Определение по дело №2644/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ІV - 260948                                                                                                    град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На трети декември, две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                 мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

частно гражданско дело номер 2644 по описа за 2020 година  

 

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.1, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Финтрейд Файнанс“ - АД – гр.София, против Разпореждане №862/30.06.20г., постановено по ч.гр.д.№468/20г. на Районен съд Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжниците РИНО РЕЙС 80 ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат и  М.Ж.У., ЕГН **********, въз основа на сключения договор за кредит с номер 7007413 от 17.05.2018 г. сключен между “ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК: ********* и РИНО РЕЙС 80 ЕООД, ЕИК: ********* и съдлъжника М.Ж.У., ЕГН ********** в частта относно следните суми: неустойка за сумата 765,89 лева,  такси за сумата 1189,80 лева и разноски за уведомления за сумата от 120 лева, като неоснователни.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Излага съображения, че длъжникът по делото е ЮЛ, а съдлъжникът У. – управител на дружеството, обезпечила задължението му в рамките на своята търговска и професионална дейност по см на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което и на осн. чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо тях са неприложими нормите на ЗПК.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Карнобат на 26.06.20г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Финтрейд Файнанс“ - АД, срещу „Рино Рейс 80“ – ЕООД – гр.Карнобат, чрез управител М.Ж.У. и М.Ж.У., за следните суми: 1983.01 лева – главница; 765.89 лева – неустойка; 1189.80 лева – такси; 120 лева – разноски за уведомления, представляващи изискуемо задължение по договор за №7007413/17.05.2018г., както и разноски, в размер на 81.17 лева държавна такса и 446.46 лева – адвокатско възнаграждение. 

Изложени са твърдения за сключен между „заявителя и дружеството – длъжник договор за кредит „Екстра“, за сумата от 2000 лева, неустойка за забава, в размер на 0.3%, а при забава на плащанията 40 дни – еднократна неустойка в размер на 20% върху дължимия остатък; такса – ангажимент, в размер на 6% от усвоената главница и начислявана на всеки първи ден от 14 дневен период върху непогасената към момента главница. Твърди се, че е изтекъл срокът на договора, като длъжниците не са изплатили задълженията. Претендира са издаване на заповед за изпълнение за сумите.

С тук обжалваното разпореждане Районен съд Карнобат е отхвърлил заявлението, досежно претендираните неустойки и такси.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.

В производството по чл.410 ГПК, съдът се произнася само по наведените в заявлението фактически твърдения. В това производство, за разлика от чл.417 ГПК не се изисква представяне на писмени доказателства, респ. – ако такива са представени, от тях не могат да се правят изводи.

Със ЗИДГПК (ДВ бр.100/19г.) бе изменена нормата на чл.411, ал.2, и се създаде т.3, както и в нормата на чл.410 бе създадена ал.3. Целта на измененията бе да се даде засилена защита на длъжници – потребители, когато претенцията на заявителя се основава на договор, сключен с потребител. Следователно в производството по чл.410 ГПК, съдът може и трябва да изследва въпроса, дали е налице претенция, основаваща се на договор, сключен с потребител, респ. – да прецени дали длъжникът има или не качество на потребител, както и да обсъди представените писмени доказателства, но единствено и само във връзка с наличието на неравноправни клаузи.

Нормата на §13, т.1ДР на ЗЗП дефинира общото понятие „потребител“ – това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност

Според нормата на чл.9, ал.3 от специалния Закон за потребителския креди, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

В настоящия случай Бургаският окръжен съд намира, че длъжниците нямат качество на потребители. Длъжникът „Рино Рейсд 80“ – ЕООД е юридическо лице, следователно е изключен от горната дефиниция. Длъжникът М.У. е съдлъжник, в качеството си на управител на дружеството, поради което следва да се направи извод, че при сключване на договора е действала в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно и тя следва да бъде изключена от горната дефиниция.

Поради това, че длъжниците нямат качеството на потребители по см. на чл.9, ал.3 ЗПК, по отношение на сключения договор не се прилагат разпоредбите на този закон. Затова съдът не следва да ги обсъжда и прилага, при изследване на въпроса дали правоотношението противоречи на повелителните норми на този закон.

