О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
гр. Габрово,
17.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в закрито съдебно
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанасов адм. дело № 126 по описа на съда за 2023 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано първоначално пред Районен съд Габрово, въз основа на предявени от Агенция по заетостта гр. София обективно
кумулативно съединени искове за установяване съществуването право на вземания
на ищеца спрямо С.К.Ю. *** за
сумата *** лева - главница, представляваща възстановяване на получени средства
за започване на самостоятелна стопанска дейност, съгласно т.3.2 вр. т.6.1.2 и
т. 16 от договор № 402-0344-21-51491 от 15.06.2021 г., сумата *** лева - обезщетение за забава върху главницата
за периода от 23.09.2021 г. до 08.01.2023 г. сумата *** лева - главница,
представляваща възстановяване на получени средства от държавния бюджет,
представляващи схема за минимална помощ на работодателя, съгласно т.6.1 вр. т.
8.1 от договор от 15.09.2021 г. към договор № 402-0344-2151491 от 15.06.2021
г., сумата *** лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от
25.10.2021 г. до 08.01.2023 г., заедно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от 09.01.2023 г. до погасяването им, за които суми в производството
по частно гр. дело №43/2023 г. на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
С определение № 734/12.06.2023 г. по гр. дело № 565/2023
г. Габровски районен съд е приел, че делото не подлежи на разглеждане от него,
по следните съображения: Съгласно чл. 30б, ал. 1 Закона за насърчаване на
заетостта /ЗНЗ/, средствата по чл. 30а се предоставят въз основа на сключен
договор между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен
директор, или упълномощено от него длъжностно лице и безработното лице или
работодателя, като в договора задължително се посочват видът на програмата или
мярката за насърчаване на заетостта, срокът на действие на договора,
предназначението и размерът на предоставените средства и отговорността на
страните при неизпълнение на договора. В чл. 30, ал. 1 ППЗНЗ е предвидено
изпълнителният директор на Агенцията по заетостта да утвърждава образци на
писмени договори по чл. 30б, ал. 1 от ЗНЗ, които се сключват между Агенцията по
заетостта /АЗ/, чрез дирекция "Бюро по труда" и безработното лице /в
случая/. Съгласно чл. 45, ал. 5 ППЗНЗ въз основа на решението
по ал. 4, с което се одобрява бизнес проектът, директорът на дирекция
"Бюро по труда" сключва договор с лицето за предоставяне на
средствата за разходи по чл. 30а, ал. 1, т. 16 ЗНЗ - разходи за започване на
самостоятелна стопанска дейност по чл. 49 ЗНЗ. Наред с горното, видно от т. 4 от договор №
402-0344-21-51491 от 15.06.2021 г., сключен между Агенцията по
заетостта, от една страна и С.К.Ю. и "***" ****, от друга страна, на
посочените лица се предоставят средства от държавния бюджет, представляващи
схема на минимална помощ (помощ ”de minimis”) за работодателя, съгласно разпоредбите на Регламент №
1407/2013 г. от 18.12.2013 г. за прилагане на 107 и 108 от Договора за
функциониране на ЕС към помощта de minimis (OB, L 325/1 от 24.12.2013 г.) и регламентите, които го
изменят, допълват или заменят. Съгласно чл. 1, т. 1 ЗДП законът
определя реда и условията за предоставянето на държавни помощи и минимални
помощи. Легална дефиниция на понятието "минимална помощ" е дадена с §
1, т. 15 ДР на ЗДП, според чието съдържание това е именно помощта "de
minimis", която не нарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително
въздействие върху нея поради своя минимален размер, както е определена в
действащите регламенти за минимална помощ, приети от Европейската комисия по
прилагането на чл. 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския
съюз. Следователно, освен правилата на Регламента, приложими са и тези,
предвидени в ЗДП, доколкото се касае за минимална помощ de minimis. Безспорно
предоставянето на подобен вид финансова подкрепа е от обществен интерес, т.к.
става въпрос за подпомагане на определени социални групи чрез средства, предоставяни
от държавата (или нейни представители в лицето на органите на изпълнителната
власт), чиято цел, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗДП, е именно
подпомагане постигането на цел от общ интерес за Европейския съюз (ЕС),
включително при съпоставяне на действителните и очакваните резултати. С оглед
на така изложения правен режим на получената от бенефициера БФП, договорите,
чрез които тя предоставя същата тази БФП на отделни работодатели, са по своята
същност договори от значим обществен интерес. Съгласно § 1, т. 22 от ДР на Закона за дейности по
предоставяне на услуги "обществен интерес" са основания, признати
като такива в практиката на Съда на Европейския съюз, включително обществен
ред, обществена сигурност, обществена безопасност, обществено здраве, запазване
на финансовата стабилност на системата на общественото осигуряване, защита на
потребители, получатели на услуги и работници, добросъвестност на търговските
сделки, борба с измамите, опазване на околната среда, здравето на животните, интелектуалната
собственост, опазване на националното историческо и културно наследство, цели
на социалната и културната политика. Безспорно
предоставянето на подобен вид финансова подкрепа е от обществен интерес, т.к.
става въпрос за подпомагане на определени социални групи чрез средства,
предоставяни от държавата (или нейни представители в лицето на органите на
изпълнителната власт), чиято цел, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2
ЗДП, е именно подпомагане постигането на цел от общ интерес за Европейския съюз
(ЕС), включително при съпоставяне на действителните и очакваните резултати. В
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗДП е регламентиран механизмът на предоставяне на
минималната помощ, като е предвидено, че администраторът на помощ е длъжен в
акта за предоставяне на минимална помощ или помощ, освободена от задължението
за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия,
да определи правилата за прилагане на условията за нейното предоставяне и за
контрол, както и механизъм за установяване на неправомерно получена минимална
помощ. По смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗДП "акт за предоставяне" е
всяка нормативна разпоредба, писмен акт, действия или бездействия, с които се
предоставя или възниква право за получаване на държавна помощ или на минимална
помощ. Следователно
законът изрично предвижда, че за предоставянето на подобна финансова подкрепа е
необходимо издаването на акт, който предвид определението, посочено в
цитираната точка от ДР, може да бъде и договор, какъвто е процесният случай.
Въз основа на изложеното и тъй като процесните договори
са сключени след 01.01.2019 г., РС Габрово е приел, че производството по
предявените искове за възстановяване на получени средства за започване на
самостоятелна стопанска дейност подлежи на разглеждане от Административен съд –
Габрово, на осн. чл. 19ж, ал. 1 и чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК във вр. с §149, ал.
4 от ЗИДАПК.
Настоящият съдебен състав споделя изложения от РС Габрово
анализ на нормативната уредба. Независимо от това, въз основа на извършената служебна
проверка на процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
намира предявените искове за недопустими.
От твърденията в исковата молба и приложените писмени
доказателства безспорно се установява сключването на два договора по чл. 30б
ал. 1 от ЗНЗ между АЗ и С.Ю., които носят характеристиките на административен
договор по смисъла на чл. 19а от АПК. Договорите са прекратени поради
неизпълнението на задълженията, свързани с насърчаване започването на
самостоятелна стопанска дейност от страна на Ю., както и поради сключването им
в условията на конфликт на интереси.
По отношение на предоставените помощи приложение намират
разпоредбите на Закона за държавните помощи /ЗДП/, съгласно чл. 2, определящ
обхвата на същия закон. По смисъла на чл.
20 ал. 1 от ЗДП получател на
помощ е всяко предприятие, за което е предназначена държавна помощ или
минимална помощ, както и всяко предприятие, което пряко или косвено се
облагодетелства от тази помощ, като получава под каквато и да е форма
икономическа изгода, и по отношение на която са изпълнени всички елементи за
наличие на помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на
Европейския съюз. Съгласно ал.
2 предприятие по ал. 1 е всяко лице, което осъществява икономическа дейност без
значение на неговата правноорганизационна форма, статут и начин на финансиране,
независимо от това дали същото формира и разпределя печалба.
Съгласно чл. 37 ал. 1 от ЗДП неправомерно
получената минимална помощ или помощ, освободена от задължението за уведомяване
с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, представлява
публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване
на акт за установяване на публичното вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно ал. 2, вземанията по издадените актове по ал.
1 подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.
В съответствие с цитираните законови разпоредби са и
нормите в Раздел IV от Правилника за прилагане на ЗНЗ, уреждащи процедурата по възстановяване
на предоставените средства по договори по чл. 30б от ЗНЗ, каквито са процесните.
Съгласно чл. 28г от ППЗНЗ Агенция по
заетостта изпраща покана за доброволно изпълнение на задължението в 14-дневен
срок, след което уведомява Националната агенция за приходите за събиране на
вземането.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че
вземанията на Агенция по заетостта спрямо С.Ю. за недължимо платени суми
представляват публични държавни вземания по смисъла на чл. 162 ал. 1 т. 8 от ДОПК. Поради посочения техен характер
не е налице гражданско-правен спор между страните и следователно за Агенция по
заетостта не е налице правен интерес от получаване на търсената с исковете
защита, която е предпоставка за тяхната допустимост – независимо ще бъдат
предявени като установителни или осъдителни такива /като вторият вид искове би
бил правилния в разглеждания случай, доколкото настоящото производство не се
явява продължение на производството по ч.гр.д. №43/2023 г. по описа на РС
Габрово/.
Разпоредбата на чл. 128 т. 3 от АПК изрично предвижда, че
административните съдилища разглеждат искове за изпълнение на административен
договор, доколкото в специален закон не е предвидено друго. В случая са приложими
специалните норми на чл. 163 и
чл. 165 от ДОПК, съгласно които събирането на
държавните публични вземания се извършва по реда на ДОПК и въз основа на влязъл
в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган.
По изложените съображения производството по делото следва да бъде
прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 144 от АПК във вр. с
чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба, подадена от АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА гр. София, против С.К.Ю. ***, поради недопустимост на предявените искове и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №
126/2023 г. по описа на Административен съд гр. Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от
връчването му на ищеца.
СЪДИЯ:
/Д. Атанасов/