РЕШЕНИЕ
№ 260032/ 25.02.2021г. град
Пазарджик
В И
М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на двадесет и шести януари две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Катя
Кентова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №125 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр.
с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Първоначално
делото е било на производство пред РС-Велинград, където е било образувано гр.д.
№ 1074/2019 г., по описа на същият съд.
Районния съд е бил сезиран с искова молба от А.Ф.Ф., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** адв. Д.Д., адв. Д.К., адв.Б.Б., срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.„Света София“ №7 ет.5, с която са били
предявени искове за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 1 000
лв., частично от 90 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП настъпило на дата 23.05.2018г.,
на път ПАЗ, свързващ гр.В. и с. Д.,
както и сумата от 99.30 лв., предявен като частичен иск от 2617,28 лева -
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от
същото ПТП настъпило на дата 23.05.2018г., ведно със законна лихва върху тези
суми, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното плащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 23.05.2018 г., около 17:20 часа, по
път ПАЗ (свързващ гр. В. и с. Д.) е настъпил пътен инцидент. При него лек
автомобил марка „Форд", модел „Фокус с peг. № PA, управляван от Д.С.В.,
движейки се по горепосочения път, с посока от гр. В. към с. Д., със скорост от
около 83 км./ч., настигнал движещо се пред него МПС м. „Опел", „Астра", с peг. № ***, управлявано от М.А.С.и
предприел изпреварване непосредствено преди достигане на ляв завой на пътя. В
този момент велосипедистът А.Ф.Ф., излизащ от изградена оранжерия в близост до
пътя (от дясно спрямо посоката на движение на автомобилите) забелязал лек
автомобил „Опел", който се намирал на далечно и безопасно отстояние, но не
и автомобил с марка „Форд“, който предприемал маневра за изпреварване и
включване отново в използваната до момента пътна лента. Велосипедистът направил
десен завой за включване в пътната артерия, с посока на движение към с. Д.
Няколко секунди по-късно лек автомобил марка „Форд", управляван от Д.С.В.
реализирал сблъсък в него, тъй като водачът не успял да забележи своевременно
велосипедиста и използваната от него несъобразена скорост на движение не му
позволила да спре преди мястото на контакт между участниците. Вследствие на
инцидента ищеца получил сериозни телесни увреди.
Сочи се, че за произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №33/20.06.2018г., по описа на ОПП при РУ - Велинград. По случая
било образувано ДП №ЗМ359/23.05.2018г., респ. пр. пр. №772/2018г., по описа на
РП-Велинград. Понастоящем посоченото наказателно производство било прекратено,
предвид изрично изразеното желание на пострадалото лице по реда на чл.343,
ал.2, т.2 от НК.Ищецът твърди още, че непосредствено след процесното ПТП, бил
приет по спешност в „МБАЛ - Велинград" ЕООД, с болка и деформация на дясна
глезенна става, болка и деформация в лява мишница и разкъсно-контузна рана в
областта на главата. В болницата било предприето извършването на редица
параклинични и образни изследвания, като в резултат му била поставена диагноза,
а именно: счупване на външен малеолус на дясна подбедрица, счупване на горния
край на ляв хумерус и разкъсно контузна рана в областта на главата.Предвид
получената фрактура в областта на глезена, на дата 24.05.2018 г. било проведено
оперативно лечение, при което е извършена открита репозиция с вътрешна фиксация
на тибия и фибула, както и е назначен прием на лекарствени продукти
-антикоагулантни, антибиотични и обезболяващи средства.В същото лечебно
заведение, предвид наличието на счупване в горния край на лявата раменна кост и
патологична подвижност на ръката, на дата 31.05.2019 г. па ищеца била проведена
още една оперативна интервенция, изразяваща се в репозиция и вътрешна фиксация
с интрамедуларен пирон. След операцията ищеца бил изписан с препоръки за проследяване
на състоянието в извънболнични условия, като му била изписана медикаментозна
терапия.
Сочи се, че след десетдневен болничен престой ищеца продължил
възстановяването си в домашни условия. През първите три седмици от него той
изпитвал интензивни болки в областта на фрактурите, невъзможност за
осъществяване на движение с десен долен крайник и лява ръка, силно главоболие и
обща отпадналост. Това наложило през по-голямата част от времето А.Ф. да
прекара на легло, като за битовите му нужди -хранене, къпане и обличане
помагало семейството и близките му. Невъзможността да стъпва с десния си
крайник продължила около два месеца, като впоследствие започнало поетапно
раздвижване и ход с патерици. В цялост възстановителния период за тази фрактура
отнел около пет месеца от момента на настъпването на инцидента. А по отношение
на лявата ръка около четири месеца, като въпреки правилно проведеното лечение
бил констатиран двигателен дефицит при осъществяване на движения. Освен
последното, вследствие на проведените оперативни интервенции, по тялото на
ищеца били налице множество дълбоки белези, от които той се притеснявал и
прикривал.
Твърди се, че наред с горепосочените физически страдания, настъпилата
злополука се е отразила значително и на психиката на ищеца. През първите
няколко седмици след настъпването на инцидента е страдал от безсъние, чести
кошмари, тревожност и спад в емоционалните настроения. През времето на
възстановяването си, А.Ф. често изпитвал и изразявал пред близките си
самосъжаление, че се намира в безпомощно състояние и за всяка своя битова
дейност следвало да разчита на близките на тях.
Около година след процесния инцидент - на дата 02.05.2019 г., ищеца отново
постъпил за лечение в „МБАЛ - Велинград" ЕООД, с оглед провеждане на нова
оперативна интервенция за отстраняване на поставената му по-рано метална
остеосинтеза в долния крайник. Болничното лечение продължило за период от осем
дни, като освен проведената операция било назначено и терапевтично лечение.
След изписването от болницата ищеца отново е продължил своето възстановяването
в домашни условия, като за период от две до три седмици изпитвал значителна
болка и невъзможност да осъществява движение. През това време, той отново
изпитвал необходимост близките му да помагат за осъществяването на ежедневните
му битови дейности.
Във връзка с горепосоченото лечение ищеца е извършил имуществени разходи в
общ размер от 2617,28 лева, за които разполага със следните разходно-оправдателни
документи:
-
Фактура
№ **********/28.05.2018 г., издадена от „МБАЛ - Велинград" ЕООД, на
стойност 2480 лева, за заплащането на плака и хумерален пирон, ведно с фискален
бон. От нея ищеца претендира заплащането на сумата от 20 лв., като част от
цялата й стойност;
-
Фактура
№ **********/04.06.2018 г., издадена от „Теофарма" ООД, на стойност 11,34
лева, за заплащането на медикаменти, ведно с фискален бон. От нея ищеца
претендира заплащането на цялата стойност по фактурата;
-
Фактура
№ **********/04.06.2018 г., издадена от „Обединени аптеки" ООД, на
стойност 38,38 лева, за заплащане на медикаменти, ведно с фискален бон. От нея
ищеца претендира заплащането на сумата от 20 лв., като част от цялата й
стойност;
-
Фактура
№ **********/04.06.2018 г., издадена от „Обединени аптеки" ООД, на
стойност 7,96 лева, за заплащане на медикаменти, ведно с фискален бон. От нея
ищеца претендира заплащането на цялата стойност по фактурата;
-
Фактура
№ **********/04.06.2018 г., издадена от „Обединени аптеки" ООД, на
стойност 39,80 лева, за заплащане на медикаменти, ведно с фискален бон. От нея
ищец претендира заплащането на сумата от 20 лв., като част от цялата й
стойност; и
-
Фактура
№ **********/04.06.2018 г., издадена от „Обединени аптеки" ООД, на
стойност 39,80 лева, за заплащане на медикаменти, ведно с фискален бон. От нея
ищеца претендира заплащането на сумата от 20 лв., като част от цялата й
стойност.
Според твърденията на ищеца, видно от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 33/20.06.2018 г., по описа на ОПП при РУ- Велинград,
виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност
за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност, сключена със „ЗАД ОЗК-Застраховане"АД - полица №
ВС/23/117002259733, валидна от 16.08.2017г. до 15.08.2018 година.
Твърди се,че на 30.09.2019 г. от името на ищеца била подадена молба с вх. №
994236/30.09.2019г. на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД, с която се
претендирало изплащане на застрахователно обезщетение за горепосочените
претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие от процесния инцидент.
Впоследствие с писмо с изх. № ЦУ99-4379/08.10.2019г., застрахователят предложил
да изплати обезщетение на ищеца, като пострадалото лице. Предвид
обстоятелството, че последното не се явявало достатъчно да репарира търпените
вреди, с молба с вх. №ЦУ99-4488/11.10.2019 г. било отказано постигането на
споразумение, като респективно и заявено, че при евентуално плащане по
образуваната щета, то същото ще се счита за частично такова. Поддържа се, че
преди завеждане на иска от страна на застрахователя не са заплащани суми по
претенциите на пострадалото лице.
Във връзка с изложеното с молбата за увеличение на иска, ищецът А.Ф.Ф.,
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер
на 35 000 лева, /частичен иск от 90 000 лева/, представляващи
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП
настъпило на дата 23.05.2018г., на път ПА , свързващ гр.В. и с. Д., както и
сумата от 1297.02 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от
същото ПТП настъпило на дата 23.05.2018г., ведно със законна лихва върху тези
суми, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба -16.10.2019
година до окончателното плащане.
В предоставения срок по чл. 131 от ГПК/пред Районен съд Велинград/,
ответникът ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД-София чрез пълномощника си
юриск. Ст.Х., е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище, че не
оспорва твърдените дата и място на пътния инцидент, като и че моторно превозно
средство л.а "Форд Фокус" с ДК№ ***към 23.05.2019 г. е било
застраховано по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите" в
ответното дружество.
Оспорва обаче вина за произшествието да има само водача на л .а. "Форд
Фокус" с ДК№ РА ВХ; че не е
изплатил застрахователно обезщетение; че настъпилото ПТП се е отразило
значително на психиката на ищеца; че възстановителния период е продължил до
началото на м.06.2019г.
На първо място оспорва предявения иск за неимуществени вреди изцяло по
основание и размер, като намира същия за неоснователен, необоснован и не
подкрепен с доказателства, предявен в завишен размер. Изложени в този смисъл са
съображения, че съгласно чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 477 от КЗ и във връзка
с чл. 45 от ЗЗД, за да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е необходимо да съществуват
кумулативно валиден застрахователен договор, застрахователно събитие,
противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина. В конкретния случай не били налице всички елементи на
фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следвало
да се ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищеца и предявения срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане"
АД иск следвало да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Оспорва се изключителната вина на водача Д.В. за причиняване на вредоносния
резултат. По аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, не била налице влязла
в сила присъда, като не бил изследван в цялост механизма на настъпване на ПТП.
Оспорва се и твърдението, че в резултат на пътно - транспортното
произшествие, за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като вид и
характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност. Оспорва
и пряката причинно-следствена връзка на всички твърдени вреди с настъпилото ПТП
и противоправното поведение на водача Д.В..
В тази връзка се твърди, че вина за настъпилото произшествие има и ищеца,
който е управлявал велосипед в нарушение на разпоредбата на чл.25. ал.1 и ал.2
и чл.37 от ЗДвП, тъй като при излизане от крайпътна територия не се е убедил,
че няма да създаде опасност за останалите участниците в движението и не е
съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение. Ищецът при
излизане от крайпътна територия, предприятие и др.подобни е длъжен да пропусне
пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.
Поддържа се, че приносът на ищеца за настъпване на процесното ПТП и
респективно за причинените му неимуществени и имуществени вреди е много
по-голям от приноса на водача В., защото ищецът е предприел навлизане на
пътното платно на най-неподходящото място -при ограничена видимост, поради ляв
завой за движещите се пътни превозни средства с посока от гр.В. към с. Д.
Ищецът могъл да извърши маневрата за навлизане на главния път от място, където
няма завои и ограничаване на видимостта. В тази връзка определя съотношението
на вината на ищеца 80:20. Приносът на водача В. за настъпване на ПТП бил много
по-малък, доколкото същия се е движил с разрешената за този участък скорост, в
своята пътна лента и при възникване на опасността веднага е реагирал чрез
аварийно спиране. Поради особеността на терена и наличието на ляв завой,
видимостта за водача на л.а. Форд Фокус била ограничена и същия обективно не е
имал възможност да реагира по-рано чрез аварийно спиране, за да предотврати
настъпване на ПТП.
Оспорва се твърдението, че всички посочени увреждания са в резултат на ПТП
от 23.05.2018 г., тъй като ищецът бил имал предходни и придружаващи
дегенеративни заболявания, които са допринесли за настъпване на фрактурите и
по-дългия период на възстановяване.
Сочи се, че при управлението на велосипеда не е взел всички предпазни
мерки. вкл. да носи предпазна каска.Оспорва се обстоятелството, че по тялото на
пострадалия са „...останали множество
дълбоки белези, от които той се притеснява и прикрива...".
Ищецът не бил представил доказателства за провеждани контролни прегледи и
рехабилитация. Твърденията на ищеца за получени сериозни увреждания, както
физически, така и психически, за настъпили съществени промени в психическото и
емоционалното му състояние не били подкрепени с доказателства.
Твърди се, че ищеца към настоящия момент се е възстановил от травмите от
ПТП и можел да се обслужва в ежедневието си самостоятелно, без чужда помощ, а
част от описаните в исковата молба оплаквания се дължали на възрастови
дегенеративни изменения в общото и здравословно състояние от преди ПТП и нямали
никаква връзка с травмите от ПТП. Ищецът и преди ПТП бил страдал от диабет и
това заболяване било допринесло за по-трудното му и бавно възстановяване.
