№ 772
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000552 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба „Кий Билдиннгс“ЕООД,ЕИК
********* против решение № 260391/08.03.2021 г„ пот. д№ 1497/2019 г. по
описа на СГС ГО VI-4 с-в., с което е отхвърлен предявения от дружеството
иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ог ЗЗД. Подържа се,че обжалваното
решение е неправилно и противоречи на събраните доказателства по
делото.Съдебният състав не обсъдил признанията на ответника в отговора му
на исковата молба, от които е видно, че по силата на подписания договор от
12.04.2018 г. ответникът е издавал на ищцовото дружество пет броя фактури в
периода 12.06.2018 г. - 10.10.2018 г., които след получаването им от „Кий
Билдингс“ ЕООД са заплащани по банков път по сметката на ответното
дружество. Ответникът признал с отговора си на исковата молба, че
договорът от 12.04.2018 г. се е изпълнявал между ищцовото дружество и
ответното такова, поради което решаващият извод на съда, че „дружеството
не замества възложителите в правата и задълженията по договора" е
опроверган от отговора на ответното дружество.Подържа се,че макар и
1
подписаният договор от 12.04.2018 г. да е съдържал клауза за прекратяване
считано от 30.05.2018 г. страните по делото са целели да постигнат
изпълнение на договора и в следващите месеци, което се обяснява с
издаваните фактури, срещу които са правени плащанията, с оглед на чаканата
посредническа услуга. Подържа се,че по сключения договор от 12.04.2018 г.,
съгласно т4.3. от същия, възложителите дължат възнаграждение на ответното
дружество „в деня на подписване на договор за придобиване на вещни права
върху съответния имот." Такива договори за придобиване на вещни права не
са сключвани от К. и Д. К. като физически лица, нито като представляващи
юридически лица, с посредничеството на „ИНДЪСТРИЪЛ ИНЖЕНЕРИНГ
ЕООД. В този смисъл разширеният обхват на даденото определение за
„свръзани лица" по смисъла на чл. 7 от договора от 12.04.2018 г, не може да
обоснове наличие на изпълнение от ответника- ответникът не е предоставил
посредническа услуга на К. и Д. К. като физически лица и на „Кий билдингс"
ЕООД, а е получил и се е обогатил с получените преводи.Поради това се иска
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
решение,с което предявения иск бъде уважен.Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата,уведомен за същата не е взел становище по
делото.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
Кий Билдиннгс“ЕООД,ЕИК ********* против „ИНДЪСТРИЪЛ
ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД с правно основание чл.55 ал.1, предл.2-ро ЗЗД.
Подържа се,че на 12.04.2018 г. управителят на ищцовото дружество К. Д. и
синът му сключили с ответника договор за посреднически услуги, по който са
възложили на ответника да извърши пазарно проучване, маркетинг и
посредничество за придобиване на вещни права върху УПИ II-267 и УПИ II-
2
266, кв.237, м.“Подуене – Редута“ в гр.София.В договора било уговорено
физическите лица възложители да бъдат заместени от търговско дружество,
което те ще регистрират.На 30.05.2018 г. договорът за посредничество бил
прекратен поради изтичане на предвидения в него краен срок, а на 06.06.2018
г. К. Д. и Д. К. учредили дружеството-ищец по делото, след което
дружеството е превело по сметка на ответника сумата от общо 26 705 лв. през
периода 12.06.2018 г. – 10.10.2018 г.Договор за посредничество не е бил
сключен с ответника. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 26 705 лв., която е получена без основание,ведно със законната лихва
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
От страна на ответника е постъпил отговор, с който оспорва иска с
възражението, че не е сключено тристранно споразумение, по което ищецът
да е придобил правата на К. Д. и Д. К. .Подържа се,че договорът от
12.04.2019 г. е бил изпълнен, защото ищецът е бил уведомен за това, че
собственикът на УПИ 267 е готов да сключи договор за строителство срещу
обезщетение, а от 21.05.2018 г. договорът е прекратен поради изчерпване на
предмета. Ищецът без знанието на ответника и в нарушение на т.1.3 от
договора е сключил със собственика на имота договор от 21.05.2018 г., поради
което дължи неустойка по т.6.1. Освен това отново в нарушение на договора е
извършена нотариална заверка на подписите на договора от 21.05.2018 г.
Поддържа се, че ищецът е признал за изпълнението на задълженията на
ответника, който е издал пет фактури за дължимите суми, по които именно са
преведени претендираните от ищеца суми.
По делото е представен договор за посредническа услуга от 12.04.2018 г.