Независимо от казаното, една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави; при констатация че такова противоречие е налице, съдът следва да откаже да издаде заповед за изпълнение. Такова изискване съдържа нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК от самото й начало и не се ограничава в зависимост от вида на субектите по правоотношението. Поради това съдът може да направи изводи по отношение на въпроса дали вземанията, издаване на заповед за изпълнение за които се иска противоречат на добрите нрави.

Според нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Това правило се прилага и за търговските сделки по силата на чл. 288 от ТЗ. Добрите нрави са накърнени, когато се нарушава правен принцип, който дори да не е законодателно изрично формулиран, е последователно проведен в законови разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.

Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните.

В ТР №1/15.06.2010г., както и в други актове на ВКС – Решение №137/12.10.2015г. по т.д. №2618/14г. и Решение №4/25.02.2009г. по т.д.№395/08г. се развиват съображения, че преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост следва да се преценява конкретно за всеки случай, като се вземат предвид естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка - парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и същата се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди.

Според съда, не може да се приеме, че са накърнени добрите нрави, досежно клаузите за неустойка за забава в изпълнението на договорно задължение, единствено поради липсата на уговорка за крайния срок, до който ще се начислява неустойката, т.к. неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за периода докато е налице състоянието на неизпълнение на задължението на длъжника, а времето, през което ще се начислява, е поставено изцяло на волята и на отговорността на неизправния длъжник. Непосочването в договора на краен срок, до който се дължи неустойката, не нарушава, а в определени случаи би могло в по-голяма степен да обезпечава точното изпълнение на задълженията по договора. Такава клауза за неустойка е в синхрон с общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения поради обстоятелството, че продължителността на времето, за което ще се дължи неустойката е поставено изцяло в зависимост от неизпълнението на неизправната по договора страна.

Следователно ако несъразмерността между главницата и неустойката към момента на неизпълнението, е резултат на продължителния период на забавата, неустойката би могла да бъде определена като прекомерна при извършване на съпоставка с главницата, но това не е основание за обявяването на клаузата за неустойка за нищожна.

В настоящия случай Бургаският окръжен съд намира, че доколкото страните по процесния договор за кредит са търговци, задължението не е обезпечено с реално или персонално обезпечение, не се претендира възнаграждение (договорна лихва), а размерът на претендираната неустойка е приблизително два и половина пъти по-нисък от размера на претендираната главница. Неустойката има своята обезщетителна функция, предвид това, че е уговорена като мораторна – за забава, а и санкционен характер за неизпълнение на задължението за връщане на сумата. Поради това въззивната инстанция не намира, че същата надхвърля законово присъщите й функции и не следва да бъде приета за нищожна. Поради това следва да бъде присъдена.

По отношение на претендираните такси, доколкото, както вече стана дума не се прилагат нормите на ЗЗП и ЗПК, въззивната инстанция намира, че същите следва да бъдат присъдени.

За пълнота на изложението следва да се каже: в производството по чл.410 ГПК, едностранно по своя характер, съдът формира своите изводи на база твърденията в заявлението. Ако длъжникът подаде възражение срещу заповедта по чл.414 ГПК и кредиторът предяви иск за установяване на вземането си, исковият съд е този, който е компетентен да разгледа всички твърдения и възражения на страните, без да е обвързан от издадената заповед за изпълнение.

В полза на заявителя следва да се присъдят и направените разноски в заповедното производство, в размер на 15.00 лева – държавна такса за въззивно обжалване и още 346.47 лева – адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане №862/30.06.20г., постановено по ч.гр.д.№468/20г. на Районен съд Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на „Финтрейд Файнаенс“ – АД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците „Рино Рейс 80“ – ЕООД – гр.Карнобат, чрез управител Милена Желкова Узунова и М.Ж.У., И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Финтрейд Файнанс“ - АД – гр.София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Студентски, ж.к. „Дървеница“, ул. „Пловдивско поле“, №15, вх.А, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, против длъжниците  „Рино Рейс 80“ – ЕООД –ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Цанко Церковски“, №15, и М.Ж.У., ЕГН ********** ***, за следните суми: 765,89 лева – неустойка за периода 07.03.2019г. – 14.05.2020г.; 1189,80 лева – такси от 07.03.2019г. – 14.05.2020г.; 120 лева - разноски за уведомления; 15.00 лева – държавна такса; 346.47 лева – адвокатско възнаграждение.

Връща делото на Карнобатски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред първата инстанция.

 

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

 

 

 

                               2.