Ответникът сочи, че ищеца не бил доказал да е търпял болки и страдания,
които да обосновават предявения размер на обезщетение от 90 000 лева, предявен
като частичен за 1 000 лв. Искът бил предявен в завишен размер, който съобразно
критериите за справедливост не съответствал на действително претърпените вреди
от него, както и на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период.
Претенцията на ищеца за неимуществени вреди не била съобразена със
степента, обхвата, вида и продължителността на претърпените болки и страдания,
в резултат на пътния инцидент; както и медико-биологичните признаци на травмата
и съответно не държи за реалната продължителност на лечебния и възстановителния
процес.
Нямало представени доказателства, че предписаното медикаментозно лечение
наистина е провеждано.
Оспорва се предявения иск за неимуществени вреди и по размер.
Считат, че същият е предявен в изключително завишен размер. Разходите за
закупуване на лекарствата „Диапрел МЛ" и „Сиофор" за които била
представена фактура № **********/04.06.2018 г. на стойност 11.34 лв. били
антидиабетни лекарства и се използвали за лечение на диабет.
Според твърденията на ответника на 04.11.2019 г. изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 6
308,64 лева по банковата сметка на упълномощения му адвокат Д..
В съдебното заседание по делото от 18.06.2020 г. РС Велинград е допуснал
изменение на исковете на основание чл. 214 ГПК, като предявения иск за
неимуществени вреди, който да се счита предявен за сумата от 35 000 лв., вместо първоначално
заявените 1000 лв. от общо претендираните 90 000 лв., а искът за
имуществени вреди да се счита предявен за сумата от 1297,02 лв., вместо първоначално заявените 99,30 лв. Предвид
допуснатото увеличение на исковете и на основание чл.104, т.4 от ГПК
производството по гр.д. №1074/2019 г. на РС-Велинград е било прекратено и
изпратено по подсъдност на ПзОС.
След постъпване на делото в ПзОС е
образувано настоящото т.д. 125/2020 г., при което е извършена размяна на книжата
по реда на чл. 372 и чл.373 от ГПК.
В постъпилата допълнителна искова молба от ищеца, в който в цялост поддържат
твърденията и обстоятелствата, изложени в исковата молба и се оспорват
възраженията на ответника, направени с писмения отговор. Пояснява се, че след
образуване на производството пред РС-Велинград по гр.д.1074/2019 г., от страна
на ответния застраховател по доброволен ред е било извършено плащане по
банковата сметка на ищеца сумите от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди и 1308.64 лв. - обезщетение за имуществени вреди. В тази връзка е
уточнено че размера на увеличените претенции били възприети като остатък на
извършеното плащане.
Поддържа се, че с оглед извършеното доброволно плащане ответникът изцяло
признавал правопораждащите факти, касаещи основателността на претенцията. Сочи
се, че липсата на краен акт в наказателното производство, който да е
задължителен за гражданския съд по реда на чл. 300 ГПК, не изключва вината на
посочения водач, която се предполагала на основание чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Оспорва се в случая да са ангажирани доказателства за съпричиняване от
страна на пострадалия с оглед извършено от него нарушение на чл.25, ал.1 и чл.37 ЗДвП, поради което твърдяното съпричиняване не било установено по категоричен и
безспорен начин.
Оспорва се като неоснователно и възражението на ответната страна за
завишеност на предявената претенция.
Възразява се още, че част от лекарствата, за които е представена фактура с
№ **********/04,06.2018 г. на стойност 11.34 лв. не се намират в причинна
връзка с лечението на травмите, настъпили при процесния пътен инцидент.
В постъпилия в срока по чл. 373 ГПК отговор на ДИМ, с която се поддържат
съображенията, изложени и в отговора на ИМ, като се оспорват възраженията на
ищеца, направени в допълнителната искова молба.
Поддържа
се наличието на съпричиняване от страна на ищеца и твърдението, че същият е
страдал от предходни и придружаващи заболявания, които са допринесли за
по-дългия период на възстановяване, което се доказва и от представената справка
от НЗОК.
В проведените съдебни заседания
страните поддържат становищата и възраженията си.
Окръжният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият
отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявените искове за неимуществени и имуществени вреди са с правно
основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди.Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и ал.2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.В тази връзка за успешното провеждане
на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД.
Съдът счита, че по делото не са спорни обстоятелствата,че
в конкретния казус се дължи обезщетение доколкото след образуване на щетата,
ответното дружество я е приело разгледало и след образуване на настоящото
производство е заплатило 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 1308.64
лв. - обезщетение за имуществени вреди на 5.11.2019 година.
В този смисъл изплащането на обезщетение представлява
извънсъдебно признание от страна на ответника и направените от него възражение
за неоснователност на претенцията се явяват необосновани и неоснователни.
Спорни между страните са механизма на настъпване на ПТП, налице ли е виновно противоправно деяние от
страна на водача Д.В., има ли съпричиняване от страна на ищеца Ф..
От представения по делото констатиевн протокол №33/20.06.2018г.
описа на РП гр.Велинград, протокол за оглед на местопроизшествие, се установява,
че при дневна светлина, дъждовно време с добра видимост, на 23.05.2018г. в 17.17
часа на 174 метра южно от указателна табела извън населеното място В. на
общински път в посока за село Д. е настъпило ПТП, като видимостта е ограничена
от завои.Съобразявайки се със събраните доказателства по ДП №ЗМ359/18 г. е
приета САвтЕ на в.л.М., от която се установява, че на път PAZ /В. –Д./, при входа на оранжериите на
фирма „Дикси" е настъпило ПТП, като от входа на фирмата /оранжерии/
на пътното платно излязъл ищеца велосипедист А.Ф.Ф., който се насочил косо
наляво, пресякъл по-близката към него лента за движение (към Велинград) и навлязъл в лентата за движение
към с. Д.Междувременно по пътя от В. приближавал лек автомобил „Форд
Фокус ", с peг. № PA ВХ, управляван от Д.В., на
когото скоростта му е била около 84 км./ч.Преди още да излезе от оранжерията,
велосипедистът А.Ф.Ф., погледнал на дясно и
„забелязва лек автомобил „Опел", който се намира на далечно и безопасно
отстояние, но не и автомобил с марка „Форд", който предприема маневра за
изпреварване и включване отново в използваната до момента пътна
лента".Велосипедистът се насочил на ляво към с. Д., пресякъл (косо)
пътното платно В.-Д., навлязъл в дясната лента, като достигнал до средата й. Няколко
секунди по-късно лекият автомобил марка „Форд Фокус" (РА застрахован с ГО
в ответното дружество/, управляван от Д.В., блъснал велосипеда в задното
колело.
Вещото лице е установило скоростта съобразявайки
материалите в ДП и намереният край на спирачният път по спирачните следи.
От заключението се установява,че след преглед на камерите ищецът се е
огледал сам на дясно,без да се огледа в двете посоки.Причините за настъпване на
ПТП от една страна са внезапното навлизане на велосипедиста на пътното платно и
от друга скоростта на автомобила, като шофьорът
е имал 3.7 секунди за реакция, на около 57-58 метра е възприел опасното
приближаване и е предприел незабавно аварийно спиране.“Към момента на
възприемане на опасността и предприемане на аварийно спиране (от страна на шофьора л.а.Форд Фокус ") разстоянието между двете превозни средства е било
около 59+60 метра, като автомобилът
е бил изцяло в дясната (своята) лента за движение, а велосипедът е навлизал в лявата, движейки се косо към лентата за движение на автомобила.“В
делото няма данни в кой момент велосипедистът Ф. е възприел опасната близост на
автомобила зад него.Вещото лице е отговорило, че водачът на л.а. е имал
възможност да спре и предотврати удара, ако се е движел със скорост от 78
кв./ч.
Съдът кредитира заключението на инж.М. и изцяло възприема неговите
изводи.Необосновани са разсъжденията на ищцовата страна, по отделните въпроси и
интерпетираното съдържание на заключението.
От разпита на свидетеля В. се установява същата фактическа обстановка
за настъпване на ПТП, в дясната лента на движение със скорост от около 80 км./ч.
в посока на пътя гр.В. село Д., изскочило пред него колело.Свидетелят
установява, че го видял в последният момент.В момент на удара платното било
сухо, малко по-късно започнало да вали.зад него се движел л.а. марка Опел, но
поне на 300 метра от мястото на ПТП той го изпреварил.
От разпита на св.М.А.С.се установява,че е пряк очевидец на случката
,защото шофирал л.а. Опел, непосредствено след Форда на – В..На „няколкостотин
метр4а от табелата на Д.на правата отсечка, го изпреварил, като не шофирал с
повече от 70 км.ч. , о свидетелят с около 50 км.час.След отбивката на ТМС на
половината платно изскочил Ф. на велосипеда, като В. набил спирачки, но не
успял да избегне удара.След него спрял и свидетелят.В. се приближил и се опитал
да вдигне и окаже помощ на ищеца.Соред свидетелят, той възприел велосипедиста
едва когато бил вече в тяхното дясно платно.Установява ,че на изхода имало
храсти и не добра видимост и можело това
да е причината за удара.
Съгласно
съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 15/
25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506 / 2013г. на І т.о., в хипотезата, в която
констативният протокол е издаден от органите на полицията при посещение на
мястото на ПТП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. Доказателствената сила на
протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на
констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата
на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола
факт.
В случаят констативният протокол, приетата САвтЕ и
събраните гласни доказателства, изцяло и взаимно се допълват и подкрепят
възприетата и описана по-горе обстановка около механизма на ПТП.
Спорни между страните са въпросите за
размера на справедливото обезщетение дължимо за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, както и за евентуално съпричиняване на вредите от
пострадалия.
С цел установяване вида и интензитета
на претърпените от пострадалото лице болки и страдания в резултат от
претърпяното ПТП са допуснати съдебно-медицинска и гласни доказателства.
От
допуснатата СМЕ се установява, че
непосредствено след произшествието, ищецът е бил приет по спешност в
„МБАЛ - Велинград" ЕООД, с болка и деформация на дясна глезенна става,
болка и деформация в лява мишница и разкъсно - контузна рана в областта на
главата. В болницата било предприето
извършването на редица параклинични и образни изследвания, като в резултат е
поставена диагноза, а именно: счупване на външен глезен на десен крак, счупване
на горния край на ляв хумерус, разкъсноконтузна рана в областта на
главата.Поради фрактурата на глезена на 24.05.2018 г. е проведено оперативно
лечение, като е извършена открита репозиция с вътрешна фиксация на тибия и фибула.Назначено
е медикаментозно лечение - антикоагуланти, антибиотици и обезболяващи средства.
От
заключението и представената мед.документация, се установява,че 31.05.2019 г. е извършена още една оперативна
интервенция, изразяваща се в репозиция и вътрешна фиксация с интрамедуларен
пирон по повод на счупването на лявата раменна кост.
След
операцията ищецът е бил изписан с препоръки за проследяване на състоянието в
извънболнични лечебни заведения.
От
заключението на вещото лице, се установява, че описаните травматични увреждания
били резултат от действието на твърд тъп предмет и отговаряли по време и начин
да са получени, при станалото ПТП. Налице била пряка причинно-следствена връзка
между тях и процесното ПТП.По отношение на възстановителния период, вещото лице
е отговорило, че глезенната фрактура водела
до невъзможност да се натоварва десния долен крайник за период от около два
месеца, като след това започвало поетапно раздвижване и ходене с помощни
средства. Оздравителния период продължавал около 4,5-5 месеца от момента на
настъпването па инцидента. По отношение на счупването на раменната кост на
лявата ръка този период продължавал около четири месеца.
Вещото лице в
заключението си е пояснило, че в резултат на проведените медицински интервенции
при счупванията на крайниците са били останали следоперативни ръбци. Движенията
на раменната става не са били възстановени в пълен обем и е било необходимо продължаване
на рехабилитационните процедури.Възможна била и появата на болка, оток, изтръпване
в областта на фрактурите при физическо натоварване, лоши метеорологични условия
и др.
Установява се
още, че през месец май 2019 г. ищецът Ф. постъпил в болница за премахване на
остеосинтезните средства. Възстановяването след проведената интервенция продължило
около 15-20 дни, като в първите 7-8 дни
болките са били интензивни и налагали приемането на болкоуспокояващи средства.
Представените фактури за закупуване
на медицински консумативи и лекарствени средства са свързани с претърпяната
травма според приетата експертиза, с изключение на фактура №
**********/04.06.2018 г., издадена от „Теофарма" ООД, на стойност 11,34 лева, за заплащането на
медикаменти /диапрел и сиофор/, които били антидиабетни средства.Всички
останали разходи са били целесъобразни за лечебния и възстановителен период на
пострадалия. /
Страните не спорят, че ищецът е имал
диабет, преди настъпване на инцидента.
По делото е разпитана св.Д. Ф. съпруга
на ищеца която установява,че видяла мъжа си в болницата непосредствено след
инцидента.Казали и в Спешното, че е претърпял телесни повреди, бил целият в
кръв, със счупен крак и ръка.Останали в болницата две седмици, като
свидетелката била с него и полагала грижи, тъй като бил неподвижен.Грижите,
които полагала били да сменя подлогата, да се грижи да храната и преобличането
му.През това време ищецът се оплаквал от болки в ръката и главата също го
боляла, приемал и инсулин.Когато го изписали и се прибрали в къщи, в самото
начало не можел да се движи сам, не можел да стъпва.След около 3.4 месеца
започнал да се движи сам.Но ходенето с патерици било много трудно и трябвало да
го придържат.освен това имали много безсънни нощи, поради болките които търпял.Установява
свидетелката, че ако решел да излиза, трябвало 2-3 човека да го придържат и
изведат на двора с количка.Откакто претърпял инцидента не ходели на гости и не
посрещали никой, с изключение на близки, които набързо го посещавали.Променил
се много начинът им на живот.А след изваждането на имплантите възстановяването
продължило около една година.Правели упражнения , рехабилитации, но не можел да
вдига ръката, както и не можел да извършва тежък физически труд.
Свидетелката установява,че инцидента се
отразил и на психиката на ищеца, през нощта започвал да трепери, „като че ли
кошмари вижда“.Споделял й, че сънува кола която го удря.
След съвкупна
преценка на приетите по делото писмени доказателства, съдебно-медицинската
експертиза и свидетелските показания, съдът приема за доказани обстоятелствата,
че ищецът като пострадал от описаното в исковата молба пътно-транспортно
произшествие е понесъл физически и психически травми, болки и страдания,
съответстващи по сила, продължителност и интензитет на причиненото му увреждане,
изразяващо се в счупване на
външен глезен на десен крак, счупване на горния край на ляв хумерус,
разкъсноконтузна рана в областта на главата.
Физическите болки
са били най-интензивни непосредствено след причиняване на увреждането и първите
2 седмици. В резултат от проведеното по спешност лечение в рамките на 4,5-5
месеца е последвало пълно възстановяване от физическите наранявания. Към
момента не са налице данни за продължаващи болки в областта на счупването или
каквито и да било други физиологични последствия от нараняването. Това следва
от заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от
страните.
Причинените неимуществени вреди не
могат да бъдат поправени, а само могат да бъдат възмездени чрез парично
обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага следва да се
определи от съда във всеки отделен случай в зависимост от характера и степента
на конкретното субективно увреждане. Преценката за размер на обезщетението по
чл.52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение. В случая от
съществено значение са възрастта на пострадалия – 60 г. към датата на деликта/пред
пенсионна възраст/, характера и продължителността на лечението и
възстановяването му около 5 месеца, преживеният стрес в момента на самото ПТП и
появилите се след това проблеми със съня. Следва да се имат предвид и
конкретните икономически условия към датата на увреждането, получаването от
него възнаграждение и мястото на което живее.
Съобразявайки приетите за установени
обстоятелства, изброени по-горе и относими към приложение критерия за
справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, настоящият състав намира, че за адекватен
паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се
намират в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, следва да бъде
приет размер на обезщетението от 30 000 лева.
По отношение своевременно релевираното
от застрахователя защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
Възражението намира правното си основание
в разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
В съдебната
практика се приема, че принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. При определянето на съпричиняването следва да бъде извършен анализ и
съпоставка на поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях
обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат (Решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І т. о.). Приносът е обусловен от
това, че в нарушение на правилата за
движение на велосипедисти /чл.25, ал.1 и чл.37 ал.3 от ЗДвП/ пострадалият,
не се е огледал в двете посоки и е пресякъл косо платното за движение -
“внезапно навлизане в пътното платно“, както сочи вещото лице по
автотехническата експертиза инж.М.и инж. Ф. /по допусната допълнителна такава
VІ въпрос/. По този начин ищецът е изложил живота си на висок риск и е улеснил
настъпването на произшествието.
Скоростта на движение на лекия
автомобил е била в рамките на разрешената, но над 80 км./ч. както се установи и
по двете експертизи, като сблъсъкът е настъпил в задната част на велосипеда.Водачът
на л.а.Форд – Д.С.В. е действал
виновно, поради което неговата
отговорност не може да бъде изключена, а само да бъде намалена съобразно
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Същият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП, съгласно която е бил длъжен при избиране скоростта на движението да се
съобрази с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. В случая, макар и да се е движел по път с предимство, водачът,
видно от собствените му показания, е познавал пътя и при наближаване на
населеното място село Д. е можел да предвиди появата на опасност за движението.
Такава опасност може да създаде както пътно превозно средство така и пешеходец
от промишлената зона/в случая ТМС и Оранжерии/ и тя е предвидима.
Предвид действията на двамата съдът
счита, че приносът им за настъпване на ПТП е равен, или определя съпричиняването на 50%. Поради това обезщетението
следва да се намали наполовина, т.е. да бъде в размер на 15 000 лева.Съдът отчита и извършеното плащане няколко
дни,след депозиране на исковата молба от ответника в размер на 5000 лева, които
също следва да бъдат приспаднати от сумата 15 000 лева.
При това положение искът следва да се
уважи за сумата от 10 000 лв.,
а за разликата до предявения размер 35 000 лева/частичен/, следва да се
отхвърли.Последният в пълният размер е твърде завишен и не съответства на
конкретно установените по делото факти, възрастта на ищеца и икономическата
обстановка в страната ни.
