РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Смолян, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20215440100504 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът *. Р. Й. от с. *, общ. *, обл. * е предявил срещу * обективно и кумулативно
съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 600 лв., представляваща дължимо и
неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 206 часа нощен труд в периода
01.05.2018 – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.05.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 200 лв. /размерът изменен в съдебно
заседание/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 01.06.2018 г. - първо число на месеца, следващ съответното
тримесечие на отчитане на сумарното изчисляване на труда до 18.05.2021 г.;
- иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и второ ЗМВР за заплащане на сумата от
900 лв., от която левовата равностойност в размер на 720 лв. на неосигурената безплатна
предпазна храна за периода 01.05.2018 – 30.04.2021 г., както и 180 лв., представляващи
левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд в
същия период, ведно със законната лихва върху сбора на двете главници в размер на 100 лв.,
считано от 01.06.2018 г. до 30.04.2021 г. и ведно със законната лихва, считано от 18.05.2021
г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
изпълнява длъжността * при * – *при * на смени от 12 часа по месечни графици, при
сумарно отчитане на работното време. За времето от 01.05.2018 – 30.04.2021 г. е положил
общо 1 440 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на
1 646 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в
часове дневен труд представлява 206 часа положен труд, който не му е заплатен, съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи,
1
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане
на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения
коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение
под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по
тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за
тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането
съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба
в съда.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че в действащите през
процесния период наредби на министъра на вътрешните работи липсва основание за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Смята, че приложими
са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да
се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Признава факта, че в процесния
период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни
и нощни смени.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. * поддържа предявените искове
и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът не се представлява, в писмена молба от гл. юр. * счита исковете за
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на
исковата молба и в молбата – защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца. Претендира присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника в процесния период и понастоящем в * при * *на длъжност „*“.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че в периода 01.05.2018 –
30.04.2021 г. е изпълнявал задълженията си на смени, всяка с продължителност от 12 часа,
по изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. В този период
основната му заплата е променяна 4 пъти, като в периода 01.05.2018 – 28.06.2018 г. е била
818 лв.; в периода 29.06.2018 – 31.12.2018 г. е била 809 лв.; в периода 01.01.2019 –
31.12.2019 г. Е била 890 лв.; в периода 01.01.2020 – 31.12.2020 г. е била 979 лв. и в периода
01.01.2021 – 30.04.2021 г. е била в размер на 1 126 лв.. През периода 01.05.2018 – 30.04.2021
г. е положил нощен труд общо 1 408 часа, за които му е заплатено допълнително
възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час. Положените часове нощен труд обаче не са
преобразувани в дневен труд, не са начислени и не са изплатени. Същият следва да бъде
заплатен с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В приложение 1
2
към заключението в табличен вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения
1 408 часа нощен труд в 1 609 часа дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2
НСОРЗ, в резултат на което е определен положен нощен труд след приравняването му в
размер на 201 часа на стойност 1 664,52 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е
ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва е определена по тримесечия
в размер на 233,66 лв., изчислена от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което
се отнася, до 30.04.2021 г.. В периода 01.05.2018 – 31.07.2020 г. ищецът е положил 107
смени труд при среднонощни температури под +10 градуса целзий и над + 30 градуса
Целзий, като не му е предоставяна безплатна храна по реда на чл. 2, т. 5 НОВР с левова
равностойност за всички смени в размер на 385,20 лв.. Лихвата върху тази равностойност е в
размер на 69,95 лв., начислена от първо число на тримесечието, следващо това, за което се
дължи храната до 30.04.2021 г.. Размерът на неосигурените ободряващи напитки за
положения труд в часовете между 22,00 – 06,00 часа за периода 01.05.2018 – 31.07.2020 г. е
82,20 лв., а лихвата по тримесечия е 15,67 лв.. Така сборът от левовата равностойност на
неосигурените храна и напитки възлиза на 467,40 лв., а сборът от лихвите е 85,32 лв.. След
01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурената храна за положен труд със
специфичен характер е заплатена заедно с трудовото възнаграждение за месеца, в който е
положен трудът. По същия начин от 01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурените
ободряващи напитки за положения труд в часовия диапазон 22,00 – 06,00 часа е заплатена
заедно с трудовото възнаграждение за месеца, в който е положен трудът.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено,
същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не
е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са 4 обективно съединени искове:
Иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1600 лв., представляваща
дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 206 часа нощен труд в
периода 01.05.2018 – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.05.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението.
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 200 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно
месечно възнаграждение за нощен труд, считано от 01.06.2018 г. до 18.05.2021 г..
Иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и второ ЗМВР за заплащане на
левовата равностойност в размер на 900 лв. на неосигурената безплатна предпазна храна и
ободряващи напитки за периода 01.05.2018 – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
възнаграждението.
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 100 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за левовата
равностойност на полагаемата се безплатна храна и ободряващи напитки, начислена считано
от 01.06.2018 – 30.04.2021 г..
Безспорно се установи от заключението по назначената и изслушана СИЕ, че ищецът
е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника на смени, при
сумирано изчисляване на работното време. Безспорно се установи също, че в посочения
период от време същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не
е напълно заплатен. Безспорно се установи разлика от 201 часа след преобразуването на
нощния труд, които не са начислени и заплатени от работодателя и са на стойност 1 644,52
лв..
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
3
дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени –
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В ал. 5 е предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира със: допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно ал. 6
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. В ал. 7 е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На това
основание са издадени Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-1429/23.11.2017 г.. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 –
02.08.2016 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Последвалите наредби № 8121з-
592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по
адм.д. № 5450/2016 г. и 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение
от 10.12.2019 г. по адм.д. № 8601/2019 г. не съдържат норми, уреждащи отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент, аналогични на нормата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,.
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение №
8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и влязло в сила
на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е
4
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-1429/23.11.2017 г.
са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1,
предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г..
С оглед липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение
за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, съдът счита, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съдът отчита и обстоятелството, че с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 8601/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията *, е отменена Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
5
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта относно чл. 8, чл. 14, ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3,
чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32,
ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл.
23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Тази отмяна, засягаща и
полагането на извънреден труд извън нормативно определените часове, е индиция, че е
недопустима законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд
за служителите в МВР.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело №405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя. В цитираното решение е
посочено, че възнаграждението по чл. 261 КТ се дължи на друго основание. Съгласно чл. 6
от Наредбата допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление №
133 на Министерския съвет от 1993 г, отм. ДВ бр. 9/2007, считано от 01.07.2007 и чл. 8 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила от посочената дата,
за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо
от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа); начина на отчитане
на работното време (подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на
работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Ето защо,
няма значение, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат
в дневни. Посочената в чл. 7 от отменената наредба и съответно чл. 9 от сега действащата
наредба методологията е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово
заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват
нощните часове в дневни и така да съобра-зяват продължителността на работния ден. Когато
последната е надвишена пък, очевид-но се касае за положен извънреден труд, който следва
да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения. В случая, както е посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката
от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период, но не и разликата отработени
6
часове, получен след преобразуването на нощните часове в дневни.
Както се посочи по-горе, експертизата установява, че положеният от ищеца нощен
труд е заплатен, но не е платена разликата, получена от преобразуването на нощните часове
труд в дневни.
Положеният от ищеца труд от 201 часа, е установен от експертизата при отчитане на
предвидената продължителност на полагането на труд при сумирано изчисляване на
работното време, след превръщане на нощните часове в дневни, като е начислен само
нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи от заключението
по СИЕ, че положените 201 часа труд, получени след преобразуването на положения нощен
труд в дневен, са положени от ищеца по утвърден график от ответника, както и че този труд
не е начислен и изплатен и не е компенсиран с почивка. По делото ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер.
Ето защо ответникът дължи да заплати на ищеца претендираната сума от 1 600 лв.,
тъй като от негова страна не е заявено искане за изменение на размера на иска, съобразно
заключението по СИЕ, представляваща стойността на положения 201 часа труд, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2021 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на задължението.
Акцесорният иск за лихви също е основателен и следва да бъде уважен изцяло, тъй
като ответникът е изпаднал в забава, като не е платил съответните часове труд в месеца
следващ съответния месец, в който е положен извънредният труд. Лихва върху дължимата
сума за труда се дължи от първо число на месеца, следващ съответнотот тримесечие, в който
е положен нощният труд, като от заключението на вещото лице, кредитирано от съда и
неоспорено от страните, се установява, че дължимата лихва, считано от падежа на всяка една
от дължимите главници по тримесечия до посочената дата в исковата молба – 30.04.2021 г.
възлиза в размер на 233,66 лв., но искът следва да бъде уважен до предявения размер от 200
лв., тъй като ищецът не е направил искане за изменение на размера на предявения иск.
Относно иска за заплащане на левовата равностойност на полагаемата се храна за
работа при специфични условия и на ободряващи напитки за работа от 22,00 часа до 06,00
часа:
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по
се осигурява безплатна храна, а на полагащите труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки.
Размерът на доволствията и условията и реда за предоставянето им се определят
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
В изпълнение на чл. 181, ал. 3 ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-904/ 30.07.2015 г., а
въз основа на нея са издадени съответно заповед № 8123з-38/19.01.2016 г.; Заповед № 8121з-
693/08.07.2016 и заповед № 8123з-57/09.01.2017 г., които предвиждат да бъде осигурявана
7
безплатна храна в натура при работа при специфични условия. В чл. 2 от Наредба 81213з-
904 от 30.07.2015 г. са изчерпателно изброени дейностите, определени за специфични. В т. 7
са предвидени и дейностите, извършвани при средноденонощни температури под +10 °С и
над +30 °С по данни от Научния институт по метереология и хидрология към БАН. Няма
спор, че по повод на изпълнение на служебните му задължения ищецът е извършвал
специфични дейности при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С.
В чл. 3 от наредбата е предвидено, че безплатна храна се предоставя на служителите
на МВР само за дните, през които са извършвали дейностите по чл. 2 с продължителност не
по-малка от половината от установеното работно време за деня по чл. 187, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда, с
изключение на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11.
Както се установи от заключението на вещото лице нощни смени, изпълнявани от
ищеца са били с продължителност 12 часа.
Безспорно се установи от експертизата, че ответникът не е осигурил в натура такава
безплатна храна и ободряващи напитки в периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2020 г. както на
ищеца, така и на останалите служители. Ответникът не ангажира доказателства левовата
равностойност на полагаемата се безплатна храна на ищеца да му е платена за посочения
период. Що се отнася за пртенедринаия период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., безспорно
се установи от заключението по СИЕ, че левовата равностойност на полагаемите се храна и
ободряващи напитки са били изплатени на ищеца ведно с трудовото възнаграждение за
съответния месец.
Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца левовата равностойност
на полагаемите се, но непредоставени храна и ободряващи напитки в натура в процесния
период в общ размер на 467,40 лв. /от които 385,20 лв. за храната и 82,20 лв. за напитките/,
ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 01.05.2018 – 31.07.2020 г., както и
на лихва за забава в общ размер на 85,32 лв., считано от първо число на месеца следващ
съответния месец, за който се полага безплатната храна и ободряващи напитки до 30.04.2021
г.. Ще следва искът за главницата да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за
разликата над уважения общ размер от 467,40 лв. до пълния предявен размер от 900 лв.,
както и искът за лихвата за забава за разликата над уважения размер от 85,32 лв. до пълния
предявен размер от 100 лв., както и за периода от 01.08.2020 г. До 30.04.2021 г..
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е
следвало да плати на адв. * в размер на 600 лв. в срок до 01.06.2021 г., видно от договора за
правна защита и съдействие на л. 6. Ищецът не представя доказателство за плащане на
договореното адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да му бъде
присъждано.
С оглед изхода от спора, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, съразмерно на отхвърлената част
8
от исковете в размер на 134,18 лв..
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по сметка
на РС Смолян сумата от 320 лв., от която 200 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА * „*“, със седалище и адрес на управление гр. *, представлявана от главен
комисар * на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати на *. Р. Й.,
ЕГН **********, от с. *, общ. *, обл. *, сумата от 1 600 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положения 201 часа нощен труд в периода 01.05.2018 –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2021 г. – датата
на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА * „*“, със седалище и адрес на управление гр. *, представлявана от главен
комисар * на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на *. Р. Й., ЕГН **********, от с. *,
общ. *, обл. *, сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за всяко отделно допълнително месечно възнаграждение
за труд, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е
полаган трудът, до 18.05.2021 г.
ОСЪЖДА * „*“, със седалище и адрес на управление гр. *, представлявана от главен
комисар * на основание чл. 181, ал. 3, изр. първо и второ ЗМВР да заплати на *. Р. Й., ЕГН
**********, от с. *, общ. *, обл. *, сумата от 467,40 лв., от която левовата равностойност в
размер на 385,20 лв. на неосигурената безплатна предпазна храна и левовата равностойност
в размер на 82,20 лв. на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд за
периода 01.05.2018 – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.05.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска В ЧАСТТА за
разликата над уважената част от 467,40 лв. до пълния предявен размер от 900 лв., както и В
ЧАСТТА за периода 01.08.2020 – 30.04.2021 г..
ОСЪЖДА * „*“, със седалище и адрес на управление гр. *, представлявана от главен
комисар * на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на *. Р. Й., ЕГН **********, от с. *,
общ. *, обл. *, сумата от 85,32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху дължимата главница за полагаемата се безплатна храна за
специфичния характер на труда и ободряващи напитки в общ размер от 467,40 лв., считано
от първо число на месеца, следващ съответния месец, в който е следвало да бъдат
предоставени храната и напитките, до 30.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска В ЧАСТТА за разликата над уважената част от 85,32 лв. до пълния предявен
9
размер от 100 лв..
ОСЪЖДА *. Р. Й., ЕГН **********, от с. *, общ. *, обл. * на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 ГПК да заплати на * „*“, със седалище и адрес на управление гр. *, представлявана
от главен комисар *, сумата от 134,18 лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА * „*“, със седалище и адрес на управление гр. *, представлявана от главен
комисар * на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС Смолян сумата от 320
лв., от която 200 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. * на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10