№ 17696
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110166987 по описа за 2022 годИ.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И. Н. Д., като се твърди, че е
негов клиент за ТЕ за битови нужди за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, БУЛ.ДРАГАН ЦАНКОВ 17, ет.3НП,
ап.5, аб.№ 362759, поради което претендира заплащане на сумите 4 528,53 представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия ведно със законна лихва за
период от 19.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 791,82 лева представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 18.08.2022 г., 102,18 лева представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г сумата 20,27 лева представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г.
до 18.08.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
Ответникът, чрез особен представител, е подал отговор на исковата молба / с
протоколно определение от о.с.з. на 12.10.2023г., срокът за отговор беше възстановен/, с
който не се оспорва твърдението, че по силата на представения титул за собственост
1
ответницата е придобила право на собственост върху имота през 1996 г. Навежда се
твърдение, че за периода от тогава до подаване на заявлението е възможно имотът да е бил
придобит от трето лице. Оспорва да е доказано през процесния период ответницата да е била
в облигационни отношения с ищеца. Възразява се, че договорът с третото лице и
приложенията са от 2002 г., протоколът за етажната собственост няма дата. Прави се
възражение, че книжата в заповедното производство не са връчени на действителния адрес
на длъжника, поради което и настоящото производство е преждевременно. При условията на
евентуалност, се прави възражения за погасителна давност за вземания, възникнали след
08.12.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по
сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при
съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г.
на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на
партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
Съгласно представен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот и
Нотариален акт № 36, том XVII, дело № 3340/1996 г. ответницата НИ. Д. е учредила право
на строеж върху собствения си недвижим имот срещу задължение за построяване на
жилищна сграда, като си е запазила правото на строеж върху част от бъдещите обекти, сред
които и процесния имот. От представеното Разрешение за ползване може да се направи
извод, че сградата е завършена, а следователно самостоятелните обекти в нея са възникнали,
като правото на строеж върху просения апартамент се е трансформирало в право на
собственост за ответницата – аргумент от чл. 63 ЗС. Поради тази причИ., следва да се
приеме, че между страните е съществувало облигационно отношение за доставка на
топлинна енергия и ответницата е имала качеството на потребител на такава. Като
собственик на имота, при липса на данни за лице, подало молба-декларация до ищеца за
откриване на партида, различно от ответницата, именно тя е страна по правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Недоказани са възраженията, направени от
името на ответната страна, че през процесния период е липсвала облигационна връзка
между страните. В открито съдебно заседание съдът е указал, че в тежест на ответника е да
докаже, че имотът евентуално е придобит от трето лице, като такива доказателства не са
ангажирани. Напротив, от представената на л. 77-80 от делото справка от Служба по
вписванията се установява, че през процесния период ответницата И. Д. не се е
разпореждала с имота си.
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
2
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
По делото не е формиран спор, че до процесния имот за процесния период е
доставена топлинна енергия в претендираните размери. Представена е обща фактура от
31.07.2020 г., съобщение към нея и кредитни известия, от които се установява, че реално
консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на
3998,00 лв., като след прихващане на сума за възстановяване в размер на 381,88 ответницата
дължи 3616,12 лв. От представената обща фактура от 31.07.2021 г. и допълнителна
информация към нея се доказва, че за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е консумирана ТЕ
на стойност 965,59 лв., от които ответницата е платила 53,18 лв. и дължи остатък в размер
на 912,41 лв. Следователно общо дължимата сума за реално потребена топлинна енергия в
процесния имот за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. е в размер на 4528,53 лв. Следва да
се посочи, че ответницата не е оспорила тези обстоятелства и не е ангажирала други
доказателства, установяващи нещо различно.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
3
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответницата дължи обезщетение за забава.
По възражението за погасителна давност.
Давността за вземането за главница, е тригодишна, съгласно приетото в ТР №
3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на основание чл.116, б. Б ЗЗД,
давността се прекъсва.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната
сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на
издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими
процесните ОУ.
Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна
4
енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021 г., започва да тече за всяка отделна фактура,
от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок,
кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото,
към датата на предявяване на иска в съда (19.09.2022 г., когато е депозирано заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК) в
погасителна давност са всички вземания, които са били изискуеми към 19.09.2019 г. Това са
вземания за ТЕ за периода 01.05.2019 г. – 31.07.2019 г. Когато се изготви дяловото
разпределение, се изготвя изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена
надвишава определената по изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно
известие, а при обратния случай – сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа
дяловото разпределение. Следователно, двете вземания възникват от издаване на фактурата.
С издаването на общата фактура от 31.07.2020 г. за ответницата е възникнало вземане в
размер на 435,06 лв. – сума за възстановяване, с която са погасени задължения на ищцата по
тази фактура и за м.06.2020 г.
С оглед изложеното по–горе, в погасителна давност са всички вземания по
прогнозните фактури, издадени за периода 01.05.2019 г. – 31.07.2019 г., които са на
стойност 155,20 лв. На основание чл.119 ЗЗД, в погасителна давност е и вземането за
обезщетение за забава върху главницата от 155,20 лв. Съгласно чл. 33 ОУ, обезщетение за
забава се дължи от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, но
общата фактура, която съдържа реално ползваното количество ТЕ. За отоплителния сезон
м.05.2019 г. – м.04.2020 г. /в който са налице погасени по давност вземания/ общата фактура
е издадена на 31.07.2020 г., като непогасена по давност и незаплатена главница за ТЕ е в
размер на 3460,92 лв. Лихвата за забава върху същата за периода 15.09.2020 г. – 18.08.2022 г.
е 675,85 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Останалите, претендирани от ищеца суми, са извън давностния период. За
отоплителния сезон м.05.2020 г. – м.04.2021 г. общата фактура е издадена на 31.07.2021 г.,
като незаплатената главницата за ТЕ е в размер на 912,41 лв. Лихвата за забава върху
същата за периода 15.09.2021 г. – 18.08.2022 г. е 85,66 лв., определена от съда по реда на чл.
162 ГПК.
Или, непогасена по давност е главница за ТЕ за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. в
общ размер от 4373,33 лв. и лихва за забава върху същата в общ размер на 761,51 лв. за
периода 15.09.2020 г. – 18.08.2022 г.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
Въпреки представения договор, сключен между ищеца, третото лице и ЕС, и
протокол, с който е взето решение да се премине към дялово разпределение, не е доказано
основанието ищецът да претендира сумата, нито неговия размер - цената на услугата е
изцяло недоказана, с оглед на което, искът следва да се отхвърли – за главница и лихва за
забава, като акцесорна претенция, а, доколкото исковете се отхвърлят, съдът не разглежда
възражението за погасителна давност на вземанията по тези искове.
5
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски: за заповедното производство - в общ размер 158,86 лева,
от които 108,86 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер; за исковото производство – в общ размер 1181,56 лева, от които 222,28
лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 15 лв. такса за съдебно
удостоверение и 844,28 лв. депозит за особен представител на ответника. От сторените от
ищеца разноски, ответникът, съразмерно с основателната част на исковете, дължи,
съответно: за заповедното производство – 149,87 лв.; за исковото производство – 1114,71 лв.
Ответникът не претендира разноски не представя доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. Н. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, БУЛ.
ДРАГАН ЦАНКОВ № 17, ет. 3НП, ап. 5, дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сумите: 4373,33 лева главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, БУЛ. ДРАГАН ЦАНКОВ № 17, ет. 3НП, ап. 5, аб.№ 362759, за период от 01.08.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.09.2022 г. до изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер
761,51 лв. за период от 15.09.2020 г. до 18.08.2022 г., за които суми по ч. гр.д.№ 50695/2022
г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б против И. Н. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, БУЛ. ДРАГАН ЦАНКОВ № 17, ет. 3НП, ап. 5, искове за установяване на вземания
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр.д.№
50695/2022 г. на СРС, 125 състав за: горницата над уважената претенция за топлинна
енергия от 4373,33 лева до пълния й предявен размер от 4528,53 лева, както и за период от
01.05.2019г до 31.07.2019 г.; за горницата над уважената претенция за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия над уважения размер от 761,51 лв., до пълния
предявен размер от 791,82 лева; за 102,18 лева главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата 20,27 лева
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до
18.08.2022 г.
ОСЪЖДА И. Н. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, БУЛ. ДРАГАН ЦАНКОВ №
17, ет. 3НП, ап. 5 да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес:
гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сторените разноски: сумата 149,87 лв. по ч. гр.д. №
50695/2022 г. на СРС, 125 състав и сумата 1114,71 лв. по гр.д.№ 66987/2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6