Решение по дело №976/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260130
Дата: 8 декември 2020 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Радостин Стоянов Радиев
Дело: 20202330200976
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 260130/8.12.2020 г.

 

гр. Ямбол, 08.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД –  наказателна колегия, VІІІ-ми наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи октомври  две хиляди и двадесета година:

                                                                                        Председател: Р.РАДИЕВ

секретар Я. С.

като разгледа докладваното от съдия Радиев

АНД  № 976/20 г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на „ОМВ България“ ООД, гр. София, ЕИК ***  против Наказателно постановление № 472161- F 500763/18.10.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на осн. чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на  чл.33, ал.1 от  Наредба Н-18/13.12.2006 год. вр. чл.118, ал.4, т.1, от ЗДДС. С  жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като издадено в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление поради неговата маловажност.

Въззиваемата страна , чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 04.07.2019 год. свидетелят Д.И. – ***на ТД на НАП гр. Бургас , заедно със своя колега Н. Б. извършили проверка на бензиностанция ОМВ, находяща се на АМ Тракия 278 км. В района на с.Дражево, обл. Ямбол. По време на проверката се установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел Евро шоп с инд.№ *** и фискална памет № ***. Установено е   несъответствие между наличните в касовия апарат суми и инкасираните такива. Била установена разчетна касова наличност от 649,32лв., а фактическа наличност – 200 лв., въведени пари в касата и изведени пари от касата – 0,00 лв. Фискалното устройсто притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Проверката приключила със съставянето на протокол, подписан от упълномощено лице Б. Д. без възражения.

На 18.07.2019 год. на дружеството жалбоподател е съставен АУАН за констатираното нарушение на чл. 33, ал.1 от  Наредба Н-18/13.12.2006 год.вр.  чл.118, ал.4, т.1, от ЗДДС, , който упълномощеното лице Б. Д. подписал без възражения.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното  Наказателно постановление, което е връчено на 02.09.2020 год..

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузив-ния срок по чл. 59 ал.1 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като  основателна, поради следните съображения:

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че при  проверката е установена разлика между касовата наличност в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя и отчетената сума по фискалните устройства,  в размер на 449,32лв. Липсват констатации и доказателства сочената сумата да е резултат от неотчетени продажби, поради което установеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18, съгласно която извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциитеслужебно въведениилислужебно изведенисуми.

           Отговорността на дружеството е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185, ал.2 изр. 2 от ЗДДС.  Според чл. 185 ал. 1 на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Съгласно чл.185, ал.2, изр.второ от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че, за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до неотразяване на приходи, това също следва да бъде установено и доказано по надлежния ред и описано в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесното наказателно постановление не е ясно на какво основание административно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.        С оглед липсата на факти както в АУАН, така и в НП относно обстоятелството дали нарушението  води и ли не води  до неотразяване  на приходи е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението  и приложения закон. В този смисъл е ЯРС счита, че  нарушението не е доказано съобразно изискванията на закона, което е  основание за отмяна на наказателното постановление.

 

При този изход на делото и с оглед на измененията на чл.

 63, ал. 3 ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на дружеството- жалбоподател   за присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляваща договорено и внесено адвокатско възнаграждение.

 

 

Предвид изложеното , съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №472161- F 500763/18.10.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на „ОМВ България“ ООД, гр. София, ЕИК ***  , на  осн. чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на  чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006 на МФ вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Бургас да заплати на „ОМВ България“ ООД, гр. София, ЕИК ***  сумата от 360/триста и шестдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: