Р
Е Ш Е Н И Е № 260037
09.
12. 2020 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
07. 12. 2020 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 419 по описа за 2020
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
429, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищците, чрез процесуалния си представител, изнасят
в ИМ, че на 18.10.2018 г. около 17.00 часа на път III-666,
километър 9-ти в землището на с.Гранит, обл. Стара
Загора, при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел-Астра"
с рег.
№ *****, П. М. И. нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал
пътнотранспортно произшествие, при което возещите се в управляваното от
последния МПС пътници Г.А.Н. и дъщеря й А. Г.Н.
получили наранявания.
За събитието бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 375р-7376/19.10.2018 г. по
описа на РУ - Чирпан при ОД-МВР -гр. Стара Загора.
По случая било образувано ДП № 340/2018
г. по описа на РУ - Чирпан, което било прекратено на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1 и ал. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК и чл.
343, ал. 2 от НК.
В рамките на наказателното производство
по категоричен начин била доказана причинно-следствената връзка между деянието
и причинените вреди /вредоносен резултат/ на ищците, като бил установен следния
механизъм на ПТП: На 18.10.2018 год. водачът П. М. И. заедно с пътниците Г.А.Н.,
А. Г.Н., В. Х. И.и Х. В. Г.отпътували след обяд от с. Черна гора, обл. Стара Загора към гр. Раковски, обл.
Пловдив. Причината за пътуването била, че новороденото бебе А./родено на ***
г./, дъщеря на Г.Н., имало здравословни проблеми и се налагало да му се
осъществи преглед. Пътувайки по път III -666 на километър 9-ти в посока от с. Оризово към с. Гранит,
обл. Стара Загора с личния си л.а. „Опел-Астра" с рег. № *****, П. М. И. малко преди завой започнал да
сменя музиката на радиото на автомобила, като в този момент колата занесла на
пътя. Автомобилът тръгнал настрани, навлязъл в насрещната лента за движение и
водачът се опитал да върне колата в неговата лента за движение, но не успял, и
колата се преобърнала по таван и се озовала в канала до пътя. Водачът
управлявал със скорост от около 60 км/ч преди инцидента. Водачът придобил
правоспособност за управление на автомобил 6-7 месеца преди настъпването на
ПТП.
Пътнотранспортното произшествие станало
в светлата част на денонощието. Пътната настилка била суха.
Вследствие на удара пътничките в л.а. „Опел-Астра" получили телесни увреждания. Ищците Г.Н. и
А.Н. седели на задната седалка. Майката Г.Н. била с поставен предпазен колан и
държала в ръцете си бебето А..
От техническа гледна точка поредицата от
действия на водача на л.а. „Опел-Астра" - И.:
управление с несъобразена скорост, отклонение на вниманието от пътя, навлизане
в насрещното пътно платно, загуба на контрол над автомобила и преобръщането му
в отводнителната канавка до пътя, били последователно в причинно-следствена
връзка с настъпването на ПТП, като И.:
-
не е съобразил
скоростта си с оглед на пътната обстановка, което го лишило от възможността да
реагира адекватно и да владее управляваното от него МПС по начин, гарантиращ
сигурността и живота на пътниците в лекия автомобил;
-
загубил контрол над управлението на автомобила;
Изнасят още, че въз основа на изложеното и при
анализ на описаната фактическа обстановка единственият възможен правен извод,
който може да се направи бил, че водачът на л.а. „Опел-Астра"
- И., нарушил чл.20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на
движение на управлявания от него лек автомобил с пътната обстановка; общото
плавило на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, задължаващо всеки участник в движението по
пътищата с поведението си да не създава опасности за движението и да не поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Тези
нарушения на правилата за движение се намират в пряка и непосредствена причинна
връзка с последвалото преобръщане на автомобила в отводнителната канавка до
пътя и с причиненото, вследствие на удара, телесно увреждане и психологически
травми на возещите се в л.а. „Опел-Астра"
пътници - Г.Н. и А.Н..
В следствие на претърпяното ПТП ищцата Г.Н. получила
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата /охлузвания по
лицето в ляво и болка при ощипване в лявата теменна и челна област/ и сътресение на мозъка, съпроводено със загуба
на памет, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, отговарящи да бъдат получени в указаните време и начин. Сътресението
на мозъка, съпроводено със загуба на памет, е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, което се явява лека телесна повреда по смисъла на НК.
В същия дух били заключението на вещото лице по
изготвената по досъдебното производство СМЕ № 405/2018 г., издадена от д-р
Стаматов -специалист съдебен лекар, и издадената на Г.Н. епикриза
след проведено й лечение от 18.10.2018
г. до 21.10.2018 г. в отделение по неврохирургия на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Ст. Киркович" АД в град Стара Загора.
Полученото
от ищцата нараняване причинявало силни болки и страдания. Лечението включвало
болничен престой, медикаментозно лечение и осигуряване на спокойствие за
продължителен период от време и с оглед на това, че ищцата е родила преди 24
дни, кърмела е бебето и е трябвало да се грижи за новороденото, това било
невъзможно.
Вследствие
на получените от процесното ПТП травми пострадалата
имала затруднение в ежедневните си обслужвания. Тези затруднения по-конкретно
се изразяват в това, че през оздравителния период не можела да се грижи сама за
себе си и за новороденото си и се налагало да ползва чужда помощ - не е можела
да стои дълго време права, виело й се
свят, гадело й се, чувствала се объркана, не можела да изчисти, да
изпере, да приготви храна на новороденото и др., което причинявало съществени
затруднения в нейното ежедневие и това на близките й. Освен грижата за себе си
майката в периода непосредствено след раждането /не са били минали дори 40- те
дни от раждането/ била изцяло заета с новороденото и трябвало да е в кондиция
24 часа и да може да посрещне всяка физиологична и психологическа нужда на
бебето, но това било невъзможно.
Ищцата имала
още четири деца, всички от които малолетни, като новороденото А.било
най-малкото от тях. Осигуряването и поддържането на домакинството и грижата за
децата преди инцидента се поемали от ищцата Г. и физическото й неразположение в
оздравителния период довело до стрес и
сътресения в нейната психика и в тази на децата й, които разчитали изцяло на
нея като майка да посрещне емоционалните и физическите им нужди.
Към датата
на активния оздравителен период пострадалото лице /ищцата - майка/ било на 26 години. Сътресението на мозъка изисквало две — три
седмици спокойствие и отдих. Новороденото имало нужда от храна,
повиване, къпане всеки ден, разходки, да го гушкаш, да го успокояваш, докато
плаче, а то станало много неспокойно вследствие на изживения стрес по време на
катастрофата и след това в болничното отделение, когато било отделено от майка
си за 4 дни и тя не била налична за него.
Ищцата Г.Н. изпитвала физически болки в главата на
ударените места и силно вътрешно главоболие. Това довело до неудобство при сън,
което се изразявало в трудно позициониране на главата, така че да не бъде
притискана при сън и в съчетание с общото главоболие, обусловило силно влошаване на качеството на съня на
пострадалата, бодърстване, което пък довело до невъзможност пострадалата да
отпочине, което е естествената функция на съня, и формирало у нея усещане за отпадналост, умора, стрес и
раздразнителност. Тези негативни вътрешни усещания влошили
отношенията й с близките й и обусловили невъзможността й да върши ежедневните
си къщни задължения, домакински дейности и грижата за новороденото бебе и
останалите й три малолетни деца. Ищцата била изнервена и от недоспиването,
свързано с гледането на новородено, със стреса за родилката непосредствено след
раждането.
От ожулванията по лицето си по време на оздравителния
период ищцата се чувствала грозна и непривлекателна и не искала да се среща с
други жени - нейни приятелки с деца, с които споделяли общото си ежедневие и
така се подкрепяли една друга, защото я било срам как изглежда. Освен това
ищцата се страхувала и как детето й ще я възприеме с тези рани по лицето, дали
няма да се травмира от изражението й. Ограничаването на социалните контакти и
по този начин лишаването от подкрепа и разбиране още повече стресирали ищцата и
нервите й се опънали.
Твърди се още в исковата молба, че като майка ищцата
се притеснявала да не изскочи някакво усложнение в здравето на детето
вследствие на катастрофата. На първо място по време на ПТП тя изживяла огромния
стрес за всеки родител дали детето му е живо след пътен инцидент. Колата се
била обърнала и била по таван
извън пътя. Това само по себе си било нещо крайно стресиращо,
плашещо и ужасяващо. След като детето било прегледано я уверили, че било добре
и няма наранявания, майката се притеснявала да не се появи нещо впоследствие,
което не можело да се установи към датата на прегледа след ПТП. Детския
организъм бил крехък, а майката нямала медицинско образование и притесненията й
били вътрешно субективни, но пък съвсем реални за нея. Притеснявала се и че
кърми, а й било предписано медикаментозно лечение, а всички химикали отиват в
кърмата и това можело да повлияе на здравето на бебето й.
Ищцата била
изписана с негативен неврологичен
статус.
На следващо място ищцата, като пострадала от
автомобилна катастрофа, изпитвала безпокойство
и страх на общо основание и още повече при нужда от превозване с моторно превозно средство. Знанието,
че е била в автомобил, който се преобърнал на пътя будило негативни мисли как е
можело да умре в този автомобил заедно с детето си, което от своя страна
довеждало до безпокойство, напрегнатост, необяснима агресия, провокирана от
страх или стресова ситуация. Съществувала реална опасност ищците да пострадат
фатално. Естествено било след като премине шокът и първоначалния стрес, човек
да се замисли какво е можело да се случи. Този страх от моторни превозни средства създал огромни неудобства в
ежедневието на ищцата, тъй като детето редовно трябвало да се води на детска
консултация, а тя изпитвала непреодолим страх дали няма отново да
катастрофират. Детето също променяло поведението си при возене в автомобил и
започвало да плаче.
Не на последно място като родител ищцата изпитвала
вина, че е допуснала детето й да преодолее такъв стрес на такава крехка възраст
и това да го бележи като неспокойно дете за в бъдеще.
В следствие
на претърпяното ПТП ищцата А.Н. получила травматични увреждания, изразяващи се
в контузия на главата и сътресение на
мозъка, които били резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, отговарящи да бъдат получени в указаните време и начин.
В същия дух била и издадената на А.Н. епикриза след проведено й лечение от 18.10.2018 г. до 21.10.2018 г. в отделение по неврохирургия
на Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „Проф. д-р Ст. Киркович" АД в
град Стара Загора. На новороденото била
проведена медикаментозна терапия
и било изписано с предписание за приемане на аналгетици
при нужда. Лекарствата били агресивни към неукрепналия детски организъм и това
се отразило на общото състояние на пострадалото бебе.
Сътресението на мозъка причинявало силни болки и страдания. Лечението включвало болничен престой, медикаментозно лечение. На бебето му се виело свят и имало силно главоболие, но дори не можело да го каже. Тези болки се изразявали в единствения за бебета начин - чрез силен и непрестанен плач. Бебето се чувствало несигурно, защото на физическо ниво усетило, че животът му бил застрашен, изпитвало болки, несъмнено изпитвало, защото от аргумент за по-силното основание, ако един укрепнал организъм на възрастен човек обикновено в такава ситуация изпитва болки, то със сигурност новородено на 24 дена чувства силен стрес и болки. При отчитане на невъзможността детето да изрази физическите и психическите си страдания, съдим по външен израз за вътрешното му психическо състояние. Детето получило разстройство, необичаен цвят и мирис на фекалиите. Станало неспокойно, стряскало се от силни звуци и започвало да плаче неутешимо. Заспивало чак след пълно изтощение вследствие на непрестанен плач.
Новороденото бебе е изписано
с негативен нервологичен статус, което било индиция
за евентуални нарушения в периферната нервна система на бебето и за влошено
психологическо състояние.
От
гореизложеното е видно, че на пострадалите са били причинени болки и страдания,
представляващи неимуществени вреди, които търпяли и
към настоящия момент, и които ще търпят и за в бъдеще, въпреки невъзможността
да се докаже с установените в ГПК средства, че подобен тежък пътен инцидент ще
се отрази на психиката на новороденото, когато стане съзнателен човек.
Освен изложеното молят съдът да съобрази, че задължение на водача е да се
увери, че всички пътници в превозното средство са с поставени безопасни колани
и особено на децата, какъвто е конкретния случай. Освен това молят съдът да
съобрази, че при конкретния механизъм на ПТП - преобръщане на л.а. по таван,
дори и детето да е било в бебешко преносимо креватче, то е щяло да получи
сходни травматични увреждания, тъй като креватчето се привързва към седалката с
бедрената част на колана, а детето съответно се привързва в самото креватче и е
възможно детето да изпадне от креватчето /така и Решение № 8514 от 15.12.2017
г. на СГС по гр. д. № 10628/2016 г./
В условията
на евентуалност, молят, ако все пак съда прецени, че е налице съпричиняване по отношение на бебето А., да постановите
решение при по-нисък процент.
Към момента
на настъпване на ПТП л.а. „Опел-Астра" с рег. № *****, управляван от П. М. И., е
имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" със ЗД „БУЛ ИНС" АД със срок на действие на
застрахователния договор от 08.02.2018 г. до 07.02.2019 г., поради което на
основание поради чл. 432, ал.1 от КЗ пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗД „БУЛ ИНС"
АД, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати обезщетение в един справедлив размер по повод
гореописаните неимуществени вреди получени от ПТП.
С молба от 08.10.2019 г. ищците предявили претенцията
си за изплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди пред ЗД
„БУЛ ИНС" АД.
След разглеждане на предявената претенция и проведени
преговори ЗД „БУЛ ИНС" АД отказал да изплати справедливо обезщетение на
ищците за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на претърпяното на
18.10.2018г. ПТП. Считат, че ответникът неправомерно отказал да изплати
справедливо обезщетение на пострадалите за причинените им неимуществени вреди,
поради което и предявили пред съда претенции в този смисъл.
Считат, че претърпените от ищцата Г.А.Н. неимуществени
вреди от причинените й болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни
промени в личния живот в следствие на претърпяното на 18.10.2018г. ПТП до
настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, а
на ищцата А. Г.Н. - със сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева.
Молят съда, да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати:
1.
Сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева - представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените Г.А.Н. неимуществени вреди, в резултат на
претърпяното ПТП на 18.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от момента
на извършване на деянието до окончателното изплащане на задължението,
и
2.
Сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева - представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от А. Г.Н. неимуществени вреди, в резултат на
претърпяното ПТП на 18.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от момента
на извършване на деянието до окончателното изплащане на задължението.
Молят съда да осъди ответната страна да им заплати и всички направени по
делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита.
Молят на основание чл. 83, ал. 2 ГПК да бъдат освободени от държавна
такса и разноски по делото с оглед имущественото състояние на ищцата-майка Г.Н.
и грижите, които полага за четирите си малолетни деца, възрастта на малолетната
ищца А.Н., и липсата на средства на семейството.
Ответното дружество подава
отговор в законоустановения срок. В отговора си взема
становище, че не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният
лек автомобил Опел Астра, с рег. № ****** .
Оспорват механизма на ПТП, като считат, че
представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорват изложените от
ищците твърдения относно механизма на ПТП, като считат, че те не намират опора
в доказателствения материал.
Ако и доколкото бъде установен
фактът на противоправно поведение, осъществено от
водача на МПС, твърдят, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самите пострадали, които с поведението си са
създали предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от
него вреди. Твърдят, че е
налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на самите
пострадали от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и
степен и от собственото им противоправно поведение.
Оспорват предявените искове и по
размер. Твърдят, че претендираната с исковата молба
сума в размер на 5000 лева за Г.Н. и сумата в размер на 7000 лева за А.Н., са
силно завишени, не отговарят на трайно установената практика на съдилищата за
обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в
чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД.
Молят при определяне на обезщетението да бъдат взети
предвид следните обстоятелства: младата възраст на пострадалите лица, бързото
им възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата
на трайни или пожизнени последици за здравето им.
Оспорва претенцията за забава като твърди, че
застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Ищците не били сезирали
дружеството с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 380, ал.3 от КЗ, непредставянето на данни
за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице имало последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва.
Молят съда, да постанови решение, с което да отхвърли
исковите претенции на Г.А.Н. и А. Г.Н.,
като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално моли съдът да намали размера
на претендираното обезщетение с оглед възраженията.
Претендират направени по делото разноски и правят възражение за прекомерност по
см. на чл.78ал.5 от ГПК.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, и от заключенията на вещите лица, както и от становището на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.10.2018 г. около 17.00 часа на път
III-
666 километър 9-ти в землището на с.Гранит, обл.
Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел-Астра"
с рег.
№ *****, П. М. И. е нарушил правилата за движение по пътищата и е допуснал
пътнотранспортно произшествие, при което возещите се в управляваното от
последния МПС пътници Г.А.Н. и дъщеря й А. Г.Н. са получили наранявания.
За събитието е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 375р-7376/19.10.2018 г. по описа на РУ -
Чирпан при ОД-МВР -гр. Стара Загора= В цитирания протокол изрично е записано
като обстоятелства и причини за ПТП, че водача на лекия автомобил се е движил с
несъобразена скорост спрямо пътната обстановка и релефа на пътя, в резултат на
което е загубил управление на МПС, като последното е напуснало пътя в дясно на
посоката на движение и се е преобърнало в отводнителната канавка, където и е
преустановило движението си. Като пострадало лице в обсъждания Протокол е описа
единствено ищцата Г.А.Н..
По случая е било образувано ДП № 340/2018 г. по описа на РУ
- Чирпан, което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК и чл. 343, ал. 2 от НК.
Видно от приетата и неоспорена в
хода на съдебното производство САТЕ изготвена от инж. В.В.
по категоричен начин се установява и механизма на настъпването на това ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице се установява, че на 18.10.2018г. около 17.00 часа
на път III- 666
километър 9-ти в землището на с.Гранит.обл.Стара
Загора,при управление на МПС-лек автомобил марка „Опел-Астра"
с рег.№*****,П. М. И. се е движил със скорост около 93 км/ч при навлизане в
десен за него завой изгубва контрол върху управлението на автомобила излиза
източно от пътя и се обръща по таван. Пътниците в автомобила Г.А.Н. и дъщеря й А.
Г.Н. са получили наранявания.
Пак от заключението на вещото
лице – САТЕ се установява, че Водачът
на „Опел-Астра" с рег.№**********,е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП като намали скоростта си на
движение в кривата/завоя, както и че лекия автомобил „Опел-Астра"
е оборудван фабрично с триточкови предпазни колани, с предпазни колани на
всички седалки.предназначени за водача и за пътниците. Според вещото лице
тяхната употреба намаля риска от травми от 50 до 70 %.
Видно от приобщената
към делото СМЕ се установява, че Г.А.Н. при процесното ПТП е получила следните травматични увреждания:
Контузия на главата в ляво слепоочно и челно и охлузвания на лицето в ляво. Лекостепенно мозъчно сътресение, а малолетното ѝ дете
А. Г.Н. при процесното ПТП е получила - Контузия на
главата и тялото. Лекостепенно мозъчно сътресение.
Изрично вещото лице посочва, че уврежданията кореспондират с механизма на ПТП.
Вещото лице, изготвило СМЕ д- р Т.Г.Т. подчертава,
че за двете пострадалите е приложено адекватно болнично лечение по клинична пътека,
като на А. Г.Н. освен противооточно и обезболяващо
средство е включен и антибиотик през устата, който антибиотик се използва
най-вече при инфекции на дихателните пътища. Болничното лечение е продължило и
за пострадали двете по 4 дни, с последващи препоръки
за контролни прегледи след 5 и 10 дни. Не са регистрирани усложнения по
отношение на травмите. Всяка от ищците е претърпяла умерено изразени болки и
страдания в рамките на първата седмица след ПТП. За в бъдеще не се очакват
оплаквания и усложнения.Периодът за възстановяване на ищците е бил в рамките на
2-3 седмици.Приложените лекарствени средства на бебето А. Г.Н. са съобразени с
възрастта, приложени са в адекватни дози и в съвсем кратък интервал от време и
не оказват въздействие при биологичното формирането на организма и имунната
система.
Вещото лице, изготвило СМЕ д- р Т.Г.Т. в заключението си сочи още, че по тялото на Г.Н. не са описани специфични увреждания от обезопасителен колан. Травмите на Г.Н. биха могли да се получат и с поставен обезопасителен колан, ако е била на задна лява седалка. На друга седалка могат да се получат, ако е била без поставен обезопасителен колан. Теглото на едномесечно бебе от женски пол е средностатистически 3 кг. и 700 гр. Няма медицински данни А.Н. да е била в детско столче/седалка по време на инцидента. Травмите на А.Н. са от удари в облегалките на предните седалки и тавана на автомобила. Ако е била в детска обезопасителна система - кошче, при конкретната скорост на движение на автомобила и в условията на есенен сезон, който предполага по-дебело повиване на бебетата, травмите й биха били избегнати, като в с. з. Д-р Т., все пак заявява, че „ Прикрепването в детско кошче / столче/служи за по здраво закрепване на бебето и при удар не би следвало да изпадне и да се нарани, но 100% гаранция няма “.
Освен от заключението на вещото лице съдът приема, че и детето А.Н. е пострадала в резултат на описаното по- горе ПТП, изхождайки и от представената по делото медицинска документация, в това число Епикриза от Клиника по неврохирургия УМБАЛ „ проф.д-р Стоян Киркович „ АД Стара Загора.
По делото не се установиха и доказаха ищците да са получили психически травми вследствие на настъпилото ПТП. Констатираните медицински интервенции не могат да окажат въздействие върху нормалните физиологични процеси върху пострадалите след изтичане на възстановителния период.
Между страните по делото не се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният лек автомобил Опел Астра,
с рег. № ******. Като към момента на настъпване на ПТП л.а. „Опел-Астра"
с рег.
№ *****, управляван от П. М. И., е имало валидно сключен Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със ЗД „БУЛ ИНС" АД
.С молба от 08.10.2019 г. ищците предявили претенцията си за изплащане на
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди пред ЗД „БУЛ ИНС" АД.
По делото няма данни в резултат на разменена между страните кореспонденция в крайна сметка да се е стигнало до изплащането на обезщетение на ищците. Напротив от процесуалното поведение на ответната страна и депозирания отговор съдът приема, че няма изплатени суми като обезщетения.
Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи като обективни, компетентно изготвени, подкрепени от доказателствения материал по делото и неоспорени от страните.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лекия автомобил, както и предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредения при деликта, да предяви иска си за причинените му вреди не срещу прекия извършител на увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на такъв иск се поражда от съществуването на застрахователен договор между деликвента и застрахователя, както и от съществуването на застрахователно правоотношение между същия/респ. ищеца и застрахователя. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя, след реализиране на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено с чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата.
В случая е спазено и изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като ищецът е отправил към застрахователната компания писмена застрахователна претенция.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице. В случая е безспорно установено, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като, както беше изрично посочено по-горе при обсъждане на САТЕ, при избора си на скорост на движение не се е съобразил с наличието на условията на пътната обстановка и неправилно е избрал скоростта си на движение, с което пък е причинен вредоносен резултат за ищците, вследствие настъпилото ПТП.
При доказан фактически състав на деликта съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При преценка по чл. 52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др. /, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищците, съответната им възраст, като се вземат предвид икономическите условия в страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата Г.А.Н. адекватно обезщетение е такова в размер на 3000. 00 лева, а на детето Н. Г.Н. 2500,00 лв. За да стигне до този извод, съдът съобрази още и фактите, сочещи на преживян стрес от Г.Н., създадения ѝ дискомфорт в рамките на посочения от вещото лице период на възстановяване, както и обстоятелството, че тя като пълнолетно лице напълно ясно е осъзнала преживяното ПТП и опасността свързана с него за нейното здраве и живот, но и за здравето и живота на детето си.
Съдът съобрази и обстоятелството, че се касае за претърпени болки и страдания от лице, което е в млада възраст и при което бързо се преодоляват психични страдания и стрес.
В тази насока съдът счита, че следва да отбележи, че дори и да не се констатират трайни увреждания във физически или емоционален план, няма как един такъв случай, а именно, участието на майка и дете в ПТП, да не се помни и изживява в един значително продължителен период от време в негативен плат за тях.
По възражението за съпричиняване:
Своевременно в предвидения от закона срок, а именно с отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците. Съдът намира това възражение за основателно по следните съображения.
Налице е категорична практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 92 ог 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І т. о., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В случая се събраха категорични доказателства, че вредите по отношение на детето А.Н. най- вероятно не биха настъпили изобщо, ако по време на произшествието пострадалата е била с предпазно столче / кошче /.
Съдът намира наведеното възражение за основателно и доказано. Детските столчета за пътуване на деца в автомобили са оборудвани с петточкови колани, които се закрепват към седалките с колани и са подплатени. Прие се, че ако детето е било обезопасено в такова столче не би получило описаните травматични увреждания
Фактът, че ищцата А.Н. / тогава на около 40 дни/ се е движила без поставена детска обезопасителна система и без колан, представлява нарушение на чл. 137в, ал. 3 вр. чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Съпричиняването има обективен характер и вината не е елемент от фактически състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обуславено от субективното отношение на пострадали към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Поради това, че способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването, разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение в случаите, когато малолетното дете допринесе за настъпване на вредоносния резултат /ППВС 17/1963 г., Решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. /. По изложените съображения съдът намира, че е правноирелевантно обстоятелството, че ищцата е била малолетна за обективния факт на настъпилото съпричиняване, като с оглед характера и тежестта на съпричиняващото съдът определя процент на съпричиняване от 30 %.
С оглед така коментираната медицинска експертиза съдът намира, че с оглед възрастта на детето, е задължително да пътува на допълнително монтирана столче / кошче /, отговарящо на изискванията, посочени в чл. 137а -137д ЗДвП, осигуряването на която и изпълнението на които изисквания на Закона са длъжни да изпълнят неговите родители съвместно, в съответствие с вменените им за това задължения по чл. 125, ал. 1 от СК, съгласно който родителите имат право и задължение да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Тези задължения са за двамата родители в съответствие с предвиденото в чл. 123, ал. 1 от СК - родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно, а когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.
Същите мотиви са относими с още по- голяма степен за ищцата Г.Н. за която съдът приема, че е била без обезопасителен колан, позовавайки се СМЕ, която бе подробно обсъдена по- горе. Съдът не приема за достоверна версията на ищцата Г. А.Н., че по време на ПТП е била с колан. Това е така защото на първо място в л. авт. са били трима възрастни пътника и един водач. На второ място се касае за жена раждала много скоро преди инцидента за да си сложи обезопасителен колан. И на последно място защото тя самата посочва в ИМ, че е държала детето в ръцете си. Обстоятелство, което би я затруднило дори да си сложи колана правилно. По изложените съображения съдът намира, че ищцата Г.Н. като пътник е имала задължение по чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.), ал. (1) от ЗДвП , а имено като пътник в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използва обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани като не е сторила това е налице обективния факт на настъпилото съпричиняване, като с оглед характера и тежестта на съпричиняването, съдът определя процент на съпричиняване от 30 %.
Като не е спазила разпоредбите подробно посочени по- горе, ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
При отчитане на възприетия от настоящия състав на съда процент съпричиняване, определеният размер за репариране на неимуществени вреди, които са причинени на ищцата:- Г.Н. ще бъде намален на сумата от 2100 лв. до който размер иска за обезщетяване на понесените от ищцата неимуществени вреди се явява основателен и доказан, а в останалата му част до претендираните 5000. 00 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен; - А.Н. ще бъде намален на сумата от 1750,00 лв. до който размер иска за обезщетяване на понесените от ищцата неимуществени вреди се явява основателен и доказан, а в останалата му част до претендираните 7000, 00 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до лихвата за забава при действието на новия КЗ съдът намира следното:
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба обаче дадена в чл. 429 от новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за "Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т. е. не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви - първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл. 497 вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ), и не може да бъде ограничаван от размера на последната.
При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увредените лица (ищцова страна) върху определеното обезщетение за неимуществени вреди е от дата 08.10.2019 г. датата от която може да се приеме, че е предявена застрахователната претенция от увредените лица.
По разноските:
В хода на производството, съдът е пропуснал, да се произнесе по направено искане за освобождаване от ДТ на ищцата. Съдът счита, че не следва да бъде освобождавана ищцовата страна от заплащане на ДТ . Това е така защото по делото не се представят каквито и да е било доказателства относими към изискванията на чл.83, ал.2 от ГПК за да бъде освободена ищцовата страна от такси и разноски.
Водим от горното съдът счита, че следва да отхвърли искането за освобождаване на ищцата от заплащането на ДТ и разноски, като неоснователно, като решението в тази му част представлява определение и не подлежи на обжалване.
Предвид гореизложеното и съдът следва да разпредели направените по делото разноски и такси както следва.
На основание чл.38 от ЗА във вр.с чл.7, ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. П.Д.Д. - БАК със съдебен адрес:***,следва да се присъдят разноски за настоящото производство съразмерно на уважената част от исковете в размер на 285,54 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 275,06 лв. – разноски за експертизи
Предвид изхода на делото съдът счита, че следва да осъди ответното дружество да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 154,00 лв., съразмерно с уважената част от исковата претенция, а ищцовата страна остава задължена за ДТ в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт за сумата в размер на 326, 00 лв.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л, бул. „Д. В.“ № **, представлявано от С. С. П.и К. Д. К.в качеството им на изпълнителни директори да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. П.Д.Д. - БАК със съдебен адрес:***, сумата в размер на 2 100,00 / две хиляди и сто лева / лева представляваща обезщетение за претърпени от Г.А.Н. неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2019 г. - датата, на която ответното дружество е уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществени щети в останалата му част до размер на 5 000, 00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л, бул. „Д. В.“ № **, представлявано от С. С. П.и К. Д. К.в качеството им на изпълнителни директори да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. П.Д.Д. - БАК със съдебен адрес:***, като майка и законна представителка на А. Г.Н., ЕГН **********,***9А, сумата в размер на 1750,00 / хиляда седемстотин и петдесет лева / лева, представляваща обезщетение за претърпени от А. Г.Н. неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2019 г. - датата, на която ответното дружество е уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществени щети в останалата му част до размер на 7 000, 00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането за освобождаване на ищцата Г.А.Н., ЕГН **********, лично и в качеството й на законен представител на А. Г.Н., ЕГН **********,***9А,от заплащането на ДТ и разноски, като неоснователно, КАТО решението в тази му част представлява определение и не подлежи на обжалване.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л, бул. „Д. В.“ № **, представлявано от С. С. П.и К. Д. К.в качеството им на изпълнителни директори да заплати адв. П.Д.Д. - БАК със съдебен адрес:***, сумата от 285,54 лв., представляваща минимално адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за настоящото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.А.Н., ЕГН **********, лично и в качеството й на законен представител на А. Г.Н., ЕГН **********,***9А, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л, бул. „Д. В.“ № **, представлявано от С. С. П.и К. Д. К.в качеството им на изпълнителни директори направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на: - 275,06 лв. – разноски за експертизи.
ОСЪЖДА Г.А.Н., ЕГН **********, лично и в качеството й на законен представител на А. Г.Н., ЕГН **********,***9А, да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт по сметка на РС Чирпан сумата в размер на 326, 00 лв., представляваща ДТ, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л, бул. „Д. В.“ № **, представлявано от С. С. П.и К. Д. К.в качеството им на изпълнителни директори да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт по сметка на РС Чирпан държавна такса в размер на 154,00 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................