МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №26004/08.03.2021г.
по НОХД №28/2021 година
по описа на ОС-СИЛИСТРА
П.Ж.В. е предадена на съд, за това,
че:
На 29.10.2020г., в гр.Силистра,
за времето от 05:42 до 09:00часа, в условията на продължавано престъпление, е
използвала платежен инструмент-дебитна карта Debit Master card, №516976…8912,
издадена от УниКредит Булбанк, без съгласието на титуляра Г.М.Н.,=======, като е осъществила три транзакции/тегления/
на обща стойност от 500лв, и деянието не представлява по-тежко престъпление
- престъпление по чл.249, ал.1 вр. с
чл.26 НК.
Като
граждански ищец в процеса е конституирана Г.М.Н. и е приет за съвместно
разглеждане предявения граждански иск за сумата от 500лв, за причинени от
деянието имуществени вреди.
В проведеното разпоредително
заседание не се констатираха нарушения на процесуалните правила по чл.248 ал.1
т.3 НПК. След като въз основа на нарочно искане съдът установи, че са налице
условията на чл.370 НПК, се пристъпи на основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно
разглеждане на делото.
Съдебното
производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимата призна изцяло
фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. При наличие на условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния
състав постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
без да събира доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът
пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване
от свобода за срок от три години, което да се отложи за срок от пет години и
глоба в размер на 1000лв. Наказанието в
съответствие с чл.58а ал. НК следва да се редуцира. Гражданският иск намира за
основателен.
Гражданският
ищец моли за уважение на предявения иск.
Служебно
назначеният защитник излага доводи за приложение на разпоредбата на чл.58а ал.4
вр. с чл.55 НК, поради наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства-чисто съдебно минало, направени самопризнания в досъдебното
производство, влошено материално положение, семейното състояние. Моли на това
основание наказанието да бъде определено под минимума, в размер на една година
лишаване от свобода, и отложено на основание чл.6 НК за срок от три години. На
основание чл.55 ал.3 НК моли кумулативното наказание глоба да не бъде налагано.
Гражданският иск намира за основателен и
доказан.
Подс.Атанасова
изразява съжаление за извършеното, посочва че има седем непълнолетни деца.
В
последната си дума тя заявява, че е виновна и изразява съжаление.
◆◆◆◆◆
Признатите от подсъдимата факти, изложени в ОА са следните:
Подсъдимата П.Ж.В. има десет деца, седем от които са
непълнолетни.
На 23.10.2020 г. св. Н. е
постъпила за лечение в Ортопедично отделение на „МБАЛ Силистра“ АД. Била
настанена в стая № 7.
На 26.10.2020 г. в същото
отделение е постъпил за лечение и седемгодишния М. И.Ф., настанен в същата
стая, заедно с придружителя си-неговата майка, а именно подс.В..
На 28.10.2020 г. св. Н. била
уведомена от лекуващия лекар, че ще бъде изписана на следващия ден. За да
заплати медицински консумативи тя изтеглила от дебитната си карта Debit
MasterCard с номер …………., издадена от UniCredit Bulbank парична сума в размер
на 100лева от банкомат ATM с идентификационен № 050121, собственост на ЦКБ АД,
монтиран в сграда на болницата в гр. Силистра, ул. „П.Мутафчиев“ № 80.
Картата, заедно с ПИН кода към
нея и документ за самоличност, св. Н. държала в портмонето си, в дамската си чанта,
която била на леглото.
Рано сутринта на 29.10.2020
г., докато св. Г.Н. спяла, подсъдимата се промъкнала до леглото й и взела
дебитната карта заедно с листчето с ПИН кода, преминала през задния вход на
отделението и отишла до банкомата, монтиран на сградата на Центъра за спешна
помощ. Изтеглила първоначално 100 лева /в 05.42ч./, след това направила справка
и видяла, че по сметката има още пари и изтеглила още 200 лева /в 05,46 часа/ и
се върнала обратно в отделението.
След сутрешната визитация, св.. Н. излязла, за да
заплати консумативите за операцията, а през това време подс. В. отново излязла
от отделението и отишла до същия банкомат. В 09,00 часа изтеглила още 200 лева,
след което върнала дебитната карта заедно е листчето с изписания ПИН код.
Около обяд на 29.10.2020 г.
св. Н. напуснала отделението, но тъй като М. Ф.също бил изписан същият
ден, предложила на В. да ги откарат с
автомобил до гр. Дулово. Така те заедно
се прибрали от болницата.
На 03.11.2020г. св. Н.
трябвало да се яви на контролен преглед в Ортопедично отделение.Във връзка с
това, решила да изтегли пари от дебитната си карта, но установила, че от
картата й била изтеглена на 29.10.2020
г., на три транзакции, обща сума в
размер от 500лева. Същият ден подала сигнал в ОДМВР Силистра за извършеното
престъпление.
От извлеченията по дебитна
карта Debit MasterCard с номер ………., с титулар Г.М.Н., е видно, че на
29.10.2020 г. от терминал с номер 01050121, собственост на ЦКБ, в периода от
05:42 часа до 09:11 часа са изтеглени парични суми в общ размер на 500 лева,
както следва: в 05:42ч. е изтеглена сума от 100лв; в 05:44ч. е извършена
справка по салдото на сметката; в 05:46ч е изтеглена сума от 200лв и в
09:00ч-200лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Признанието на фактите се подкрепя безспорно от събраните по надлежния
процесуален ред писмени и гласни доказателства и доказателствени средства-обяснения на подсъдимата, показанията на свидетелите Н., В., У.,И. и Х.,
свидетелство за съдимост, ДСМПИС, банкови извлечения за извършени транзакции, отговори от МБАЛ-Силистра,
епикризи и други, приобщени по реда на чл.283 НПК. Съществени противоречия в
гласните доказателства липсват. Единствено противоречие се открива в
обясненията на подсъдимата и показанията на Н., по въпроса къде е съхранявана
дебитната карта и листа с пин-кода. Първата твърди, че са били в джоба на
жилетка поставена под възглавницата на Н., втората- в портмоне в дамската
чанта. Съдът се доверява на показанията на св.Н., тъй като тя описва
съдържанието на портмонето си, твърденията й не са променяни от началото на
предварителната проверка до края на досъдебното производство, поради което
съдът ги намира за обективни и добросъвестни. От друга страна, обясненията на
подсъдимата, макар добросъвестно дадени, са променливи при всеки един въпрос и
тази промяна съдът отдава на ниската й култура и неграмотност. По съществени за
делото факти, както обясненията на В., така и показанията на Н., взаимно се
допълват, припокриват и кореспондират с писмените доказателства, касателно
времето на осъществените транзакции и размера на изтеглените от В. суми.
Показанията на останалите свидетели безпротиворечиво сочат, че двете жени са
пребивавали в една болнична стая, а подсъдимата постоянно излизала извън
отделението. Показанията на тези свидетели са обективни и безпристрастни.
Свидетелите Д., В., М., Г. и Д.
са заявили, че не знаят нищо по делото, поради което съдът ги изключва като
неотносими.
Признатите от подсъдимата
факти, подкрепени безспорно от доказателствата по делото, налагат
следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
С деянията
си подсъдимата обективно е осъществила състав на престъпление по чл.249 ал.1
вр. с чл.26 НК- в условията на
продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент-дебитна карта Debit
Master card, №……, издадена от УниКредит Булбанк, без съгласието на титуляра Г.М.Н.,……,
и е осъществила три транзакции/тегления/ на обща стойност от 500лв, като
деянието не представлява по-тежко престъпление. В посочените в обвинението
часове и дата , на 3 пъти, сама е поставяла банковата карта в терминалното
устройство, избирала е възможната за изпълнение транзакция- теглене на сума,
набирала е съответния пин код, в потвърждение, че операцията се осъществява от
оторизирано лице и по този начин е осъществявала изпълнителното деяние-
използване на платежен инструмент, какъвто несъмнено е дебитната карта по
смисъла на чл.93 т.24 НК и ЗПУПС. Използването е осъществено без съгласието на
титуляра- картата е била отнета от владението на Н. тайно, без нейното знание и
съгласие, като последната е установила това, както и липсата на средства в
картата около 5 дни след осъществяване на престъплението. Извършеното не
съставлява и по-тежко престъпление.
Престъплението
е извършено в условията на продължавано престъпление-като две и повече деяния,
а именно три, осъществяват един и същ състав на престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност
на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните
последици и пряко е целяла настъпването им.Тя ясно е съзнавала, че използваната
карта не е нейна, не й е дадено съгласие от титуляра за ползването й, и въпреки
това я е използвала по предназначение, за да тегли нужните й суми.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК и след
като прецени, че не са налице условията на чл.58а ал.4НК определи наказанието ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчита чистото съдебно минало, направеното самопризнание
в досъдебното производство, способствало за установяване на фактите по делото,
семейното положение на подсъдимата. Тези смекчаващи вината обстоятелства съдът
не намира нито за изключителни, нито за толкова многобройни, така, че и
най-лекото наказание предвидено в закона наказание да се окаже прекалено тежко,
за да се определи то, както се иска по реда на чл.58а ал.4 вр. чл.55 НК. Отчитат се отегчаващи вината обстоятелства:
Подсъдимата е проявила ловкост, вземайки дебитната карта и листа с пин-кода,
безшумно, докато св.Н. е спяла. Проявила е и изключителна комбинативност.
Преценила е че следва това да извърши рано сутрин в 05.42ч. Измислила е и
оправдание пред Н. за отсъствието си, а именно, че трябва да се срещне със
заминаваща й за Германия снаха. Проявила е упоритост и алчност. Не са и
достигнали изтеглените на два пъти 300лв, но е решила да се върне отново до
банкомата и да изтегли още 200лв. Макар и майка на седем непълнолетни
деца/отчетено като смекчаващо обстоятелство/, тя не осъзнала, че с действията
си им дава лош пример.
Отчитайки
по-голямата тежест на смекчаващите вината обстоятелства, при условията на чл.5 НК съдът определи
наказанието лишаване от свобода в минималния размер, а именно две години,
като така определения размер на основание чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и
наложи окончателно наказание лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца. Кумулативното наказание глоба може да бъде
наложено в размер до 1000лв. През призмата на чл.54 НК и съобразявайки
материалното състояние, съдът наложи наказание глоба в размер от
500лв, който би дал възможност и
за възстановяване на щетите.
Определеното по този начин наказание
би изпълнило най-качествено целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 НК, по отношение както на личната, така и на генералната превенция, а
вземайки предвид и чистото съдебно минало на подсъдимата, съдът прецени, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнали и без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, като отложи изпълнението на същото за срок от четири години.
Отложеното
наказание лишаване от свобода е над минимума посочен в чл.67 ал.3 НК
и съдът прецени, че през изпитателния срок следва да се изпълнява пробационна мярка по чл. 42а ал. 2, т. 2 от НК, а именно "Задължителни периодични срещи с пробационен служител"
ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА. Съдът намира, че именно тази мярка ще е в състояние да
въздейства върху осъденото лице и ще способства да се засили превантивното и
превъзпитателното действие на наложеното основно наказание за извършеното престъпление.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ
В ТР
№1/2013г. на ВКС, т.д.№1/2013г. на ОСНК е прието, че основанието на гражданския
иск в наказателния процес „е деянието в деликтната му проява“ и на обезщетение
подлежат вредите, които са негова пряка и непосредствена последица „независимо
дали са елемент от престъпния състав“.
ВКС е
постановил и редица решения, с които допуска разглеждането на гражданския иск в
наказателния процес по този род дела-Р №465/2014г., н.д.№1424/13-Първо НО; Р
№169/2015г., н.д.№177/15г., Първо НО, Р№139/2012г. н.д.№270/12г., Второ НО,
Р№218/2012г. н.д.№648/12г. трето НО; Р №228/14г. н.д.№751/14г. Второ НО и др.
Въз основа
на горното съдът прие, че в правнозащитената сфера на засегнатото лице
настъпват неблагоприятни изменения, имащи имуществено измерение, поради което и
прие, че ГИ е допустим.
Той е и
изцяло основателен.
Подсъдимата
е призната за виновна в извършване на престъпление. Деянието представлява и
деликт. Налице е противоправно деяние, от което са причинени вреди, налице е и
причинна връзка между тях, при която вредите са пряка и непосредствена
последица от престъплението. Налице е и вина.
Този
фактически състав ангажира имуществената отговорност на подсъдимата по чл.45
ал.1 ЗЗД, поради което съдът я осъди да заплати на ищеца, сумата от 500
лв, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие от престъплението по чл.249 ал.1 вр. чл.26 НК, ведно със законната лихва, от датата на увреждането-29.10.2020г. до
окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото подсъдимата
е осъдена да заплати разноските направени в хода на ДП, както и
дължимата ДТ върху уважения размер на иска.
Водим от тези съображения съдът постанови своята присъда.