№ 8994
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110172980 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу АТ. Н. Н., с която са предявени
обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че АТ. Н. Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 3655,84 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за имот в адрес, за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно
със законна лихва от 23.10.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер
на 541,31 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 14.10.2020 г., сумата от 50,05 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2017 г. до 30.4.2019 г.
ведно със законна лихва от 23.10.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в
размер на 10,74 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 14.10.2020 г. за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 51804/2020
г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
битов клиент. Последният не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219
от ГПК. Претендира съдебни разноски.
Ответникът оспорва исковете с довод, че е сключил извънсъдебно споразумение и
платил.
Ищецът поддържа, че платежните документи, представени от ответника, касаят друго
съдебно производство, водено между страните, и оспорва да е получил плащане.
В съдебно заседание ответникът навежда възражение за изтекла погасителна давност
за предявените парични вземания. Възражението не подлежи на разглеждане като
преклудирано, на основание чл. 133 от ГПК, тъй като в срока за отговор на искова
молба,изтекъл на 21.04.2022 г. ответникът не е заявил конститутивното възражение, вкл. по
реда на чл. 414 от ГПК.
1
Третото лице-помагач „Б.“ ООД, на страната на ищеца, счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства се изяснява, че при условията на
наследствено правоприемство ответникът е придобил правото на собственост върху
недвижим имот в адрес.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Предвид гореизложеното съдът приема, че през исковия период като изключителен
собственик на имота, вкл. като наследил като единствен наследник по закон правата и
задълженията на своята майка, починала през 2018г., се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, защото качеството потребител на топлинна енергия
се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота. Сключването на
писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като
условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето
лице. Ответникът отговаря изцяло за непогасените вземания за доставка на топлинна
енергия.
От заключение на съдебна техническа експертиза се установява, че за периода от от
1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., реално потребеното количество топлинна енергия е сумата
3655,75 лв. За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната
станция. В нея не са включени лихви или стари задължения. В табличен вид са представени
по месеци дължимите суми за доставка на топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което
се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент.
Съдът при преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
2
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото не са установява същото да е заинтересовано от изхода на правния спор или да е
недобросъвестно. Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сума трябва да
бъде определена съобразно СТЕ, доколкото от значение при претенцията за заплащане на
топлинна енергия е единствено размерът на реално потребената топлинна енергия.
Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни способа за отчитане на
топлинната енергия (един от който е и по реална месечна консумация), не придават някакво
значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда винаги поне една
изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между страните в
облигационното отношение, като отчете реално потребеното количество топлинна енергия.
Ето защо, претенцията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия следва да се
уважи за сумата 3655,75 лв., а до пълния предявен размер от 3655,85 лв. –отхвърли.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна експертиза, ценена
по реда на чл. 202 от ГПК и неоспорена от страните, по която вещото лице изяснява, че
представените от ответника платежни документи касая погасяване на дълг, но извън
процесния период и в изпълнение на сключено извънсъдебно споразумение между страните.
Вещото лице установява, че паричното вземане за лихва е начислено върху неплатени суми
за цена на топлинна енергия, съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно
съгласно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят, като представя в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за дължимата главница от 3655,75 лв. за
заявения период 15.09.2018 г. до 14.10.2020 г. в размер на сумата 541,29 лв., който съдът
определя, съобразно правомощието по чл. 162 от ГПК и използване на служебен лихвен
калкулатор.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства- главни отчети и
индивидуални справки за реално доставеното количество топлинна енергия до процесния
имот, се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово
разпределение. Поради това се явява основателен искът за сумата от 50,05 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 1.9.2017 -
30.4.2019 г. Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред
и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да
възстанови направените от ищеца съдебни разноски, като с оглед разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, за сумата общо 917,98 лв. – сбор от 783,16 лв. разноски за
3
исково производство за платена държавна такса, възнаграждения на вещи лица и
юрисконсулт, и 134,82 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт
пред заповедния съд. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП,
юрисконсултското възнаграждение е определено от Съда в предвидения минимален размер
по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АТ. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: адрес,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: адрес, на
основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата 3655,75 лева за главница, представляваща цена на доставка на топлинна енергия за
имот в адрес, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от
23.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 541,29 лева за мораторна лихва за периода
от 15.09.2018 г. до 14.10.2020 г.; сумата 50,05 лева за главница, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно
със законна лихва от 23.10.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 51804/2020
г. по описа на СРС; като иска за главница за цена на доставка на топлинна енергия над
уважения размер от 3655,75 лева до пълния предявен размер от 3655,84 лева; иска за
мораторна лихва над уважения размер от 541,29 лева до пълния предявен размер от 541,31
лева; иска за мораторна лихва за сумата 10,74 лева за периода от 31.10.2017 г. до 14.10.2020
г., начислена върху главница за цена на извършена услуга дялово разпределение –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, АТ. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес:
адрес, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление:
адрес, сумата 917,98 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №51804/2020 г. и по гр. дело №
72980/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4