№ 478
гр. Русе, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20244520101911 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищцата М. Е. И. чрез процесуалния си представител твърди, че на
24.04.2023г. е сключила с “Кредито” ЕООД гр. София договор за
потребителски кредит, по силата на който й е отпуснат заем в размер на 800
лв. Съгласно чл.2 от договора, годишният лихвен процент по кредита (ГЛП) е
40.10 %, а годишният процент на разходите (ГРП) е 48.36 %. Съгласно
договора – чл.5, в качеството си на кредитополучател, дължи на кредитора
такса експресно разглеждане на документи в размер на 165.22 лв, която следва
да заплати заедно с месечната погасителна вноска. Счита тази клауза за
неравноправна, тъй като с нея се цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника и заобикаляне на разпоредбата по чл.19, ал.4
ЗПК. Предвидено е същата такса да се кумулира към погасителните вноски,
което води до скрито оскъпяване на кредита. Съгласно условията на договора,
в деня на сключването му кредитополучателят следва да предостави на
кредитора обезпечение чрез поръчителство на две физически лица,
отговарящи на определени условия, а при непредоставяне на обезпечението
дължи неустойка по чл.6 в размер на 247.82 лв. Тази неустойка е в разрез с
добросъвестността и присъщите й функции, като е предвидено тя също да се
кумулира към погасителните вноски, с което кредитът се оскъпява. Твърди, че
1
приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в
договора, което е довело до неравноправност на уговорките за ГПР и
нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите в чл.22 ЗПК последици –
нищожност на кредитната сделка поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Непосочването в договора реално приложения в отношенията между страните
ГПР, представлява заблуждаваща търговска практика по см. на чл.68, ал.1 и
ал.2, т.1 ЗЗП. Моли ответникът “Кредито” ЕООД да бъде осъден да й заплати
сумата 589.35 лв, платена без основание по договор за кредит от 24.04.2023г.
Ответникът “Кредито” ЕООД гр. София, представляван от Р. Н. Т., чрез
процесуалния си представител взема писмено становище за недопустимост на
иска. Заявява, че ищцата е завела срещу него искова молба със същото искане
и на основание договора за потребителски кредит от 24.04.2023г., образувана в
гр. дело №1903/2024г. на Русенски районен съд и с решение
№1613/27.11.2024г. съдът е обявил договора за недействителен. Възстановил е
надвнесената от ищцата сума, поради което моли делото да се прекрати с
присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предмет на настоящия спор е сумата 589.35 лв, платена без основание
по договор за кредит от 24.04.2023г. поради неравноправния характер на
уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане и на уговорката за
ГПР с произтичащите от това последици по чл.22 ЗПК.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит
№OL00078348, “Кредито” ЕООД гр. София и М. Е. И. са сключили на
24.04.2023г. индивидуален договор за потребителски кредит №OL00078348,
съгласно който “Кредито” ЕООД е предоставило на ищцата кредит в размер на
800 лв за срок от пет месеца при следните параметри: годишен лихвен процент
40.10 % и годишен процент на разходите 48.36 %, лихва 81.96 лв, такса
експресно разглеждане 165.22 лв и неустойка 247.82 лв. Общата стойност на
плащанията възлиза на 1295.00 лв. Неразделна част от договора са
Погасителен план – Приложение 1 и преддоговорна информация (Стандартен
европейски формуляр) – Приложение №2 към чл.5, ал.2 ЗПК, които
кредитополучателката е получила, приела и подписала (л.90 и сл.).
С влязло в сила на 31.12.2024г. решение №1613/27.11.2024г., постановено
2
по гр. дело №1903/2024г., състав на Районен съд-Русе е обявил
недействителността на договора за потребителски кредит
№OL00078348/24.04.2023г., сключен между “Кредито” ЕООД гр. София и М.
Е. И., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. В мотивите на решението е посочено, че определеният в договора ГПР е
формиран неясно, не включва действителните разходи по кредита (не включва
разходи за неустойка и такса експресно разглеждане), с което са нарушени
изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което договорът е
недействителен.
След като уговорените клаузи: такса експресно разглеждане по чл.11,
ал.1, вр. т.5 и неустойка по чл.26, ал.2, вр. т.6 от Условия и параметри на
договор №OL00078348/24.04.2023г. са сключени в нарушение на правилата на
ЗПК и са довели до обявяване недействителността на договора, то ответникът
е получил без основание надплатените суми. Налице са елементите от
фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД и затова ответникът дължи връщането
им обратно.
В писмено становище вх. №2010/20.01.2025г. ответникът чрез
процесуалния си представител е заявил, че надвнесената от ищцата сума по
ДПК №OL00078348/24.04.2023г. й е възстановена.
В писмена молба вх. №6324/24.02.2025г. процесуалният представител на
ищцата заявява, че на М. Е. И. е изплатена надвнесената от нея сума по
предметния договор на каса на “Изи Пей” и че тя “...е получила сумата срещу
лична карта”, но тъй като не й е предоставена разписка, не може да представи
документ за получаването й. Заявява, че други доказателства и
доказателствени искания по делото няма. Претендира за заплащане на
направените разноски.
При това положение съдът намира, че след възстановяване по касов път
на надвнесената от ищцата сума по ДПК №OL00078348/24.04.2023г.
вземането й е погасено изцяло. Искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД следва да се
отхвърли.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата 530
лв разноски, от които 50 лв за държавна такса по производството и 480 лв за
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските по
чл.80 ГПК, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на делото -
3
плащането е станало след подаване на исковата молба вх. №10165/02.04.2024г.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Е. И. от гр. Русе, ул. ****, ЕГН
**********, срещу “Кредито” ООД със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Лозенец, бул. “Черни връх” №51Г, офис 32, представлявано от
управителя Р. Н. Т., ЕИК *********, иск с правно основание по чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД за сумата 589.35 лв, платена без основание по договор за кредит
от 24.04.2023г.
ОСЪЖДА “Кредито” ООД да заплати на М. Е. И. сумата 530 лв
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4