По
претенцията за имуществени вреди в размер от 1297.02 лева.
Видно от представената фактура №
**********/28.05.2018 г., издадена от „МБАЛ - Велинград" ЕООД, на стойност
2480 лева, за заплащането на плака и хумерален пирон, ведно с фискален бон, се
установява, че ищецът е заплатил тези разходи
които са в причинно-следствена връзка с претърпените
увреждания.Ето защо исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,/представляващи разликата от вече заплатеното от
ищеца и останалите представени фактури, пояснено в о.с.з. на 26.01.2021
година/, следва да се уважи в пълния предявен размер от 1297.02 лева.
С оглед на
основателността на главния иск е основателна и претенцията за законна лихва,
уредена в чл.493,
ал.1, т. 5 КЗ (съгласно нормата застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, вкл. лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице). Съгласно специалната разпоредба на чл.
497, ал. 1 КЗ, лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната от следните две дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по КЗ и изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на КЗ.
Съгласно чл.496 ал.1, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая следва да бъде
уважена претенцията за законна лихва върху двете главници, така както е
поискана, считано от 16.10.2019 година /п.кл. на исковата молба изпратена до
Районен съд Велинград/.
По исканията на страните за разноски. Искания за присъждане на
съдебно-деловодни разноски са направени в хода на производството от
процесуалните представители на двете страни, с представяне на списъци по чл.80
от ГПК.
Съдът намира, че макар и ответникът да
е признал иска до размер на 5000 лева за неимуществените вреди и 1308.64 лева
за имуществени вреди/с направеното плащане/, не е налице второто кумулативно
условие по чл.78, ал.2 от ГПК за възлагане на разноските изцяло в тежест на
ищеца, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.Видно от
представения с исковата молба отговор на застрахователната претенция, застрахователят
е дал на ищеца възможност да избира измежду две алтернативи – или да приеме
определеното му обезщетение в размер на 6308.64 лева, или да търси правата си
по съдебен ред.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищцовата страна разноски съобразно представеният списък в
размер на 4121.89 лева, в т.ч. държавна такса -1451.89 лева, депозит за
призоваване на св. -20 лева, депозити за експертизи -700 лева и адв. хонорар –
1950 лева.
Ответникът е направил възражения, че адв. хонорар е завишен и не са
представени доказателства да е заплатен реално.
Съдът намира възраженията за несъстоятелни.
Адвокатският хонорар е съобразен с минималният по чл.7 ал.2 от Наредба №4,
за проц.представителство, с оглед предявените искове, след тяхното увеличение.
Към по последното о.с.з от 26.01.2021 година е представен списъка по чл.80
от ГПК, ведно с извлечение от вносна бележка, от която се установява, че сумата
от 1950 лева, реално е била заплатена от ищеца по банковата сметка на адв.Д.Г.К..
Съобразно уважената част от исковете на ищеца се полагат разноски в размер
на 1282.88 лева.
Ответника също е представил списък по
чл.80 от ГПК,съдържащ се в становище от 25.01.2021 година като се претендират
разноски в размер за юриск.възн. по чл.78
ал.8 от ГПК, депозит за САвт – 75 лева, депозит за свидетел – 20 лева и
държавна такса съд.удостоверение – 5 лева. На
основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25,
ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 450
лева. Или претендираните от ответника разноски възлизат на 550 лева.
Съразмерно на отхвърлената като
неоснователна и недоказана част от исковете на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 378.81 лева разноски.
По
компенсация на ищеца, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 904.07
лева.
Воден от горното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Света София“ №7
ет.5,представлявано от изп.директори А.Л. Р. Д., чрез юрк.Ст.Х.,
да заплати на А.Ф.Ф.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** адв. Д.Д., адв. Д.К., адв.Б.Б., сумата от 10 000 лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания,
КАТО отхвърля иска за сумата над размера от 10 000 лева до претендираният
от 35 000 лева / представляващ частичен иск от 90 000 лева/, като неоснователен и имуществени вреди в размер на 1297.02 лева, представляващи медицински разходи, във връзка с настъпило
ПТП с лек автомобил марка „Форд", м.„Фокус с peг. № PA ВХ,
управляван от Д.С.В., при което ищецът като
велосипедист е пострадал на 23.05.2018
г., около 17:20 часа, по път ПАЗ /свързващ гр. В. и с.Д./, ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от депозиране на исковата молба -16.10.2019
година, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Света София“ №7
ет.5,представлявано от изп.директори А. Л. Р. Д., чрез юрк.Ст.Х.,
да заплати на А.Ф.Ф.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** адв. Д.Д.,разноски по компенсация в
размер на 904.07
лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от
решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: