№ 4003
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от М. ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110200732 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административнитите нарушение и наказания.
Образувано е по жалба на А. Х. П., ЕГН ********** чрез адв. П. Н.
/озаглавена искане за възобновяване на административнонаказателното
производство/ срещу наказателно постановление (НП) № СО-ЗЗ-А-21-22-
033/09.06.2021 г., издадено от кмета на Столична община, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева за извършено нарушение вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето вр.
раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването.
Доколкото в подаденото искане се твърди, че препис от НП не е връчван
на жалбоподателя, то АССГ е приел, че искането има характер на жалба срещу
НП и е изпратил делото по подсъдност на СРС.
В подадената жалба се претендира отмяна на наказателното
постановление, като се посочва, че съставеният преди това АУАН не е бил
връчен на жалбоподателя, което съществено е ограничило правото му на
защита. Като такова се възприема и неспазване на процедурата по връчване на
препис от НП.
В съдебно заседание жалбоподателят А. П., редовно призован, не се
явява. Същият се представлява от адв. И., преупълномощен от адв. Н., който
пледира за отмяна на наказателното постановление, като твърди, че АУАН не е
1
бил връчен на жалбоподателя, а единствено му е предявен за запознаване.
Поддържа се, че в АУАН не се посочени конкретните правни норми, които се
твърди да са били нарушени. Като съществено нарушение на процесуалните
правила адв. И. възприема и необсъждането на възраженията на
жалбоподателя. Посочва, че давността за административнонаказателно
преследване е изтекла. Адв. И. застъпва тезата, че посочената като нарушена
заповед на министъра на здравеопазването е нормативен административен
акт, който е следвало да бъде обнародван в Държавен вестник, за да влезе в
сила, в подкрепа на което посочва съдебна практика. Отделно от това се
поддържа, че жалбоподателят не е нарушил заповедта, тъй като през цялото
време е носил маската по начин, покриващ устата му, а е преместил същата от
носа си само за да премахне замъгляването на очилата си. Счита, че
нарушението е маловажно, тъй като жалбоподателят е носил маска,
покриваща устата му през цялото време, а в близост не е имало други лица. От
съда се иска отмяна на НП и присъждане в полза на адв. Н. адвокатско
възнаграждениеза оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя.
Въззиваемата страна – кметът на Столична община се представлява от
юрк. ***, който счита, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Счита,
че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Посочва, че АУАН е надлежно връчен и
срещу него е подадено възражение. Застъпва тезата, че НП е издадено при
приложение на чл. 53 от ЗАНН и в него е дадена прецизна правна
квалификация на нарушението. Посочва, че погасителната давност не е
изтекла, тъй като същата е 4 години и половина. Акцентира върху
съществуващата практика на АССГ относно характера на заповедта на
министъра на здравеопазването. От съда се иска потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С решение № 72 от 26.01.2021 г. на Министерски съвет бил удължен
срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г.
и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г.,
Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет
от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г.,
Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и Решение №
855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. извънредна епидемична
обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, считано от 1 февруари 2021 г. до 30 април
2021 г.
2
Със Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването
на територията на Република България били въведени противоепидемични
мерки, считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., сред които и изискване всички
лица, които се намират в закрити обществени места, в това число транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по програмите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която да
покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката.
На 16.03.2021 г. около 12:00 часа свидетелят М. С. С., заемаща
длъжността старши инспектор в Столичен инспекторат при Столична община
и нейният колега Н. И. Т. – старши инспектор в Столичен инспекторат се
намирали в гр. София, в търговски обект магазин „***” /представляващ
закрито обществено място/, находящ се на бул. „***” №525 и наблюдавала
намиращите се в магазина клиенти във връзка със спазването на въведените с
раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки. На място в търговския обект
свидетелката лично установила, че жалбоподателят А. Х. П. нямал поставена
на лицето си защитна маска за еднократна или многократна употреба, която да
покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката, а
поставената на лицето му маска покривала единствено устата, но не и носа на
жалбоподателя.
За установеното нарушение старши инспекторът от Столичен
инспекторат Н. И. Т. съставил срещу жалбоподателя и в негово присъствие
акт за установяване на административно нарушение № 21-22-03/16.03.2021 г.
за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Актът бил предявен за
запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като в графата
предназначена за възражения изложил такива, а впоследствие на 18.03.2021 г.
подал и допълнително писмено възражение. Екземпляр от съставения АУАН
бил връчен на жалбоподателя, за удостоверяване на което обстоятелство
последният се подписал.
Като счел депозираните възражения за неоснователни кметът на
Столична община издал обжалваното наказателно постановление, с което при
условията на чл. 53 от ЗАНН квалифицирал извършеното от жалбоподателя
нарушение като такова на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето вр. т. I, 7 от
Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетеля М. С., като и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от
3
съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са
подробни и логични и са подкрепени от писмените доказателства по делото.
Свидетелката потвърждава, че лично е възприела, че жалбоподателят е бил в
магазин „***”, като е бил поставил защитната маска на лицето си по начин,
който не съответства на препоръките в приложение № 3 към цитираната по-
горе заповед, а именно покривала единствено устата, но не и носа на
жалбоподателя. Свидетелката изясни, че е наблюдавала жалбоподателя
няколко минути, през което време същият непрекъснато е бил с неправилно
поставена маска, както и че в близост да него е имало и други клиенти на
магазина.
Писмените доказателства – заповеди на кмета на Столична община и
длъжностна характеристика послужиха на съда за установяване на
компетентността на актосъставителя.
Съдържанието на процесната заповед не подлежи на доказване, тъй като
същото е общоизвестно.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. По
отношение спазване срока за нейното подаване съдът е изложил аргументи в
разпореждането си за насрочване на делото, които намира за ненужно да
повтаря и поради които е счел, че жалбата не е просрочена, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в настоящото производство районният
съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.
209а, ал. 3 от ЗЗдр нарушенията на ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени
и от длъжностни лица, определени от кметовете на общини. Видно от
представената заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г. и заповед №
СОА20-РД09-2661/22.10.2020 г. и двете на кмета на Столична община
длъжностните лица – инспектори от Столичен инспекторат са оправомощени
да съставят АУАН на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. Компетентността на АНО – кмета
на Столична община следва от изричната законова разпоредба на чл. 209а, ал.
4 от ЗЗдр.
В процесното НП (както и в АУАН) макар и лаконично е описано
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, с
което са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, като са посочени датата и мястото на нарушението, включително и
факта, че жалбоподателят се е намирал на закрито обществено място и е
4
уточнен конкретния търговски обект и адреса, на който се намира той.
Действително в АУАН като нарушена правна норма е посочено
единствено разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр, но не е посочен актът, с
която е въведена конкретната противоепидемична мярка. Съгласно
разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В процесния случай, АНО е упражнил правомощието си,
дадено му с цитираната разпоредба като е квалифицирал прецизно
извършеното от жалбоподателя нарушение, което е приел за несъмнено
доказано и е посочил и конкретната точка от конкретната заповед на
Министъра на здравеопазването, с която е била въведена неспазената от
жалбоподателя противоепидемична мярка.
Не може да бъде споделено възражението, че актът единствено е бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, но не му е бил връчен екземпляр
от него. Изрично в самия АУАН се съдържа отбелязване, че жалбоподателят П.
е получил копие от АУАН, за удостоверяване на което обстоятелство П. е
положил подпис.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН задължава АНО да „прецени”
възраженията срещу АУАН. В НП е посочено, че възраженията са разгледани,
но са приети за неоснователни. ЗАНН не въвежда задължение за АНО да
изложи подробни мотиви за причините, поради които тези възражения са
счетени за неоснователни, поради което не може да се приеме, че при издаване
на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
свързани с необсъждане на подадените срещу АУАН възражения.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН- АУАН е съставен в деня на извършване и установяване
на нарушението, а НП е издадено 3 месеца по-късно.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност за
административнонаказателно преследване. Съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал.1 от ЗАНН липсата на особени правила относно производството пред съда
по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления обуславя
приложението на разпоредбите на НПК. В ЗАНН липсва изрична уредба на
института на погасителната давност за административно – наказателно
преследване, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.
24, ал.1 т.3 от НПК изискваща прекратяване на производството при изтичане
на абсолютната погасителна давност. Предвид предвидената за нарушението
санкция – „глоба” при определяне на абсолютната давност следва да се
съобразят сроковете, предвидени в чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал.1 т. 5 НК.
Съобразно посоченото в наказателното постановление нарушението, за
5
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя А. П. се твърди да е извършено на 16.03.2021 г. Срокът,
посочен в чл. 80, ал.1 т.5 от НК е три години. Изтичането на срок, надхвърлящ
с една втора посочения в чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК такъв изключва
административнонаказателното преследване т.е. абсолютната давност за
администативнонаказателно преследване за вмененото на жалбоподателя
нарушение е четири години и половина и към момента на изготвяне на
решението тя не е изтекла, а би изтекла на 16.09.2025 г.
Аргументът, че неспазването на реда за връчване на НП на жалбоподателя
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
отмяна на НП е несъстоятелен. Целта на връчването на НП е да узнае
санкционираното лице за какво е наказано, както и да постави началото на
течението на срока за обжалване на НП. Както вече съдът отбеляза в
разпореждането за насрочване на делото, АНО неправилно е приел, че са
налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и невръчването през месец
юни 2022 г. на препис от НП на жалбоподателя се дължи на
недобросъвестното му поведение. Жалбоподателят е бил поканен да се яви в
пощенската станция за получаване на писмо. Същият обаче няма
законоустановено задължение да се явява в пощенската служба за получаване
на писма, поради което от неявяването му не следват неблагоприятни за него
последици. Неявяването в пощенската служба категорично не се приравнява
на промяна на адреса, поради което и НП не е било надлежно връчено, нито са
били налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата се твърди, а и
на гърба на самото НП е посочена дата на получаване на препис от него
13.11.2023 г. Очевидно жалбоподателят е получил препис от НП /макар и
значителен период след издаването му/, упражнил е правото си да го обжалва
пред съда, поради което не може да се приеме, че е ограничено правото му на
защита срещу НП. Именно с оспорването на процесното НП пред съда се
реализира правото на защита на жалбоподателя срещу него.
По отношение доводите на адв. И., че посочената Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването е нормативен
административен акт съдът намира следното:
Съдът съобрази, че заповедите на министъра на здравеопазването по чл.
63, ал. 4 и 10 от ЗЗ носят белезите на нормативен административен акт, още
повече – с оглед интензитета, периодичността, задължителната сила и
последиците от регулаторната си функция. От друга страна, разпоредбата на
чл. 63, ал. 4 ЗЗдр императивно дефинира заповедите по ал. 4, 7, 10 и 11 като
общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК,
публикуват се на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването, съответно на интернет страницата на РЗИ и подлежат на
предварително изпълнение.
Съгласно константната съдебна практика законът за здравето се явява
специален спрямо общите правила на АПК и допуска дефиниране на
определена категория актове като общи, с оглед специфично преследваните от
законодателя цели, особено при обявена извънредна епидемична обстановка,
6
оправдаваща предприемането на своевременни действия, с временен
характер, чиято пропорционалност обаче следва да се преценява с оглед всеки
отделен случай, така както постановя и Конституционния съд в своето
Решение № 10 от 23 юли 2020 г. по к. дело № 7/2020 г. В решението на КС е
прието, че ограничаването на основните права на гражданите с този вид
заповеди е временно, преследва легитимна цел – да бъде съхранен човешкият
живот и здравето на гражданите, което е и в общ интерес с оглед належащата
обществена нужда от опазване на народното здраве. КС приема, че дадената
възможност в чл. 63, ал. 4 до 7 от ЗЗдр за ограничаване упражняването на
определени права /на свободно придвижване, правото на труд и
икономическите права/ съответства на принципа на пропорционалност, тъй
като с оспорените разпоредби не се надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигане на легитимните цели, свързани с опазване живота
и здравето на гражданите, които имат приоритет.
Налице е константна практика на ВАС, че заповедите на министъра на
здравеопазването по чл. 63, ал. 10 от Закона за здравето, по своят характер
представляват общ административен акт /например Определение № 10632 от
20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2021 г., Определение № 7736 от
29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5785/2021 г., Определение № 12029 от
24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2021 г., Определение № 1001 от
26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 763/2021 г., Определение № 12122 от
26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11530/2021 г. и др./ В този смисъл са и
влезлите в сила решения на АССГ по идентични казуси с настоящия -
Решение № 4143 от 21.06.2022 г. по адм. дело № 3779/2022 г.; Решение №
4253 от 24.06.2022 г. по адм. дело № 2556/2022 г. и др.
Гореизложеното дава основание да се заключи, че процесната заповед на
министъра на здравеопазването представлява общ административен акт,
какъвто може да се издава при преследване на специфична законова цел,
поради което основното възражение на жалбоподателя се явява неоснователно
и съдът следва да разгледа спора по същество.
Съгласно актуалната редакция на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към датата на
нарушението и на издаване на НП, Който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63,ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение – 1000 до 2 000 лева.
В практиката си по идентични случаи, касационната инстанция е
достигнала до извода, че всъщност чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр съдържа състав на
административно нарушение, а не конкретната разпоредба на заповедта на
министъра на здравеопазването или овластяващата норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗ.
Обстоятелството, че административнонаказателната разпоредба е бланкетна и
препраща към общ административен акт, /в случая Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването/ относно въведената и
неизпълнена противоепидемична мярка, според практиката на АССГ не
означава, че с този акт са въведени административни нарушения. В този
смисъл е и Решение № 1781 от 17.03.2022 г. на АССГ по адм. д. № 107/2022 г.
7
Съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗдр, тези заповеди са общи административни
актове, с които са въведени определени задължения за спазване на
противоепидемични мерки спрямо неопределен брой лица. Но
неизпълнението на тези задължения е въведено като административно
нарушение именно в чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
Видно от текста на цитираната Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването, същата е издадена на основание чл. 63, ал. 4
ЗЗдр. С нея е въведено задължението за всички лица, които се намират в
закрити обществени места, в това число транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
програмите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба, която да покрива изцяло носа и устата - от
основата на носа до брадичката, която се използва съгласно препоръките в
Приложение № 3. Там в т. 1 е уточнено, че защитната маска следва да покрива
изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката. Тази заповед е била
публикувана на страницата на МЗ и е била в сила към момента на твърдяното
нарушение.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
на инкриминираната дата 16.03.2021 г. жалбоподателят А. П. се е намирал на
закрито обществено място, а именно магазин „***“, находящ се в гр. София,
бул. „***“ № 525, без да има поставена защитна маска, която да покрива
изцяло носа и устата му - от основата на носа до брадичката, а поставената
такава е покривала единствено устата му, с което от обективна страна е
осъществил състава на вмененото му нарушение.
С оглед данните в разпита на свидетеля С., че е наблюдавала
жалбоподателя около 5-6 минути, през което време маската не е покривала
изцяло носа на жалбоподателя съдът намира, че нарушението е извършено от
П. при пряк умисъл като форма на вината - жалбоподателят е съзнавал
противоправния характер на поведението си - че се намира в магазин, който
представлява закрито обществено място и където е длъжен да носи защитна
маска покриваща изцяло носа и устата с оглед въведената в страната
епидемиологична обстановка, но въпреки това е решил да не я постави по
указания начин, като същата не е покривала изцяло носа му.
Съдът намери, че така установеното нарушение не е маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не се установиха никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението от типичната за нарушения от този вид.
Твърденията на адв. И., че жалбоподателят е свалил за малко маската си,
поради замъгляване на очилата и около него не е имало други лица се
опроверга от показанията на свидетелката С., която посочи, че в близост е
8
имало и други клиенти, а поведението на жалбоподателя не е било
краткотрайно. Доколкото въведените противоепидемични мерки са с цел
опазване живота и здравето на гражданите, нарушаването им потенциално
създава риск за общественото здраве. целенасоченото неспазване на това
основно правило за защита на себе си и околните в среда с повишен риск
/закрити обществени места с недобро проветряване при струпване на хора в
непосредствена близост/разкрива висока степен на обществена опасност и
оправдава ангажирането на административнонаказателната отговорност на
дееца.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба на
чл. 209а ал. 1 ЗЗдр, която предвижда налагането на глоба от 300 до 1000 лева.
Наложената глоба на жалбоподателя П. е в минималния предвиден от закона
размер от 300 лева, поради което е безпредметно обсъждането на основания за
нейното намаляване.
По изложените дотук мотиви съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на
извършената от процесуалния представител дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО-ЗЗ-А-21-22-
033/09.06.2021 г., издадено от кмета на Столична община, с което на
жалбоподателя А. Х. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение по
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето вр. раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА А. Х. П., ЕГН ********** да заплати на Столична община
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
-София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
9
Съобщението до жалбоподателя да бъде изпратено на посочения в молба
от 28.03.2024 г. нов адрес на адв. Георги Георгиев.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10