между К. Д. и Д. К. от една страна и ответното дружество от друга
страна.Договорено е ответникът да извърши пазарно проучване, маркетинг и
анализ и да им предложи предназначени за жилищно строителство УПИ II-
267 и УПИ II-266, кв.237, м.“Подуене – Редута“ в гр.София УПИ, както и да
посредничи на възложителя за придобиване на вещни права.От своя страна
възложителите са поели задължение да заплатят посочените в т.4.2. суми на
посредника. Уговорено е, че правата и задълженията на възложителя Д. К. по
този договор ще се поемат от ново дружество, което ще се представлява от
между К. Д. и/или Д. К..Крайният срок на договора е 30.05.2018 г.От
представеното банково извлечение се установява,че дружеството ищец е
превело на ответника през периода 12.06.2018 г. – 10.10.2018 г. сумата от
3
общо 26 705 лв. С уведомление от 05.02.2019 г., с което ищецът е поканил
ответника да му плати сумата от 26 705 лв.В уведомлението е посочено,че
сумата от 26 705лв. е преведена на ответника без да е налице договорно
правоотношение между двете дружества,поради което същата се явява
платена без основание.Видно от справката от Търговския регистър
дружеството ищец е учредено на 06.06.18г. С представения договор от
21.05.18г. собственикът на УПИ II-267 се е задължил да учреди на „Кем
Инвест“ЕООД,представлявано от К. Д. К. чрез пълномощникът му Д. К. К.
право на строеж върху имота.
За да отхвърле предявения иск СГС е приел следното: Дружеството
ищец е учредено на 06.06.2018 г. – след прекратяване действието на договора
от 12.04.2018 г., от което следва, че дружеството не е заместило
възложителите, макар и в договора да е било уговорено новоучреденото
дружество да ги замести в правата и задълженията по договора. От
представеното банково извлечение се установява,че дружеството ищец е
платило на ответника на 12.06.2018 г. сумата от 12 625 лв. – посредническа
услуга по договор, на 13.07.2018 г. сумата от 3000 лв. - посредническа услуга
по договор, на 06.08.2018 г. сумата от 4000 лв. – посредническа услуга, на
05.09.2018 г. сумата от 4000 лв. – посредническа услуга, както и на 10.10.2018
г. сумата от 3080 лв. – окончателно плащане по услуга. Съдът е приел,че
между между К. Д. и Д. К. от една страна – в качеството на възложители и
ответника от друга страна - в качеството на изпълнител е бил сключен на
12.04.2018 г. договор за посредническа услуга.Поради това,че двамата
възложители между К. Д. и Д. К. са учредили на 06.06.18г. ищцовото
дружество съдът е приел, че основанието на извършените от ищеца
плащания е процесния договор от 12.04.2018 г., който е породил за
физическите лица –учредители на дружеството парично задължение за
плащане на възнаграждение в полза на ответника.Съдът е приел, че
дружеството ищец, учредено от възложителите между К. Д. и Д. К. е
погасило чужд дълг – дълга на физическите лица между К. Д. и Д. К. , който
те имат към ответника по договора за посредническа услуга от 12.04.2018 г.
Изрично е посочено в платежния документ, че основанието за плащане е
„посредническа услуга по договор“, поради което съдът е приел, че ищецът е
имал намерение да изпълни чуждо парично задължение - на своите
учредители между К. Д. и Д. К. по сключения от тях договор с ответника.
4
Паричното задължение не е с оглед личността на длъжника, поради което
изпълнението може да се извърши от всяко трето лице. Като основание за
последното плащане на 10.10.2018 г. е посочено „окончателно плащане по
услуга“, от което е направен и извода, че не само е съществувало валидно
облигационно правоотношение, но и че ответникът е изпълнил задълженията
си, което е оправдание да получи последното „окончателно“ плащане.
Плащанията са извършени от ищеца след крайния срок на договора
/30.05.2018 г./, но от платежния документ може да се направи извод, че
основанието за плащанията е изпълнението на задължението на ответника да
предостави посредническа услуга, от което следва изводът за наличие на
договорно правоотношение, по което страна е ответникът. Обстоятелството,
че ищецът в качеството на платец не е страна по сключения с ответника
договор за посредническа услуга, не означава, че не е налице правно
основание, което да оправдава получаването от ответника на сумите. Между
ищеца и ответника не е съществувало договорно или друго правоотношение,
но е съществувало договорно правоотношение между ответника и
физическите лица между К. Д. и Д. К. , които към плащанията са били
съдружници в дружеството ищец и негови управители. Към момента на
плащанията съдружници и управители на дружеството ищец са били между
К. Д. и Д. К. , които имат качеството на възложители по сключения с
ответника договор за посредническа услуга от 12.04.2018 г., поради което
съдът е приел, че с извършените плащания ищецът е изпълнил паричното
задължение на К. Д. и Д. К. да заплатят на ответника възнаграждение за
посредническа услуга. Изпълнението на чуждо задължение е факт, който води
до възникване в полза на дружеството ищец на регресно вземане срещу
между К. Д. и Д. К. , но ответникът не дължи връщане на платената от ищеца
сума, която представлява дължимото му възнаграждение по сключения от
него договор с между К. Д. и Д. К. , които към момента на плащанията са
били съдружници и управители на ищеца, който е наредил
плащанията.Плащанията са извършени от ищеца по банковата сметка на
ответника, която е посочена в договора за посредническа услуга от 12.04.2018
г., а управителите на ищеца и неговите законни представители, които са били
и съдружници, са знаели по коя точно банкова сметка възложителите по
този договор са длъжни да преведат възнаграждението за посредническа
услуга, което в платежния документ се сочи като основание за плащане.Съдът
5
е приел,че между ищцовото дружество и ответника не е съществувало към
момента на плащанията, а и след това облигационно правоотношение, но
правното основание за получаване от ответника на процесната сума е договор
за посредническа услуга от 12.04.2018 г., по който длъжници са К. Д. и Д. К.
, които към момента на плащанията са били съдружници и управители на
ищеца. Ищецът е изпълнил чуждо парично задължение – на К. Д. и Д. К. , а
основанието за получаване от ответника на сумата е съществувалото между
него и тези физически лица правоотношение по договор за посредническа
услуга, по който съдружниците и управителите на ищеца в качеството на
физически лица са възложители.Поради това съдът е отхвърлил предявения
иск.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.Установи се,че с
договора за посредническа услуга от 12.04.2018 г. между К. Д. и Д. К. от
една страна и ответното дружество от друга страна е уговорено съдействието
на дружеството-настоящ ответник за придобиване на вещни права върху
посочените имоти.Изрично е уговорено в т.1 от договора, че правата и
задълженията на възложителите по този договор ще се поемат от ново
дружество,което ще бъде учредено и което ще се представлява от К. Д. и/или
Д. К.. Дружеството ищец е учредено на 06.06.2018 г. Макар и съгласно т.5.1.
от договора валидността на същия да е до 30.05.18г. то от представеното
банково извлечение може да се направи извод,че отношенията между
страните по договора са продължили и след този срок.Макар и дружеството
ищец да е регистрирано след изтичането на срока на договора може да се
направи извод,че регистрацията му е вследствие изпълнението на т.1 от
договора във връзка с преминаването на правата и задълженията по договора
на възложителите на новоучреденото дружество.Във връзка със задълженията
са и направените преводи от страна на дружеството жалбоподател на
ответното дружество през периода 12.06.2018 г. – 10.10.2018 г. на общо 26
705 лв.Видно от представеното банково извлечение като основание за
преводите е посочено „посредническа услуга“,“посредническа услуга по
договор“ и „окончателно плащане по услуга“,което налага извода,че
преведените суми са в изпълнение по договора посочен по-горе,което
6
изпълнение вече е направено от новоучреденото дружество,в съответствие с
т.1 от договора.Поради това,че възложител по договора са физическите лица
от К. Д. и Д. К.,а управител на дружеството-платец и настоящ жалбоподател
е същото лице- К. Д.,то законосъобразно СГС е приел,че последният е
изпълнил задължението по договора,което е преминало като задължение в
дружеството след учредяването му.Извод,че претендираната сума е платена
като задължение по договора може да бъде направен и от следното:Съгласно
т.3.4. от договора възложителите не следва да сключват
договори,осъществяват контакти,провеждат срещи и преговори със
собствениците на имота,лично и/или чрез трети лица свързани с
придобиването на вещни права за посочените в договора имоти,без
присъствието и /или посредничеството на посредника,които се доказват с
двустранни протоколи,подписани и от двете страни,включително и след
изтичане на срока на договора.Съгласно т.6.3 от договора в случай,че
възложителите виновно нарушат или не изпълнят някое от условията на този
договор те дължат на посредника неустойки в размери на съответно
посочените в т.4.2. възнаграждения.Установи се по делото,че с представения
договор от 21.05.18г. собственикът на УПИ II-267 се е задължил да учреди на
„Кем Инвест“ЕООД,представлявано от К. Д. К. чрез пълномощникът му Д. К.
К. право на строеж върху имота.Към посочения договор няма протокол
установяващ посредничеството на ответното дружество,така както изисква
сключения договор,което налага извода,че е налице нарушение на договора и
съответно се дължат предвидените неустойки.
Законосъобразно е прието от страна на СГС,че не е налице хипотезата на
чл.51ал.1 от ЗЗД.Съгласно същата който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне.Извършените плащания за периода 12.06.2018 г. – 10.10.2018 г. на
общо 26 705 лв. от страна на дружеството-жалбоподател са извършени от
управителят му К. Д.,на когото са били известни клаузите на договора от
12.04.21г. ,който е подписан и от него и който, като управител е знаел,че след
учредяване на дружеството ,същото встъпва в правата на физическите лица
възложители по договора.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
7
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260391/08.03.2021 г„ пот. д№ 1497/2019 г. по
описа на СГС ГО VI-4 с-в.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8