Определение по дело №600/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалбата на Р.К.Д. срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по негово заявление вх.№ АУ012034ВН от 03.02.2023г., с което е поискана заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка.

В отговор на съдебно указание е постъпило писмо с.д.№5488/10.04.2023г., в което ответникът уточнява, че в полза на Р.Д. е издадено удостоверение рег.№ АУ012034ВН_008ВН/05.04.2023г., издадено от кмета на община Варна /приложено към писмото/ във връзка с поисканата от него административна услуга.

Постъпило е становище от Р.Д. чрез адв. Т.И. с.д. №6230/25.04.2023г., в което се сочи, че за жалбоподателя е отпаднал правния интерес от оспорване на мълчаливия отказ, поради извършената административна услуга - заверка на молба-декларация и издаденото във връзка с това удостоверение. Заявява се, че административната услуга /приравнена на индивидуален административен акт/ не е била извършена към момента на депозиране на жалбата и ответника е станал причина за образуване на настоящото дело, поради което жалбоподателя претендира присъждане на сторените в производството съдебни разноски, описани в представения списък.

В отговора си със с.д. № 7390/16.05.2023г. кмета на община Варна чрез гл.юрисконсулт Атанаска Тодорова заявява, че съдебното производство следва да бъде прекратено на основание чл.159 т.4 от АПК, поради липса на правен интерес от обжалване, а не на основание чл.159 т.3 от АПК - оттегляне на оспорения акт. Изтъква аргументи срещу прилагането на чл.159 т.3 от АПК, свързани със забраната по чл.130 ал.2 от АПК ("Никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда."), която според него означава невъзможност от страна на административния орган да оттегли сам оспорения пред съда мълчалив отказ. Моли съдът да отхвърли искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски.

Във връзка с гореизложения спор дали е налице отпадане на правния интерес от оспорване или оттегляне на оспорения административен акт, съдът излага следните съображения:

Съществуването на правен интерес от оспорване се преценява към момента на подаване на жалбата /Тълкувателно решение №3/16.04.2013г. по тълк.дело №1/2012г. на ВАС/. Съдът счита, че хипотезата на отпаднал правен интерес от обжалване може да възникне и когато административният орган е упражнил правото си на т.нар. отзив по чл.91 от АПК и в 7-дневнен срок, а когато органа е колективен - в 14-дневен срок от получаването на жалбата /или протеста/ сам е преразгледал въпроса и сам е оттеглил оспорения акт, или сам го е отменил или изменил, или е отказал издаването му.

Правото на отзив по чл.91 от АПК и правото по чл.156 ал.1 от АПК не се засягат от забраната по чл.130 ал.2 от АПК, която е в съвсем друга посока и се отнася да невъзможността някой друг орган /различен от административния орган, чийто акт се оспорва/ - например, горестоящия орган или орган от друго ведомство или учреждение да поеме за решаване на дело, което вече се разглежда от съда.

Когато е изтекъл срока за отзив по чл.91 от АПК и по жалбата е образувано дело пред съда, по силата на чл.156 от АПК при всяко положение на производството ответникът може със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен /ако има конституирани такива/ да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал /писмено или мълчаливо/.

В разглеждания случай е в хипотезата на чл.156 ал.1 от АПК, мълчаливият отказ е оттеглен чрез последвало извършване на поисканата от жалбоподателя административна услуга - заверка на молба-декларация, което обаче е сторено извън срока за отзив по чл.91 от АПК.

Следователно, съдебното производство трябва да се прекрати по реда на чл.159 т.3 от АПК и спорът за присъждане на сторените по делото съдебни разноски, следва да се реши през призмата на чл.143 ал.2 от АПК, чиято разпоредба дава право на жалбоподателя да получи присъждане на разноски по ал.1 и когато делото е прекратено поради оттегляне на оспорения от него акт.

Претендираният от жалбоподателя размер на съдебните разноски включва: 10 лева държавна такса за разглеждане на делото и 1000 лева адвокатско възнаграждение във връзка с представено пълномощно в полза на адв. Т.И. и приложен договор за правна защита и съдействие, сключен със същия пълномощник на 04.03.2023г. В самия договор има клауза, която да послужи като разписка, че адвокатското възнаграждение от 1000 лева е платено на 04.03.2023г. Ответникът не е оспорил достоверността на датата на сключване на договора, който представлява частен документ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Освен това, претендираното за възстановяване адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл.8 ал.3 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното, искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото съдебни разноски следва да бъде изцяло уважено.

Въпросът дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото ще има значение за присъждане в негова полза на разноски включително юрисконсултско възнаграждение в случаите, когато съдът е отхвърлил оспорването /поради неоснователност/ или е прекратил производството /поради недопустимост на жалбата/.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.159 т.3 от АПК във връзка с чл.156 ал.1 от АПК, както и на основание чл. 143 ал.2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело 600/2023г. по описа на Варненския административен съд.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Р.К.Д. с ЕГН ********** съдебни разноски в общ размер от 1010 /хиляда и десет/ лева.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: