№ 230
гр. Пазарджик, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20235200500631 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 455/24.07.2023 г., постановено по гр.д. № 20215240101381
по описа за 2021г. на Районен съд - Пещера са уваЖ. предявените от ищцата
Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г." №**, вх.*, ет.*, ап.* срещу
ответниците М. Т. С., ЕГН ********** и Д. Т. С., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. П., ж.к. „Т.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, искове по чл. 108 от ЗС и чл.
109 от ЗС, както следва:
1/ признато е за установено по отношение двамата ответници, че ищцата
Н. К. е собственик на реална част с площ от 45,00 кв.м. от Поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот:
гр. Б., Язовир Б., „Зона –А“, целият с площ от 1252 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 325, квартал 21, при съседи: имоти с идентификатори
*****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.****,
*****.*.***, *****.*.***, *****.*.***, *****.*.**, *****.***.**** и
*****.***.***, която реална част от 45,00 кв.м. се намира в северозападната
част на собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор *****.***.***
по КККР на гр. Б., по протеЖ.ето на граничната линия между поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б., собственост на ищцата и
поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б., собственост
на ответниците и Община Б., като ответниците М. С. и Д. С.а - С. са осъдени
да предадат на ищцата Н. К., владението върху така посочената реална част с
1
площ от 45,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по
КККР на гр. Б..
2/ признато е за установено по отношение двамата ответници, че ищцата
Н. К. е собственик на реална част с площ от 152,00 кв.м. от Поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот:
гр. Б., Язовир Б., „Зона – А“, целият с площ от 476 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 270, квартал 21, парцел XIII, при съседи: имоти с
идентификатори *****.***.***, *****.***.****, *****.***.*** и
*****.***.***, която реална част от 152,00 кв.м. се намира в северозападната
част на собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор *****.***.***
по КККР на гр. Б., по протеЖ.ето на граничната линия между поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б., собственост на ищцата и
поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б., собственост
на ответниците и Община Б., като ответниците М. С. и Д. С.а - С. са осъдени
да предадат на ищцата Н. К., владението върху така посочената реална част с
площ от 152,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по
КККР на гр. Б..
3/ Ответниците М. С. и Д. С.а - С. са осъдени да преустановят
неправомерните си действия, с които пречат на ищцата Н. К. да упражнява в
пълен обем правото си на собственост върху имоти с идентификатори
*****.***.*** и *****.***.*** по КККР на гр. Б., като:
- премахнат оградата от тЕ. мрежа, разположена в северозападната част на
поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б., с адрес на
поземления имот: гр. Б., Язовир Б., „Зона – А“, целият с площ от 1 252 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 325, квартал 21, при съседи: имоти с
идентификатори *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.****, *****.*.***, *****.*.***, *****.*.***, *****.*.**,
*****.***.**** и *****.***.***;
- премахнат оградата от тЕ. мрежа, разполоЖ. в северозападната част на
поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б., с адрес на
поземления имот: гр. Б., Язовир Б., „Зона – А“, целият с площ от 476 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 270, квартал 21, парцел XIII, при съседи: имоти с
идентификатори *****.***.***, *****.***.****, *****.***.*** и
*****.***.***;
- премахнат септичната яма, изградена в оградената от ответниците М. С. и
Д. С.а - С. северозападна част на поземлен имот с идентификатор
*****.***.*** по КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот: гр. Б., Язовир
Б., „Зона – А“, целият с площ от 476 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 270,
квартал 21, парцел XIII, при съседи: имоти с идентификатори *****.***.***,
2
*****.***.****, *****.***.*** и *****.***.***;
- премахнат двете дървени бариери, граничещи с имот с идентификатор
*****.***.**** по КККР на гр. Б., заключващи се с катинар, които бариери са
съединени помежду си с ограда от груба каменна зидария и железни решетки
и са поставени непосредствено пред лицето на гореописания поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б..
Със същото решение ответниците М. С. и Д. С.а - С. са осъдени да
заплатят на Н. К. сумата в общ размер на 595,00 лева, от които 200,00 лева –
за заплатена държавна такса и 395,00 лева – за депозит за вещото лице по
извършената съдебно-техническа експертиза, както и да заплатят, на
основание чл. 77 от ГПК, по сметка на Районен съд – Пещера сумата от
195,00 лева – депозит за възнаграждение на вещото лице.
В законоустановения срок срещу решението са постъпили въззивни
жалби от двамата ответници, както следва:
С въззивната жалба на ответницата Д. С.а - С., чрез пълномощника й
адвокат С., решението се оспорва изцяло, като са излоЖ. съобраЖ.я за
неговата неправилност. Излага, че неправилно районният съд е отказал да
приложи разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК и да осъществи косвен съдебен
контрол по отношение валидността на административен акт - издаденото
Решение № 2283/29.11.2004г. от ОСЗГ – Б., с което се възстановяват само
имоти с № 1911, с площ 131 кв.м. и № 1912, с площ 245 кв.м. в кв. 21 по
плана на курорта „Язовир Б.“ на наследници на Н. К., като само тези площи
били одобрени и със заповед на кмета на община Б.. Имотите с
идентификатори *****.***.*** и *****.***.*** били с площ от 1 252 кв.м. и
476 кв.м., поради което нямало как наследниците на К. да станат собственици
от 131 кв.м. законно възстановени на 1 252 кв.м. сега, съответно от 245 кв.м.
на 476 кв.м. сега. Счита, че доколкото доверителката му и нейният
праводател не са участвали в административното производство – нито по
издаване, нито по обжалване, съдът бил длъжен да се произнесе по
валидността на административния акт на ОСЗГ – Б., което незаконосъобразно
бил отказал. Моли за отмяна на първоинстанционното решение.
С въззивната жалба на ответника М. С., чрез пълномощника му адвокат
М., решението се оспорва изцяло, като са излоЖ. съобраЖ.я за неговата
неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
Излага, че правните изводи на съда за да уважи исковите претенции са
неправилни и несъобразени с доказателствата по делото и съдебна практика.
Сочи, че съдът неправилно не е упражнил косвен съдебен контрол относно
законосъобразността на решението на ОСЗГ легитимиращо ищцата, тъй като
ответниците не противопоставят свои права върху възстановените в полза на
ищцата имоти и то към релевантния към ЗСПЗЗ момент – одържавяването на
имотите. Сочи, че довереникът й и сестра му са придобили правото на
собственост върху вилна сграда на основание реализирано право на строеж,
съгласно строително разрешение от 1966г., като към този момент, съгласно
скица имотът бил записан на ДГФД и било отбелязано отстъпеното право на
строеж. Сочи, че към датата на изграждането на вилата, праводателите им са
ползвали срещу наем прилежащата към вила земя, реално обособени площи
от процесните недвижими имоти. Счита за доказано, че с разрешение на
3
Горското в Р. в прилежащата площ са изградени септична яма, в която да се
отвеждат канализационните води. Сочи, че ограждането на имота е
извършено към действащите към този момент нормативни изисквания. По
делото било установено, че доверителят й чрез неговите праводатели е лице,
което е получило правото да построи вила върху горска територия, ползващо
прилежащата площ към вилата – оградена, с изградени септични ями, поради
което той се ползва с възможността да откупи земята, нормативно опредЕ.та
прилежаща площ, в която са разполоЖ. септичните ями и оградените реално
обособени площи от поземлените имоти. Изслушаното вещо лице е посочило,
че имотите *****.***.***, *****.***.*** и *****.***.*** по КККР на гр. Б.,
както и бившите имоти, от които са били създадени по данни на ЛУП от
1951г. до днес не са попадали в териториите на Горския фонд, но видно от
представените строително разрешение, протокол за дадена строителна линия
и скица от 1966 година, имотът е записан в ДГФ. Счита, че съществен за
спора е въпросът чие е правото на собственост върху процесните поземлени
имоти, поради което неправилно съдът не допуснал изслушването на тройна
съдебна-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, зададени на
единичната. Счита, за неправилен извода на съда, че ответникът не е доказал
противопоставими права по § 4а или § 4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Излага, че
неправилно съдът не е осъществил косвен съдебен контрол върху
законосъобразността на реституционното решение на ОСЗГ, легитимиращо
ищцата. Излага, че доколкото актовете се противопоставят на доверителят й,
който не е участвал в административното производство, то косвен съдебен
контрол върху реституционната процедура е допустим. Излага подробни
аргументи по незаконосъобразността на процедурата, като се акцентира върху
това, че с неиздаването на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ фактическият
състав, водещ до постановяване на решение за възстановяване на собственост
е останал незавършен. Счита, че в резултат на този пропуск и неприключила
реституционна процедура, ищцата е достигнала до незаконосъобразно
попълване на кадастралната карта с нови имоти, впоследствие и допуснато
изменение и нанасяне на границите на процесните имоти, като е засегнат и
ограденият имот към сградата, собственост на доверителят й. Счита, че
ищцата не е доказала правото си на собственост, поради което предявените
искове е следвало да бъде отхвърлени. Прави искане за отмяна на решението
на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което да бъдат
отхвърлени предявените срещу доверителя й искове. Отправя искане на
основание чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде допусната тройна СТЕ в състав от три
вещи лица, която да отговори на същите въпроси, на които е отговорила
единичната експертиза.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивните
жалби от страна на процесуалния представител на ищцата. С отговора
въззивните жалби се оспорват изцяло, като се излагат подробни съобраЖ.я за
неоснователността им и направените възраЖ.я. Счита решението за правилно
и обосновано, поради което се моли за неговото потвърждаване.
В открито съдебно заседание страните поддържат подадените въззивни
жалби и отговори срещу тях. Претендират присъждане на разноски,
съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК. От страна на
процесуалните представители на жалбоподателите са представени
4
допълнителни писмени бележки.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, излоЖ. във
въззивните жалби и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид
доводите, излоЖ. в открито съдебно заседание и представените писмени
бележки, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
След извършена служебна проверка по редовността и допустимостта на
въззивните жалби, въззивният съд намира, че същите са постъпили в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадени са от надлежно упълномощен представител на
страни, имащи правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение, отговарят на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, следователно са
процесуално допустими за разглеждане по същество.
Разгледани по същество, настоящия въззивен съдебен състав намира
въззивните жалби за частично основателни, по следните съобраЖ.я:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н.
Н. К. против М. Т. С. и Д. Т. С.а - С., с която са предявени искове, както
следва:
1/ иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по
отношение на ответниците М. С. и Д. С.а - С., че ищцата Н. К. е собственик на
реална част с площ от 68,00 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №
*****.***.*** по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-
42/06.07.2010 г. на ИД на АГКК, изменена на 12.04.2017 г., с адрес на
поземления имот: гр. Б., Язовир Б., „Зона - А“, целият с площ от 1 252 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 325, квартал 21, при съседи: имоти с
идентификатори *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.****, *****.*.***, *****.*.***, *****.*.***, *****.*.**,
*****.***.**** и *****.***.***, която реална част от 68,00 кв.м. се намира в
северозападната част на собствения на ищцата поземлен имот с
идентификатор № *****.***.***, по протеЖ.ето на граничната линия между
поземлен имот с идентификатор № *****.***.***, собственост на ищцата и
поземлен имот с идентификатор № *****.***.***, собственост на
ответниците и Община Б. и за осъждане на ответниците да предадат на
ищцата владението върху така посочената реална част с площ от 68,00 кв.м.
от Поземлен имот с идентификатор № *****.***.***;
2/ иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по
отношение на ответниците М. С. и Д. С.а - С., че ищцата Н. К. е собственик на
реална част с площ от 125,00 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №
*****.***.*** по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-
42/06.07.2010 г. на ИД на АГКК, изменена на 12.04.2017 г., с адрес на
поземления имот: гр. Б., Язовир Б., „Зона - А“, целият с площ от 476 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 270, квартал 21, парцел XIII, при съседи: имоти с
идентификатори *****.***.***, *****.***.****, *****.***.*** и
5
*****.***.***, която реална част от 125,00 кв.м. се намира в северозападната
част на собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор №
*****.***.***, по протеЖ.ето на граничната линия между поземлен имот с
идентификатор № *****.***.***, собственост на ищцата и поземлен имот с
идентификатор № *****.***.***, собственост на ответниците и Община Б. и
за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху така
посочената реална част с площ от 125,00 кв.м. от Поземлен имот с
идентификатор № *****.***.***;
3/ искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците
М. С. и Д. С.а - С.:
- да премахнат тЕ. ограда и мрежа, разполоЖ. в северозападната част на
поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б.,
собственост на ищцата, както и тези в северозападната част на поземлен имот
с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б., собственост на ищцата;
- да премахнат септичната яма, изградена от тях в северозападна част на
поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б.,
собственост на ищцата,
- да премахнат поставените непосредствено пред лицето на имот с
идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б. две дървени бариери,
граничещи с имот с идентификатор № *****.***.**** по КККР на гр. Б.,
заключващи се с катинар, които бариери са съединени помежду си с каменна
ограда и жива плет.
Ищцата твърди, че с влязло в законна сила Решение № 2283/29.11.2004 г.
на ОСЗГ – Б., постановено по реда на ЗСПЗЗ, било възстановено правото на
собственост на нея и сестра й М. Н. Г. - в качеството им на наследници на Н.
Д. К., върху гореописаните поземлени имоти с настоящи идентификатори №
*****.***.*** и № *****.***.*** по КККР на гр. Б.. Въз основа на това
решение бил издаден Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по
обстоятелствена проверка № 59, том VII, дело № 1126/2005 г., вписан в СВ -
Пещера под акт № 111, том VII, дело 1406, вх. рег. № 2014/16.12.2005 г., с
който ищцата и сестра й били признати за собственици на поземлени имоти с
настоящи идентификатори № *****.***.*** и № *****.***.*** по КККР на
гр. Б.. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138, том VII, дело
1199/2005 г., вписан в СВ - Пещера под акт № 179, том VII, дело 1477, вх. рег.
№ 2098/27.12.2005 г., М. Н. Г. дарила на сестра си – ищцата, притежаваните
от нея идеални част от посочените поземлени имоти и ищцата станала
изключителен техен собственик.
По силата на Договор за продажба на част от недвижими имот - частна
общинска собственост, вписан в СВ - Пещера под акт № 112, том VII, вх. рег.
№ 1958/02.11.2015 г., ответниците били придобили правото на собственост
върху 113/909 ид. части от поземлен имот с идентификатор № *****.***.***
по КККР на гр. Б., ведно с построената в него вилна сграда с идентификатор
№ *****.***.***.2, който поземлен имот е съседен на притежаваните от нея
имоти с идентификатори № *****.***.*** и № *****.***.***.
Ищцата твърди, че през 2017 г. ответниците, без нейно съгласие, при
ограждане с тЕ. ограда и мрежа на техния недвижим имот с идентификатор №
6
*****.***.***, неправомерно оградили като част от него и 68,00 кв.м.
погранично от северозападната част на имот с идентификатор №
*****.***.***, както и 125,00 кв.м. погранично от северозападната част на
имот с идентификатор № *****.***.***. Излага още, че в оградената част с
площ от 125 кв.м. от имот с идентификатор № *****.***.*** същите били
изградили и септична яма, обслужваща ползваната от тях вилна сграда с
идентификатор № *****.***.***.2, изградена в имот с идентификатор №
*****.***.***. Непосредствено пред лицето на имот с идентификатор №
*****.***.*** ответниците поставили и две дървени бариери, заключващи се
с катинар, съединени помежду си с каменна ограда и жива плет, препречващи
достъпа на ищцата с автомобил до собствения й имот с идентификатор №
*****.***.*** от път с идентификатор № *****.***.**** по КККР на гр. Б..
Излага, че поставените в имотите й, без нейно съгласие, тЕ. ограда и мрежа,
септична яма и дървени бариери, са изградени незаконно, като с тези си свои
действия ответниците й пречили, като собственик на имоти с идентификатори
№ *****.***.*** и № *****.***.***, да упражнява в пълен обем правото си
на собственост върху имотите и да ги ползва пълноценно.
Изтъква се от ищцата, че с влязло в законна сила Решение №
591/23.07.2019 г. по гр.д. № 1103/2017 г. по описа на Районен съд – Пещера на
18.12.2020 г., потвърдено с Решение № 64/24.02.2020 г. по в.гр.д. № 787/2019
г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, са отхвърлени предявените от
ответниците по настоящото дело М. С. и Д. С. против нея искове за
собственост, които са били с предмет процесните реални части от имотите й,
а именно, реална част с площ от 68,00 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № *****.***.*** и реална част е площ от 125,00 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор № *****.***.***. След влизане в сила на
посоченото съдебното решение, с писмо с рег. № 94-4-26/17.06.2021 г.,
Община Б. уведомила ответниците, че следва да премахнат поставената от тях
ограда, изградената септична яма в имот с идентификатор № *****.***.***,
както и двете дървени бариери, заключващи се с катинар, ограничаващи
достъпа на ищцата до имота, но ответниците не изпълнили указанията на
Община Б.. Също така категорично били забранили на ищцата да преминава
през поставените от тях ограждения, като не я допускали и в оградените
реални части от имоти с идентификатори № *****.***.*** и №
*****.***.***. Доколкото ответниците не са собственици на процесните
реални части от посочените имоти, то те държали същите без правно
основание.
Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на
гореописаните реални части от недвижими имоти с идентификатори №
*****.***.*** и № *****.***.*** и да ги осъди да й предадат неоснователно
оградените и владени от тях реални части от двата имота нейна собственост,
както и да ги осъди да премахнат навлизащите в тях огради, а също и
изградената в имот № *****.***.*** по КККР септична яма и дървените
бариери, поставени пред лицето му. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от двамата
ответници, с който оспорват исковите претенция като неоснователни. Същите
оспорват правото на собственост на ищцата по отношение двата имота с
7
идентификатори № *****.***.*** и *****.***.***, като твърдят, че тези два
имота са принадлежали към ДГС-Р. и са държавна собственост. Според
ответниците не била осъществена предварително необходимата процедура по
чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което довело и до несъответствие с техническите
изисквания за отС.ия между вилната постройка, тяхна собственост, и
съседните имоти, съответно и че не била изпълнена процедурата по чл. 13а от
ППЗСПЗЗ, поради което не било ясно как са определяни границите на
новообразуваните имоти. По тези съобраЖ.я оспорват и валидността и
материалната законосъобразност на съответните решения на ОСЗГ - Б., с
които е възстановена собствеността върху имотите с идентификатори №
*****.***.*** и № *****.***.*** по КККР на гр. Б., за които ищцата
претендира да е собственик. Оспорват и доказателствената сила на издадения
на основание на тези решения Нотариален акт за собственост на недвижими
имоти № 59, том VII, рег. № 8285, дело № 1126/16.12.2005 г. на Нотариус Г.
К.. Считат, че незавършената към момента административна процедура по
определяне на необходимите площи за образуване на УПИ и прилежащи
терени към вилните сгради в района имало преюдициално значение за
процесния спор. Твърдят, че септичната яма и дървените бариери, чието
премахване претендирала ищцата, не са изградени от ответниците, а са
реализирани с разрешение на Горското стопанство - Р. между 1966 г. и 1980
г., като излагат, че евентуално премахване на ямата би довело до нарушаване
на елементарни санитарно-хигиенни изисквания. Отправят искания за
отхвърляне на исковите претенции, съответно присъждане на разноски.
С протоколно определение от 14.07.2023г. пред първоинстанционния съд
е допуснато изменение на исковете по чл. 108 от ЗС, с оглед направено от
ищцата искане по реда на чл. 214 от ГПК, след изслушване заключението по
допуснатата съдебно-техническата експертиза. След изменението на исковите
претенции ищцата претендира: 1/ да бъде прието за установено по отношение
на ответниците, че тя е собственик на реална част с площ от 45,00 кв.м. от
Поземлен имот с идентификатор № *****.***.***, която реална част се
намира в северозападната част на собствения на ищцата поземлен имот с
идентификатор № *****.***.***, по протеЖ.ето на граничната линия между
поземлен имот с идентификатор № *****.***.***, собственост на ищцата и
поземлен имот с идентификатор № *****.***.***, собственост на
ответниците и Община Б. и за осъждане на ответниците да предадат на
ищцата владението върху така посочената реална част, съответно 2/ да бъде
прието за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на
реална част с площ от 152,00 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №
*****.***.***, която реална част се намира в северозападната част на
собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор № *****.***.***, по
протеЖ.ето на граничната линия между поземлен имот с идентификатор №
*****.***.***, собственост на ищцата и поземлен имот с идентификатор №
*****.***.***, собственост на ответниците и Община Б. и за осъждане на
ответниците да предадат на ищцата владението върху така посочената реална
част.
От събраните по делото доказателства – влезли в сила Решение № 8 от
27.12.2000 г. на ОбПК-Б., Решение № 2283/29.11.2004 г. на ОбПК-Б. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Н. Д. К. на земи в
8
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Б.,
и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 59, том VII, pег. №
8285, дело № 1126/16.12.2005 г. на Нотариус Г. К., вписан в СВ - Пещера под
акт № 111, том VII, дело № 1406, вх. рег. № 2014/16.12.2005 г., издаден на
основание влезли в сила решения на ОСЗГ - Б. и наследство, се установява, че
ищцата Н. К. и сестра й М. Г. са признати за собственици на следните
недвижими имоти:
1/ Поземлен имот с пл. № 325, с площ от 1 254 кв.м., в кв. 21 по плана на
курорт „Язовир Б.“, Община Б., при съседи: земеделски земи, поземлен имот
с пл. № 1912, поземлен имот с пл. № 270 и вилни сгради с пл. номера 845,
844, 843 и 843;
2/ Поземлен имот с пл. № 270, с площ от 475 кв.м., в кв. 21 по плана на
курорт „Язовир Б.“, Община Б., при съседи: път, поземлен имот с пл. № 325,
вила с пл. номер 844 и вила с пл. номер 843;
3/ Поземлен имот с пл. № 1912, с площ от 250 кв.м., в кв. 21 по плана на
курорт „Язовир Б.“, Община Б., при съседи: поземлен имот с пл. № 325, вила
с пл. номер 843 и вила с пл. номер 842;
4/ Поземлен имот с пл. № 1911, с площ от 131 кв.м., в кв. 21 по плана на
курорт„Язовир Б.“, Община Б., при съседи: запад - улица, север и юг - път,
изток - вила с пл. номер 843.
Видно от Нотариален акт за дарение № 138, том VII, peг. № 8559, дело №
1199/27.12.2005 г. на Нотариус Г. К., вписан в СВ - Пещера под акт № 179,
том VII, дело № 1477, вх. рег. № 2098/27.12.2005 г., на същата дата -
27.12.2005г. М. Г. е дарила на сестра си - ищцата Н. К., притежаваните от нея
1/2 идеални части от горепосочените имоти.
Съгласно скица № 15-1105899 - 11.10.2021 г., издадена от СГКК -
Пазарджик, посоченият по-горе поземлен имот с пл. № 325, в кв. 21 по плана
на курорт „Язовир Б.“, Община Б., понастоящем е с идентификатор №
*****.***.*** по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-
42/06.07.2010 г. на ИД на АГКК, изменена на 12.04.2017 г. Същият е с адрес в
гр. Б., Язовир Б., „Зона - А“, целият е с площ от 1 252 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 325, квартал 21, като съседни на имота са следните имоти с
идентификатори *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.****, *****.*.***, *****.*.***, *****.*.***, *****.*.**,
*****.***.**** и *****.***.***.
От представената по делото скица № 15-1105898 - 11.10.2021 г., издадена
от СГКК - Пазарджик, е видно, че посоченият по-горе поземлен имот с пл. №
270, в кв. 21 по плана на курорт „Язовир Б.“, Община Б., понастоящем е с
идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед №
РД-18-42/06.07.2010 г. на ИД на АГКК, изменена на 12.04.2017 г. Същият е с
адрес в гр. Б., Язовир Б., „Зона - А“, целият е с площ от 476 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 270, квартал 21, парцел XIII, като съседни на имота са
9
следните имоти с идентификатори *****.***.***, *****.***.****,
*****.***.*** и *****.***.***.
Страните не спорят, а се установява и от приложената в кориците на
делото преписка по гр.д. № 1103/2017 г. по описа на Районен съд - Пещера и
приетото като писмено доказателство Решение № 591/23.07.2019 г. по гр.д. №
1103/2017 г. по описа на Районен съд - Пещера, влязло в законна сила на
18.12.2020 г., потвърдено с Решение № 64/24.02.2020 г. по в.гр.д. № 787/2019
г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, последното недопуснато до
касационно обжалване с Определение №493/18.12.2020 г. по гр.д. №
1756/2020 г. по описа на I ГО на ВКС, че с влязъл в сила съдебен акт са
отхвърлени предявените от ответниците М. С. и Д. С.а - С. против Н. К.
ревандикационни искове по чл. 108 от ЗС за защита правото на собственост с
предмет реална част с площ от 68,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
№ *****.***.*** по КККР на гр. Б. и реална част с площ от 125,00 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б..
След постановяване на посоченото решение, видно от Писмо с изх. № 94-
Н-26/17.06.2021 г. на Община Б., ответниците са поканени от общината в
едномесечен срок от получаването му да премахнат всички изградени от тях
незаконни подобрения в имотите на ищцата.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото Акт №
782/08.09.2015 г. за частна общинска собственост, вписан в СВ - Пещера под
акт № 88, том 6, вх. рег. № 1613/14.09.2015 г. и Договор за продажба на част
от общински недвижим имот - частна общинска собственост от 02.11.2015 г.,
вписан в СВ - Пещера под акт № 112, том VII, вх. рег. № 1958/02.11.2015г., се
установява, че Община Б. и ответниците М. С. и Д. С.а - С. са съсобственици
на имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б.. Този имот е бил
актуван с посочения акт за частна общинска собственост като собственост на
Община Б., като впоследствие с горецитирания договор за продажба на част
от общински недвижим имот - частна общинска собственост, Община Б. е
продала на ответниците М. С. и Д. С.а - С. 113/909 ид. части от него.
Между страните не е спорно, че ответниците М. С. и Д. С.а - С. са
собственици на построената в горепосочения имот сграда с идентификатор №
*****.***.***.2 по КККР на гр. Б..
От приложената в кориците на делото преписка по гр.д. № 38/2011 г. по
описа на Районен съд - Пещера се установява, че с влязло в сила Решение №
427/31.07.2013 г., постановено по гр.д. № 38/2011 г. по описа на Районен съд -
Пещера, потвърдено с Решение № 614/21.12.2013 г., постановено по в.гр.д. №
899/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 261/12.06.2014г. по гр.д. №
2597/2014г. на 2 ГО на ВКС, е признато за установено по отношение на
Община Б., че Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, е
собственик на недвижими имоти в отдели и подотдели идентични с имоти от
масив 02837.503, подробно индивидуализирани в решението. Сред тях не
фигурират имоти с номера 336, 337 и 338, в този смисъл с това решение не е
прието за установено по отношение на Община Б., че имоти с номера 336, 337
и 338 (съответно с идентификатори *****.***.***, *****.***.*** и
*****.***.*** по КККР на гр. Б.) са собственост на Държавата.
10
В приетото като писмено доказателство по делото писмо е изх. № 1620-
3/04.12.2018 г. на Директора на ТПДГС - Р., е посочено, че съгласно същото
Решение № 427/31.07.2013 г., постановено по гр.д. № 38/2011 г. по описа на
Районен съд - Пещера, поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** по
КККР на гр. Б. попада в отдел 194, подотдел „и“ по ЛУП от 2010 г. на ТПДГС
„Р.“ и е горска територия - държавна собственост, а поземлен имот с
идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б. попада в очертанията към
прилежащия терен на сградата. С последващо писмо с изх. № 2169-
1/26.08.2021 г. на Директора на ТПДГС – Р., приобщено по делото като
писмено доказателство, Директора на ТПДГС – Р. сочи, че в действителност
имоти с идентификатори *****.***.***, *****.***.***, *****.***.*** и
*****.***.*** по КККР на гр. Б. не фигурират в диспозитива на Решение №
427/31.07.2013 г., постановено по гр.д. № 38/2011 г. по описа на Районен съд -
Пещера, като изрично е отразено, че ТПДГС - Р. няма собственически
претенции към тези имоти, тъй като те не са държавна собственост.
Пред първоинстанционният съд е назначена и изслушана съдебно-
техническа експертиза, от основното и допълнително заключение на която се
установява, че около сграда с идентификатор *****.***.***.2 по КККР на гр.
Б. има изградени огради, обслужващи собствениците на сградата. Вещото
лице Г. е посочил, че площта, която ответниците са заградили и владеят от
имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б., е 152,00 кв.м., а
площта, която същите са заградили и владеят от имот с идентификатор №
*****.***.*** по КККР на гр. Б. е 45,00 кв.м. В имот с идентификатор №
*****.***.*** има изградено подземно съоръЖ.е „септична яма“, като над
земята е изградена бетонна шапка на подземно съоръЖ.е с отдушник и
външни размери 79/79 см. и височина 25 см. над прилежащия терен с метален
капак, който е заключен с катинар. СъоръЖ.ето обслужва сградата на
ответниците с идентификатор № *****.***.***.2 и е разположено в
територията заградена от всички страни с огради и попада в имота на ищцата
с идентификатор № *****.***.***, на разС.ие 1,75 м. от западната изградена
ограда и 6,5 м. от северната изградена ограда от бодлива тел на железни
колове. Вещото лице е установило, че от западната страна по границата на
имот с идентификатор № *****.***.*** и 0.8 м. навътре в имота има
изградени заграждения, представляващи 2 броя - заключени, дървени бариери
(кръгли дървени греди дълги по 4 метра), захванати с метални устои, и между
тях ограда от железни решетки, груба каменна зидария и иглолистни дървета
на възраст 20-25 години и храстовидна растителност. Според вещото лице
достъпът в имота на ищцата в тази му заградена част е невъзможен. Посочил
е, че след справки в Община Б. не са налични разрешения за строеж на
септична яма, разрешения за строеж на ограда до преди 2007 г. или протокол
за строителна линия след 2007 г. за ограда в имоти с идентификатори №
*****.***.*** и № *****.***.***. Дължината на оградата, построена от
ответниците върху имота на ищцата, е 69 метра и на площ от 197 кв.м.
възпрепятства ползването на имота на ищцата с идентификатор №
*****.***.*** в частта му на запад от сградата на ответниците с
идентификатор № *****.***.***.2. Според вещото лице в имот с
идентификатор № *****.***.*** не съществува видимо друга септична яма,
която да обслужва сградата на ответниците, въпреки че в регулационния план
11
от 1990 г. е отразена втора септична яма по средата на източната граница на
имот с идентификатор № *****.***.***. Вещото лице е посочило, че имоти с
идентификатори *****.***.***, *****.***.*** и *****.***.*** по КККР на гр.
Б., както и бившите имоти, от които те са създадени по данни на
лесоустройствения проект (ЛУП) от 1951 г. до днес не са попадали в
териториите на Горския фонд, съответно имоти с идентификатори
*****.***.***, *****.***.*** и *****.***.*** по КККР на гр. Б. не попадат
сред имотите, предмет на производството по гр.д. № 38/2011 г. по описа на
Районен съд - Пещера, по което е постановено влязло в сила Решение №
427/31.07.2013 г. по описа същия съд. Тези три поземлени имота са отразени в
кадастралния план от 1990 г. на курорта „Язовир Б.“ като имоти с
планоснимачни номера от бивш голям УПИ XIII - Индивидуално и
обществено вилно застрояване, кв. 21 по плана на курорта „Язовир Б.“, след
отразяването на Решение № 8/27.12.2000 г. на ОСЗГ - Б. и Решение №
2883/29.11.2004 г. на ОСЗГ - Б.. В плана на курорта са нанесени като:
Поземлен имот с пл. № 325, с площ 1 254 кв.м., при граници и съседи: изток -
земеделски земи; запад - ПИ пл. № 1912, ПИ пл. № 270 и вилни сгради вилни
сгради № № 843,844, 845; Поземлен имот с пл. № 270, с площ 480 кв.м., при
граници и съседи: запад - път, изток ПИ пл. № 325, север - вила с пл. № 844.
За сметка на поземлен имот с пл. № 270 са образувани поземлен имот с пл. №
1911 и поземлен имот с пл. № 1912, които са нанесени в плана на курорта
„Язовир Б.“. Поземлен имот с пл. № 1912 е с площ 245 кв.м., при граници и
съседи: запад - път, изток - ПИ с пл. № 325, север - вила с пл. № 843.
Поземлен имот с пл. № 1911 е с площ 131 кв.м., при граници и съседи: запад -
улица, изток вила пл. № 845, север и юг - път. Вещото лице е посочило, че със
Заповед № 1093 от 20.08.1980 г. на председателя на Окръжния народен съвет
- град Пазарджик е одобрен кадастралния, застроителен и регулационен план
на Курортна зона „А“ на язовир „Б.“ (Д. д., Ц. ч. - К.). През 1990 г. е изработен
кадастрален и регулационен план на к.к. Ц. ч., обявен в ДВ, бр. 26 от
28.03.1997 г., който не е одобрен и не е влязъл в сила. Процесните имоти са
отразени в плана от 1990 г., като сградите са нанесени в кадастъра с този
план. При отразяване на Решение № 8/27.12.2000 г. на ОСЗГ - Б. и Решение №
2883/29.11.2004 г. на ОСЗГ - Б. и изготвения акт за непълноти и грешки,
сградите получават пл. № № 845, 844 и 843. Съгласно Удостоверение №
307/26.10.2004 г. по чл.13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ бившият имот е заснет по
анкетни данни с пл. № 270 и е нанесен в кадастралния план на курорт „Язовир
Б.“, като по графични данни е с площ от 2 339 кв.м. От тях могат да бъдат
възстановени 856 кв.м. За останалите собствениците, следва да бъдат
обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, видно от приложената скица №
398/15.10.2004г., съгласно чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. С влязла в сила Заповед
№ 8548/21.10.2005г. на Кмета на Община Б. е одобрено попълването на
кадастралната карта с нови имоти с пл. №№ 1911 и 1912, кв. 21 по плана на
„Язовир Б.“, на наследниците на Н. Д. К., възстановен с Решение № 2283 от
29.11.2004 г. на ОСЗГ - Б.. Заповедта е обжалвана пред Административен съд
- Пазарджик, като същата не е отменена. Вещото лице сочи, че дължината на
външната имотна граница, представляваща лицето на имот с идентификатор
№ *****.***.*** по КККР на гр. Б. е 227,22 м., а на имот с идентификатор №
*****.***.*** по КККР на гр. Б. е 116,44 м. Извело е извод, че имоти с
идентификатори № *****.***.*** и № *****.***.*** са идентични с имотите,
12
предмет на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 59, том VII,
рег. № 8285, дело № 1126/16.12.2005 г. на Нотариус Г. К., вписан в СВ -
Пещера под акт № 111, том VII, дело № 1406/16.12.2005 г., издаден въз
основа на решенията на ОСЗГ - Б. и Нотариален акт за дарение № 138, том
VII, рег. № 8559, дело № 1199/27.12.2005 г. на нотариус Г. К., вписан в СВ -
Пещера под акт № 179, том VII, дело № 1477/27.12.2005 г., както и че
процесните реални части от имоти с идентификатори № *****.***.*** и №
*****.***.*** по КККР на гр. Б. са идентични с тези предмет на Решение №
591/23.07.2019 г. по гр.д. № 1103/2017 г. по описа на Районен съд - Пещера,
потвърдено с Решение № 64/24.02.2020 г. по в.гр.д. № 787/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 493/18.12.2020 г. по гр.д. № 1756/2020 г. на 1 ГО на ВКС
постановено между същите страни.
Пред въззивният съд, с оглед направеното пред първата инстанция
оспорване на заключението по първоначалната експертиза от страна на
ответниците-жалбоподатели, доколкото възникнаха съмнения в неговата
правилност и обоснованост, поради обстоятелството, че вещото лице е
участвало в комисиите по приемане на горско-стопански планове в община
Р., за обективното изясняване на фактическата обстановка по спора е
назначена и извършена повторна тройна съдебно-техническа експертиза,
която да отговори на въпросите, на които е отговорила назначената пред
първоинстанционния съд единична експертиза. Вещите лица по тройната
експертиза, след запознаване с материалите по делото, извършени справки в
община Б., Общинска служба по земеделие и гори - Б., СГКК – Пазарджик,
както и извършени оглед и измерване на място на имотите, достигат до
сходни заключения по поставените въпроси с тези по първоначалната
експертиза.
Вещите лица са установили, че имотът, подлежащ на възстановяване на
наследниците на Н. Д. К., е идентифициран при постановяването на Решение
№ 8 от 27.12.2000 г. на ОбПК-Б., с което е възстановена ливада в м. „Т.“ с
обща площ 5,191 дка, включваща имот № 914018 от КВС с площ 3,345 дка,
имот пл. № 325 с площ 1254 кв.м., част от имот пл. № 270 - петно № 1 с площ
310 кв.м. и част от имот пл. № 270 - петно № 2 с площ 282 кв.м., съобразно
представените с Молба вх. № 674/2000 г. от наследниците на Н. К. -
Удостоверение № 270/2000 г. по чл.13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ и Скица №
218/1999 г., издадени от Община Б.. Съгласно същото удостоверение
останалата част от имот пл. № 270 в размер на 1747 кв.м. не може да бъде
възстановена, тъй като е застроена с вилни сгради с пл. № 843, 844 (тази на
ответниците) и 845, за които е налице предходно отстъпено право на строеж.
След постановяване на влязло в сила съдебно Решение №10/17.02.2004 г. на
PC - Пещера по Молба вх.№ 94-М-79/25.08.2004 г. на М. Н. Г., наследница на
Н. К., главният архитект на община Б. е издал Удостоверение с peг. № 307 от
26.10.2004 г. по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ и Скица № 398/20.10.2004 г. С
последващо Решение № 2283 от 29.11.2004 г. на ОбПК-Б., постановено въз
основа на посоченото влязло в сила съдебно решение на Районен съд -
Пещера, на наследниците на Н. К. е възстановена и част от имот пл. № 270 с
площ от 264 кв.м. - ливада в м. Т., част от имот пл. № 270 по плана на курорта
„Язовир Б.“, като са прилоЖ. и посочените Удостоверение с peг. № 307 от
13
26.10.2004 г. по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ и Скица № 398/20.10.2004 г. От
цялата площ от 2 339 кв.м. на имот пл. № 270 са възстановени 856 кв.м.
Вещите лица са установили, че имоти с № 914018 по КВС, с пл. № 325 и
с пл. № 270 в кв. 21 по Кадастралния и регулационен план на курорт „Язовир
Б.“, община Б., са идентифицирани, по данни в решенията на ОбПК-Б., както
всички други възстановявани на територията на курорта и в землището му
земи в стари реални граници - чрез анкетиране на място. Всички бивши имоти
са нанесени с кафяв цвят върху Кадастралния и регулационен план към 1993
г., при липсата на уреждащи материята норми. При извършените от тях
справки, вещите лица не са открили изработен по чл.13а от ППЗСПЗЗ
помощен план. Същите сочат, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ, съответно с
предявяването на реституционни искове за възстановяване по чл. 10, ал. 7 на
бивши земеделски земи в границите на урбанизираната територия на курорт
„Язовир Б.”, през 1993 г. община Б. е възложила технически дейности за
установяване границите и собствеността на бившите имоти. В резултат на
тези дейности, при липсата към 1993 г. на уреждащи материята норми, върху
поддържания от община Б. Кадастрален и регулационен план на курорта
„Язовир Б.“ са изчертани и номерирани, с кафяв цвят, граници и номера на
бивши имоти. Това изчертаване, върху действащия към 1993 г. Кадастрален и
регулационен план на курорта „Язовир Б.“, на границите и номерата на
бившите имоти, вещите лица сочат, че не представлява изменение на
Кадастрален план по реда на чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 86а от ППЗТСУ (отм.),
във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.). Установили са, че няма съставян
акт за непълноти и грешки, нито е издавана заповед за изменение на плана, не
би и могло. По същество това изчертаване, придружено с регистрите към
него, в онзи момент, съобразно експертното заключение, е играло ролята на
„помощен план“ по смисъла на чл.13а от „Правилник за прилагане на закона
за собствеността и ползването на земеделските земи“, доколкото
разпоредбата чл.13а от ППЗСПЗЗ е била нов текст, обнародван в ДВ бр. 122
от 19.12.1997г.
Вещите лица са проследили статута на имотите, като са установили, че
със Заповед № 1093 от 20.08.1980 г. на Председателя на Окръжен народен
съвет - гр. Пазарджик, е одобрен Кадастрален, застроителен и регулационен
план на курорта „Язовир Б.“. Бившите имоти, за сметка на които са
образувани процесните имоти, са попълнени в изработения и приет
Кадастрален план на курорта “Язовир “Б.”, обявен в ДВ, бр. 26 от 28.03.1997
г., като според данни в решенията на ОбПК-Б. границите на бившите имоти са
установявани с анкета. В Държавен вестник, бр. 76 от 27.08.2004 г., Община
Б. е публикувала съобщение, че на основание § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ, чл. 32,
ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.) със заповеди №№ 1084, 1085, 1086, 1087, 1088,
1089, 1090, 1091, 1092, 1093, 1094, 1095, 1096, 1097, 1098, 1099, 1100, 1101,
1102, 1103 от 31.12.2003 г. на кмета на общината е одобрено попълването на
части от Кадастралния план на курорта “Язовир Б.”, община Б.. Тези заповеди
за попълването на Кадастралния план, не се откриват и не се представят от
община Б., като вещите лица поддържат, че може да се предположи, че с
някоя от изброените Заповеди са попълнени и процесните имоти в
Кадастралния план на курорта „Язовир Б.“.
Вещите са проследили и посочват, че преди влизане в сила на
14
Кадастралната карта и кадастралните регистри, имоти с пл. № 325 и пл. №
270 съществуват изчертани върху поддържаното от община Б. копие на
действащия план, като имот с пл. № 325 е с площ 1 254 кв.м, а имот с пл. №
270 е с площ 2 339 кв.м. В резултат на реституционна процедура по ЗСПЗЗ,
със Заповед №854/21.10.2005 г. на кмета на община Б., Кадастралният план е
попълнен с имоти с пл. № 1911 и пл. № №1912, образувани за сметка на части
от имот с пл. № 270. Имот с пл. №1911 е с площ 131 кв.м, имот с пл. № 1912 е
с площ 250 кв.м, като имот с пл. № 270 остава с площ 475 кв.м, с граници
съгласно графичната част на Акт за непълноти и грешки № 9/30.09.2005 г. На
частите от имот с пл. № 270, които не се възстановяват, поради това, че са
застроени, няма поставени планоснимачни номера. Поземлените имоти с
идентификатори № *****.***.*** и № *****.***.***, в одобрената със
Заповед № РД-18-42/06.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК
кадастрална карта и кадастрални регистри са образувани за сметка на части
от имот с пл. № 270, а имот № *****.***.*** за сметка на имот пл. № 325 по
предхождащия Кадастралната карта Кадастрален план. В одобрената
Кадастрална карта имотите са с площи, както следва: 1/ имот с
идентификатор № *****.***.*** - 1 250 кв.м., а имот с идентификатор №
*****.***.*** - 526 кв.м. Със Заповед № 18-8895-13.11.2015 г. на началника
на СГКК-Пазарджик, Кадастралната карта е изменена, като в резултат на
изменението процесните имоти са с площи, както следва: имот с
идентификатор № *****.***.*** – 1 252 кв.м, а имот с идентификатор №
*****.***.*** - 476 кв.м. Изменението е влязло в сила, съобразно постановено
Решение № 452 от 29.07.2016 г. на Административен съд - Пазарджик,
потвърдено с Решение № 2251 от 22.02.2017 г. на Върховен административен
съд. Промяната на площта и границите на имот с идентификатор №
*****.***.*** по това изменение се дължи на промяна в границата му с имот
№ *****.***.***, който не е предмет на настоящото дело. Промяната в
площта на имот с идентификатор № *****.***.*** се дължи на промяна в
границата му с имот с идентификатор № *****.***.***, принадлежащ в
идеални части на ответниците, като с изменението на границата между двата
имота площ от 50 кв.м. се присъединява към имота, собственост в идеални
части на ответниците с идентификатор *****.***.***. Към имота на
ответниците, освен тези 50 кв.м., с изменението се присъединява и площ от
20 кв.м. от имот с идентификатор № *****.***.***. Общото намаление на
имот с идентификатор № *****.***.***, по изменението на КККР със Заповед
№ 18-8895-13.11.2015 г., се дължи на изменение на северната му граница, при
което площ от 124 кв.м. се присъединява към имот – улица с идентификатор
№ *****.***.****. До изменението, в имот с идентификатор № *****.***.***
е включена и алеята северно от вилна сграда пл. № 845, представляваща
публична общинска собственост по силата на §7, ал. 1 от ПЗР на Закона за
местна администрация и местно самоуправление. Посочено е, че имотите с
идентификатори № *****.***.***, № *****.***.*** и № *****.***.*** не са
променяли идентификаторите си от момента на одобряването на
кадастралната карта през 2010 г.
Съгласно заключението на вещите лица разрешената и построена вилна
сграда през 1966 г., собственост на ответниците, първоначално е заснета и
попълнена с кадастралната основа на одобрения със Заповед № 1093 от
15
20.08.1980 г. Кадастрален, застроителен и регулационен план на курорта
„Язовир Б.“. В Планът всички вили са били без планоснимачни номера, като
вилната сграда на ответниците е отразена като едноетажна масивна жилищна
сграда с тераса. Разрешената и построена пристройка към вилната сграда е
попълнена в изработения и приет Кадастрален план на курорта „Язовир Б.“,
обявен в ДВ бр. 26 от 28.03.1997 г., като вилната сграда получава пл. № 844.
Вещите лица сочат, че предвид предназначението на УПИ III - индивидуално
и обществено вилно застрояване, кв. 21, по плана на курорт „Язовир Б.“,
съобразно техническите изисквания определянето на „застроените части“ в
УПИ за комплексно вилно строителство се определят при съобразяване с
изискванията на ЗУТ и на чл. 34, 88 и 89 от Наредба № 5 (отм.).
Съобразявайки горното, вещите лица са изчислили по графични данни от
Скица № 398/20.10.2004 г. на главния архитект на община Б., че площта на
опредЕ.та „застроена част“ за вила с идентификатор *****.***.***.2 (стар пл.
№ 844), е около 329 кв.м. Тази площ, според вещите лица, не покрива
изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, изискваща най-малко 18 м. лице и
600 кв.м. повърхност, като опредЕ.та „застроена част“ не е съобразена и с
изискванията на чл. 34 от Наредба № 5 (отм.) относно плътност и
интензивност на застрояването. След графично измерване съобразно Скица №
398/20.10.2004г. на главния архитект на община Б., експертизата установява,
че разС.ието между вила с идентификатор *****.***.***.2 и вътрешната
странична граница от изток на имот с идентификатор *****.***.***,
съответства на изискуемото се по чл. 88, ал. 1, т. 4 от Наредба № 5 (отм.),
разС.ие от 4,0 метра. Това се отнася и за разС.ието между вилата с
идентификатор *****.***.***.2 и вътрешната странична граница от запад на
имот с идентификатор *****.***.***. РазС.ието между вилата с
идентификатор *****.***.***.2 и вътрешната граница към дъното на имот с
идентификатор *****.***.***, измерено графично по Скица №
398/20.10.2004г., съответства и на изискуемото се по чл. 89, т. 3 от посочената
наредба разС.ие от 6,0 метра.
Според заключението на вещите лица, теренът около вилна сграда с
идентификатор № *****.***.***.2 (стар пл. № 844), която е собственост на
ответниците, е ограден от всички страни. Вещите лица са установили, че от
изток е ограден с тЕ. ограда от бодлива тел, на метални и пластмасови колове,
и на керамични постаменти с височина над прилежащия терен около 0.70 м., а
от север - тЕ. ограда от бодлива тел, на метални и пластмасови колове, както
и на керамични постаменти с височина над прилежащия терен около 0.80-0.90
м. и на стволовете на дървета. От южната страна с тЕ. ограда от бодлива тел,
на бетонови, метални и пластмасови колове с височина над прилежащия
терен около 0,70-1.00 м. и на стволовете на дървета, като от запад имотът е
ограден с дървена бариера с дължина около 3.70 м., монтирана върху метални
постаменти от винкел, частично метална решетка, частично жива дървесна и
храстова растителност, частично каменен зид с височина до около 0.80 м.,
втора дървена бариера с дължина около 3.80 м, монтирана върху метални
постаменти от винкел, частично бодлива тел на стоманени колове.
Монтираните два броя дървени бариери върху метални постаменти, които се
заключват с катинари, в северозападната част на имот с идентификатор
*****.***.***, към улицата, са част от огражденията, чрез които е
16
възпрепятстван достъпа до северната част на имот с идентификатор
*****.***.***. Дължината им е около 3.70 м., като само 3.20 м. от северната
бариера попадат в имот с идентификатор *****.***.***. Общата дължина на
преграждението от бариери, жив плет и каменна ограда, както и от бодлива
тел е около 17 м., като не са открити и не са представени разрешения за
поставянето им.
От извършените измервания на място и съпоставянето им с действащата
Кадастрална карта за процесиите имоти, вещите лица са установи, че
описаните по-горе ограждения от Изток, Юг и Запад на вилна сграда с
идентификатор *****.***.***.2, не са по имотните граници на имот с
идентификатор *****.***.*** и са в отклонение от общите имотните граници
с имот *****.***.*** и *****.***.***. След извършени замервания на място
са установили, че площ от общо 70.00 кв.м. от имот с идентификатор №
*****.***.***, обозначена със затворения контур Д-И-К-Л-Ж в комбинирана
схема ПрилоЖ.е № 2 към експертизата, са оградени и се ползват от
собствениците на вилна сграда с идентификатор № *****.***.***.2.
Установили са и че площ от общо 105.00 кв.м. от имот с идентификатор
*****.***.***, представляваща сбор от 99.00 кв.м., обозначена със затворения
контур А-Б-М-Н-П-Р-С в комбинирана схема ПрилоЖ.е № 2, и 6.00 кв.м.,
обозначена със затворения контур В-Г-Д-Е в комбинирана схема ПрилоЖ.е №
2, са оградени и се ползват от собствениците на вилна сграда с
идентификатор *****.***.***.2. Вещите лица са установили, че между
оградената с бариери част от имот *****.***.*** и имотната граница на
същия имот с улица *****.***.**** има площ от още 23.00 кв.м., която площ
е с тясна ширина и на практика реално ползване върху нея не би могло да се
осъществи от ищцата, доколкото, за да се достигне до бариерата се минава
през тази площ.
Отделно от това, вещите лица са установили, че в северозападната част
на имот с идентификатор № *****.***.*** е изградено подземно техническо
съоръЖ.е - септична яма, която обслужва вилна сграда с идентификатор №
*****.***.***.2. Вещите лица не са открили и не са им предоставени
строителни книжа за изграждането й. В кадастралната основа на действащия
регулационен план е заснета и попълнена и друга септична яма, разположена
в имот с идентификатор № *****.***.***, на около 3.0 м. северно от вилна
сграда с идентификатор № *****.***.***.2. При извършения оглед на място,
вещите лица са установили, че теренът в този участък е хлътнал, с мека почва
и не се открива видима, над земната повърхност, част от септична яма.
Същите сочат, че в курорта „Язовир Б.“, община Б., няма изградена улична
канализация, като без септична (изгребна) яма, вилна сграда с идентификатор
№ *****.***.***.2 не може да бъде ползвана.
След съответното измерване на място вещите лица са установили, че
имот с идентификатор № *****.***.*** има „лице“ към улица, тангираща по
южната му граница, като дължината на „външната“ имотна граница към
улицата, е 15 м. – уточнено от вещите лица при изслушване на заключението.
По отношение имот с идентификатор № *****.***.***, същият има „лице“
към улица от запад, като дължината на „външната“ имотна граница към
улицата е 39 м.
17
Изследвайки материалите по делото и след извършени допълнителни
справки, според вещите лица имоти с идентификатори № *****.***.***, №
*****.***.***, № *****.***.*** не са включени в диспозитива на решение №
427/31.07.2013 г. по гражданско дело № 38/2011 г. по описа на РС-Пещера, с
което държавата е призната за собственик на имоти с площ от 600 дка в
землището на гр. Б., местност „Язовир Б.“ по водения срещу Община Б.
установителен иск, представляващи горски територии.
Вещите лица са потвърдили извода на първоначалната експертиза,
изслушана пред районния съд, че имотите с идентификатори № *****.***.***
и № *****.***.*** са идентични с имотите, предмет на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 59, том VII, рег. № 8285, дело №
1126/16.12.2005 г. на Нотариус Г. К., издаден въз основа на решенията на
ОСЗГ - Б. и Нотариален акт за дарение № 138, том VII, рег. № 8559, дело №
1199/27.12.2005 г. на Нотариус Г. К., както и че процесните реални части от
имоти с идентификатори № *****.***.*** и № *****.***.*** са идентични с
тези предмет на Решение № 591/23.07.2019 г. по гр.д. № 1103/2017 г. по описа
на Районен съд - Пещера, потвърдено с Решение № 64/24.02.2020 г. по в.гр.д.
№ 787/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 493/18.12.2020 г. по гр.д. №
1756/2020 г. на 1 ГО на ВКС.
По делото в качеството на свидетели са разпитани С. М. А., З. С. Т. и Б.
А. К.. Свидетелят А. посочва в показанията си, че познава ответниците Д. и
М. С.и, техният баща Т. С., както и дядо им С. С.. Същият многократно е
посещавал вилата им в Ц. ч.. Сочи, че при последното си посещение на имота
на ответниците през 2017г. - 2018 г. в Ц. ч. е видял, че те са сложили бариери
откъм пътя и са сменили старата ограда с по-стабилна такава. Излага, че С.и
са изградили и две септични ями, доколкото имало проблеми с наводняването
на мазето на вилата им. Свидетелят Т. заявява, че познава ответниците С.и от
деца, както и техните родители, като потвърждава, че имат вила в Ц. ч.,
доколкото я е посещавал от 1970 г. насам. Първоначално вилата на С.и била
оградена с обикновена тел, а след това в периода 1974 г. - 1976 г. С.и
направили друга ограда, като оградили мястото и откъм съседите им, където
С.и били направили дренажна яма. Преди 1970 г. имало изградена една
септична яма в имота, а около 1990 г. С.и изградили и нова септична яма. В
последните месеци преди разпита си е ходил в имота на С.и в Ц. ч., като е
видял, че пред мястото на С.и има заградено място с бетонна ограда. Тази
ограда ограждала друг имот, който е различен от имота на С.и, съответно е
съседен на имота на С.и. По отношение долната страна на имота на С.и,
свидетелят сочи, че има поставена тЕ. ограда, за да не влизат животни, както
и че откъм асфалтовия път С.и са поставили две бариери. Свидетелят на
ищцовата страна – К., посочва при разпита си, че познава ищцата К. и
процесните й имоти в гр. Б.. Посетил ги е за първи път през 2009 г. Запознат
е, че съседният на имотите на ищцата имот се стопанисва от ответниците С.и.
Сочи, че е видял на място, че те са оградили място между имотите на ищцата
и техния имот с бодлива тел, както и че са сложили бариери и каменна
ограда, като по този начин ищцата нямала достъп до имотите си от страната
на асфалтовия път. Свидетелят К. излага още, че ответниците са изградили и
септична яма в имота на ищцата, която е виждал на място, когато е ходил в
18
имота през 2009 г. и 2017 г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
настоящата инстанция приема от правна страна следното:
При служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на основание чл. 269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно и
допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното решение, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част на решението,
като служебно следи за нарушение на императивни материално правни
разпоредби, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване (Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Такива
нарушения, за които въззивната инстанция след служебно, настоящият
съдебен състав не открива.
Предмет на настоящото производство са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и искове с правно
основание чл. 109 от ЗС, както правилно е квалифицирал исковете
първоинстанционният съд.
По предявените ревандикационни искове по чл. 108 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, за да бъде уважен този иск в
тежест на ищеца, доколкото се претендира право на собственост върху реални
части от поземлени имоти, е да установи наличието на следните кумулативно
дадени предпоставки: че ищецът е собственик на процесните реални части от
недвижимите имоти, че същите се владеят или държат от ответниците
(упражняват фактическата власт върху тези реални части) и че това владение
или държание е без правно основание. Липсата на която и да било от така
изброените предпоставки, води до неоснователност на претенцията.
В тежест на жалбоподателите-ответници пък е да установят по делото
наличието на годно правно основание за владение или държане на посочените
реални части, противопоставимо на ищцата, което да отрича правата й.
За да уважи иска с правно основание чл. 108 от ЗС, в обжалваното
решение съдът е приел, че са налице всички предпоставки, предвидени в
разпоредбата, а именно – ищцата е собственик на процесните имоти,
съответно на претендираните реални части от тях, като ответниците
упражняват фактическата власт върху тези реални части без правно
основание, доколкото ответниците не са доказали такова.
Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че
ищцата К. е собственик на процесните недвижими имоти с идентификатори
№ *****.***.*** и № *****.***.*** по КККР на гр. Б.. Същите са
реституирани по реда на ЗСПЗЗ на ищцата Н. К. и сестра й М. Г., като
наследници на Н. Д. К., като впоследствие с договор за дарение от 2005 г., М.
Г. е дарила на сестра си - ищцата Н. К. притежаваната от нея 1/2 идеална част
от тези имоти. По този начин ищцата е придобила правото на собственост и е
станала изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор №
*****.***.*** по КККР на гр. Б., с площ от 1 252,00 кв.м. и поземлен имот с
идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б., с площ от 476,00 кв.м.
19
Горният извод следва от това, че по делото се установи, че с Решение №
8 от 27.12.2000 г. на ПК – Б. (л. 271 от приобщената по делото преписка по
гр.д. № 1103/2017 г. по описа на Районен съд – Пещера) на наследниците на
Н. Д. К., в това число неговите дъщери Н. К. и М. Г., е възстановено правото
на собственост върху ливада с площ от 5,191 дка, имот № 914018, попадащ в
курорт „Язовир Б.“, включващ имот № 914018 от КВС с площ 3,345 дка, имот
пл. № 325 с площ 1 254 кв.м., част от имот пл. № 270 - петно № 1 с площ 310
кв.м. и част от имот пл. № 270 - петно № 2 с площ 282 кв.м., като за остатъка
от 0,409 дка от ливадата е поставен отказ, доколкото съгласно представената
скица и удостоверение № 270/19.12.2000г. има застроени вилни сгради право
на строеж от 1966 г. – една от които, с пл. № 844 е собственост на
ответниците, като за невъзстановената част наследниците на Н. К. са
обезщетени по реда на ЗСПЗЗ. С последващо решение на поземлената
комисия - Решение № 2283 от 29.11.2004 г., постановено въз основа на влязло
в сила Решение №10/17.02.2004 г. на PC - Пещера, на наследниците на Н. К. е
възстановена още и част от имот пл. № 270 с площ от 264 кв.м. - ливада в м.
Т., част от имот пл. № 270 по плана на курорта „Язовир Б.“, като са прилоЖ. и
посочените Удостоверение с peг. № 307 от 26.10.2004 г. по чл. 13, ал. 4 и ал. 5
от ППЗСПЗЗ и Скица № 398/20.10.2004 г., издадени от община Б.. От цялата
площ от 2 339 кв.м. на имот пл. № 270 са възстановени общо 856 кв.м.
Според приетото и неоспорено от страните заключение по допусната
повторна тройна СТЕ, която съдът кредитира изцяло, преди влизане в сила на
кадастралната карата и кадастралните регистри, посочените имоти с пл. №
325 и пл. № 270 съществуват изчертани върху поддържаното от община Б.
копие на действащия план, като имот пл. № 325 е с площ 1 254 кв.м, а имот
пл. № 270 е с площ 2 339 кв.м. В резултат на реституционна процедура по
ЗСПЗЗ със Заповед №854/21.10.2005 г. на кмета на община Б. Кадастралният
план е попълнен с имоти с пл. № 1911 и пл. № №1912, образувани за сметка
на части от имот с пл. № 270. Имот с пл. №1911 е с площ 131 кв.м, имот с пл.
№ 1912 е с площ 250 кв.м и имот с пл. № 270 остава с площ 475 кв.м, с
граници съгласно графичната част на Акт за непълноти и грешки №
9/30.09.2005 г. На частите от имот с пл. № 270, които не се възстановяват,
поради това, че са застроени, включително с вилата на ответниците, няма
поставени планоснимачни номера. Поземлените имоти с идентификатори №
*****.***.*** и № *****.***.***, в одобрената със Заповед № РД-18-
42/06.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и
кадастрални регистри са образувани за сметка на части от имот с пл. № 270, а
имот № *****.***.*** за сметка на имот пл. № 325 по предхождащия
кадастралната карта кадастрален план. В одобрената кадастрална карта
имотите имот с идентификатор № *****.***.*** е с площ 1 250 кв.м., а имот с
идентификатор № *****.***.*** – с площ 526 кв.м. С влязло в сила след
обжалване Заповед № 18-8895-13.11.2015 г. на началника на СГКК-
Пазарджик, Кадастралната карта е изменена, като в резултат на изменението
процесните имоти са с площи, както следва: имот с идентификатор №
*****.***.*** – 1 252 кв.м, а имот с идентификатор № *****.***.*** - 476
кв.м. Имотите с идентификатори № *****.***.***, № *****.***.*** и №
*****.***.*** не са променяли идентификаторите си от момента на
одобряването на кадастралната карта през 2010 г., като процесните имоти с
20
идентификатори № *****.***.*** и № *****.***.*** са идентични с имотите,
предмет на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 59, том VII,
рег. № 8285, дело № 1126/16.12.2005 г. на Нотариус Г. К., издаден въз основа
на решенията на ОСЗГ - Б. и Нотариален акт за дарение № 138, том VII, рег.
№ 8559, дело № 1199/27.12.2005 г. на Нотариус Г. К., съобразно
заключението на вещите лица.
ВъзраЖ.ята на жалбоподателката С., че е налице разминаване между
площите на възстановените по реда на ЗСПЗЗ имоти и имотите, собствеността
върху които претендира да е собственик ищцата - имот идентификатор №
*****.***.*** и имот идентификатор № *****.***.***, съобразно
представените по делото скици, настоящата инстанция намира за изцяло
неоснователни, с оглед приетото по делото заключение на вещите лица, от
което е видно, че възстановените и придобити от ищцата недвижими имоти,
въз основа на извършената реституционна процедура, съответстват на
процесните с идентификатор № *****.***.*** и с идентификатор №
*****.***.*** по КККР на гр. Б., съобразно актуалните скици. С оглед
изложеното, според настоящият съдебен състав, позовавайки се на събраните
по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до
правилния извод, че ищцата Н. К. е изключителен собственик на процесните
имоти с идентификатори № *****.***.*** и № *****.***.*** по КККР на гр.
Б. на посочените от нея придобивни основания.
От заключението по приетата пред въззивния съд повторна СТЕ се
установява, че теренът около вилна сграда с идентификатор №
*****.***.***.2 (стар пл. № 844), която е собственост на ответниците, е
ограден от всички страни. Това обстоятелство се установява и от разпитаните
по делото свидетели, като същото не е и спорно между страните.
Огражденията от Изток, Юг и Запад на вилна сграда с идентификатор
*****.***.***.2, подробно описани в заключението, не са поставени по
имотните граници на имот с идентификатор № *****.***.***, като са в
отклонение от общите имотните граници с имоти № *****.***.*** и №
*****.***.***, съответно навлизат в имотите на ищцата. По отношение на
същите не са налични по делото разрешения за поставянето им. Такива не са
открити и от вещите лица при извършените от тях справки. От експертизата
се установява, че същите са поставени в имотите на ищцата, като точното им
местополоЖ.е е посочено в изготвената от вещите лица комбинирана схема
ПрилоЖ.е № 2 към експертизата, съответно оградените и ползвани от
ответниците, собственици на вилна сграда с идентификатор *****.***.***.2,
реални части от имотите на ищцата са с площ 70.00 кв.м. от имот с
идентификатор *****.***.***, съответно площ от общо 105.00 кв.м. от имот с
идентификатор *****.***.***. Отделно от това, вещите лица са установили,
че между оградената с бариери част от имот *****.***.*** и имотната
граница на същия имот с улица *****.***.**** има площ от още 23.00 кв.м.,
чието ползване също е възпрепятствано, с оглед тясната й ширина и
находящата се там бариера.
Видно е от събраните по делото писмени доказателства, че страните са
водили множество административни и съдебни спорове помежду си във
връзка с процесните реални части. С влязлото в сила на 18.12.2020 г. Решение
№ 591/23.07.2019 г. по гр.д. № 1103/2017 г. по описа на Районен съд - Пещера,
21
влязло в законна сила, потвърдено с Решение № 64/24.02.2020 г. по в.гр.д. №
787/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, последното недопуснато до
касационно обжалване с Определение №493/18.12.2020 г. по гр.д. №
1756/2020 г. по описа на I ГО на ВКС, са отхвърлени предявените от
ответниците М. С. и Д. С.а - С. против Н. К. ревандикационни искове по чл.
108 от ЗС за защита правото на собственост с предмет реална част с площ от
68,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на
гр. Б. и реална част с площ от 125,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
№ *****.***.*** по КККР на гр. Б.. Видно от заключението по повторната
експертиза, изслушана пред въззивния съд, процесните по настоящото дело
реални части от имоти – с площ от 45 кв.м. от имот с идентификатор №
*****.***.*** и 152,00 кв.м. от имот с идентификатор № *****.***.*** са
идентични с тези предмет на влязлото в сила Решение № 591/23.07.2019 г. по
гр.д. № 1103/2017 г. по описа на Районен съд - Пещера. От това следва извода,
че с влязъл в сила съдебен акт са отречени собственическите претенции на
ответниците относно посочените реални части от поземлени имоти с
идентификатори *****.***.*** и *****.***.*** по КККР на гр. Б..
Тук е моментът да се посочи, че съдът кредитира експертното
заключение по приетата пред въззивния съд повторна тройна съдебно-
техническа експертиза, тъй като намира същото за обективно, пълно,
обосновано и компетентно изготвено от вещите лица. Изводите на вещите
лица кореспондират със събраните по делото доказателства и не са налице
съмнения за неговата правилност. По отношение замерванията на различните
отС.ия и площи, вещите лице посочиха изрично, че са ги извършили на място,
като са посетели имотите, съответно са направили и фотоснимки,
инкорпорирани в заключението по експертизата като прилоЖ.я, неразделна
част от него. Същите са извършили геодезическото заснемане на място, като
за измерването са използвали високоточен Джи Пи Ес, при който
технологията на работа не изисква ползване на работна точка. Според
настоящия съдебен състав следва да се кредитира именно изслушаната пред
въззивния съд повторна експертиза, доколкото не става ясно по какъв начин
вещото лице по първоначалната експертиза е достигнало до изводите си за
размерът на реалните части от имотите на ищцата, съответно по какъв начин е
измерил и отС.ията и площта им, които са оградени от ответниците.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото е
установено по категоричен начин, че жалбоподателите-ответниците М. С. и
Д. С.а - С. са оградили, ползват и упражняват фактическата власт върху
реална част с площ 70.00 кв.м. от имот с идентификатор № *****.***.***,
собственост на ищцата К., както и реална част с площ от общо 128.00 кв.м. от
имот с идентификатор № *****.***.***, собственост на ищцата К., които
реални части са собственост на ищцата и са разполоЖ. по протеЖ.ето на
граничните линии на нейните имоти и поземлен имот с идентификатор №
*****.***.*** по КККР на гр. Б., собственост на жалбоподателите - ответници
и Община Б.. Според настоящия съдебен състав към оградената от
ответниците площ от общо 105.00 кв.м. от имот с идентификатор №
*****.***.***, собственост на ищцата, следва да се прибави и площта между
оградената с бариери част от имот № *****.***.*** и имотната граница на
същия имот с улица № *****.***.**** с площ от 23.00 кв.м. Същата видно от
22
заключението на вещите лица е част от имота на ищцата с идентификатор №
*****.***.***, като на практика реалното ползване върху нея не би могло да
се осъществи от последната, доколкото е с тясна ширина, съответно поради
поставената бариера, достъпът е ограничен. Поради това, според настоящия
състав, завзетата реална част от имот с идентификатор № *****.***.***,
собственост на ищцата, следва да бъде опредЕ. на площ от общо 128.00 кв.м.
И според настоящата инстанция не са налице доказателства и по делото
не е установено наличието на годно правно основание за осъществяваната от
ответниците по исковете фактическа власт върху посочените реални части,
противопоставимо на ищцата.
Следва да се отбележи, че с влязлото в сила Решение № 591/23.07.2019 г.
по гр.д. № 1103/2017 г. по описа на Районен съд - Пещера, ползващо се със
сила на пресъдено нещо между страните, е отхвърлен предявеният от
ответниците срещу ищцата иск по чл. 108 от ЗС на основание давностно
владение за процесните реални части, за които изслушаното пред въззивния
съд заключение на повторната СТЕ потвърди, че са идентични с тези предмет
на посоченото решение.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват генерално, че
ищцата въобще не е собственик на процесните недвижими имоти, съответно
на претендираните реални части от всеки един от тях, които са оградени и се
ползват от ответниците, доколкото същите принадлежали към ДГС-Р. и са
държавна собственост. Според ответниците не била осъществена
предварително необходимата процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което
довело и до несъответствие с техническите изисквания за отС.ия между
вилната постройка, тяхна собственост, и съседните имоти, съответно и че не
била изпълнена процедурата по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, поради което не било
ясно как са определяни границите на новообразуваните имоти. По тези
съобраЖ.я оспорват и валидността и материалната законосъобразност на
съответните решения на ПК - Б., с които е възстановена собствеността върху
имотите с идентификатори № *****.***.*** и № *****.***.*** по КККР на
гр. Б., за които ищцата претендира да е собственик. Отправено е искане съдът
да упражни косвен съдебен контрол относно законосъобразността на
решенията на поземлената комисия. Това основно възраЖ.е се поддържа и с
въззивната жалба, доколкото районният съд неправилно не бил упражнил
косвен съдебен контрол относно законосъобразността на решението на ПК,
легитимиращо ищцата, тъй като ответниците не противопоставят свои права
върху възстановените в полза на ищцата имоти и то към релевантния към
ЗСПЗЗ момент – одържавяването на имотите.
Настоящата инстанция намира, че районният съд правилно и
законосъобразно е отказал да осъществи косвен съдебен контрол върху
реституционната процедура, доколкото макар и такъв да е допустим за лица,
които не са били участници в административната процедура, ответниците по
исковете не противопоставят свои права върху имотите, а чужди такива – тези
на държавата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като
ответниците не са били собственици на поземлени имоти с идентификатори
*****.***.*** и *****.***.*** по КККР на гр. Б. към момента на
обобществяването им, доколкото такива права към този момент не се твърдят
23
и от тях самите, съдът няма основание да упражни косвен съдебен контрол за
законосъобразност върху решението на ОСЗГ относно това дали
наследодателят на ищцата е бил действителен собственик на възстановените
имоти към съответния минал момент, когато имотите са били обобществени,
позовавайки се на цитираната в обжалваното решение съдебна практика,
която е непротиворечива. Съгласно константната практика на ВКС, която
настоящият съдебен състав споделя, по искове за собственост, основани на
земеделска реституция, ответникът не може да оспорва земеделската
реституция и да противопоставя възраЖ.я, които не са свързани със защита на
негови права. Ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с
възраЖ.ето, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет
на решението на ПК, респективно ОСЗГ към момента на обобществяването
му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент.
Следва да се вземе предвид, че ответниците не твърдят в полза на
техните праводатели да е било учредено вещно право на ползване върху
имота, съседен на имотите на ищцата. Напротив, същите излагат твърдения,
че в полза на техния дядо, явяващ се и техен праводател, през 1966 г. е
учредено право на строеж да построи вила в поземления имот, явяващ се
съседен на имотите на ищцата. В отговора на исковата молба са посочили, че
след датата на изграждането на вилата – през 60-те години на миналия век,
дядо им, а впоследствие и баща им, са използвали срещу наем прилежащата
към вилата земя, който наем са плащали на съответното горското стопанство,
доколкото имотът бил включен в държавния горски фонд. Това твърдение се
поддържа и в въззивната жалба на ответника М. С.. Преди посочената година
ответниците не излагат твърдения да са имали някакви права върху имота,
върху който е построена тяхната вила, нито към върху тези, собственост на
ищцата, към която година, известно е, имотите вече са били обобществени.
Напълно неоснователно и необосновано жалбоподателите се позовават
на §4а или §4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ и твърдят, че косвеният съдебен контрол в
случая е допустим, доколкото техният праводател бил лице, получило
правото да построи вила върху горска територия, ползващо прилежащата
площ към вилата – оградена с огради и с изградени септични ями, което се
ползвало, а впоследствие и те самите, с възможността да откупят земята, в
която са разполоЖ. септичните ями и оградените реално обособени площи от
поземлените имоти. Правилно и в съответствие с приетото в Тълкувателно
решение № 9/07.11.2012 г. по тълк.д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС,
първоинстанционният съд е приел, че ответниците не са доказали свои
противопоставими права по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесните
реални части, поради което косвеният контрол върху реституционната
процедура е недопустим, доколкото не могат да оспорват
законосъобразността на реституцията. По делото липсват каквито и да било
доказателства, че в полза на праводателите им е учредено вещно право на
ползване, по смисъла на §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. В посочената разпоредба е
използван терминът „право на ползване“ в смисъла на ограничено вещно
право на ползване, доколкото същото, видно от разпоредбата, следва да е
предоставено на гражданите, по силата на актове от конкретни държавни
органи, изброени в закона, т.е. да им е било надлежно учредено право на
ползване. Доколкото липсват каквито и да е доказателства праводателят на
24
ответниците да е бивш ползвател по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
напротив – твърденията са, че той е ползвал прилежащата към вилата му земя
срещу наема цена и то след 1966 г., когато е построена вилата, то същият,
съответно неговите правоприемници, не биха могли да разполагат с правата
по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да откупят правото на собственост върху
прилежащите към собствената им вила части от поземлените имоти на
ищцата. Видно от разпоредбите на закона - §4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
претендиращите права по §4а или §4б от същия, следва да упражнят тези си
права в законоустановен срок, като заявят това пред съответната община,
който срок, към настоящия момент е изтекъл, а ответниците не са
представили доказателства в тази насока. С оглед на това, излоЖ.те от
жалбоподателите доводи, че ако отрекат правата на ищцата върху процесните
имоти, биха могли да придобият права върху тях, като аргумент за
упражняването на косвен съдебен контрол върху реституционната процедура,
са неоснователни.
