Р
Е Ш Е
Н И Е №70
гр.Кюстендил, 08.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Р. С.,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№294/2019г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на адв.К.С. ***,
в качеството му на пълномощник на Д.К.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, адв.С.
и като съдебен адреса***, против решение №909 от 21.12.2018г. по гр.д.№
2612/2017г. по описа на РС-Кюстендил, в частите, в които: 1/ РС-Кюстендил е
отхвърлил като неоснователно искането по чл.346 ГПК във вр. с чл.12 ал.2 от ЗН
и чл.61 ал.2 от ЗЗД, предявено от Д.К.В., с ЕГН ********** *** против К.К. А.,
с ЕГН ********** от гр.****, кв.„**“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, да бъде осъден
последния да му заплати сумата от 8 298.98 лева, представляваща стойността на
извършени в допуснат до делба имот подобрения и 2/ РС-Кюстендил е осъдил Д.К.В.,
с посочени ЕГН и адрес, да заплати на К.К.А., с посочени ЕГН и адрес, сумата от
1 559.01 лева, представляваща половината от стойността, с която се е
увеличило делбеното имущество, в резултат на изградения от последния приживе на
праводателите на страните гараж.
След оставяне на въззивната жалба без движение за
уточняване на това дали В. атакува първоинстанционното решение и в частта
относно размера на определената от съда за заплащане държавна такса върху
делбения дял на всеки от съделителите по отношение на изнесения на публична
продан имот, В. пояснил, че не обжалва решението в тази му част, поради което в
рамките на настоящото производство предмет на разглеждане е подадената въззивна
жалба срещу частите от решението на КнРС, посочени в предходния абзац.
Жалбоподателят, чрез пълномощника му, твърди, че
решението в атакуваните части е неправилно, поради нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Прави се оплакване, че правната квалификация на заявената претенция от В. по
реда на чл.346 от ГПК, а именно – такава по чл.12 ал.2 от ЗН относно т.1, т.3
до т.11 вкл. от молбата и такава по чл.62 aл.2 от ЗЗД по т.2 и т.12 от молбата, е била дадена от
съда едва в съдебното решение, както и, че със същото съдът е допуснал
неравноправно третиране на страните, като не е станало ясно защо е уважил
предявената от К.А. срещу В. претенция, а е отхвърлил претенцията на В. срещу
него. Счита се, че позоваването от страна на съда на решение на ВС и на ВКС е
било неправилно, тъй като по делото липсвали доказателства жалбоподателят при
извършване на претендираните от него подобрения да е действал и в свой интерес,
като например да осигури годно за обитаване за себе си жилище. Безспорно и
доказано било, че В. обитавал делбения имот и преди подобренията, както и, че
другият съделител е напуснал жилището от 1987г. Съдът неправилно не взел
предвид в мотивите си разрешението на т.6 от Постановление №6 от 27.12.1974г.
на Пленума на ВС, според която подобрения в един имот са налице, когато
вложените труд, средства и материални са довели до увеличаване на стойността
му, както и неправилно не е съобразил, че подобренията, които другият съделител
е твърдял, не са били заплатени от него, а от общия наследодател. Според
жалбоподателя, КнРС неправилно не е съобразил, че по делото е бил доказан
реалния размер на сторените от В. подобрения, посредством изготвените два броя
заключения на в.л.Н.Г., както и два броя заключения на в.л.инж.Л.В., последните
– даващи оценка за пазарната стойност на имота, която не би била в посочения от
вещото лице размер, ако не са били налице извършените от жалбоподателя
подобрения. Прави се оплакване и в
посока, че съдът не е съпоставил показанията на изслушаните свидетели с
приетите заключения по назначени експертизи. Претендира се отмяна на решението
на КнРС в обжалваните му части и постановяване на друго, с което да бъде
уважено предявеното от В. искане за уреждане на сметки в пълния размер, както и
да бъде отхвърлен предявения срещу В. иск за присъждане на сума в размер на
1 559.01 лева. Претендира се присъждане на сторените от жалбоподателя
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – К.
А., не е подал отговор на същата. В представената от пълномощника на А.– адв.Р.А.
***, писмена защита се обръща внимание върху обстоятелството, че във въззивната
жалба не се съдържат конкретни оплаквания срещу правилността на обжалваното
решение в частта, в която Д.В. е бил осъден да заплати на К. А. сумата от
1 559.01 лева, поради което се счита, че решението на КнРС в тази му част
следва да се потвърди. По отношение на заявената от В. претенция също се счита,
че решението на първостепенния съд е правилно – относно претенцията по чл.12
ал.2 от ЗН подробно се аргументира разбиране за недоказаност с каква стойност
към настоящия момент се е увеличило наследството в резултат на извършени
подобрения, а по отношение на претенцията по чл.61 ал.2 от ЗЗД се твърди
невъзможност съдът да определи каква е дължимата сума, при липса на данни от
приетите по делото заключения дали в резултат на подобренията стойността на
имота е увеличена и с колко. В случай, че се установи, че по делото са налице
такива данни, се прави искане за извършване на детайлна преценка на
свидетелските показания относно извършването на подобрения. Претендира се
присъждане на разноски по компенсация.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда
от страна в първоинстанционното производство, която има право и интерес от обжалване,
подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото
доказателства, включително приобщените във въззивното производство, на доводите
и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
С влязло в сила съдебно решение №49/01.02.2018г.,
поправено с решение №681/11.10.2018г. по гр.д.№2612/2017г. по описа на Районен
съд-Кюстендил е допуснато извършването на съдебна делба между К.К. А., с ЕГН **********
от гр.****, кв.„**“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Д.К.В., с ЕГН ********** *** на
съсобствени помежду им имоти, представляващи урегулиран поземлен имот XII, 34 в кв.6 по плана на с.****, обл.Кюстендил, състоящ
се от 993 кв.м. празно и застроено място, ведно с находящите се в него масивна
жилищна сграда, гараж, лятна кухня и стопанска постройка. Делбата на имотите е
допусната при равни права.
Във втората фаза на делбеното производство, в
преклузивния срок по чл.346 от ГПК всеки от съделителите е предявил срещу
другия претенции за уреждане на сметни отношения помежду им, както следва:
Ищецът К. А. е поискал осъждане на съделителя Д.В. да
му заплати сума в размер на 2 500 лева, представляваща половината от
стойността, с която А. е спомогнал да се увеличи наследството приживе на
наследодателите на страните, посредством изграждането с негови (на А.)
стредства, труд и материали на допуснатия до делба гараж, за което същият не е
бил възнаграден по друг начин.
Д.В. е предявил претенция за осъждане на К. А. да му
заплати – след направени в съдебно заседание уточнения - сума в общ размер на
8 298.98 лева, предсталяваща цялата стойност на извършени от В. подобрения
в делбените имоти, както следва: полагане на дървено дюшеме на втори етаж,
1981г.: хол– 772.20 лева; детска стая – 321.30 лева и спалня – 403.92 лева;
поставяне на фаянсови плочки на втори етаж: коридор с кухненски бокс, 2008г. –
170.30 лева общо; цокъл – 91.20 лева и под – 213.84 лева; мозайка монолитна,
стълбища по под с цокъл, 1990г. – 165.60 лева; бетон в мазе, 1982г. – 468.00
лева; мозайка втори етаж плюс цокъл, 1990г. – 102.40 лева общо; ламперия по
стълбището, 1990г. – 315.18 лева; мозайка по стъпала 16 броя, 1990г. – 67.20
лева; мозайка вход, 1990г. – 119.36 лева; бучарда по стена /цокъл/, 1990г. -
56.00 лева; бетонови пътеки в двора,
1983г. – 462 лева; бетонови плочки, площадка в двора, 1982г. – 218.00 лева; в
лятна кухня: плочки над мивка, 2000г. – 39.52 лева и плочки по под, 2000г.–
138.32 лева; изграждане на стопанска постройка, чрез удължаване на плевника,
1987г.-1988г. – 600 лева; в гаража: изливане на бетонен покрив плюс арматура,
2008г. – 500.00 лева; поставяне на метални врати към гараж 2 броя, 2008г. –
220.00 лева; поставяне на входна врата за автомобил, 2008г. - 360.00 лева;
цокъл камък, 2008г. – 600.00 лева; изграждане в двора на масивна ограда плюс
цокъл облицовка с камък с покрив от керемиди, 2008г. – 200 лева; входна врата с
бетонови колонки и покрив над вратата с дървени орнаменти и керемиди, 2008г. –
250.00 лева; изграждане на дървен навес до гаража с покритие от керемиди,
2008г. – 1 200 лева; направа на скеле за лозници, изградено от железни кръгли
профили плюс 33 броя лозници, 2015г. – 1 500 лева общо и засаждане на
дръвчета – 1 бр.попска круша, 1984г.; 3 броя череши, 2010г.-2011г. , 1
бр.праскова, 2010г., 2 броя кайсия, 3 бр. ябълки, 2015г. – общо 500.00 лева.
К. А. е заявил, че от 1987г. не живее в имота, предмет
на делба и не му е известно В. да е правил подобрения. Признал е, че гаражната
врата е била поставена от ответника, но е противопоставил твърдения, че
полагането на бетонова замазкла в мазето на жилищната сграда е било извършено
от него – К.А., както и, че бетоновите пътеки и стопанската постройка в мястото
са били направени от наследодателя на страните, с участието и на тях двамата.
По делото са разпитани допуснати от съда свидетели.
Според свидетелите О. И. и К. К., гаражът в имота е
строен през 1983г., като К. А. е закупувал материалите, плащал е на майстора и
е движел нещата. Гаражът е бил изграден за кратко време – за около месец – два,
направена е била плоча и е останал дълго време в груб строеж и без врата. Преди
няколко години Д.В. поставил врата и го измазал отвън.
Свидетелите С. А. и В. И. са заявили, че около 2015г. Д.В.
с тяхна помощ е правил в двора скеле за лозници, към 50 метра, от желязо,
циментирано в земята и с опънати телове, като е насадил и лозници. Към
2014г.-2015г., според свидетеля С.А., Д.В. е насадил в имота дръвчета. Същият
свидетел е заявил, че няколко години след 1980г. В. е изграждал селскостопанска
постройка в имота. Свидетелят В.И. е депозирал показания в посока, че Д.В. със
свои средства през 1981г.-1982г. е правил ремонт на втория етаж от жилищната
сграда, поставяйки дюшеме в някои стаи, плочки, както и ламперия, като в същия
период е положил бетон в мазето, в което участвали свидетелят и Д.В., но не и
други лица. Свидетелят Н.Н. е посочил, че през 1990г. е участвал в поставянето
на мозайка по стълбища, площадки стълбищни, за които дейности е заплащал В..
Същият свидетел е посочил, че е участвал при направата на пътеките около
къщата.
Кюстендилският районен съд е приел заключение на
вещото лице инж.Л.В. относно пазарната цена и поделяемостта на допуснатите до
делба имоти.
Съдът е уважил и искания на всяка от страните за
назначаване на съдебно – оценителни експертизи, като заключенията по такива са
изпълнени от вещото лице Н.Г..
Според заключение с вх.№27046/19.11.2018г. на
посоченото вещо лице, имащо за предмет даване отговор на въпроса за стойността
на допуснатия до делба гараж по цени към днешна дата, без в същата да се
включва стойността на гаражната врата, същата възлиза на 3 118.02 лева,
като в цената не са включени извършени подобрения като монтаж на входна врата,
облицовка с каменни плочи по цокъл, мазилка и др.
Според заключение с вх.№12283/04.05.2018г. на в.л.Н.Г.,
което е имало за задача да отговори на поставени от Д.В. в подадената от него
молба по чл.346 от ГПК, а именно: да даде заключение относно пазарната стойност
на всяко от подобренията поотделно, както и да отговори на въпроса повишава ли
се стойността на имота в следствие на същите, общата стойност на описаните
подобрения възлиза на 8 947.76 лева, като вещото лице е посочило поотделно
стойността на всяко описано то В. СМР, което е било констатирано да е налично
на място, в това число лозите и плодните дръвчета.
С постановеното от КнРС решение с №909/21.12.2018г. са
изнесени на публична продан допуснатите до делба имоти, съделителите са осъдени
да заплатят дължимите по сметка на съда държавни такси, разпределена е
отговорността помежду им за разноски във връзка с прекратяването на
съсобствеността. В тези части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По претенциите за сметки КнРС е приел най-общо
следното:
Искането на К.А. за присъждане на сума в размер на
2 500 лева е намерено за частично основателно, като претенцията е
квалифицирана от съда като такава по чл.12 ал.2 от ЗНасл., според която
сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи
наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, има право да иска при
делбата това увеличение да се пресметне в негова полза, като увеличението може
да се даде в имот или в пари. КнРС е посочил, че увеличението на наследството
може да е в резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото
имущество и трябва да е изразено ясно в някаква форма - имот, постройки или
насаждения и др. и да е налице в момента на откриване на наследството, както и,
че за размера на увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът
в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество. Съдът е
отбелязал, че за да бъде уважен такъв иск, ищецът следва да докаже, че приживе
на наследодателите е спомогнал да се увеличи наследството, но не и да
установява отрицателните факти, че наследодателят не е участвал в извършването
на подобренията с труд и средства и, че не е бил възнаграден по друг начин,
като под възнаграждаване по друг начин се приемат завещание, дарение,
ползването на имота през определен период от време и др.
Съдът, основавайки се на факта, че съсобствеността
между страните е възникнала по силата на наследствено правоприемство от техните
родители – К.В., починал през ***г. и С. В., починала през **г., както и
приемайки за доказано на база показанията на свидетелите О. И. и К. К., че
приживе на същите в резултат на действията и паричните средства на А. е бил
изграден нов обект на право на собственост, включен в наследствената маса –
допуснатия до делба по делото гараж, е заключил, че ищецът е доказал
предпоставките по чл.12 ал.2 от ЗНасл., при осъществяването на които в полза на
сънаследника, спомогнал приживе да се увеличи наследството, следва да се
пресметне това увеличение. КнРС е приел, че съобразно правата на
съсобствениците, на ищеца се следва заплащане на половината от стойността на
увеличението, позовал се е на заключението на в.л.Н.Г. с
вх.№27046/19.11.2018г., сочещо цената на гаража в груб строеж и е осъдил Д.В.
да заплати на К. А. сумата от 1 559.01 лева, а за разликата до пълният предявен
размер от 2 500.00 лева е отхвърлил претенцията като неоснователна.
Осъдителната претенция на Д.В. срещу К. А. е намерена
изцяло за неоснователна от районния съд, съответно е отхвърлена за целия
претендиран размер от 8 298.98 лева. В обжалваното решение първостепенният
съд е направил разграничение в правните основания на претенциите в рамките на
общо заявения размер, като е приел, че онези подобрения, които се твърди да са
били извършени приживе на наследодателя К.В. са основани на разпоредбата на
чл.12 ал.2 от ЗНасл., а тези, сторени след смъртта му, т.е. след 1998г. – на
разпоредбата на чл.61 ал.2 от ЗЗД, т.е. отношенията следва да се уредят по
правилата за водене на чужда работа без пълномощие. КнРС се е позовал на ТР №85
от 02.12.1968г. на ОСГК на ВС, според
което когато съсобственикът е
извършил подобрения в имота без съгласието, но без изричното противопоставяне
на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си
да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на
останалите съсобственици – като за последното е намерил, че са налице данни в
конкретния случай, отношенията между него и
останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на
чужда работа без пълномощие, като в
този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес (например, за да осигури годно за
обитаване за себе си жилище), другите съсобственици
отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до
размера на обогатяването им, т.е. до по-малката
сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на
подобренията стойност на съсобствения имот - т. I.5 от ППВС №6 от 1974г., решение №461 от 12.05.1986г. по гр.д.№570 от
1985г. на ВС, II г.о., решение №532 от 17.06.1994г.
по гр.д.№382 от 1994г. на ВС, I г.о., решение по гр.д.№1072 от 2010г. на ВКС, I г.о.
Съдът е приел, че показанията на свидетелите
установявали извършването от страна на ответника на част от претендираните
подобрения, като засаждане на дръвчета, изграждане на скеле за лозници, на
бетонова пътека, поставянето на дюшеме и ламперия, полагането на мозайка и
поставянето на гаражни врати (изрично признато). Останалите описани в молбата
дейности съдът е намерил за недоказани, като е посочил изрично, че установеният
от показанията на свидетеля В.И. факт, че е участвал в качването на плочки за
баня, тоалетна и кухня, не водел до категоричен извод, че плоките са закупени
от ответника, нито поставени лично. Независимо от частичното установяване
наличието на извършени работи, КнРС е приел, че цялата претенция подлежи на
отхвърляне, тъй като В. не е ангажирал доказателства за това, каква е
увеличената стойност на имота в следствие на подобренията, а само за стойността
на съответните строително-монтажни работи.
Въззивният съд по свой почин е допуснал назначаването
на допълнителна съдебно-оценителна експертиза, възлагайки на вещото лице задача
да отговори на въпроса дали констатираните в представеното пред КнРС заключение
строително-монтажни работи са довели до увеличаване стойността на съсобствения
имот и с каква сума. Така предприетото по почин на съда действие по събиране на
доказателства бе основано на разбирането, че когато за изясняване на възникнали
по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни
специални знания, които съдът няма (чл.195 от ГПК) – както е в настоящия случай
- следва да се назначи вещо лице. Доколкото по делото е останал неизяснен
въпросът за размера на сумата, с която се е увеличила стойността на имота в
резултат на извършени подобрения – при все, че именно такъв въпрос е поставила
страната в молбата си по чл.346 от ГПК – доколкото съдът не разполага със
специални знания, за да даде отговор на този въпрос, приложение би следвало да
намери разрешението по т.10 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2000г.
(така: решение №61 от 27.03.2017г. на
ВКС по гр.д.№3406/2016г., IV г.о., ГК).
Макар и прието по делото,
допълнителното заключение на в.л.Н.Г. – заключение с вх.№7399/28.10.2019г. – се
намери от съда за компроментирано, поради неяснота, необоснованост на изводите
и противоречие в част от дадените отговори с тези на същото вещо лице в
представеното пред КнРС заключение, поради което съдът в хипотезата на чл.201
от ГПК допусна назначаването на повторна колективна и комплексна съдебно-техническа
и оценителна експертиза, при следните задачи: : 1/ Описаните в молбата за
уреждане на сметки по реда на чл.346 от ГПК, подадена от адв.К.С., пред КнРС,
строително-монтажни работи (СМР) извършени ли са на място в допуснатия до делба
имот и съществуват ли в момента? 2/ Каква е пазарната стойност на
разходите за извършването им, към посочените от адв.С. в съдебно заседание,
проведено на 28.03.2018г. пред КнРС моменти на реализиране на всяко СМР? 3/
Довели ли са някои или всички СМР, съответно – кои, до увеличаване на цената на
недвижимия имот и с каква сума всяко СМР е увеличило цената на имота, като
увеличението се определи към настоящия момент?; 4/ Посочените в т.20 и 21 от
същата молба насаждения - лозници и плодни дръвчета – съществуват ли в
момента, на каква възраст са, същите увеличават ли стойността на имота и с
каква сума, определена към момента на изготвяне на експертизата? Съдът е
определил за вещи лица Е.В.Л. – оценител на недвижими имоти и Е.А.З. - оценител
на земеделски земи и трайни насаждения.
Двете вещи лица не са
представили общо заключение, като всеки от експертите е изготвил отделно такова
в частта по задачите от неговата компетентност, което съдът е оценил като
допустим подход, предвид естеството на задачите и е приел и двете заключения,
считайки, че същите – всяко поотделно – дават отговор на всички поставени
въпроси.
Така, в заключение с
вх.№8347/03.12.2019г. на в.л.Е.З. е посочено, че в дворното място, допуснато до
делба има трайни насаждения – овощни дървета и лозници, като дърветата са
разположени в задната част на двора, подредени в редове, а лозниците са качени
на скеле и от тях ще бъдат оформени по-късно асми. Посочените в молбата за уреждане
на сметки трайни насаждения, според експерта, съществуват в момента и за
тяхното отглеждане са полагани необходимите агротехнически и растително-защитни
мероприятия. Трайните насаждения са следните: 32 броя лозници на 5 години, в
много добро физиологично състояние; 1 брой череша на 2 години в добро
физиологично състояние; 1 брой череша на 6 години в добро физиологично
състояние; 1 брой череша на 9 години в добро физиологично състояние; 1 брой
праскова на 4 години в задоволително физиологично състояние и малка корона; 2
броя кайсии на около 10 години в добро физиологично състояние ; 3 броя ябълки
на 4 години в добро физиологично състояние и 1 брой круша на около 25 години в
добро физиологично състояние. Според вещото лице, тези насаждения увеличават стойността
на имота със сума, равняваща се на тяхната стойност, която възлиза общо на
1 407.00 лева, 800 лева от които е стойността на лозниците.
В заключение с вх.№
591/27.01.2020г. на в.л.Е.Л., е посочено, че в резултат на извършените оглед и
замервания на допуснатите до делба имоти, е констатирано извършването на
следните подобрения: 1/ плътна ограда от гаража до входната врата с височина
1.70 м, измазана с цокъл от камък и шапка от керемиди с челни дъски; 2/ входна
врата между бетонови колони с трегер, върху който е изпълнен дървен покрив с
керемиди; 3/ бетонови пътеки и бетонова площадка; 4/ метално скеле за лозници
от метални тръби, укрепени хоризонтално с желязо, арматурни пръти и тел,
фундирани на единични бетонови фундаменти; 5/ дюшеме на втори етаж; фаянс по
стените на кухнята, теракот по пода на кухнята и антрето, мозайка на терасата;
6/ мозайка с цокъл на стълбищните площадки и стъпалата, пред входа, на терасата
към стълбището; неармирана циментова замазка на мазето, дървена лампения по стените
в стълбището; мита бучарда по фасадата; 7/ в сградата, предназначена за лятна
кухня – фаянс по стени в кухнята и банята и подова настилка от теракот в
банята; 8/ двуетажна пристройка с площ от 12 кв.м. към стопанската постройка в
двора и бетоново стълбище към втория етаж; 9/ в гаража – армирана циментова
замазка върху плочата; измазване, цокъл от камък; бетонови пътеки; гаражна
врата, две вррати към двора; 10/ навес до гаража, с дървена покривна
конструкция, с покритие от керемиди върху бетонова площадка. При тези
констатации вещото лице е направило извод, че описаните в молбата на
пълномощника на Д.В. СМР са извършени на място и съществуват в момента, като е
въвело уточнения, които и самата страна е направила в първото по делото съдебно
заседание пред районния съд, поради което същите не е потребно да бъдат
коментирани.
В приложена към заключението
таблица в.л.Е.Л. е описало всяко СМР по вид, година на извършване (според
твърдението на страната), количество, единица мярка, стойност при направата
(т.е. сторени разходи) и стойност към м.януари 2020г. (която - според
уточнението в текстовата част на самото заключение – отразява сумата, с която
всяко СМР е довело до увеличаване цената на имота, като увеличението е
пресметнато към настоящия момент). От въпросната таблица се установява
следното: за полагане на дървено дюшеме на втори етаж – разходвани средства към
1981г - 230 лева, увеличена стойност към
настоящия момент – 1 217 лева; поставяне на фаянсови плочки на втори етаж
плюс цокъл – разходвани средства към 2008г. – 347 лева, увеличена стойност към
настоящия момент – 281 лева; мозайка монолитна, стълбища по под с цокъл –
разходвани средства към 1990г.– 77 лева, увеличена стойност на имота към
настоящия момент – 217 лева; циментова замазка в мазе – разходвани средства към
1982г. – 60 лева, увеличава стойността на имота към настоящия момент с 309
лева; мозайка втори етаж плюс цокъл – разходвани средства към 1990г. – 87 лева,
увеличава стойността на имота към настоящия момент с 243 лева; ламперия по
стълбището – разходвани средства към 1990г. – 78 лева, увеличава стойността на
имота с 219.00 лева; мозайка по стъпала – разходвани средства към 1990г. – 65
лева, увеличава стойността на имота с 183 лева; мозайка вход – разходвани
средства към 1990г. – 62 лева, увеличава стойността на имота със 174 лева;
бучарда по стена – разходвани средства към 1990г. – 41 лева, увеличава
стойността на имота със 114 лева; бетонови пътеки в двора – разходвани средства
за направа към 1983г. – 59 лева, увеличават стойността на имота с 261 лева;
бетонови плочки, площадка в двора – разходвани средства към 1982г. – 30 лева,
увеличена стойност на имота в резултат на направата – 115.00 лева; в лятна кухня: плочки над мивка, фаянс –
разходвани средства към 2000г. – 261 лева, увеличена стойност към настоящия
момент – с 368 лева; в лятна кухня теракот по под – разходвани средства към
2000г.– 73 лева, увеличена стойност -104 лева; изграждане на стопанска
постройка, чрез удължаване на плевника – разходвани средства към 1988г. – 710 лева,
увеличава стойността на имота с 1 796 лева; в гаража: изливане на бетонен
покрив плюс арматура – разходвани средства към 2008г. – 216 лева, увеличена
цена на имота с 175 лева; поставяне на врати към гараж 2 броя – разходвани
средства към 2008г.– 192 лева, увеличена стойност на имота към момента – 156
лева; поставяне на входна врата за автомобил (гаражна врата) – разход към
2008г. – 300 лева;, увеличена стойност на имота в резултат – 245 лева; цокъл от
камък на гаража – разходвани средства към 2008г. – 289 лева, увеличена цена на
имота – 234 лева; изграждане в двора на масивна ограда плюс цокъл – облицовка с
камък с покрив от керемиди – разходи към 2008г. – 572 лева, увеличава
стойността на имота с 465 лева; входна врата с бетонови колонки и покрив над вратата
с дървени орнаменти и керемиди – разходвани средства за направа към 2008г. –
541 лева, увеличава стойността с 438 лева;
изграждане на дървен навес до гаража с покритие от керемиди – разходи
към 2008г. – 574 лева, увеличава цената на имота с 466 лева; направа на метално
скеле за лозници, с бетонови основи – разходи към 2015г. – 735 лева, увеличава
стойността на имота към настоящия момент със 792 лева.
Вещото лице е посочило и
цена на разходи за направа и съответно сума, с която се е увеличило делбеното
имущество и за: поставени теракотени плочки на втория жилищен етаж, за мазилка
на гаража и бетонови пътеки при гаража, претенции за каквито СМР не са заявени
от В., поради което и съдът не обсъжда в настоящото решение.
Преценявайки установените по
делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в
съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на
валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните части, в
резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и
допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при преценка относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
- Относно жалбата на Д.В. срещу решението на КнРС
в частта, в която същия е осъден да заплати на К.К.А., сумата от 1 559.01
лева, представляваща половината от стойността, с която се е увеличило делбеното
имущество, в резултат на изградения от последния приживе на праводателите на
страните гараж.
В разглежданата му част
решението на РС-Кюстендил е правилно и следва да се потвърди.
Въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси, отнасящи се до правилността на първоинстанционното решение,
той е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита
интереса на определени частноправни субекти. Следователно, извън тези две
хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява
законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални
действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените
негови фактически констатации.
В конкретния случай,
настоящият съд е сезиран с бланкетна въззивна жалба що се отнася до
разглежданата част от решението на КнРС, като оплакванията – общо формулирани -
са за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Предвид характеристиката на
въззивното производство като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да
постанови решението си при съобразяване с фактите, установени по делото. В конкретният случай,
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални
норми. Не е налице и служебно задължение на въззивния съд за съблюдаване интересите на някои от страните в
производството, предвид рязясненията, дадени в Тълкувателно решение
№1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение в
посочената част следва да се потвърди.
- Относно жалбата на Д.В. срещу решението на КнРС
в частта, в която е отхвърлено като неоснователно искането по чл.346 ГПК във
вр. с чл.12 ал.2 от ЗН и чл.61 ал.2 от ЗЗД, предявено от Д.К.В. против К.К. А.,
да бъде осъден последния да му заплати сумата от 8 298.98 лева, представляваща
стойността на извършени в допуснатия до делба имот подобрения:
Преценката на установените
по делото факти налага извод за частична неправилност на обжалвания
първоинстанционен акт в тази му част, поради следното:
На първо място следва да се
посочи, че КнРС е дал правилна правна квалификация на предявените от В.
претенции, като тези, които са за заплащане стойността на извършени от него
подобрения, приживе на наследодателя К. В., т.е. преди 27.03.1998г., намират
правното си основание в нормата на чл.12 ал.2 от ЗНасл., а тези, които, които
са за заплащане стойност на подобренията, сторени след тази дата – в нормата на
чл.61 ал.2 от ЗЗД. Тези правни квалификации кореспондират на твърденията на
съделителя и на установената по тези въпроси съдебна практика, включително и
задължителна такава.
Доколко във въззивната жалба
се прави възражение, че районният съд неправилно е счел, че относно
подобренията след смъртта на наследодателя отношенията между страните следва да
се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, в хипотезата,
в която работата е водена и в собствен интерес, настоящият съд намира за
потребно да отбележи следното:
В т.I.5 на ППВС №6/1974г. е прието, че ако съсобственикът
не е владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за
подобренията се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС.
Това принципно положение е развито в практиката на ВС и ВКС - решение №532/17.06.94г. по гр.д.№382/94г.
на ВС, I ГО; решение №615/02г. по
гр.д.№93/02г. на ВКС, I ГО и др. В тях се приема, че когато съсобственикът
извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и
държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод
извършените подобрения се уреждат по правилото на чл.30 ал.3 от ЗС, ако подобрението е извършено
със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва такова съгласие - по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл.60 и сл. от ЗЗД, а ако останалите
съсобственици са се противопоставили - по правилото на чл.59 от ЗЗД.
Както се посочи, когато
съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието, но без изричното
противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик да е
изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател
на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите
съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа
без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес
/например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици
отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до
размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до
по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената
вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот.
В конкретния случай,
доколкото се твърди, а и се установява, че от 1987г. съсобственикът К.А. не
живее в съсобствения имот, а същият е обитаван от Д.В., който твърди да е
подобрявал така обитавания от него имот – които действия следва да се счита, че
са били предприети и в негов собствен интерес и са били извършени без
съгласието, но и без противопоставянето на А., то несъмнено е, че тази
претенция намира правното си основание именно в разпоредбата на чл.61 ал.2 от ЗЗД.
Независимо от правилното
квалифициране на иска, районният съд, като не е изяснил в пълна мяра
обстоятелствата, за които са необходими специални знания, е постановил отчасти
неправилен краен резултат, отхвърляйки исковете на В. изцяло.
Претенцията по чл.12 ал.2 от
ЗНасл. е частично основателна:
Част от описаните
мероприятия, според В., са извършени от него и за негова сметка, приживе на
наследодателя, като са довели до увеличаване на наследството. Тук се сключват
следните дейности, според уточненията, направени от пълномощника на В. в
първото по делото съдебно заседание пред районния съд, след допускане на
делбата:
- полагане на дървено дюшеме
на втори етаж, 1981г. : хол – 772.20 лева; детска стая – 321.30 лева и спалня –
403.92 лева – общ размер на претенцията – 1 497.42 лева;
- мозайка монолитна,
стълбища по под с цокъл, 1990г. – 165.60 лева;
- бетон в мазе, 1982г. –
468.00 лева;
- мозайка втори етаж плюс
цокъл, 1990г. – 102.40 лева общо;
- ламперия по стълбището,
1990г. – 315.18 лева;
- мозайка по стъпала 16
броя, 1990г. – 67.20 лева;
- мозайка вход, 1990г. –
119.36 лева;
- бучарда по стена /цокъл/,
1990г. - 56.00 лева;
- бетонови пътеки в двора,
1983г. – 462 лева;
- бетонови плочки, площадка,
1982г. – 218.00 лева;
- изграждане стопанска
постройка, чрез удължаване на плевника, 1987г.-1988г.- 600 лева;
- 1 бр.попска круша, 1984г.
Общият размер на претенцията
е за сума в размер на 4 071.16 лева.
Разпоредбата на чл.12 ал.2 от ЗНасл. установява, че
сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи
наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, има право на избор
увеличението да се пресметне в имот или в пари. В настоящия случай съделителят В.
е предявил горните искания за увеличение на наследството приживе на
наследодателя, като е заявил, че той е извършил посочените подобрения, които са
увеличили стойността на имота, и – заявявайки осъдителната си претенция - е
поискал това увеличение да му се пресметне в пари. Искът по сметки е от
категорията на облигационните вземания между сънаследниците, които могат да
бъдат разгледани във втората фаза на делбата. Посоченият фактически състав
урежда признатата от закона възможност сънаследник, който приживе на
наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил възнаграден
по друг начин, да поиска в делбата това увеличение да му се пресметне в имот
или пари. Затова, когато наследникът има материален принос в увеличаването и
при предпоставка, че не е възнаграден по друг начин /чрез завещание, дарение,
ползуването на имота през определен период от време/, той може да иска в
делбата това увеличение да се пресметне в негова полза.
Посоченото налага
необходимостта да се изследва въпроса дали описаните дейности са извършени от
и/или за сметка на В., същите налични ли са към момента и ако отговорът е
положителен – да се прецени дали те са спомогнали да се увеличи наследството,
като за размера на увеличението е от значение наследникът не колко труд и
средства е изразходил, а с колко е увеличено наследственото имущество,
съобразявайки неговата стойност по време
на извършване на делбата (в т.см.вж. решение №70 от 26.03.2010г. на ВКС по
гр.д.№304/2009г. на II г.о., ГК, решение №42 от 20.06.2017г. на ВКС по
гр.д.№2619/2016г., II г.о., ГК). В конкретния случай не е повдигнат спор и няма
противопоставени твърдения в посока, че В. е бил възнаграден по някакъв начин.
От посочените по-горе
претендирани от В. дейности, предхождащи откриването на наследството, според
съда, е установено по делото – чрез показания на свидетелите В.И, Н.Н. и С.А.,
както и чрез констатациите на вещите лица, извършвали оглед, че същият със
собствени средства и/или труд е: поставил
дървено дюшеме в няколко стаи на втория етаж от жилищната сграда, допусната до
делба; поставил мозайка с цокъл по стълбищните площадки и стъпалата в общите
части, както и при входа; ламперия по стълбището; циментова замазка на мазето;
бетонови пътеки и плочки в двора и изграждане на стопанска постройка.
Твърдението на К.А., че с
негови средства е била направена замазката в мазето не са подкрепени с
доказателства, като същевременно свидетелят В.И. е посочил, че това е било
сторено от Д.В.. Твърдението на К.А., че бетоновите пътеки и плочи в двора са
били направени, респ. поставени от наследодателя и страните също е останало
голословно, като свидетелят Н.Н. е депозирал показания, че те са били направени
от Д.В..
Липсват по делото
доказателства, че съделителят Д.В. е съпричастен към направата на бучарда
(цокъл) по стени и към засаждането на овощно дърво – круша, приживе на
наследодателя, поради което претенциите за тези подобрения са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
От заключението на в.л.Е.Л.,
което съдът намира за максимално ясно, обосновано и компетентно изготвено, като
не споделя доводите на въззиваемия в обратна посока, се установява, че: с
полагането на дървено дюшеме на втори етаж наследството се е увеличило със сума
в размер на 1 217 лева; с полагането на мозайка монолитна, стълбища по под
с цокъл – с 217.00 лева, но доколкото претенцията е за сума в размер на 165.60
лева, следва да се приеме последната сума; с направата на циментова замазка в
мазе – с 309.00 лева; за поставянето на мозайка втори етаж плюс цокъл – с
243.00 лева, но доколкото претенцията е за сума в размер на 102.40 лева, следва
да се приеме последната сума; за поставянето на ламперия по стълбището – с
219.00 лева; за поставянето на мозайка по стъпала – със 183.00 лева, но
доколкото претенцията е за сума в размер на 67.20 лева, следва да се приеме
претендираната сума; за направа на мозайка вход – със 174.00 лева, но
претенцията е за сума в размер на 119.36 лева и следва да се приеме тази сума;
за направа на бетонови пътеки в двора – със сума в размер на 261.00 лева; за
бетонови плочки – със 115.00 лева; за изграждане стопанска постройка, чрез
удължаване на плевника – с 1 796.00 лева, но доколкото претенцията е за
сума в размер на 600.00 лева, следва да се вземе предвид претендираната сума.
Предвид посоченото, при
съобразяване на претендираните размери на подобренията (с оглед диспозитивното
начало съдът не може да присъди повече от това, което ищецът е поискал) и тези,
който са установени да са в размер, по-нисък от претендирания, се налага извод,
че в резултат на действията на В. приживе на наследодателя следва да се счита,
че стойността на делбените имоти се е увеличила със сумата от 3 175.56
лева.
Предявилият претенцията
съделител е заявил пред КнРС, чрез пълномощника си, че счита, че му се следва
пълния размер на увеличението, но това разбиране не може да се сподели.
Съделителителят К.А., ответник по заявената претенция по чл.346 от ГПК във вр.
с чл.12 ал.2 от ЗНасл., следва да възмезди признатия на Д.В. принос, съобразно
притежаваните от него права, признати му с влязлото в законна сила решение в
делбеното производство, а именно в размер на 1/2 идеални части, но не дължи
възмездяване изцяло, тъй като това би довело до неоснователното обогатяване на
претендиращия. Така, по тази претенция кК.А. ще следва да бъде осъден да
заплати на Д.В. сумата от 1 587.78 лева.
Претенцията по чл.61 ал.2 от ЗЗД, която е предявена от В. по реда на чл.346 от ГПК, също е частично
основателна, поради следното:
В. е претендирал присъждане
стойността на подобрения, извършени от него и за негова сметка след смъртта на
наследодателя, а именно:
- фаянсови плочки на втори
етаж: коридор с кухненски бокс – 170.30 лева общо; цокъл – 91.20 лева и под –
213.84 лева;
- плочки над мивка в лятната
кухня – 39.52 лева;
- плочки по под в лятната
кухня – 138.32 лева;
В гаража:
- изливане на бетонен покрив
плюс арматура – 500.00 лева;
- метални врати към гараж 2
броя – 220.00 лева;
- входна врата за автомобил
- 360.00 лева;
- цокъл камък – 600.00 лева;
В двора:
- масивна ограда плюс цокъл
облицовка с камък с покрив от керемиди – 200 лева;
- входна врата с бетонови
колонки и покрив над вратата с дървени орнаменти и керемиди – 250.00 лева;
- дървен навес до гаража с
покритие от керемиди – 1 200 лева;
- скеле за лозници,
изградено от железни кръгли профили плюс 33 броя лозници – 1 500 лева;
- дръвчета –3 броя череши, 1
бр.праскова, 2 броя кайсия, 3 бр. ябълки - 500.00 лева.
Общият размер на претенцията
е 5 983.18 лева.
Съвкупният анализ на
доказателствата по делото води до извода, че всички претендирани СМР и
насаждения са реализирани на място. Вещите лица, извършвали оглед установяват
съществуването им. При положение, че съделителят К.А. не живее в имота от
1987г. и не противопоставя твърдения, че наличните подобрения и трайни
насаждения са изпълнени от него или от наследодателя, явно е, че същите са
резултат от влагането на средства и труд от страна на обитаващия имота
съделител, а именно – заявилия претенцията Д.В.. Не може да се споделят
разсъжденията на КнРС, че по делото не се доказало, че на втория жилищен етаж
са поставенни фаянсови плочки, тъй като свидетелят В.И. само посочил, че е
качвал такива на етажа, но не сочел, че е видял да са били поставени. Сам по
себе си последният факт е верен, но при положение, че при огледа вещо лице
установява, че на етажа има залепени фаянсови плочки, тези две косвени
доказателства, преценени в съвкупност, могат да обосноват извод, че съделителят
е поставил на етажа въпросните фаянсови плочки. Тези разсъждения са относими
към повечето претендирани СМР, като по отношения подобренията в гаража е налице
частично признание от ответната страна по този иск, а по отношение скелето и
насажденията в двора има събрани и преки доказателства, чрез показанията на
разпитаните свидетели.
За подобренията, които
попадат в хипотезата на чл.61 ал.2 от ЗЗД, както е в настоящия случай,
ответникът отговаря само до размера на обогатяването му - т. е. дължи по-малката
сума между направените разходи и обогатяването - решение №461 от 12.05.86г. по гр.д.№570/85г. на
ВС, II г.о., решение №339 от 10.10.2011г. на ВКС по гр.д.№1072/2010г., I г.о.,
ГК, като под обогатяване се има предвид увеличената стойност на имота. При
определяне на увеличената стойност на имота пък следва да се имат предвид
разясненията, дадени с т.II.6 на ППВС №6/1974г.
- трябва да се изследва каква би била цената на имота без подобренията и каква
е тя след подобренията, към момента на разглеждане на спора.
С оглед посоченото, при
решаването на спора трябва да се изследват въпросите: за всяко от извършените
подобрения какви разходи са направени; то довело ли е до увеличаване стойността
на имота; коя е по-малката сума – доколкото тя ще бъде дължима от А. и каква
сума всъщност е претендирал В.. И тук важи посоченото за иска по чл.12 ал.2 от
ЗНасл., а именно – ответникът ще дължи обезщетение в размер, съответстващ на
правата му в съсобствеността, но не и цялата стойност на подобренията.
За поставените фаянсови
плочки на втори етаж В. е претендирал общо 475.34 лева. От заключеното на в.л.Е.Л.
се установява, че сторените разходи са възлизали на 347.00 лева, а стойността
на имота в резултат на това подобрение се е увеличила с 281 лева. Следователно,
меродавна тук е най-малката сума и това е стойността, с която се е увеличила
цената на имота.
За поставените плочки в
лятната кухня се претендира, както следва: плочки над мивка в лятната кухня –
39.52 лева; установява се, че разходът е в размер на 261.00 лева, а стойността
на имота в резултат на поставянето им се е увеличила с 368.00 лева, но
доколкото съдът е обвързан от размера на претенцията, следва да се приеме, че е
меродавна сумата на последната. За поставените плочки по пода в лятната кухня
се претендира сумата от 138.32 лева; от
заключението на в.л.Е.Л. се установява, че са били разходвани 73.00 лева, а
цената на имота към днешна дата е увеличена със 104.00 лева, при което следва
да се приеме, по-малката сума, а именно – тази на сторените разходи за
извършване на подобрението.
За замазката на плоча на
гаража се претендират 500.00 лева, установява се, че сторените разходи са
216.00 лева, а увеличението цената на имота в резултат на това СМР е 175.00
лева и именно това е сумата, която следва да се приеме за база при определяне
на размера на обезщетението. За поставянето на две врати към гаража се
претендират 220.00 лева. От заключението се установява, че са разходвани 192.00
лева, а стойността на увеличението е 156.00 лева, което, като по-малка сума е
меродавно в случая. Същото важи и за входната врата за автомобил в гаража, или
гаражната врата, претенцията за която възлиза на 360.00 лева, но се установява
да е сторен разход в размер на 300.00 лева, а увеличението е със сума в размер
на 245.00 лева. За цокъла от камък на гаража В. е претендирал 600.00 лева,
установеният разход е 289.00 лева, а увеличението на цената на имота е с 234.00
лева, която стойност на обогатяването е по-малката и меродавна такава.
За масивната ограда в двора
плюс цокъл, облицовка с камък с покрив от керемиди претенцията е за 200 лева.
Установеният от вещото лице общ размер на разходите е 572 лева, а увеличената
стойност на имота е 465 лева. Следва да се вземе предвид размера на
претенцията, която е в размер, по-нисък както от стойността на разходите, така
и от стойността на увеличението.
За входна врата с бетонови
колонки и покрив над вратата с дървени орнаменти и керемиди В. е претендирал
250.00 лева. Вещото лице Л. е установило, че са разходвани средства за
направата – 541 лева, с което към момента е увеличена стойността с 438 лева. Не
може да се присъди повече от претендираното.
За изграждане на дървен
навес до гаража с покритие от керемиди се търси заплащане на сумата от
1 200 лева, но според вещото лице, за тези СМР са направени разходи от 574
лева и е увеличена цената на имота с 466 лева, поради което именно последната
сума следва да се вземе предвид.
За направата на метално
скеле за лозници, с бетонови основи плюс лозниците са претендирани 1 500
лева. Сторените, според експерта разходи възлизат на 735 лева, а това СМР
увеличава стойността на имота към настоящия момент със 792 лева. По-малката
измежду двете стойности сума е от значение за исковата претенция. Вещото лице Е.З.
е посочила, че стойността на разходите и на увеличението съвпадат по отношение
на насажденията от лозници, които възлизат на 800.00 лева. Доколкото общата
стойност на разходите за скелето с лозниците надхвърля рразмера на претенцията,
следва да се приеме сумата от 1 500 лева
За засаждане на дръвчета – 3
броя череши, 1 бр.праскова, 2 броя кайсия, 3 бр. ябълки В. е претендирал 500.00
лева. От заключението на в.л.Е.З. е установено, че както разходите, така и
увеличението на стойността на имота в резултат на така посочените трайни
насаждения възлиза на сумата от 602.00 лева, но предвид обвързаността на съда с
размера на претенцията, при липса на поискано и допуснато увеличение, следва да
се счита меродавна сумата от 500.00 лева.
Или, при отчитане на
по-малката стойност измежду тази на направените от подобрителя разходи и тази,
с което се е увеличила цената на имота в резултат на подобренията и при
съобразяване на размера на всяка претенция, се налага извод, че общата стойност
на подобренията възлиза на 4 854.52 лева. От тази сума К.А. дължи
половината, а именно: 2 427.26 лева.
При така изложените доводи,
въззивният съд достигна до извод, че и двете претенции за уреждане на сметки
между съделителите са частично основателни. Тази по чл.12 ал.2 от ЗНасл. за
сума в размер на 1 587.78 лева, а тази по чл.61 ал.2 от ЗЗД – за сума в
размер на 2 427.26 лева. Тези изводи налагат частична отмяна на решението
на КнРС в отхвърлителната му част за горницата над 4 015.04 лева, като общ
размер на двата иска, и постановяване на решение, с което исковете да бъдат
уважени за посочените суми.
3. Относно разноските:
С оглед частичната
неправилност на решението на КнРС се налага ревизиране на първоинстанционното
решение в частта за разноските за държавна такса по тези претенции. КнРС е
осъдил В. да заплати по сметка на съда такса в размер на 331.95 лева. Решението
в тази му част следва да се отмени за горницата над 241.57 лева, която всъщност
е таксата, която В. ще дължи за отхвърлената част от исковите му претенции.
Следва да бъде осъден К.А. да заплати по сметка на КнРС държавна такса в размер
на 160.60 лева.
За въззивното производство
следва да се разпределят разноските между страните, като се има предвид
частичната основателност на въззивната жалба и направеното от страна на
въззиваемия искане за присъждане на разноските по компенсация.
Жалбоподателят Д.В. е
направил разноски в общ размер на 1067.16 лева, в това число: 197.16 лева за
държавна такса, 300.00 лева за адвокатско възнаграждение и 570.00 лева за
възнаграждения на вещи лица.
Въззиваемият К.А. е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 820.00 лева.
Предвид основателността на
жалбата за сума в размер общо на 4 015.04 лева, при целен резултат от
обжалването общо на стойност 11 613.35 лева, се налага извод, че на В. се
следва заплащане на разноски в размер на 368.95 лева.
Съобразно отхвърлената част
от жалбата на К.А. се следват разноски в размер на 536.50 лева.
При извършване на поисканата
компенсация на разноските за въззивното производство се налага извод, че Д.В.
ще следва да бъде осъден да заплати на К.А. разноски в размер на 167.55 лева.
Воден от горното, Окръжен
съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
О Т М Е Н Я решение №909 от 21.12.2018г. по гр.д.№ 2612/2017г. по
описа на РС-Кюстендил, в частта, в
която е отхвърлено като неоснователно искането по чл.346 ГПК във вр. с чл.12
ал.2 от ЗН и чл.61 ал.2 от ЗЗД, предявено от Д.К.В., с ЕГН ********** ***
против К.К. А., с ЕГН ********** от гр.***, кв.„***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*,
за осъждане на последния да му заплати сума, представляваща стойност на извършени
в допуснатия до делба имот подобрения за
сума в размер на 4 015.04 лева, както и в частта, в която Д.К.В., с ЕГН ********** *** е осъден да заплати
по сметка на КнРС държавна такса за претенцията по сметки за горницата над 241.57 лева, като вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
О С Ъ Ж Д А К.К. А., с ЕГН ********** от гр.***, кв.„**“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.* да заплати на Д.К.В., с ЕГН ********** *** сумата от 4 015.04 лева (четири хиляди и
петнадесет лева и четири стотинки), от
която: на основание чл.12 ал.2 от ЗНасл. - 1 587.78 лева,
представляваща половината от стойността, с която се е увеличило делбеното
имущество, в резултат на извършени от В. приживе на наследодателя на страните
подобрения, изразяващи се в: полагане
на дървено дюшеме на втори етаж от жилищната сграда; поставяне на мозайка
монолитна по стълбища по под и цокъл; направа на циментова замазка в мазе;
направа на мозайка на втория етаж плюс цокъл; поставяне на ламперия по
стълбището; поставяне на мозайка по стъпала, мозайка на входа; направа на
бетонови пътеки и поставяне на бетонови плочки в двора; изграждане на стопанска постройка, чрез
удължаване на плевника, както и на основание чл.61 ал.2 от ЗЗД - 2 427.26
лева, представляваща половината от стойността на извършени подобрения в
съсобствения имот, изразяващи се в: поставяне на фаянсови плочки на втория
жилищен етаж от сградата; поставяне на плочки над мивка в лятната кухня и на
плочки по под в лятната кухня; изливане на бетонен покрив плюс арматура на
гаража; поставяне на две врати към гаража; поставяне на гаражна врата; направа
на цокъл с камък на гаража; изграждане на масивна ограда плюс цокъл с облицовка
с камък с покрив от керемиди; поставяне на входна врата с бетонови колонки и
покрив над вратата, с дървени орнаменти и керемиди; изграждане на дървен навес
до гаража с покритие от керемиди; направа на скеле за лозници, изградено от
железни кръгли профили, бетонирано, плюс засаждане на 32 броя лозници;
засаждане на дръвчета –3 броя череши, 1 бр.праскова, 2 броя кайсия, 3 бр.
ябълки.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №909 от 21.12.2018г. по гр.д.№ 2612/2017г.
по описа на РС-Кюстендил, в частта, в която Д.К.В., с ЕГН ********** ***
е осъден да заплати на К.К. А., с ЕГН ********** от гр.***, кв.„**“, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.*, на основание чл.12 ал.2 от ЗНасл. сумата от 1 559.01 лева,
представляваща половината от стойността, с която се е увеличило делбеното
имущество, в резултат на изградения от последния приживе на праводателите на
страните гараж, както и в частта, в която е отхвърлено като
неоснователено искането по чл.346 ГПК във вр. с чл.12 ал.2 от ЗН и чл.61 ал.2
от ЗЗД, предявено от Д.К.В., с ЕГН ********** *** против К.К. А., с ЕГН **********
от гр.***, кв.„****“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, за осъждане на последния да му
заплати сума, представляваща стойност на извършени в допуснатия до делба имот
подобрения за горницата над 4 015.04 лева.
В останалите части решението
не е обжалвано и е влязло в сила.
О С Ъ Ж Д А К.К. А., с ЕГН ********** от гр.***, кв.„**“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.11 да заплати по сметка на КнРС сумата от 160.60 лева (сто и шестдесет лева и шестдесет стотинки),
представляваща дължима държавна такса за уважената част от претенциите за
уреждане на сметки.
О С Ъ Ж Д А Д.К.В., с ЕГН ********** *** да заплати на К.К. А., с
ЕГН ********** от гр.***, кв.„**“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 167.55 лева (сто шестдесет и седем лева
и петдесет и пет стотинки), представляваща дължими разноски за въззивното
производство по компенсация.
Решението, в частта относно претенцията за уреждане на
сметки за извършени подобрения в съсобствения имот на основание чл.61 ал.2 от ЗЗД подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от датата на връчване на решението. В останалата част същото е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.