Р Е Ш Е Н И Е 219/18.10.2019г.
гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КАРНОБАТ,
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито заседание на осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Мариела Иванова
при участието на секретаря Галина Милкова и прокурор, като взе предвид
докладваното от съдия Иванова гр.д. № 802/2019г. по описа на
КРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Етажна Собственост град Карнобат, кв. Възраждане, бл. 5, вход 1 (А) с адрес гр.
Карнобат кв. Възраждане, бл. 5, вход 1 (А), представлявано от Марийка Райкова
против И.К.М., ЕГН ********** ***.Твърди се в молбата, че ответникът И.М. е
собственик на самостоятелен обект в сграда-етажна собственост в гр. Карнобат
кв. Възраждане, бл. 5, вход 1 (А). Като такъв отв.М. е длъжен съгласно чл. 6, ал.1 т. 8 от ЗУЕС да
изпълнява решенията на органите на управление на ЕС, както и да заплаща
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата – чл. 6,
ал.1 т. 10 от ЗУЕС. С решения на Общото събрание на ЕС е прието собствениците на всеки апартамент
(жилище) да заплащат за поддръжката на общите части месечна такса, както
следва: по 5 лв. съгласно протокол № 1/10.06.2010 г. считано от м. 06.2010 г., по 10 лв. съгласно
протокол № 2/27.05.2012 г. считано от м. 06.2012 г., по 5 лв. съгласно протокол
№ 3/17.12.2014 г. считано от м.01.2015 г., по 50 лв. съгласно протокол №
4/14.11.2018 г. за четири месеца считано от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г.
включващи и задължение за ремонт на асансьор. Твърди се още, че отв. М. е преустановил плащанията от м.
май 2012 г. и задължението му до м. април 2019 г. (вкл.) възлиза на сума в
размер на 755 лв.
За събиране на своето
вземане е подадено заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, но срещу
издадената заповед ответникът е подал възражение. Предвид изложеното е
направено искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца в размер на 755лв., представляваща неизплатена такса управление и
поддръжка на общите части за периода м. май 2012г. до м.април 2019г., ведно със
законната лихва от 05.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Представя доказателства.
В с.з. исковата
молба се поддържа.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е оспорил допустимостта и основателността на иска. В с.з. исковата молба се
оспорва.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за
установено от фактическа страна
следното:
По делото между
страните няма спор, че ответникът е собственик на обект в етажната собственост,
ищец по делото.
Съгласно протокол № 1/10.06.2010г. от проведено общо събрание на ЕС е
взето решение, считано от м.
06.2010г.,собствениците
да заплащат по 5 лв. за ремонт. С решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол № 2/27.05.2012г.,
считано от м. 06.2012г., дължимата от собствениците на обекти в ищцовата етажна собственост сума е
увеличена на по 10лв. С решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол № 3/17.12.2014 г., считано от м.01.2015г., сумата е намалаена отново на 5лв.С решение на ОС
на ЕС, обективирано в протокол
№ 4/14.11.2018 г. е
прието, че за четири месеца
считано от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. собствениците дължат по 50лв., включваща и
задължение за ремонт на асансьор.
С решение на ОС на
ЕС от 24.04.2019г. за управител на ЕС е избрана Марийка Ангелова Райкова.
По делото са
събрани гласни доказателства-показанията на св.Ганка Вълкова, живуща в същия
блок. Според нейните показания ответникът не живее в апартамента си от 2006г.
Оттогава апартаментът стой празен, никой не го обитава и не се отдава под наем.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предвид
представените по делото писмени доказателства- решение на ОС на ЕС от
24.04.2019г., с което за управител на ЕС е избрана Марийка Ангелова Райкова,
съдът намира, че исковата молба е допустима.
С оглед изразеното
от процесуалния представител на ищеца становище в хода на устните състезание е
необходимо да се направи следното уточнение. Предявеният в настоящото
производство установителен иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 6,ал.1,
т.10 ЗУЕС. Следователно съдът е обвързан не само от изложените в искова молба
твърдения, но и тези, изложени в подаденото по чл. 410 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Както в хода на исковото производство, така
и в хода на заповедното производство ищецът е претендирал сумата като
незаплатено задължение за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата. Никъде не се е твърдяло да е
извършван ремонт, не е посочен какъв е той, на каква стойност възлиза, както не
се е твърдяло тази сума да е действително разходвана от него.
Действително в
представените по делото писмени доказателства- протоколи от провеждани общи
събрания на ЕС, е посочено, че сумите се събират за ремонт. В протоколите обаче
не се посочва какъв е ремонтът, нито се посочва дали сумата е еднократно
дължима или периодично плащане. Следователно при тълкуване на волята на етажните собственици, макар и
непрецизното й формулиране, се стига до
извода, че сумите се събират като средства за поддръжка. В подкрепа на този
извод е и размерът на самата сума 5лв., респ. 10лв.
По изложените съображения съдът квалифицира иска на посоченото правно
основание и дължи произнасяне съобразно него.
По делото няма
данни взетите решения на ОС на ЕС да са атакувани по реда на чл. 40 от ЗУЕС,
поради което и следва да се приеме, че те са влезли в законна сила и следва да
бъдат изпълнявани от етажните собственици.
Безспорно е, че на
основание чл. 6, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост
собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, а на основание т. 8 от цитираната разпоредба са
длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната
собственост. Безспорно е и обстоятелството, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения
срок, председателят на Управителния съвет (Управителя) може да подаде заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК,
като прилага препис от решението на Общото събрание. В този смисъл, съдът
приема, че кредитор на задълженията на всеки отделен собственик за заплащане на
такси за поддръжка и управление на общите части на сградата с оглед единствено
разпоредбите на ЗУЕС е самата етажна собственост.
Основният според по делото въпрос е дали с оглед въведеното от ответника
възражение в отговора на исковата молба той дължи такси за поддръжка и
управление на общите части, предвид обстоятелството, че не обитава и не живее в
своя имот повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
На основание чл.
51, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. На основание ал. 2 от
цитираната разпоредба не се заплащат
разходи по ал. 1 за деца, ненавършили 6 – годишна възраст, както и от
собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Следва да се отбележи, че
законът в цитираната хипотеза не въвежда някакво друго изискване за
собствениците, за да се освободят от заплащане на таксите за поддръжка и
управление на общите части. Конкретно – законът не въвежда задължение за
собствениците, ползвателите или обитателите за писмено уведомяване за своето
отсъствие Председателят на Управителния съвет (Управителя). Такова задължение е
въведено единствено за собственици, които отсъстват повече от 30 дни в рамките
на една календарна година, тъй като на основание чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС по
отношение на тези собственици, ползватели или обитатели Общото събрание може да
реши те да заплащат за времето на отсъствие 50% от разходите за управление и
поддръжка на общите части. Както бе отбелязано по-горе нормата на чл. 51, ал. 2
от ЗУЕС е императивна и по аналогия не могат да се определят задължения и
предпоставки за прилагането й, които самата норма не предвижда- в този смисъл и
Решение№ ІІ -
74 от 05.08.2019г,
постановено по гр.д.№818/2019г. по описа на БОС.
От събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен начин ответникът да е
обитавал своя имот в етажната собственост на сградата повече от тридесет дни.
От разпитаната по делото свидетелка се установява, че ответникът не обитава
имота сам или чрез трето лице повече от 10години. От 2006г. апартаментът му
стой празен. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелката,
тъй като те са последователни, не са противоречи и самите свидетели не са
заинтересовани от изхода на делото, нямат и роднинска връзка със страните по
делото.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че по делото не се установява
ответникът да пребивава в етажната собственост повече от 30 дни в рамките на
една календарна година, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността
му да заплаща такса – поддръжка и управление за общите части на етажната
собственост. Следователно претенцията на ищцовата Етажна собственост за
заплащане от страна на ответника обща сума в размер на 755 лева, представляваща
неизплатена такса – управление и поддръжка на общите части за периода м. май
2012г. до м.април 2019г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора ищеца няма правно на разноски в заповедното
производство и дължи на ответника разноските, сторени в исковото производство в
размер на 300лв.
Така
мотивиран Районен съд - Карнобат
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна Собственост
град Карнобат, кв. Възраждане, бл. 5, вход 1 (А) с адрес
гр. Карнобат кв. Възраждане, бл. 5, вход 1 (А), представлявана от Марийка Райкова против И.К.М., ЕГН ********** *** иск ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника, че съществува вземане в полза на ищеца в размер на 755
лева, представляващо неизплатена такса управление и поддръжка на общите части
за периода м. май 2012г. до м.април 2019г., ведно със законната лихва от
05.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Етажна Собственост град Карнобат, кв. Възраждане,
бл. 5, вход 1 (А) с адрес гр. Карнобат кв. Възраждане, бл. 5, вход 1 (А) за
присъждане на деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА Етажна
Собственост град Карнобат, кв. Възраждане, бл. 5,
вход 1 (А) с адрес гр. Карнобат кв. Възраждане, бл. 5, вход 1 (А) да заплати на
И.К.М., ЕГН ********** *** сумата от 300лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: