Р Е
Ш Е Н И Е
№54 04.04.2018г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията Костова
т.д.№ 403 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД, със седалище и адрес на
управление: град София/, район Красно село, бул. "Ген. Тотлебен“ № 8,
пререгистрирана в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК
*********, представлявана от Изпълнителните директори Анна И. Аспарухова и
Мартин Емилов Ганчев, чрез пълномощника им Искра Руменова Андреева, с ЕГН **********,
упълномощена с пълномощно с рег. № 88/04.01.2016г. за нотариално удостоверяване
на подписи и с рег. № 89, том 1, № 42 от 04.01.2016 г. за нотариално
удостоверяване на съдържание на нотариус Богдана Бъчварова, РС София, рег. №
515 НК, заедно с изпълнителния директор Анна Аспарухова, съгласно цитираното
пълномощно против „ПРЕДЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Бургас, ул. “Болярска” № 16, ет. 1, представлявано от Е.Д.Н. -
управител; „ПРЕДЕЛ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул. “Болярска” №
16, ет. 1, представлявано от Мария Евгениева Н. - Налсен - управител; Ю.С.А.Ч., ЕГН **********, постоянен адрес ***, Е.Д.Н., ЕГН **********, постоянен адрес ***
и М.И.Н., ЕГН **********, постоянен
адрес *** , с посочено правно основание: чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и посочена цена на иска: 253 921,59 лева, с която се иска от
съда да приеме за установено съществуването
на вземането на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД срещу „ПРЕДЕЛ“ ООД, ЕИК *********, „ПРЕДЕЛ
ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, Ю.С.А. - Ч., ЕГН **********, Е.Д.Н., ЕГН **********
и М.И.Н., ЕГН **********, произтичащо от Договор за земеделски кредит срещу
субсидии № 2529.0616 от 04.07.2016 г. и Договор за поръчителство № 2529.0616-АЗ
от 04.07.2016 г., в размер на 253 921,59 лева (двеста петдесет и три хиляди
деветстотин двадесет и един лева и петдесет и девет стотинки), от които:
главница в размер на 250 000,00 лева (двеста и петдесет хиляди лева), от които
176 878,28 лева (сто седемдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и осем лева
и двадесет и осем стотинки) - напълно неиздължена вноска от 22.12.2016 г. и 73
121,72 лева (седемдесет и три хиляди сто двадесет и един лева и седемдесет и
две стотинки) - главница, изискуема на основание предсрочна изискуемост, лихви:
1) възнаградителна договорна лихва съгласно чл. 3.1.3. от Договора за кредит,
считано от 28.02.2017 г. до датата на настъпване на предсрочна изискуемост
01.03.2017 г., в размер на 243,74 лева (двеста четиридесет и три лева и
седемдесет и четири стотинки) и 2) наказателни лихви за просрочени главници до
16.03.2017 г. вкл., в размер на 3 435,45 лева (три хиляди четиристотин тридесет
и пет лева и четиридесет и пет стотинки), от които наказателна лихва по чл.
3.1.7. от Договора за кредит за периода до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 01.03.2017 г., в размер на 1 768,78 лева (хиляда седемстотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), и наказателна лихва по чл.
3.1.7. от Договора за кредит за периода от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 01.03.2017 г. до 16.03.2017 г. включително, в размер на 1 666,67
лева (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки);
разноски, представляващи разходи относно пристъпване към изпълнение по реда на
ЗОЗ, в размер на 242,40 лева (двеста четиридесет и два лева и четиридесет
стотинки), както и законна лихва върху главницата, считано от 17.03.2017 г. до
окончателното изплащане на дължимото.
Претендират се и разноските, направени в хода на
заповедното производство, а именно 5 078,43 лева (пет хиляди и седемдесет и
осем лева и четиридесет и три стотинки) платена държавна такса и 50,00 лева
(петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, а също и да бъдат присъдени
допълнително направените разноски за държавна такса за подаване на настоящата
искова молба, в размер на 5 078,43 лева (пет хиляди и седемдесет и осем лева и
четиридесет и три стотинки), както и юрисконсултско възнаграждение за водене на
настоящото дело, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Твърди се, че с
Договор за земеделски кредит срещу субсидии № 2529.0616 от 04.07.2016 г.
“ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД е предоставила на „ПРЕДЕЛ” ООД с ЕИК ********* -
кредитополучател, стандартен кредит, в размер на максимум 250 000 лева, до
30.06.2017 г. или до датата, на която по сметка на кредитополучателя постъпят
средствата от субсидия от ДФ „Земеделие” в размер, достатъчен за погасяване на задълженията
по договора за кредит, която от двете дати настъпи първа, но не повече от 12
месеца от датата на сключване на договора и не по- късно от 30.06.2017 г.
Кредитът е отпуснат за оборотни средства. Твърди се , че съгласно чл. 3.1.3. от
цитирания договор, кредитополучателят дължи лихва, формирана от стойността на
1-месечния Софибор, увеличен с надбавка в размер на 4,5% (четири цяло и пет
десети) процентни пункта, но не по-малко от 5% (пет процента) годишно, като към
датата на сключване на договора 1-месечният Софибор, приложим по кредита е бил
0,011% (нула цяло и единадесет хилядни процента), или лихвеният процент,
приложим по кредита, е 5 % годишно. При просрочие на главницата на падежа и в
случай на неизпълнение на каквото и да е парично задължение на дължимата дата
/без значение дали главница, лихва, такса за управление или каквито и да е
други такси/,се твърди, че
кредитополучателят и/или съдлъжниците дължат на Банката лихва върху
размера на просроченото задължение, включително върху просрочената лихва, в
размер на договорната лихва, увеличена с надбавка от 10 %, от датата на забава
до датата, на която Банката фактически получи дължимата сума (чл. 3.1.7).
Твърди се , че кредитът по Договор за земеделски кредит
срещу субсидии № 2529.0616 от 04.07.2016 г. е усвоен в пълен размер, съгласно
чл. 2 от договора, като на 08.07.2016 г. е извършено едно усвояване по кредита
от „ПРЕДЕЛ" ООД, на обща стойност 250 000 /двеста и петдесет хиляди /
лева.
Като обезпечение по кредита е учреден особен залог на
вземания, посочен в т. 1.3. по-долу.
Твърди се , че Ю.С.А. - Ч., ЕГН **********, Е.Д.Н., ЕГН **********
и М.И.Н., ЕГН **********, в качеството им на задължени лица, са съдлъжници,
изцяло и солидарно във всяко и всички задължения на кредитополучателя по
горепосочения договор за кредит. На основание Договор за поръчителство №
2529.0616-АЗ от 04.07.2016 г., „ПРЕДЕЛ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на задължено лице, се е
поръчител, изцяло и солидарно във всяко и всички задължения на
кредитополучателя по горепосочения договор за кредит.
За обезпечаване на кредита е сключен и Договор за особен залог на вземания №
2529.0616-А1 от 04.07.2016 г., върху настоящи и бъдещи вземания от ДФ „Земеделие“
и вземания по банкови сметки на кредитополучателя, открити при “Търговска банка
Д“ АД.
Твърди се, че съгласно чл. 4.2 от договора, главницата по
кредита е следвало да бъде погасявана по определен ред и в определени срокове,
като на 22.12.2016 г. част от субсидията от ДФ „Земеделие”, в размер на 176
878,28 лева (сто седемдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и
двадесет и осем стотинки), е постъпила по сметка на кредитополучателя, с което
е настъпил падежът на задължението, но поради наложен запор върху вземанията по
банковата сметка по искане на друг взискател, Банката не е била в състояние да
удовлетвори вземането си, респективно - не е извършено погасяване на
задълженията по кредита, поради което кредитополучателят, съдлъжниците и
поръчителят са били в трайно просрочие за плащанията си по главницата на
отпуснатия кредит.
Съгласно чл. 3.1.4. от договора, лихвата по кредита се
дължи и е платима ежемесечно, на 5-то число на всеки календарен месец, като при
неплащането й се натрупва просрочие. В резултат на това, от 28.02.2017 г.
кредитополучателят, съдлъжниците и поръчителят са били в трайно просрочие за
плащанията си по лихвата на отпуснатия кредит.
Твърди се, че поради неизпълнението от страна на
кредитополучателя, Банката е предприела действия за пристъпване към изпълнение
върху заложено имущество, служещо като обезпечение по кредита, по реда на
Закона за особените залози, във връзка с което са възникнали посочените в
счетоводната справка разноски, неизплатени от длъжниците.
Твърди се, че ищцовата банка е подала и заявление по чл.
417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
с позоваване на изискуемостта на целия дълг по договора за кредит /непогасена
главница и лихви/. Считано от деня на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
/17.03.2017 г./, Банката е спряла начисляването на договорните лихви по кредита
и претендира обезщетение за вреди от неизпълнението, в размер на законната
лихва върху главницата. Банката твърди,
че е упражнила правото си да се позове
на настъпила предсрочната изискуемост на кредита като е уведомила за това
кредитополучателя, съдлъжниците и поръчителя с уведомления за настъпване на
предсрочна изискуемост, връчени лично, „на ръка”, на длъжниците и на законните
им представители.
На 17.03.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите й суми по
Договор за земеделски кредит срещу субсидии № 2529.0616 от 04.07.2016 г. и
Договор за поръчителство № 2529.0616-АЗ за същите суми и на същите основания,
на които се иска установяване в настоящото производство.
Ответникът „ПРЕДЕЛ” ООД с ЕИК *********, редовно
уведомен , в срока за отговор
представя писмен такъв и сочи, че
оспорва предявения иск по основание и
размер , като се твърди, че е на 22.12.2016 г. ДФЗ - РА превежда по изрично
посочената банкова сметка ***,28 лв., с която съгласно договора за кредит и
вписания особен залог следва да бъде погасен банковия кредит, но не прави това
и действията й противоречат на договора.
Твърди, че кредитополучателят е бил изряден и
непогасяването на кредита с постъпилата на тази дата сума е вследствие на
поведението на банката - кредитор, което не съответства на договореното между
страните. Затова, счита, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК „Предел”ООД, респективно и останалите съдлъжници не дължат твърдяната в
исковата молба сума.
Твърди, че към
датата, към която банката е обявила кредитът за предсрочно изискуем не е било
настъпило това условие, при положение, че крайния му срок е бил 30.06.2017 г.,
като преди това не е имало валидно настъпили падежи.
Останалите ответници , редовно уведомени с преписи от
исковата молба и доказателствата не подават отговор на исковата молба , не
представят доказателства , не оспорват представените такива , не правят искания
по доказателствата.
Бургаският
окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на
спора, приема, че предявените субективно и обективно съединени установителни
искове са допустими.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК от
“ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД, със седалище и адрес на управление: град София/, район
Красно село, бул. "Ген. Тотлебен“ № 8, пререгистрирана в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявана от
Изпълнителните директори Анна И. Аспарухова и Мартин Емилов Ганчев, чрез
пълномощника им Искра Руменова Андреева, с ЕГН **********, упълномощена с
пълномощно с рег. № 88/04.01.2016 г. за нотариално удостоверяване на подписи и
с рег. № 89, том 1, № 42 от 04.01.2016 г. за нотариално удостоверяване на
съдържание на нотариус Богдана Бъчварова, РС София, рег. № 515 НК, заедно с
изпълнителния директор Анна Аспарухова, съгласно цитираното пълномощно против
„ПРЕДЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Бургас,
ул. “Болярска” № 16, ет. 1, представлявано от Е.Д.Н. - управител; „ПРЕДЕЛ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул. “Болярска” № 16, ет. 1,
представлявано от Мария Евгениева Н. - Налсен - управител; Ю.С.А.Ч., ЕГН **********, постоянен адрес ***, Е.Д.Н., ЕГН **********, постоянен адрес ***
и М.И.Н., ЕГН **********, постоянен
адрес *** , с посочено правно основание: чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и посочена цена на иска: 253 921,59 лева,
с която се иска от съда да приеме за установено съществуването на вземането на „ТЪРГОВСКА
БАНКА Д” АД срещу „ПРЕДЕЛ“ ООД, ЕИК *********, „ПРЕДЕЛ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, Ю.С.А. - Ч., ЕГН **********, Е.Д.Н., ЕГН ********** и М.И.Н., ЕГН **********,
произтичащо от Договор за земеделски кредит срещу субсидии № 2529.0616 от
04.07.2016 г. и Договор за поръчителство № 2529.0616-АЗ от 04.07.2016 г., в
размер на 253 921,59 лева (двеста петдесет и три хиляди деветстотин двадесет и
един лева и петдесет и девет стотинки), от които: главница в размер на 250
000,00 лева (двеста и петдесет хиляди лева), от които 176 878,28 лева (сто
седемдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем
стотинки) - напълно неиздължена вноска от 22.12.2016 г. и 73 121,72 лева
(седемдесет и три хиляди сто двадесет и един лева и седемдесет и две стотинки)
- главница, изискуема на основание предсрочна изискуемост, лихви: 1)
възнаградителна договорна лихва съгласно чл. 3.1.3. от Договора за кредит,
считано от 28.02.2017 г. до датата на настъпване на предсрочна изискуемост
01.03.2017 г., в размер на 243,74 лева (двеста четиридесет и три лева и
седемдесет и четири стотинки) и 2) наказателни лихви за просрочени главници до
16.03.2017 г. вкл., в размер на 3 435,45 лева (три хиляди четиристотин тридесет
и пет лева и четиридесет и пет стотинки), от които наказателна лихва по чл.
3.1.7. от Договора за кредит за периода до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 01.03.2017 г., в размер на 1 768,78 лева (хиляда седемстотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), и наказателна лихва по чл.
3.1.7. от Договора за кредит за периода от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 01.03.2017 г. до 16.03.2017 г. включително, в размер на 1 666,67
лева (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки);
разноски, представляващи разходи относно пристъпване към изпълнение по реда на
ЗОЗ, в размер на 242,40 лева (двеста четиридесет и два лева и четиридесет
стотинки), както и законна лихва върху главницата, считано от 17.03.2017 г. до
окончателното изплащане на дължимото, както и разноските, направени в хода на
заповедното производство, а именно 5 078,43 лева (пет хиляди и седемдесет и
осем лева и четиридесет и три стотинки) платена държавна такса и 50,00 лева
(петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, а също и да бъдат присъдени
допълнително направените разноски за държавна такса за подаване на настоящата
искова молба, в размер на 5 078,43 лева (пет хиляди и седемдесет и осем лева и
четиридесет и три стотинки), както и юрисконсултско възнаграждение за водене на
настоящото дело, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Към делото е приложено ч.гр.д. №1864/2017год. по описа на
РС-Бургас, от което е видно, че по заявление от ищеца е издадена Заповед
№1105/20,03,2017год. за изпълрнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за
следните суми :
Главница към 16.03.2017г. вкл.- 250 000,00 лева (двеста и
петдесет хиляди лева), от които 176 878,28 лева (сто седемдесет и шест хиляди
осемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) - напълно
неиздължена вноска от 22.12.2016г. и 73 121,72 лева (седемдесет и три хиляди
сто двадесет и един лева и седемдесет и две стотинки) - главница изискуема на
основание предсрочна изискуемост
Възнаградителна договорна лихва съгласно чл. 3.1.3. от
Договора за кредит, считано от 28.02.2017 г. до датата на настъпване на
предсрочна изискуемост 01.03.2017 г. - 243,74 лева (двеста четиридесет и три
лева и седемдесет и четири стотинки);
Наказателни лихви за просрочени главници до 16.03.2017г.
вкл. - 3 435,45 лева (три хиляди четиристотин тридесет и пет лева и четиридесет
и пет стотинки), от които:
наказателна лихва по чл. 3.1.7. от Договора за кредит за
периода до датата на настъпване на предсрочната изискуемост 01.03.2017 г. - 1
768,78 лева (хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и осем
стотинки) и
наказателна лихва по чл. 3.1.7. от Договора за кредит за
периода датата на настъпване на предсрочната изискуемост 01.03.2017 г. до
16.03.2017 г., включително - 1 666,67 лева (хиляда шестстотин шестдесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки)
Законна лихва: считано от 17.03.2017 г. до изплащане на
вземането
и разноски
/разходи пристъпване по ЗОЗ и др. - 242,40 лева (двеста четиридесет и два лева
и четиридесет стотинки).
Не се спори, че страните са сключили процесния договор за
кредит , нито се спори по действителността на същия, по представителната власт
на подписалите го лица, нито за валидността на договорите за поръчителство и
особен залог. Не се спори, че кредитът е усвоен по начина и в сроковете,
твърдяни от ищеца. Горните факти се установява и от представените писмени
доказателства, както и от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза.
Спори се по начина на погасяване на кредита и дали е
налице неизпълнение от ответника кредитополучател. С доклада по делото , съдът е
указал на ищеца, че следва да докаже наличието на неизпълнение от
кредитополучателя, както и редовността на счетоводните си книги, с оглед
позоваването на вписванията в тях за доказване на твърдението му , че
ответникът е бил в трайно просрочие.
От представените писмени доказателства – извлечения от
счетоводните книги на ищеца и от приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че в изпълнение на сключен между ищеца и първия
ответник Договор за земеделски кредит срещу субсидии № 2529.0616 от 04.07.2016
г. ,“ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД е предоставила на „ПРЕДЕЛ” ООД с ЕИК ********* -
кредитополучател, стандартен кредит, в размер на максимум 250 000 лева, до
30.06.2017 г. или до датата, на която по сметка на кредитополучателя постъпят
средствата от субсидия от ДФ „Земеделие” в размер, достатъчен за погасяване на
задълженията по договора за кредит, която от двете дати настъпи първа, но не
повече от 12 месеца от датата на сключване на договора и не по- късно от
30.06.2017 г. Кредитът е отпуснат за оборотни средства, като в чл. 3.1.3. от договора е уговорена лихва в размер, формиран от стойността на 1-месечния Софибор, увеличен
с надбавка в размер на 4,5% (четири цяло и пет десети) процентни пункта, но не
по-малко от 5% (пет процента) годишно. Към датата на сключване на договора
1-месечният Софибор, приложим по кредита е бил 0,011% , следователно е вярна
твърдението на ищеца , че лихвеният процент, приложим по кредита, е 5 %
годишно. Страните са уговорили, че при просрочие на главницата на падежа и в
случай на неизпълнение на каквото и да е парично задължение на дължимата дата, кредитополучателят
и/или съдлъжниците дължат на Банката лихва върху размера на просроченото
задължение, включително върху просрочената лихва, в размер на договорната
лихва, увеличена с надбавка от 10 %, от датата на забава до датата, на която
Банката фактически получи дължимата сума.
Видно от констатациите на вещото лице, кредитът по
Договор за земеделски кредит срещу субсидии № 2529.0616 от 04.07.2016 г. е
усвоен в пълен размер, съгласно чл. 2 от договора, като на 08.07.2016 г. е
извършено еднократно усвояване по
кредита от „ПРЕДЕЛ" ООД, на обща стойност 250 000 /двеста и петдесет
хиляди / лева.
Не се спори, че като обезпечение по кредита е учреден
особен залог на вземания, посочен в т. 1.3. по-долу, както и че са предприети
действия от ищеца по усвояване на обезпечението, за което за направени разноски
, присъдени в заповедното производство.
Установява се, от текста на представените договори за
кредит и договор за поръчителство, че Ю.С.А. - Ч., ЕГН **********, Е.Д.Н., ЕГН **********
и М.И.Н., ЕГН **********, в качеството им на задължени лица, са съдлъжници,
изцяло и солидарно във всяко и всички задължения на кредитополучателя по
горепосочения договор за кредит, а „ПРЕДЕЛ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********* е поръчител, отговорен изцяло и солидарно във
всяко и всички задължения на кредитополучателя по горепосочения договор за
кредит.
За обезпечаване на кредита е сключен и Договор за особен залог на вземания №
2529.0616-А1 от 04.07.2016 г., върху настоящи и бъдещи вземания от ДФ
„Земеделие“ и вземания по банкови сметки на кредитополучателя, открити при
“Търговска банка Д“ АД.
От заключението на вещото лице се установява, че към
датата на заявлението по чл.417 от ГПК общият размер на непогасените задължения
по договора за кредит е в размер на 253 679,19лв. От тях главница в размер
на 250 000лв., договорна лихва в размер на 243,74лв., наказателна лихва
върху просрочена главница в размер на 3435,45лв.
От същото заключение се установява верността на
твръденията на двете страни, че постъпилата сума от 176878,28лв. ,
представляваща субсидия от Държавен фонд
„Земеделие“ на 22.12.2016год. не е
използвана за погасяване на задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит, а е преведена от ищцовата бонка по сметка на ЧСИ Яница Джинджева,
рег.№774 по изп.дело №20167740400340.
Преводът е извършен в изпълнение на наложен запор върху вземанията по банковата
сметка по искане на друг взискател. Твърдението на ищеца, за наличие на
основание за извършване на превода се установява от представеното и неоспорено
запорно съобщение /л.66/, от което е видно, че е наложен запор по сметките на
ответното дружество – кредитополучател по изп.д.№20168410406697/2016год. на ЧСИ
Неделчо Митев, което дело е изпратено на ЧСИ Яница Джинджева, рег.№774 и е в
нов номер - изп.дело №20167740400340.
След
преценка на събраните доказателства , съдът приема , че нито един от
ответниците не е имал качеството на потребител по сключения договор, поради
което специфичната защита на потребителите са неприложими към настоящия казус,
със следните аргументи : Видно от наименованието и посоченото в договора
предназначение на кредита , става дума за договор на търговско дружество с
банкова институция, с цел осигуряване на финансиране на търговската дейност на
това дружество. Специфичния характер на договора за оборотни средства е типична
за търговската дейност форма за финансиране, която по естеството си изключва
като евентуален кредитополучател потребител на финансова услуга-физическо лице,
което би задоволило подобна необходимост от финансиране чрез договор за
кредитна карта. Обстоятелството, че съдлъжниците са физически лица не променя
гореизложеното , защото единствената причина да се задължи наред с
кредитополучателя – търговско дружество е, че са собственици на капитала и управители на същото
дружество. По тази причина , единствено и само поради качеството им на физически
лица , което не са търговци , ответниците
не могат да придобият и качеството на потребител.
Поради
липса на основания за прилагане на правилата уреждащи защита на по-слабата
страна , а именно на потребителя , съдът счита, че следва да разгледа
процесните договори като сделки, сключени между търговци, в кръга на обичайната
им търговска дейност , с всички последици от това.
Съдът
намира за неоснователно и твърдението, че ищцовата банка неправомерно е превела
на ЧСИ Яница Джинджева, рег.№774 по изп.дело №20167740400340 , сумата от 176878,28лв., защото
видно от представеното и неоспорено запорно съобщение, банката е задължена на
основание чл.507-508 от ГПК е задължена да преведе сумата , ако не са налице
пречки по смисъла на чл.508, ал.1 и ал.2 от ГПК по сметка на ЧСИ, както е
сторила банката.
Съдът приема , че този начин на погасяване на задълженията отговаря на
предвиденото в закона .
Съдът намира предявеният иск за
основателен със следните аргументи :
Предмет на производството по чл.422 от ГПК е установяване на
съществуването на правото , което е предявено по реда на заповедното
производство. Видно от посоченото в т.9, 12 и 14 от заявлението по чл.410 от ГПК се иска плащане на дължимото, описано по идентичен начин в заявлението и исковата молба, като е
направено изменение на иска по отношение на размера по четири фактури.
Видно от текста на чл.422 от ГПК , производството цели установяване на
съществуването на вземането , предмет на заповедното производство, към момента
на подаване на заявлението –аргумент от текста на чл.422, ал.1 – към кой момент
се счита предявен иска. При разглеждането на иска, съдът е обвързан с
индивидуализацията на вземането, така, както е направена в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В настоящия случай
вземането е описано по начин идентичен с изписването в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и е съществувало
във вида, в който е заявено към датата на подаване на заявлението, което
се установява от представените писмени доказателства , които доказателства не
са оспорени и удостоверените с тях факти не са опровергани по никакъв начин от
ответника, но претенцията е намалена по размер , в резултат от проведените
преговори между страните за постигане на спогодба , които не са постигнали
резултат до настоящия момент. Мотивиран от горното, съдът приема искът за основателен и доказан в предявения
размер .
Видно от заявлението и исковата молба се претендира договорна,
наказателна и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението,
поради което с оглед основателността на основната претенция , акцесорната такива
също са основателни, в размера посочен от вещото лице . По отношение на периода
на претенциите за договорна и наказателна лихва , съдът намира, че същият е
съобразен с датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, с оглед
на събраните доказателства за датата, на която са уведомени ответниците за
настъпилата предсрочна изискуемост.
По отношение на претенцията за заплащането на разноски в исковото производство в размер на 12086,86лв. , от които 5478,43лв.
- държавна такса и разноски в исковото производство и 50лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено по чл.78, ал.8 от ГПК, както и на присъдените
разноски в заповедното производство в размер на 242,40лв.- разноски за
пристъпване към изпълнение по ЗОЗ и 5128,43лв. лв. – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съдът счита , че същите
следва да бъдат присъдени, с оглед основателността
на претенцията. Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение над посочения по-горе размер от 50лв.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТЪРГОВСКА
БАНКА Д” АД, със седалище и адрес на управление: град София/, район Красно
село, бул. "Ген. Тотлебен“ № 8, пререгистрирана в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявана от Изпълнителните
директори Анна И. Аспарухова и Мартин Емилов Ганчев, чрез пълномощника им Искра
Руменова Андреева, с ЕГН **********, упълномощена с пълномощно с рег. № 88/04.01.2016г.
за нотариално удостоверяване на подписи и с рег. № 89, том 1, № 42 от
04.01.2016 г. за нотариално удостоверяване на съдържание на нотариус Богдана
Бъчварова, РС София, рег. № 515 НК, заедно с изпълнителния директор Анна
Аспарухова, съгласно цитираното пълномощно, че „ПРЕДЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул. “Болярска” № 16, ет. 1,
представлявано от Е.Д.Н. - управител;
„ПРЕДЕЛ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. Бургас, ул. “Болярска” № 16, ет. 1, представлявано от Мария Евгениева Н.
- Налсен - управител; Ю.С.А.Ч., ЕГН **********,
постоянен адрес ***, Е.Д.Н., ЕГН **********,
постоянен адрес *** и М.И.Н., ЕГН **********,
постоянен адрес *** , на основание от Договор за земеделски кредит срещу
субсидии № 2529.0616 от 04.07.2016 г. и Договор за поръчителство № 2529.0616-АЗ
от 04.07.2016 г., солидарно, дължат на ищеца сумата от 253 921,59 лева, от които: главница в размер на 250 000,00
лева (двеста и петдесет хиляди лева), от които 176 878,28 лева (сто седемдесет
и шест хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) -
напълно неиздължена вноска от 22.12.2016 г. и 73 121,72 лева (седемдесет и три
хиляди сто двадесет и един лева и седемдесет и две стотинки) - главница,
изискуема на основание предсрочна изискуемост, лихви: 1) възнаградителна
договорна лихва съгласно чл. 3.1.3. от Договора за кредит, считано от
28.02.2017 г. до датата на настъпване на предсрочна изискуемост 01.03.2017 г.,
в размер на 243,74 лева (двеста четиридесет и три лева и седемдесет и четири
стотинки) и 2) наказателни лихви за просрочени главници до 16.03.2017 г. вкл.,
в размер на 3 435,45 лева (три хиляди четиристотин тридесет и пет лева и
четиридесет и пет стотинки), от които наказателна лихва по чл. 3.1.7. от
Договора за кредит за периода до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 01.03.2017 г., в размер на 1 768,78 лева (хиляда седемстотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), и наказателна лихва по чл.
3.1.7. от Договора за кредит за периода от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 01.03.2017 г. до 16.03.2017 г. включително, в размер на 1 666,67
лева (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки);
разноски, представляващи разходи относно пристъпване към изпълнение по реда на
ЗОЗ, в размер на 242,40 лева (двеста четиридесет и два лева и четиридесет
стотинки), разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1864/2017год. по
описана Районен съд – Бургас в размер на 5078,43лв., както и законна лихва
върху главницата, считано от 17.03.2017 г. до окончателното изплащане на
дължимото.
ОСЪЖДА
„ПРЕДЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Бургас,
ул. “Болярска” № 16, ет. 1, представлявано от Е.Д.Н. - управител; „ПРЕДЕЛ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул. “Болярска” № 16, ет. 1,
представлявано от Мария Евгениева Н. - Налсен - управител; Ю.С.А.Ч., ЕГН **********, постоянен адрес ***, Е.Д.Н., ЕГН **********, постоянен адрес ***
и М.И.Н., ЕГН **********, постоянен
адрес ***, да заплатят на „„ТЪРГОВСКА
БАНКА Д” АД, със седалище и адрес на управление: град София/, район Красно
село, бул. "Ген. Тотлебен“ № 8, пререгистрирана в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявана от Изпълнителните
директори Анна И. Аспарухова и Мартин Емилов Ганчев, чрез пълномощника им Искра
Руменова Андреева, с ЕГН **********, упълномощена с пълномощно с рег. №
88/04.01.2016г. за нотариално удостоверяване на подписи и с рег. № 89, том 1, №
42 от 04.01.2016 г. за нотариално удостоверяване на съдържание на нотариус
Богдана Бъчварова, РС София, рег. № 515 НК, заедно с изпълнителния директор
Анна Аспарухова, съгласно цитираното пълномощно, разноски в настоящото производство общо в размер от 5528,43лв., като
отхвърля претенцията за разноски над уважения размер.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред БАС в двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.
СЪДИЯ: