към присъда по НЧХД № 100 /
2014 година
Частният тъжител С.Д.Я., ЕГН **********,***, повдига
обвинение срещу подсъдимия Д.С.А., ЕГН **********,***,
че около 02:00 часа на 29.04.2014 година в град Първомай, квартал Дебър, му нанася
леки телесни повреди (контузия на главата, линеарно счупване в областта на
дясната орбита, счупване на дясната зигоматична (ябълчна) кост, кръвоизлив в
десния челен синус и етноидалните клетки (хемосинус), охлузване на дясната
челна област, кръвонасядане по горния и долен клепач на дясното), изразяващи се
в причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане е приет граждански иск в размер на 15000 (петнадесет хиляда) лева, както
следва: 3000 лева за контузия на главата, 5000 лева за линеарно счупване в
областта на дясната орбита, 5000 лева за счупване на дясната зигоматична
(ябълчна) кост, 1000 лева за кръвоизлив в десния челен синус и етноидалните
клетки (хемосинус), 500 лева за охлузване в дясната челна област и 500 лева за
кръвонасядане по горния и долен клепач на дясното око – обезщетение за
претърпените от тъжителя неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства) в
резултат от деянието, за което с тъжбата е повдигнато обвинение на подсъдимия
по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта –
20.04.2014 година, както и направените по делото разноски. Частният тъжител е
конституиран като граждански ищец.
В съдебно заседание повереникът на С.Д.Я. адвокат К.В.Е.
*** поддържа изцяло частната тъжба както в нейната наказателна част, така и в
частта й относно гражданския иск и счита, че описаната фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от събраните доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие.
Обясненията на подсъдимия намира за негова защитна
позиция, с която цели да се оневини, а те се опровергават от всички останали
събрани по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на
експертизата. Колкото до изтъкнатото от подсъдимия с огромно закъснение
увреждане на негов зъб - пети долен ляв - от удар с шамар от тъжителя, счита,
че от гледна точка на доказателствата по делото, няма никакви данни това да се
е случило точно на датата на инцидента и то да е причинено от неговия довереник
- пострадалия.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се
наложи наказание по преценка на Съда, което в най-голяма степен да съдейства за
превъзпитаването на дееца и да изиграе предупредителна роля занапред спрямо
него да не извършва такива прояви. Моли и да се уважи изцяло предявеният
граждански иск, детайлизиран в съдебно заседание, който счита, че с оглед на пълното
изясняване на механизма на причиняване на всяка една от нанесените телесни
повреди, съответства изцяло на претендираните обезщетения за неимуществени
вреди и на обема на действително претърпените болки и страдания от пострадалия.
Претендира разноски.
Частният тъжител и
граждански ищец С.Д.Я. се присъединява изцяло към повереника си.
Защитникът на Д.С.А. адвокат П.Щ.Щ. *** моли Съдът да
постанови оправдателна присъда, като признае подзащитния й за невинен в това да
е извършил престъпление по смисъла на чл. 130 от НК, защото счита, че липсват
преки и категорични доказателства, които да подкрепят тезата на частното
обвинение по несъмнен начин - намира показанията на свидетеля очевидец за
противоречиви, непоследователни и необективни със стремеж да се обслужи тезата
на тъжителя.
Изтъква, че подзащитният й признава в обясненията си,
че действително е псувал тъжителя, но впоследствие веднага се е извинил и въпреки
това тъжителят, явно и под въздействието на алкохола, го е ударил в лицето,
което е естествено да предизвика някакво сдърпване.
По отношение на средството на извършване на деянието
– метална тръба, заявява, че не е представена по делото, а версията за нея се
появява на един много по-късен етап – когато тъжителят постъпва в
неврохирургия, при изписване и изготвяне на епикризата, което дава основание за
съмнение, и следва да се приеме, че версията е съчинена и измислена от тъжителя
впоследствие за нуждите на делото.
Съгласява се, че са безспорни доказателствата по
делото за причинени увреждания на тъжителя, подробно описани в медицинските
документи, но заявява, че наличието на увреждане не е достатъчно основание да
се прави извод за авторството и за начин на причиняване на самите увреждания.
Изслушаната съдебномедицинска експертиза в тази насока моли да се кредитира единствено
в частта на констатираните конкретни увреждания на тъжителя, а в останалата
част счита заключението за необосновано, неубедително и немотивирано, в разрез
с останалите събрани по делото доказателства.
Обясненията на подсъдимия за това как се е развил
инцидентът, моли да се кредитират изцяло, а по отношение на наведените доводи
от повереника на частния тъжител, че е представено медицинско свидетелство за уврежданията
на подзащитния й на един по-късен етап в хода на съдебното следствие твърди, че
не е с цел за шикалкавене на процеса, а защото документът е намерен по-късно от
клиента й, но така или иначе тези увреждания са факт и моли при постановяване
на присъдата да се имат предвиД.
В заключение отново изтъква, че събраните
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не водят до еднозначен
извод подсъдимият да е нанесъл удар с метална тръба по отношение на пострадалия
и да е извършил деянието, предмет на обвинението.
Подсъдимият Д.С.А., редовно призован, не се явява в
съдебно заседание по същество на делото, за да упражни лично правото си на
защита.
Съдът след проверка
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият Д.С.А.
е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, с
начално образование (завършен шести клас), безработен, с адресна регистрация: ***,
живущ ***.
На същия с Присъда
№ 60 / 24.11.1992 година по НЧХД № 18 / 1992 година на Районен съд – Първомай,
влязла в сила на 09.12.1992 година, за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
извършено на 22.08.1992 година, му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, и лицето следва да се счита реабилитирано на основание чл.
86, ал. 1, т. 1 от НК.
На 19.04.2014 година (ден преди Великден) свидетелят М.М.
Д. се събира със свои братовчеди в дома си на улица „Н.Г.” № 13 в ромската
махала в квартал Дебър на град Първомай. При компанията, която пие бира и се
весели, е и С.Д.Я.. След около час хората си тръгват, остава само тъжителят, а малко
след полунощ, вече на 20.04.2014 година, идва Д.С.А. познат като Д..
Тримата слушат музика от касетофон на домакина.
Подсъдимият иска да се пуснат други песни, защото не харесва вървящите в
момента, но тъжителят се обръща към него с думите кога е дошъл и че ще слушат
каквото искат те двамата с М. Д.. Тогава Д.А. започва да псува на майка С.Я. и
слага среден пръст върху устните му. Последният не отвръща, но го хваща за
ревера с обръщението „батко” и моли да не бъде псуван, а подсъдимият го бута в
гърдите. Намесва се домакинът, който ги извежда извън дома си, заключва вратата
и за да не се сбият гостите му, ги настига на 10-15 метра по улица „Н.Г.”.
Когато ги приближава, чува Д. отново да псува С.Я., който реагира с думите: „Стига
вече! Омръзна ми от тебе!” и бута в гърдите подсъдимия. Д.А. пада назад, става,
казва на пострадалия да чака, че сега ще види, и влиза в дома на вуйчо си (дом
№ 21), до който са стигнали. Свидетелят и тъжителят продължават по улицата и
изминават 5-6 метра, когато от къщата на роднината си излиза подсъдимият с
метална тръба в ръце и ги приближава, като вика на С.Я.: „Елá!”. Тъжителят
се обръща, а М. Д. го хваща за ръката, за да не сбият с Д.А., но тогава той,
който е вече отстрани на пострадалия, замахва и го удря с тръбата в дясната
част на главата. С.Я. се строполява напред с отпуснати покрай тялото ръце и
обърната наляво глава. Подсъдимият застава встрани, а свидетелят, който преди
това е успял да се отдръпне, отива до пострадалия и няколко минути опитва да го
„събуди”, за да го вдигне. Излиза вуйната на Д.А. и щом вижда падналия С., казва
на М. Д. да си го закара вкъщи, което той прави, а докато се отдалечават,
подсъдимият вика след тях.
В дома на пострадалия М. Д. вижда кръв по носа и
дясната вежда на С.Я.. Кръв по носа и дрехите му и подуто посинено око вижда и
баща му, свидетелят Д. Я. А., който ги посреща, а М. Д. му разказва, че синът
му и подсъдимият са се блъскали и той ги е разтървал, че подсъдимият е ударил
тъжителя, без да споменава с какво, и че пострадалият не е удрял подсъдимия.
На сутринта, когато синът му се мие, Д. А. вижда, че
от носа му потича кръв, С.Я. му се оплаква, че не си го чувства, че го боли
главата и не може да се наведе. Бащата го откарва в болницата в град Първомай,
откъдето пострадалият е изпратен в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив, приет е в
клиника по неврохирургия и е изписан на 28.04.2014 година, а на 29.04.2014
година е прегледан от съдебен лекар и му е издадено Съдебномедицинско
удостоверение № 382 / 2014 година.
При свиждане в болницата в град Пловдив Д. А. научава
от сина си, че Д.А. го е псувал и го е ударил с тръба.
След инцидента на 20.04.2014 година подсъдимият се
прибира в дома си на улица „Н.Г.” № 11, където е посрещнат от майка си
свидетелят Ф.А.К.. На нея Д.А. разказва, че у М. Д. той и С.Я. са се скарали за
музиката, че тъжителят го е зашлевил с шамар, че когато е излязъл да си ходи, онзи
го е настигнал, бутнал го е на земята, а Д.А. само се е защитавал, но тъжителят
е продължил да го напада, сборили са се и като е паднал на земята, С.Я. не е
могъл да се подпре с ръце и си е ударил главата, обаче се е изправил сам и си е
тръгнал. Подсъдимият се оплаква на майка си и от болки в ребрата и дясната
ръка.
Преди обяд на 20.04.2014 година през дома на
подсъдимия, за да го види, минава негов приятел - свидетелят А. Й. Г., чул за
случката. На него Д.А. разказва, че е отишъл у М. Д., за да слушат музика, че С.Я.
е бил пиян и двамата са се дразнили и са се псували, че после между Д.А. и
тъжителя е имало някакво сблъскване и С.Я. е паднал и се е ударил – тъжителят е
блъснал подсъдимия, последният е искал да се предпази, паднали са и са се
сборичкали. На А. Й. Д.А. също се оплаква, че го болят ребрата вдясно и
челюстта.
След инцидента подсъдимият не търси лекарска помощ, а
на 04.07.2014 година посещава специалист по съдебна медицина при МБАЛ „Хасково”
АД, на когото при прегледа съобщава, че към 04:00 часа на 20.04.2014 година в
квартал Дебър на град Първомай на улицата при сбиване с познат мъж е съборен на
терена, получил е болки в гръдния кош, охлузвания по коленете и лактите, от
удар с юмрук му е счупен зъб от долната редица, който преди инцидента е бил
пломбиран, и в продължение на месец е имал болки в областта на ребрата. На
подсъдимия е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 321 / 2014 година.
По делото са
назначени и изготвени съдебномедицински експертизи на подсъдимия и пострадалия,
съгласно чиито заключения се установява следното:
1) При извършения на 04.07.2014 година
съдебномедицински преглед на подсъдимия Д.С.А. е констатирано счупване на
коронката на 5-и долен ляв зъб над нивото на венеца, установено и при преглед
на 31.08.2015 година в отделението по съдебна медицина на УМБАЛ „Св. Георги”
ЕАД – Пловдив.
Въпросното
счупване на коронката на пети долен ляв зъб над нивото на венеца се получава по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет. Същото счупване
добре отговаря да се е получило посредством удар с юмрук в областта на
въпросния зъб и е възможно да е причинено така, както гласните доказателства и
другите документи по делото съобщават. В гласните документи по делото има данни
и за нанесен удар с шамар в областта на лицето на пострадалия, както и за
блъскане в областта на главата, което не изключва възможността въпросното
счупване да е било причинено от шамар или блъскане, ако въпросният шамар или
блъскане е попаднал именно в областта на 5-и долен ляв зъб.
Счупването
на коронката на пети долен ляв зъб, който не е бил в идеално здравословно
състояние към момента на инцидента (с пломба по сведение на А.) и което счупване не се
приравнява на избиване на зъб, тъй като част от коронката, както и корените на
зъба са били в устната кухина, е довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК).
Въпросният
механизъм на причиняване на травматичното увреждане, както и самият визиран
начин в документите по делото, е възможно да доведат и до травматични
увреждания в областта на прилежащата буза (по нейната лигавица или по
подлежащите тъкани на бузата). Такива травматични увреждания могат да бъдат
кръвонасядане, травматичен оток, охлузване или разкъсно-контузна рана по
бузата. Но тези травматични увреждания, въпреки че е възможно да ги има и
обичайно се наблюдават в повечето от случаите, не е задължително да са налице. Нормалният
оздравителен период за тези травми, ако същите са били причинени, е около 10-15 дни при нормален ход на оздравителните
процеси.
Съгласно
медицинските данни в делото, както и от извършения впоследствие на А. преглед в амбулаторията, не
може да се даде заключение от кога точно е счупването на коронката на 5-и долен
ляв зъб над нивото на венеца – то е възможно да е причинено както при въпросния
визиран инцидент, така и по всяко друго време до момента на извършения преглед
при съдебния лекар на дата 04.07.2014 година.
Счупването на коронка на зъб само по себе си не е
свързано с конкретен оздравителен процес, тъй като зъбите нямат свойството да
се възстановяват наново. За възстановителен процес може да се говори само и
единствено във връзка със съответните стоматологични интервенции, свързани с
възстановяването на целостта на въпросния зъб или неговото пълно отстраняване,
като кой от двата начина на пролекуване ще се предприеме, зависи от преценката на
съответния компетентен специалист стоматолог, както и от решението и съгласието
на самия пациент – А..
2) От представената по
делото медицинска документация се установява, че при инцидента, станал на 20.04.2014
година в град Първомай, на С.Д.Я. са причинени: контузия на главата, счупване
на черепа в дясната челно-базална област, наличие на въздух в черепната кухина,
линеарно счупване в областта на дясната орбита, счупване на дясната ябълчена
кост, кръвоизлив в десния челен синус и етмоидалните клетки (хемосинус),
охлузване в дясната челна област, кръвонасядане по горния и долен клепач на
дясното око.
Контузията на главата, счупването
на черепа в дясната челно-базална област, наличието на въздух в черепната
кухина, линеарното счупване в областта на дясната орбита, счупването на дясната
ябълчена кост и кръвоизливът в десния челен синус и етмоидалните клетки
(хемосинус) по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (чл. 130, ал. 1 от НК).
Охлузването в дясната челна
област и кръвонасядането по горния и долен клепач на дясното око по отделно и в съвкупност са причинили болка и
страдание без разстройство на здравето (чл. 130, ал. 2 от НК).
Описаните
травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие и е възможно да бъдат причинени по начина, който
се посочва от пострадалия и свидетелите по делото - при удар с метална тръба по
дясната челна област и последващо падане на земната повърхност.
Непосредствено
след инцидента пострадалия е изпитвал умерени до значителни по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им
изчезване след приключване на оздравителният процес, траял около 25-30 дни при благоприятен ход без настъпване
на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.
Всяко от вещите
лица (различни за двете експертизи) поддържа пред Съда изготвеното заключение,
като за съдебномедицинската експертиза на С.Д.Я. на зададени от страните и състава
въпроси в съдебно заседание на 12.05.2015 година медикът прави следните
уточнения:
o контузия на
главата е обща диагноза и всички
посочени в заключението травми като поддиагнози обясняват какви са
нараняванията по главата и подкрепят общата диагноза;
o всяка една от описаните поотделно травми, които
подкрепят контузията на главата, съответно води до разстройство на здравето, а
за охлузването в дясната челна област и кръвонасядането по горния и долния
клепач на дясното око – до болка и страдание без разстройство на здравето,
защото са в една анатомична област;
o от съдебномедицинска гледна точка уврежданията могат
да бъдат подредени от най-тежкото към най-лекото по следния начин: счупване на
черепа в дясната челно-базална област с наличие на въздух в черепната кухина, линеарно
счупване в областта на дясната орбита, счупване на дясната зигоматична (ябълчена)
кост, кръвоизлив в десния челен синус и етноидалните клетки (хемисинус), кръвонасядане
по горния и долния клепач на дясното око и охлузване на дясната челна област, като
наличието на въздух в черепната кухина се отнася към счупването на
челно-базалната област, а кръвонасядането в клепачите на окото (кръвоизлив) е в
резултат на счупването на очната орбита;
o за механизма на увреждането (с метална тръба по
дясната челна област и последващо падане върху земната повърхност) сочи: нанесеният
удар в областта на главата е с от умерена до значителна кинетична енергия и най-вероятно
попада от горе до долу леко косо (под ъгъл), с което са причинени счупванията в
дясната челна област и към базата на черепа и в дясната орбита и ябълчената
кост. Липсата на разкъсно-контузна рана говори, че предметът е минал косо, че
само е охлузил кожата, а не е ударил перпендикулярно главата, за да се получи
рана.
При падане от собствен ръст по лице образуваните
травматични увреждания в областта на главата ще обхващат чело, нос, брада –
най-изпъкналите лицеви части, а при странично падане, вече на широка
повърхност, ще е обхваната цялата лицева област и по описания от подсъдимия
начин е невъзможно да се образуват тези травматични увреждания като съвкупност
и по тежест, защото при падане от собствения си ръст, когато се образува
някакво счупване на черепни кости, задължително има и контузия на мозъка в
челните дялове - от инерцията, която получава тялото при падане на земната
повърхност, мозъкът също се травмира (не може да спре и той също се удря).
В случая няма описани контузии на мозъка, нито
кръвоизливи в мозъчната кухина, което води до извода, че най-вероятният удар е
в изправено положение на човека, когато са се получили уврежданията, и затова
мозъкът не е пострадал.
o с един удар е възможно да се причинят всички контузии
на главата, включително и охлузването и кръвонасядането;
o дали посочените наранявания на С.Д.Я. могат да бъдат
причинени по друг начин - с юмрук в лицето, чрез боричкане, чрез падане -
уточнява:
·
като твърд тъп
предмет с умерена до значителна кинетична енергия, юмрукът би могъл да причини
счупването на дясната ябълчена кост, но много трудно ще бъде да счупи ръба на
орбитата, който е много дебел като кост, като вещество, и той би наранил
по-вероятно очната ябълка, отколкото да счупи орбиталния ръб, и евентуално би
счупил предната стена на максиларния (горночелюстния) синус вдясно; счупването
на челната кост, което да отиде към базата, към основата на черепа, също иска
много голяма сила и е много малко вероятно да се получи от удар с юмрук –
възможно е, ако има някакъв бокс или друг предмет в ръката, но тогава ще станат
други увреждания по кожата;
·
от падане върху
земната повърхност е възможно да се получи счупване на ябълчената кост, защото,
ако се счупи черепът в дясната челно-базална област, ще има задължително
контузия на мозъка в челните дялове (счупването на черепа значително води до
контузия на мозъчното вещество, тъй като е тежка травма, и ако при падане от
собствения ръст се счупи, ще се получат контузии и кръвоизливи в мозъка); при
падането и удар в земната повърхност би следвало в областта на травматичното
увреждане да има нарушаване на целостта на кожата в областта на контакта между
главата и земята и това увреждане трябва да е значително, за да може да се
получи счупване на черепни кости на това място, а в случая единствено е описано
охлузване на челото вдясно;
o с оглед на тежестта на черепната травма със счупена
кост, за в бъдеще пострадалият трябва да щади главата си от други травматични
увреждания.
В съдебно заседание
на 16.09.2015 година на експерта, изготвил съдебномедицинската експертиза на С.Д.Я.,
е предявена изпратената от клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Георги”
ЕАД – Пловдив медицинска документация за пострадалия, след запознаването с
която вещото лице заявява, че документите по никакъв начин не променят
заключението му, а потвърждават това, което е написано в експертизата – какви
са причинените увреждания, като на зададени от страна на защитника на подсъдимия
въпроси още веднъж прави следните уточнения:
¨
описаните
травматични увреждания и в съдебномедицинското удостоверение, и в епикризата е
възможно да се причинят от удар с метална тръба в дясната челна област на
главата - от еднократен удар с тръбата, която, след като е ударила, минава
тангенциално и охлузва слепоочието;
¨
възможно е при
падането човек да се увреди, но уврежданията, които ще получи тогава, са с
много по-малка кинетична енергия и интензитет, отколкото от тези, получени от
удар с метална тръба;
¨
при падане от
собствен ръст, за да се счупи черепът в някоя област, задължително трябва да
има някаква контузия на мозъка, поради факта, че се касае за тежка инерционна
травма. Възможно е да се контузи мозъкът, без да се счупи черепът, но при
счупване от падане задължително трябва да има контузия на мозъка, макар и
минимална. За да няма контузия на мозъка, не трябва да има и счупване на черепни
кости. Възможно е при падане да не се получи контузия на мозъка, но не трябва
да има счупване на черепа, на черепни кости, като се изключи счупването на
долната челюст - става въпрос за счупване на черепната основа от носа нагоре;
¨счупването на дясната ябълчена кост е причинено от
удар, тъй като ябълчната кост е сложна по своето анатомично устройство - представлява
тяло и наличието на три лъча, един от които отива към долния орбитален ръб,
другият отива към горния орбитален ръб, а третият отива назад, надясно към
основата на черепа. От съдебномедицинска гледна точка е от значение, когато се
касае за счупване на тялото на ябълчната кост, защото в нея лагерува долната
челюст. Единият от клоновете, който участва в орбиталния ръб на същата, за който
е описано, че е счупен, се приема, че е от удар с тръба, поради факта на наслагване
на фрактурните линии – т.е. при проследяване на посоката им се вижда, че
счупването може да продължи надолу, от челната област и горния орбитален ръб да
слезе до долния орбитален ръб и да продължи надолу към решетъчната (етмоидалната)
кост;
¨изключва се възможността счупванията в
челно-базалната област на черепа да са при падане, тъй като ударът е дошъл
отгоре надолу и леко надясно, или навънка, и в резултат на това са се получили
въпросните счупвания, продължили към черепната основа, а и при падане в тази
област на счупването обикновено би имало следи по кожата от контакт със земната
повърхност;
¨кръвотечението на носа на пострадалия може да се дължи
най-вероятно на счупването на решетъчната кост, но и при контакт със земната
повърхност, ако е бил силен ударът, би следвало да се получат и увреждания по
кожата на носа;
¨за да се чуе някакъв звук от удар на глава върху
земната повърхност, това може да стане от контактуването на главата с тилната
или слепоочните части, защото в лицевата част има доста повече мускули,
отколкото в другите части, които омекотяват удара и чуването на звук при
контактуване със земята – лицевите мускули се явяват буфери и омекотяват удара;
в съдебномедицинската практика се приема, че се чува звук, когато ударът е в
слепоочната или в тилната част.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
безспорно и категорично установена от
показанията на свидетелите М.М. Д., Д. Я. А. и П.А. Д.; частично от показанията на свидетелите Ф.А.К.
и А. Й. Г., от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № 382 / 2014 година (л. 5 от
делото), Епикриза ИЗ 24029 / 304 от
клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив (л. 6 – л. 7, л.
113 – л. 114 от делото), препис от бюлетин за съдимост (л. 22 от делото), Справка
от НБД „Население” (л. 23 от делото), Служебна бележка изх. № 2004 / 15.07.2014
година на Дирекция „Бюро по труда” – Първомай (л. 24 от делото), Справка за
съдимост (л. 75 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 321 / 2014 година
(л. 89 – л. 90, л. 139 – л. 140 от делото),
История на заболяването № 24029 / 304 (л. 111 – л. 112 от делото), Анамнеза,
обективно състояние, лечебно-диагностичен план (л. 115 – л. 116 от делото), Фиш
за имунохематологично изследване (л. 117 от делото), Разпечатка от 21.04.2014
година от изследвания (л. 118 от делото), Хематологични изследвания лаб. №
14897 (л. 119 от делото), Резултат от образно-диагностично изследване от
отделение по образна диагностика от 20.04.2014 година (л. 120 от делото), Искане
за образно изследване от 20.04.2014 година ведно с Резултати от образното
изследване от 20.04.2014 година (л. 121 от делото), Резултати, заключения и
препоръки на специалистите от приемащото здравно заведение от 20.04.2014 година
(л. 122 от делото), Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в спешно
отделение № 073294 от 20.04.2014 година - два броя от специалист НХ и
специалист ЛЧХ (л. 123 и л. 124 от делото), Фиш за спешна медицинска помощ рег.
№ 1622310 / 20.04.2014 година, 13:16 часа (л. 125 от делото), Наблюдение на
болния (л. 126 – л. 129 от делото), титулна страница и страница от Амбулаторен
журнал, кабинет по съдебна медицина при Медицински център „Хасково” ООД (л. 141
– л. 142 от делото).
Не се кредитират от настоящата инстанция показанията
на свидетеля Ф.А.К. в частта, в която заявява, че когато синът й се е върнал
вкъщи след инцидента от устата му още е текла кръв, и показанията на свидетеля А.
Й. Г. в частта, в която заявява, че при посещението си в дома на подсъдимия
вижда синина на дясната половина на брадата му.
Тези думи, изказани според настоящата
инстанция заради близките отношения на посочените свидетели с подсъдимия
(първата е майка, а вторият – приятел на Д.А.), се отчитат като теза да бъде
защитен деецът, заради неправомерното му поведение, и са в противоречие с показанията
на свидетеля очевидец М.М. Д., пред когото се е случил целият инцидент, и който
е категоричен в думите си при зададен в различни вариации въпрос за
стълкновение между пострадалия и подсъдимия, че С.Д.Я. не е удрял по никакъв
начин Д.С.А., че не е имало боричкане между двамата и че подсъдимият напада и
удря с тръба в главата тъжителя.
Отчита се от Съда и че очевидецът
свидетелства за падане на Д.А. при бутане от С.Я., когато е псуван от първия, но
бутането е в гърдите, а падането от подсъдимия – назад, при което бързо се
изправя, и не се нужни специални знания от медицината, за да се направи извод,
че не може в този случай да се получат наранявания по лицевата част на главата.
Във връзка с горното, от обясненията на
подсъдимия настоящият състав приема единствено, че в ранните часове на 20.04.2014
година той е у М. Д. в ромската махала в квартал Дебър на град Първомай, че там
е С.Я., с когото се познават, че двамата се скарват, заради музиката, при което
подсъдимият псува пострадалия, и че инцидентът се случва на улица „Н.Г.” пред
дома на вуйчо му. В другата част, в която обясненията на Д.А. са в насока, че още
в дома, в който са на гости, пострадалият го псува, удря го с юмрук отляво в лицето
и му „пуска кръв”, напада го със закани, а впоследствие - на улицата се
„сборва” с него и между двамата започва битка, при която подсъдимият само се
защитава, моли тъжителя да го остави и дори го варди да не се удари, а онзи на
три пъти го напада, удря и рита, докато накрая пада сам по лице на земята,
Съдът счита за защитна теза и то преекспонирана до степен на противоречие с
житейската логика – да е борен, ритан на земята и неколкократно удрян от тъжителя,
без подсъдимият да реагира, а същевременно пострадалият сам да си е нанесъл
множеството увреждания по главата при падане. Тези думи на Д.А. не се подкрепят
от нито едно доказателство по делото. Нещо повече - подсъдимият обяснява как след
падането на С.Я. на земята свидетелят М. Д. се затърчава към него (Д.А.) с капла
от колело в ръцете и посяга с нея да го удари, а от къщата си идва вуйчо му - свидетелят
П.А. Д., който успява да го предпази. Но при разпита си свидетелят П. Д.
твърди, че когато е излиза на улицата всичко е приключило и нито е видял, нито
знае нещо, нито се е интересувал следващите дни, а и не са му казвали, какво
точно се е случило пред дома му между тъжителя и подсъдимия.
В останалата част Съдът приема гласните
доказателства като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира Съдебномедицинските
експертизи за С.Д.Я. (л. 46 – л. 55 от делото) и за Д.С.А. (л. 131 – л. 137 от
делото) като пълни, ясни и обосновани, съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, и са несъстоятелни възраженията на защитника на подсъдимия
в обратна насока по отношение на експертизата на пострадалия.
В съдебни заседания на 12.05.2015
година и на 16.09.2015 година съдебният експерт аргументирано отговаря на
всички зададени въпроси за защита на заключението си и издържано сочи на кои
източници се позовава за установяване на травматичните увреждания на пострадалия
и механизма им на причиняване, като включително обяснява значението на
използваните от колегите му латински термини в издадените от тях удостоверения
- не възниква и минимално съмнение за некомпетентно справяне с поставените
задачи. Друг е въпросът, че изяснените със специални знания от областта на
съдебната медицина обстоятелства от значение за делото – вид, характер и начин
на причиняване на телесната повреда на пострадалия, не ползват защитната версия
на подсъдимия.
В кредитираната доказателствена съвкупност няма противоречия,
които да касаят обстоятелства по предмета на доказване и да са в състояние да
повлияят върху изградената по вътрешно убеждение преценка на Съда за активното
участие на Д.С.А. в деянието, за което е привлечен като обвиняем.
За подсъдимия са неприложими институтът на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12,
ал. 1 от НК и този на физиологичен афект
по чл. 132 от НК.
Неизбежната отбрана предполага непозволено от закона нападение, при което
правото на отбрана възниква вследствие на противоправните действия на
нападателя, за чието пресичане се появява необходимост да му бъдат причинени
вреди, а разпоредбата на чл. 132 от НК е приложима, когато при осъществяване на
телесното увреждане деецът е в психично състояние на силно раздразнение, предизвикано
от определено противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в насилие,
тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са могли да
настъпят тежки последици за виновния или негови близки. Но от фактите по делото
е видно, че пострадалият не само че не напада подсъдимия, а дори не го
провокира по какъвто и да е начин, за да получи инкриминираните наранявания.
Не следва да
се прилага и институтът на реторсията
по чл. 130, ал. 3 от НК. При тази хипотеза физическите лица се освобождават от
наказание заради взаимно причиняване на лека телесна повреда от един и същи
вид, тъй като идеята на закона е, че на злото е отвърнато със същото зло, без
значение кой от двамата извършители пръв е осъществил деянието.
В случая от изготвената за подсъдимия
съдебномедицинска експертиза се установява, че счупването на коронката на пети
долен ляв зъб над нивото на венеца е довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 от НК (каквато е причинена и на пострадалия с металната тръба), като
е възможно счупването да се е получило посредством удар в областта на въпросния
зъб, но експертът сочи още, че то е възможно да е причинено както при въпросния
инцидент, така и по всяко друго време до момента на извършения преглед при
съдебния лекар на дата 04.07.2014 година, а сведенията по делото не говорят С.Д.Я. да е удрял Д.С.А..
Що се
отнася до обстоятелството, че подсъдимият се освидетелства почти месец след
образуване на производството, Съдът не може да прави извод в негова вреда, че
действието му е свързано с цел избягване на наказание за инкриминираното си
деяние, защото е право на всеки гражданин да преценя кога и по какъв повод да
посети медицинско лице.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна районният съд е на
становище, че подсъдимият Д.С.А. осъществява от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като че на 20.04.2014
година в квартал Дебър на град Първомай, област Пловдив, причинява на С.Д.Я., ЕГН
**********,***, контузия на главата: счупване на черепа в дясната челно-базална
област, наличие на въздух в черепната кухина, линеарно счупване в областта на
дясната орбита, счупване на дясната зигоматична (ябълчена) кост, кръвоизлив в
десния челен синус и етмоидалните клетки (хемосинус), охлузване в дясната челна
област, кръвонасядане по горния и долния клепач на дясното око – леки телесни
повреди, изразяващи се в причиняване на разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От
обективна страна подсъдимият с
действията си - нанасяне на удар с метална тръба в областта на главата на
пострадалия – причинява на С.Д.Я. съответните увреждания, подробно описани в
съдебномедицинската експертиза, водещи до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда).
От
субективна страна подсъдимият осъществява
деянието виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него,
предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.
Отчита се от настоящата инстанция, че с
противоправното си поведение освен разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК за счупването
на черепа в дясната челно-базална област, наличието на въздух в черепната
кухина, линеарното счупване в областта на дясната орбита, счупването на дясната
зигоматична (ябълчена) кост, кръвоизливът в десния челен синус и етмоидалните
клетки (хемосинус), довели по отделно и в съвкупност до разстройството на
здравето) подсъдимият причинява на пострадалия и болка и страдание без разстройство
на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК за охлузването в
дясната челна област и кръвонасядането по горния и долния клепач на дясното око,
причинили по отделно и в съвкупност болката и страданието), но за тези
увреждания действа принципът на поглъщането (обектът на посегателството е един
и същ и по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия) – налице е едно
престъпление, квалифицирано по по-тежкия резултат при едновременно причинени на
едно лице две или повече различни по вид телесни повреди.
С оглед на така посочената по-горе правна
квалификация, Съдът е на становище, че подсъдимият Д.С.А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК с налагане на административно
наказание глоба, тъй като са
налице всички законови предпоставки за приложение на този институт. За
извършеното от него умишлено деяние по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до
две години или пробация. Същият е
пълнолетно лице, с чисто съдебно минало (предвид разпоредбата на чл. 85, ал. 1
от НК), друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК и не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да определи размера на глобата в съответствие с
целите на наказанието по чл. 36 от НК, Съдът отчита отегчаващите отговорността
обстоятелства: начинът и интензитетът на причиняване на повредата – с еднократен
удари с твърд тъп метален предмет, но със сила от която настъпват няколкото
травматични увреждания в областта на главата на С.Д.Я.. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се имат предвид чистото съдебно минало на Д.С.А. и фактът, че проявява
активност да се ангижара трудово (регистриран е в бюрото по труда).
Съпоставени по относителната си
тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, горните обстоятелства характеризират дееца на лице с невисока
степен на обществена опасност, а деянието, предвид че такова нарушаване на обществените
отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите, е с висока
степен на обществена опасност, но с оглед на конкретно установените факти в
случая е със средна степен на обществена опасност, за постигане на специалната
и генералната превенция настоящата инстанция е на мнение, че размерът на
наказанието глоба следва да се
определи към минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1500
(хиляда и петстотин) лева.
Този размер е най-справедлив, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца и на имотното му състояние и е в
състояние да постигне целите, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и
предупредително на дееца и другите членове на обществото.
Причини за
извършване на деянието: ниска правна
култура, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов
ред, изразяващо се в неуважение към телесната неприкосновеност на гражданите.
Приетия за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Д.С.А.
граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето
основание. Причинените болки и страдания на пострадалия са пряка и
непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е
извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и
последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени
доказателства и експертното заключение.
При определяне на
размера на предявения неимуществен иск Съдът отчита, че освен разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, на тъжителя са причинени и
болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, в следствие на които
непосредствено след инцидента той изпитва умерени до значителни по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно затихват до пълното им изчезване
след приключване на оздравителният процес от около 25-30
дни при благоприятен ход без настъпване на усложнения в него, за което няма
писмени и гласни доказателства по делото, и според настоящия състав претендираната
сума се явява завишена.
В категорията на неимуществените вреди се причислява
всичко, което лишава увредения от възможността да живее пълноценен живот като
здрав човек и е принуден да понесе отрицателните последици от травмите си
(физически и емоционални). Неимуществените вреди нямат стойностно изражение -
не могат да се осчетоводят и изчислят точно, затова в чл. 52 от Закона
задълженията и договорите е предвидено тези несъизмерими вреди да бъдат
възмездени парично по справедливост.
В контекста на горното и като отчита, че вещото лице,
изготвило съдебномедицинската експертиза за тъжителя, заявява, че всяко от
уврежданията по отделно и в съвкупност причинява болка и страдание, а от
съдебномедицинска гледна точка, макар и контузиите на главата на С.Д.Я. да
могат да се подредят по тежест, не може да се направи градацията от гледна
точка на изпитваните болки и страдания - да се разграничи силата на болката за
различните видове счупвания, защото са в една анатомична област (главата) и пострадалият
усеща една обща болка и дискомфорт, - Съдът намира, че следва да се произнесе в
цялост по гражданската претенция, а не по всяка отделно посочена от защитника
сума за различните травми.
С оглед на
посоченото и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията
и договорите е справедливо да се уважи искът за сучата от 3000 (три хиляди)
лева – обезщетение за причинените от престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК неимуществени вреди - болки,
страдания и неудобства в резултат от деянието, ведно със законната лихва от
датата на деликта 20.04.2014 година до окончателното изплащане на сумата, а в
останалата част до предявения размер от 15000 лева гражданският иск следва да
се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка
с ал. 1 от НПК подсъдимият Д.С.А. следва да заплати: на С.Д.Я. сумата от общо 619,50
лева (шестстотин и деветнадесет лева и петдесет стотинки), от които 500,00
(петстотин) лева за адвокатско възнаграждение, 100,00 (сто) лева за съдебномедицинска
експертиза на пострадалия и 19,50 лева (деветнадесет лева и петдесет стотинки) за
деловодни разноски; и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Първомай сумата от общо 299,84 лева (двеста деветдесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки), от които 239,84
лева (двеста тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки) за
съдебномедицинска експертиза по отношение на него и за явяване на експерти в
съдебно заседание, а останолото - за държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Воден от горните съображения, Съдът
постанови присъдата.
Председател: (п)
СЗ
/ АГ
