Решение по дело №14404/2019 на Софийски градски съд

                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                   гр. София, 13.01.2021 г.

 

              В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 14 404 по описа за 2019г., за да постанови решение взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД, обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД .

Ищецът П.В.Н. твърди, че на 15.11.2016 г. е сключил с ответника договор за паричен заем, като в качеството му на заемодател е предал на С.А. сумата от 16 000 евро. Сумата е била предадена в брой преди подписване на договора, като съгласно чл.2, ал.1 от него същият служи за разписка за получената сума от заемателя. Съгласно чл. 2, ал.2 ответникът се е задължил да върне получената сума на два пъти–първа вноска в размер на 8 000 евро в срок до 31.12.2017г. и втора вноска в размер на 8 000  евро в срок до 30.03.2018г.

Поддържа се, че въпреки многократните покани и проведени разговори ответникът не е върнал заетата сума след настъпилия падеж, като до около средата на 2018 г. е върнал само 1 000  евро.

Ищецът претендира С.П.А. да му заплати сумата от 15 000 евро, представляваща неизпълнената част от задължението му да върне заетата сума предмет на договора за паричен заем на, както да му заплати и сумата от 2 600 евро, представляваща лихва за забава върху размера на дължимите суми , съответно върху 7000 евро от 31.12.2017 год. и върху 8000 евро от 30.03.2018 год. , до датата на исковата молба,  ведно със законна лихва върху главното вземане от датата на иска –04.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и направените разноски по делото и адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНИКЪТ С.П.А., ЕГН ********** оспорва по основание и размер предявените искове, като ги счита за неоснователни и недоказани.

Оспорва е, че сумата е предадена преди подписването на договора в брой , тъй като това не кореспондира с чл.3 от договора,според който „ Заемодателят е длъжен да предаде в собственост на Заемателя заемната сума по реда и сроковете съгласно т.2 от настоящия договор“, както и че е преведена по банков път съгласно чл. 3, ал.1, т. 1 във вр. с ал.2., като така не е възникнало задължение за връщане на сумата и няма как да е в неизпълнение и забава. Поддържа се, че не са предоставени доказателства от страна на ищеца за отправени многократни покани до ответника за заплащане на дължимите вноски. Искът за законна лихва за забава е неоснователен, защото се явява акцесорно задължение, което съществува доколкото съществува и главното задължение, също така и уговорената клауза в чл. 6 от договора за неустойка в случай на забава дерогира правилото на чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, след като обсъди направените доводи от страните и прецени доказателствата по делото намира от фактическа страна следното.

По делото е представено писмено доказателство за сключен договор за паричен заем с дата 15.11.2016 г. между ищеца в качеството му на заемодател и ответника в качеството му на заемател с предмет на договора сумата от 16 000 евро. Съгласно т. 2 от същия договор заемодателят дава на заемателя при подписване на договора сумата от 16 000 евро, като договора служи за разписка, че съответната сума е получена от заемателя. Падежа за връщането на сумата е уговорен в т.2,ал.2, б. „А“ и б. „Б“ от договора за заем и е  31.12.2017г. за първия транш от 8 000  евро и на 30.03.2018г. за втория транш от 8 000 евро.

Въз основа на приетото по делото заключение от ССЕ, което съдът счита за обективно и компетентно, се установява, че размерът на мораторната лихва върху двете дължими вноски е: 1310, 54 евро върху главницата от 7 000 евро за периода 31.12.2017г. до 04.11.2019 г., съответно 1 300,00 евро върху главницата от 8 000 евро за периода от 30.03.2018г. до 04.11.2019 г. или общо е 2 610, 54 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Правното основание на главната искова претенция е чл.240,ал.1 във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД. По дефиниция заемът за потребление е реален, неформален , консенсуален договор, при който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

За действителността на договора не е предвидена специална форма, а писмената такава е единствено форма за доказване /по аргумент от чл.164,ал.1,т.3 ГПК/.  

Ищецът да установи, че е дал заемните средства ,а при оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си, в случая,че липсва реално предаване на заемната сума.

С оглед доказателствата по делото- писмен договор подписан от страните,съдът приема за установено,че е налице валидно възникнало правоотношение със сключения договор за паричен заем между страните. Договора  представлява частен и диспозитивен документ съгласно чл. 180 от ГПК, като в частта, че същият служи за разписка за получената сумата от заемателя той е свидетелстващ документ (материализира изявление за знание за определени факти) и има формална доказателствена сила , че изявленията в договора са направени от страните и за доказателство, че сумата е предадена от заемодателя на заемателя. Ответникът се е подписал под договора, като така е изразил писмено съгласие за сключване на договора и е  потвърдил, че е получил заетата сума.Дали тази сума е дадена преди договора или в момента на подписването не е от съществено значение,важен е факта,че към датата на процесния договор заемната сума е била получена изцяло от заемополучателя.

Неоснователно е и възражението на ответника, че сумата не е предадена на ръка или по банков път съгласно задължението уредено в чл.3 ал.1,т.1 във вр с ал.2 и съответно не е налице сключен договор. Не превеждането по банков път на сума от 10 000 лева или повече влече административно-наказателна отговорност, а не липса на изпълнение на фактическия състав за сключване на договора.

С частичното неизпълнение на задължението си да върне на падежа получената сума, установено в т.5 от договора  заемателят е изпаднал в забава относно невърната сума–15 000 евро, колкото е и претендираната сума от ищеца. Правно ирелевантно е възражението на ответника, че не са представени доказателства за отправяне на многократни покани за изпълнение на задължението. Фактическият състав на забавата включва изискуемо задължение, което настъпва с падежа и покана на кредитора, но съгласно чл. 84,ал.1, изр.1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичане на уговорения срок, което е израз на принципа, че срокът кани вместо човека (dies interpellat pro homine). Когато е уговорен срок за изпълнение на задължението не е нужна покана на кредитора отправена до длъжника за изпълнение. Така ответникът е изпаднал в забава от 31.12.2017г. за сумата от 7 000 евро и от 30.03.2018г. за сумата от 8 000 евро, защото е трябвало да ги върне до посочените дати.

Предвид горното искът с правно основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в размер от 15 000 евро. Върху уважения размер на главния иск следва да бъде начислена законната лихва за забава от деня следващ датата на предявяване на иска – 05.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Същият е основателен в размера от 2 600 евро. Неснователно е възражението на ответника, че уговорката в т.6 от договора за паричен заем, че в случай на забава се дължи неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от заетата сума, която дерогира разпоредбата на чл.86,ал.1 от ЗЗД и ищецът няма право да иска законната лихва за забава, а единствено уговорената неустойка. Според преобладаващите мнения в доктрината и съдебната практика,което се споделя и от настоящия с ъстав,  обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи дори и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако претенцията за неустойка не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В този случай кредиторът е упражнил право на избор и договорената неустойка не му се дължи.  

Предвид изхода на делото ответникът на основание чл. 78,ал.1 от ГПК съразмерно уважената част от иска следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 3077 лева,като възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение не се възприема, тъй като същото е в определения минимален размер съгласно чл. 7,ал.2,т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и не е прекомерно.

Като взе предвид горните мотиви съдът

 

                                Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА С.П.А., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.И., със съдебен адрес:*** да заплати на П.В.Н., ЕГН **********, чрез адвокат Д.Н., САК, със съдебен адрес: ***, офис 1 на основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД сумата от 15 000 евро, представляваща главница по договор за заем ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 2 600 евро, представляваща общ сбор от мораторна лихва върху сумата от 7000 евро от 31.12.2017 г. до 04.11.2019 г. и върху 8000 евро от 30.03.2018 г. до 04.11.2019 г.

ОСЪЖДА: С.П.А., ЕГН ********** да заплати на П.В.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК сумата от 3077 лева, представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: