№ 1428
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100511467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №7342 от 29.06.2022 г., постановено по гр. дело
№41899/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 55 състав, по отношение
на ответниците Л. Т. и А. Т. е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК,
че дължат на ищеца на основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД
следните суми: 1./ Л. Т. дължи сумата от 1 091,38 лв., представляваща
доставена топлинна енергия и сумата от 14,76 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода от м. август 2017 г. до м. април 2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 14.09.2020 г. до окончателното погасяване на вземането и сумата от
149,84 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2017 г. до 10.09.2020 г., както и сумата от 3,06 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.10.2017 г. до 10.09.2020 г., като е отхвърлен искът за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 2 613,58 лв. – за топлинна
енергия и 22,15 лв. за дялово разпределение, както и сумата от 494,89 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и 4,58 лв.-
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение и 2./ А. Т.
дължи сумата от 545,69 лв., представляваща доставена топлинна енергия и
сумата от 7,38 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за
периода от м. август 2017 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.09.2020 г. до
1
окончателното погасяване на вземането и сумата от 74,92 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 10.09.2020 г.,
както и сумата от 1,53 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 10.09.2020
г., като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 871,19 лв. – за топлинна енергия и 22,15 лв. за дялово
разпределение, както и сумата от 164,97 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия и 4,58 лв.- обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с доводи за неправилност и
необоснованост на решението. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е
отхвърлил исковете като погасени по давност, тъй като претенциите по
общата фактура от 31.07.2015 г. стават изискуеми на 15.09.2017 г. Оспорват
се изводите на съда, съгласно които ищците не са доказали изпадане на
ответниците в забава, като се позовава на предвидения ред в обявените ОУ.
По изложените съображения се иска отмяна на решението в обжалваните
части и уважаване на исковете в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците. Не е постъпило становище от третото лице-помагач.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която
исковете са уважени не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е
предмет на настоящата въззивна проверка.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
2
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна
инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на
първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран от ищцовото дружество „Топлофикация
София“ ЕАД с осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ, вр.
чл. 86 ЗЗД срещу ответниците Л. Т. и А. Т.. По така предявеният иск в тежест
на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между страните,
както и количеството и цената на доставената топлинна енергия. В тежест на
ответника е да докаже, че вземането е погасено, както и възражението за
погасителна давност. По иска за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да
докаже наличието на изискуемо вземане, както и изпадането в забава от
страна на длъжника. В тежест на ответника е да докаже своевременно
погасяване на вземането.
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и