
Сочи се в исковата молба след сключване на анекса, че в уговорения
между страните двумесечен срок В. С. не е върнал дължимата сума от 8 000
лв., като допуснал забава в изпълнението на посоченото задължение за повече
от 200 дни, поради което неустойката за забава е достигнала максималния
договорен размер, а именно – 100% от неизплатената сума.
Сочи, че липсата на доброволно изпълнение мотивирала ищеца да
подаде заявление по чл. 410 ГПК, във връзка с което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 22286 от 18.07.2024 г. по ч.гр.д.
38436/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в. Поради подадено от длъжника
възражение в срок по чл. 414 ГПК, в изпълнение на дадените от съда указания,
предявява настоящия установителен иск за част от сумите по издадената
заповед за изпълнение.
Въз основа на посоченото, отправя искане за уважаване на предявените
искове и признаване на дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълние.
Претендира разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК /първи присъствен ден/ ответникът В. Д. С.
подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание.
Потвърждава изложеното в исковата молба, че на 27.04.2021 г. между
ищеца /в качеството на възложител/ и ответника /в качеството на изпълнител/
е сключен договор за проектиране, съгласно който следвало да набави
проектна документация за изменение на плана за регулация и застрояване на
ПИ с идентификатор 68134.8585.2 за район „Кремиковци“.
Потвърждава, че на 15.02.2023 г. страните са подписали споразумение
за доброволно прекратяване на договора, по силата на което е заплатил на
ищеца-възложител сумата от 3000 лв. /неустойка за забава/.
Намира обаче, че въпреки сключения Анекс за прекратяване на
договора за проектиране, договорът между страните не бил реално прекратен,
тъй като в периода 15.02.2023 г. - 03.04.2024 г., въз основа на постигната устна
договорка, ищецът продължил да възлага, а ответникът – да изпълнява, задачи
във връзка с набавянето на необходимата проектна документация.
Счита, че е изпълнил всички първоначално поети задължения по
договора за проектиране от 27.04.2021 г., за което излага подробни
2
съображения, поради което намира, че не дължи заплащане на сумите по
исковите претенции.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 365 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по силата на сключен на
15.02.2023 г. Анекс за прекратяване на договор за проектиране от 27.04.2021 г.,
с посоченото в исковата молба съдържание, съгласно което за ответника е
възникнало задължение за връщане от страна на ответника на част от
полученото от ищеца възнаграждение по прекратения договор в размер на
8 000 лв.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е
да докаже, че е изпълнил задължението си по договора за заплащане
процесните суми в срок /за каквито факти не сочи доказателства/.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно уговорена
неустойка за забава на изпълнението на задължението за връщане на сумата от
8 000 лв. в посочения размер /0,5% на ден, но не повече от 100% за целия
период на забавата/, както и изпадане на ответника в забава и нейния период.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е
да докаже, че е изпълнил задължението си по договора за заплащане
дължимата главница в размер на 8 000 лв. в уговорения срок, евентуално – да
докаже дата на заплащане на посочената сума /за каквито факти не сочи
доказателства/ или заплащане на неустойката /за каквито факти не сочи
доказателства/.
С оглед становището на ответника, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК, безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че: 1/ между страните е възникнало облигационно
отношение по силата на Договор за проектиране от 27.04.2021 г., във връзка с
който ищецът-възложител е изплатил възнаграждение на ответник-изпълнител
в размер на сумата от 12000 лева; 2/ на 15.02.2023 г. страните са подписали
Анекс за доброволно прекратяване на договора за проектиране.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца към исковата молба, както и от ответника към
отговора на исковата молба писмени доказателства се явяват относими към
правния спор и необходими за изясняването му от фактическа страна, поради
което събирането им следва да бъде допуснато.
На ответника следва да бъде указано да завери представените като
доказателство писмени документи към отговора на исковата молба по реда на
чл. 183, ал. 1 ГПК, като бъде предупреден, че при неизпълнение на указанията
в посочения от съда срок, съдът ще изключи представените документи от
доказателствения материал по делото.
Следва да бъде приложено към настоящото дело производството по
ч.гр.д. 38436/2024 г., СРС, 76 с-в. – за послужване.
3
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат
правния спор, предмет на делото, по доброволен път.
Така мотивиран, на основание чл. 140, вр. с чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 05.06.2025 г. от 14:00 часа, за която дата и час
да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът - и с
препис от отговора на исковата молба от ответника.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно
обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да
вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.
Указва на страните, че ако не направят доказателствени искания в същия
срок, губят възможността да сторят това по-късно, освен при предпоставките
на чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА събирането на писмени доказателства по искане на ищеца
и ответника.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, в срок до първото по
делото съдебно заседание, да завери с подпис „вярно с оригинала“
представените към отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че при неизпълнение на дадените
указания, представените доказателства към ОИМ ще бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при
условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът
медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4