№ 1085
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Екатерина Стоева
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20211100114557 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен от ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София против
М. В. Д. осъдителен иск с правно основание чл.274, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата от
140 000лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за
неимуществени вреди на трето лице, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 28.11.2014г. в гр.София ПТП, при което
застрахованият при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ ответник, като
водач на л.а. Фолксваген с ДК № ******* блъснал пешеходката В.Е. Т. и причинил
смъртта й. Въз основа сключени извънсъдебни споразумения ищецът заплатил на
наследниците на починалата обезщетение за неимуществени вреди по 70 000лв. или
общо 140 000лв. Твърди към момента на ПТП ответникът да е управлявал автомобила
след употреба на наркотични вещества, съставляващо основание за възникване
регресната му отговорност по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./.
Ответникът оспорва иска с доводи за съпричиняване от пострадалата, тъй като
пресичала пътното платно на необозначено за това място в тъмната част на
денонощието и възражение за погасяване по давност на регресното вземане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата,
намира следното:
От фактическа страна не се спори настъпването на 28.11.2014г. в гр.София на
пътно-транспортно произшествие, при което управляваният от ответника л.а.
Фолксваген Поло с ДК № ******* блъснал пешеходката В.Е. Т., в този момент
пресичаща пътното платно, като последица от което последната починала.
С влязла в сила присъда № 340/14.12.2016г. постановена по НОХД №
3177/2015г. по описа на СГС, НО, 16 състав, М. В. Д. е признат за виновен в това, че на
1
посочените дата и място, при управление на лекия автомобил нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В.Е. Т., като
деянието е извършено след употреба на наркотични вещества и деецът е избягал от
местопроизшествието, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, пр.2 и пр.6, б.„б“,
вр. чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Към деня на събитието отговорността на ответника е била обект на застраховане
по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищеца. В изпълнение на
задължението си по договора и въз основа сключени с наследниците на пострадалата
Е.К.Д. и П.К.П. споразумения на 24.10.2016г. ищецът заплатил на всеки от тях
обезщетение за неимуществени вреди по 70 000лв. или общо 140 000лв. Видно от
приложените преводни нареждания плащането е осъществено, както следва: на
13.01.2017г. на всеки по 20 000лв., на 24.03.2017г. по 30 000лв. и на 07.07.2017г. по 20
000лв.
Регресното вземане на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ възниква при наличието на две кумулативни
предпоставки: плащане в полза на пострадалия обезщетение за вредите, причинени от
застрахования и управление от последния на МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или отказ да се подложи,
респ. виновно се отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов
аналог. Съгласно чл.5, ал. 3 ЗДв.П на водача на пътно превозно средство е забранено да
го управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В случая предпоставките за възникване регресното право на ищеца са налице. В
срока на действие на сключената застраховка „Гражданска отговорност“ ответникът
реализирал ПТП с последица причиняване неимуществени вреди на трети лица. С
влязлата в сила присъда, задължителна за настоящия съд с оглед разпоредбата на чл.
300 ГПК, е установен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Управляването на автомобила след употреба на наркотични вещества в
нарушение на забраната по чл.5, ал.3 ЗДв.П е било установено в проведеното
наказателно производство, като това обстоятелство съставлява квалифициращ признак
на престъплението, за което е признат за виновен. Съобразно чл.300 ГПК присъдата
има задължителен характер и в тази част.
Събраните доказателства установяват факта на плащане от застрахователя-ищец
на обезщетения за неимуществени вреди общо от 140 000лв. на наследниците на
починалата в произшествието. Плащането е осъществено въз основа сключени с тях
извънсъдебни споразумения.
Когато застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение по
споразумение с увреденото лице, в производството по чл.274, ал.1 КЗ /отм./ ответникът
може да навежда възражения по размера на платеното обезщетение по съображения за
съпричиняване, тъй като застрахованият не е страна по постигнатото споразумение /в
този смисъл Определение № 100/18.02.2020г. по т.д.№ 1639/2019г. на ВКС, І т.о./.
Предвид това възражението за съпричиняване, наведено с писмения отговор, подлежи
на разглеждане.
По наказателното дело е бил изяснен от фактическа страна механизма на
произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило. Било е установено, че
пострадалата В. Т. предприела пресичане на пътното платно в тъмната част на
денонощието и на необозначено с пешеходна пътека или светофарна уредба място, без
2
да е обективирала явно намерението си за пресичане. В настоящото производство не са
представени доказателства за различно от посоченото поведение на пострадалата,
поради което съдът приема да съответства на обективната действителност, а от правна
страна да е допуснала нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П. Разпоредбата задължава
пешеходците да пресичат пътното платно като преминават на пешеходна пътека, както
и преди това да се съобразят с приближаващите пътни превозни средства.
Според разрешението дадено в т.6 от ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г.,
ОСНК на ВКС, правото на преминаване на пешеходец на пътното платно не е
абсолютно, когато пресичането е предприето на нерегламентирано за тази цел място и
пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114 ЗДВ.П.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходец, ако той не се е
съобразил с ограниченията по чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114 ЗДв.П и задължението си
да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава. В разрез с посочените
разпоредби пострадалата е предприела пресичане на място необозначено с пешеходна
пътека при възможност да възприеме движещия се към нея лек автомобил и да го
отчете като опасност, съответно да съобрази поведението си спрямо местоположението
и скоростта му на движение. Това обуславя извод за поведение в нарушение на
законови правила и неправилна субективна преценка за безопасно преминаване на
платното, намиращо се в причинна връзка с произшествието и обективно допринесло за
вредните последици, предпоставящо приложение на чл.51, ал. 2 ЗЗД. При отчитане
механизма на ПТП и съпоставката поведението на двамата участници в движението
съдът приема принос на В. Т. от 30%, с колкото следва да се намали дължимото
обезщетение, съответно да се редуцира регресното вземане на ищеца с възприетия
процент на съпричиняване, т.е. двете обезщетения по 70 000лв. след редукцията следва
да са в размер по 49 000лв.
Възражението на ответника за погасяване по давност е неоснователно. Към
регресното вземане на застрахователя по чл.274, ал.1 КЗ /отм./ е приложима общата
петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от плащане на
застрахователното обезщетение. В случая плащането е осъществено през 2017г., а
исковата молба подадена на 06.12.2021г., т.е. преди изтичане на посочения давностен
срок.
По тези съображения искът е основателен до сумата 98 000лв., представляваща
сбора от двете обезщетения по 49 000лв., като за разликата до пълния предявен размер
140 000лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е направил разноски по делото от 5600лв. за платена държавна такса и
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 300лв. по чл.
23, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК или
общо разноски от 5900лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски от 4130лв. пропорционално на уважената част от иска.
Ответникът е представляван от адвокат с уговорено и заплатено възнаграждение
от 800лв., поради което ищецът следва да му заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 240лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. Разсадника-
*******, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.*******, сумата от 98 000лв., представляваща регресно
вземане на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за платено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност” за причинени на трети лица неимуществени вреди от ПТП
на 28.11.2014г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-06.12.2021г.
до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата да пълния предявен размер от
140 000лв.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 4130лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, гр.София, да заплати на М. В. Д., ЕГН
**********, от гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 240лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4