Въз основа на горното и съобразно приетото с Тълкувателно решение №
9/07.11.2012 г. по тълк. дело № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, задължително за
съдилищата, доколкото по делото ответниците не твърдят, съответно не са
доказали свои противопоставими върху имота права по §4а или §4б ПЗР на
ЗСПЗЗ, същите не могат да възразяват, че лицето, на което е възстановено
правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на
имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е
идентичен с притежавания преди колективизацията. Поради това косвеният
контрол върху решенията на поземлената комисия в настоящия случай е
недопустим, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
По излоЖ.те съобраЖ.я, всички възраЖ.я на жалбоподателите във връзка
със законосъобразността на реституционната процедура по възстановяване
собствеността върху процесните недвижими имоти, собственост на ищцата,
не следва да бъдат обсъждани.
За пълнота на излоЖ.ето, настоящият съдебен състав намира да
отбележи, че по делото останаха недоказани твърденията на ответниците, че
имоти с идентификатори с № *****.***.***, № *****.***.*** и №
*****.***.*** по КККР на гр. Б. са държавна собственост и попадат сред
имотите, по отношение на които с влязлото в сила Решение № 427/31.07.2013
г. по гр.д. № 38/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера е признато за
установено по отношение на Община Б., че Държавата, чрез Министерство на
земеделието и храните, е собственик на недвижими имоти в отдели и
подотдели идентични с имоти от масив 02837.503, подробно
индивидуализирани в решението, поради което не били собственост на
ищцата. Видно от изслушаната по делото повторна СТЕ, вещите лица са
установили, че тези имоти не са включени в диспозитива на Решение №
427/31.07.2013 г. по гражданско дело № 38/2011 г. по описа на РС-Пещера,
което съответства и на приетото по делото писмо с изх. № 2169-1/26.08.2021
г. на Директорът на ТПДГС – Р., с което не поддържа изложеното в писмо с
изх. № 1620-3/04.12.2018 г. и недвусмислено се посочва, че ТПДГС - Р. няма
собственически претенции към имоти с идентификатори *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.***, *****.***.*** по КККР на гр. Б., същите не
фигурират в диспозитива на посоченото влязло в сила съдебно решение, тъй
25
като не са държавна собственост. Видно от заключението на вещите лица,
същите са попадали са в обхвата на идейно застроителния план на курортния
комплекс „Язовир Б.“ от 1964 г., като според означенията в кадастралната
основа на плана, попадат върху мера и пасище, и върху заливана ливада.
Според плана гората се е намирала западно от пътя, който е пък е западно от
процесните имоти. Път източно от процесните имоти с идентификатори №
*****.***.*** и № *****.***.*** - няма, както няма и източно от вилата на
ответниците. Поради това, доколкото липсват доказателства в противна
насока, следва да се приеме, че същите са земеделски земи и са подлежали на
реституция.
На следващо място, неоснователни са твърденията на ответниците, че
ограждането на имота, в който е построена вилата, е извършено към
действащите към този момент нормативни изисквания. Видно от
заключението на вещите лица по приетата пред въззивния съд повторна СТЕ,
разС.ието между вила с идентификатор *****.***.***.2 и вътрешната
странична граница от изток на имот с идентификатор *****.***.***,
съответства на изискуемото се по чл. 88, ал. 1, т. 4 от приложимата в случая
Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на
територията (отм.), разС.ие от 4,0 метра. Това се отнася и за разС.ието между
вилата с идентификатор *****.***.***.2 и вътрешната странична граница от
запад на имот с идентификатор *****.***.***. РазС.ието между вилата с
идентификатор *****.***.***.2 и вътрешната граница към дъното на имот с
идентификатор *****.***.***, измерено графично по Скица № 398/20.10.2004
г., съответства и на изискуемото се по чл. 89, т. 3 от посочената Наредба № 5
(отм.) разС.ие от 6,0 метра. В този смисъл, доколкото нормативно
установените технически изисквания за отС.ие на вилата от границата със
съседните имоти, собственост на ищцата са изпълнени, неправомерно
ответниците са навлезли и за завзели процесните реални части от имотите на
ищцата, ограждайки ги с установените по делото ограждения. Всички
възраЖ.я на жалбоподателите в тази насока, настоящата инстанция намира за
неоснователни.
С оглед всичко гореизложено и според настоящата инстанция по делото
не се ангажираха доказателства, от които да се установи наличие на годно
правно основание за упражняване на фактическата власт от страна на
ответниците върху процесните реални части от поземлени имоти с
идентификатори № *****.***.*** и № *****.***.*** по КККР на гр. Б..
Поради това, същите следва да бъдат осъдени да предадат владението върху
тях на ищцата.
Според настоящата инстанция исковите претенции по чл. 108 от ЗС за
процесните реални части от имотите са частично основателни, доколкото по
делото се установи, че същите не са в претендираните от ищцата размери,
съобразно направеното изменение на исковите претенции пред
първоинстанционния съд – реална част от 45,00 кв.м. от Поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б. и реална част с площ от
152,00 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр.
Б..
Видно е от приетата по делото и неоспорена от страните повторна СТЕ,
26
че ответниците са оградили и упражняват без основание фактическата власт
върху реална част с площ 70.00 кв.м. от имот с идентификатор №
*****.***.***, собственост на ищцата К., както и реална част с площ от общо
128.00 кв.м. от имот с идентификатор № *****.***.***, собственост на
ищцата К., които реални части са собственост на ищцата и са разполоЖ. по
протеЖ.ето на граничните линии на нейните имоти и поземлен имот с
идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б., собственост на
жалбоподателите - ответници и Община Б.. Както беше посочено по-горе към
оградената от ответниците площ от общо 105.00 кв.м. от имот с
идентификатор № *****.***.***, собственост на ищцата, следва да се
прибави и площта между оградената с бариери част от имот № *****.***.***
и имотната граница на същия имот с улица № *****.***.**** в размер на
23.00 кв.м. или площ от общо 128.00 кв.м.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде ревизирано, като
бъде отменено в частта, с която е уважен изцяло предявеният иск по чл. 108
от ЗС и е признато за установено, че ищцата е собственик на реална част с
площ от 152,00 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** по
КККР на гр. Б., която реална част се намира в северозападната част на
собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор № *****.***.***, по
протеЖ.ето на граничната линия между поземлен имот с идентификатор №
*****.***.***, собственост на ищцата и поземлен имот с идентификатор №
*****.***.***, собственост на ответниците и Община Б. и са осъдени
ответниците да й предадат владението върху тази част, над размера на
установената по делото площ на описаната реална част от 128,00 кв.м. от този
имот, като искът следва да се отхвърли за разликата над площта от 128,00
кв.м. до предявения размер от 152,00 кв.м. По отношение другата претенция,
доколкото по делото е установено, че площта на претендираната реална част
от Поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б., е в
размер на 70 кв.м., с оглед диспозитивното начало и като се съобрази
направеното пред първоинстанционния съд изменение на иска, доколкото
ищцата претендира същата да е с площ от 45 кв.м., решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По отношение предявените искове по чл. 109 от ЗС:
Ищцата претендира да бъдат осъдени ответниците: 1/ да премахнат тЕ.
ограда и мрежа, разполоЖ. в северозападната част на поземлен имот с
идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б., собственост на ищцата,
както 2/ тЕ. ограда и мрежа, разполоЖ. в северозападната част на поземлен
имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б., собственост на
ищцата, 3/ да премахнат септичната яма, изградена от тях в северозападна
част на поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б.,
собственост на ищцата, 4/ да премахнат поставените непосредствено пред
лицето на имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б. две
дървени бариери, граничещи с имот с идентификатор № *****.***.**** по
КККР на гр. Б., заключващи се с катинар, които бариери са съединени
помежду си с каменна ограда и жива плет.
Разпоредбата на чл. 109 от ЗС предвижда, че собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
27
своето право върху собствения му имот. От самия текст на разпоредбата е
видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС.
Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, съобразно постановките на посоченото
тълкувателно решение, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие - действие
или бездействие, но и че това действие или бездействие на ответника създава
за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените.
По делото бе установено, че ищцата е собственик на недвижимите имоти
с идентификатори № *****.***.*** и № *****.***.*** по КККР на гр. Б..
Видно е от събраните по делото доказателства, че в тези имоти,
собственост на ищцата К., са налице ограждения в отклонение от общите им
имотни граници с имот № *****.***.*** по КККР на гр. Б.. Същите са
поставените от ответниците около собствената им вила с идентификатор №
*****.***.***.2, построена в имот с идентификатор № *****.***.***, и
навлизат в имотите на ищцата К.. От заключението на вещите лица се
установи по делото, че неправомерно поставените от ответниците ограждения
на имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б., от който
последните притежават идеални части, представляват: от изток - тЕ. ограда от
бодлива тел, на метални и пластмасови колове, и на керамични постаменти с
височина над прилежащия терен около 0.70 м., от север - тЕ. ограда от
бодлива тел, на метални и пластмасови колове, както и на керамични
постаменти с височина над прилежащия терен около 0.80-0.90 м. и на
стволовете на дървета, от юг - тЕ. ограда от бодлива тел, на бетонови,
метални и пластмасови колове с височина над прилежащия терен около 0,70-
1.00 м. и на стволовете на дървета, а от запад - дървена бариера с дължина
около 3.70 м., монтирана върху метални постаменти от винкел, частично
метална решетка, частично жива дървесна и храстова растителност, частично
каменен зид с височина до около 0.80 м., втора дървена бариера с дължина
около 3.80 м, монтирана върху метални постаменти от винкел, частично
бодлива тел на стоманени колове. Съобразно заключението на вещите лица,
монтираните два броя дървени бариери върху метални постаменти, които се
заключват с катинари, в северозападната част на имот с идентификатор №
*****.***.***, към улицата, са част от огражденията, чрез които е
възпрепятстван достъпа на ищцата до северната част на имот с
идентификатор № *****.***.***. За всички посочени ограждения, по делото
липсват доказателства ответниците да имат разрешение за изграждането им.
Такива не са открити и от вещите лица при извършените от тях справки.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
заключението на вещите лица се установява, че в северозападната част
собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** е
28
изградено подземно техническо съоръЖ.е - септична яма, която обслужва
вилна сграда с идентификатор № *****.***.***.2, собственост на
ответниците. Вещите лица не са открили и по делото не са налични
строителни книжа за изграждането й.
Видно е от приетото по делото Писмо с изх. № 94-Н-26/17.06.2021 г. на
Община Б., след постановяване на Решение № 591/23.07.2019 г. по гр.д. №
1103/2017 г. по описа на Районен съд – Пещера, с което са отхвърлени
исковете на ответниците по настоящото дело срещу ищцата К., че са
собственици на реална част с площ от 68,00 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б. и реална част с площ от
125,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на
гр. Б., същите са поканени от общината, в едномесечен срок от получаването
му, да премахнат всички изградени от тях незаконни подобрения в имотите на
ищцата, в това число посочените огради и изградената в поземлен имот с
идентификатор № *****.***.*** септична яма, обслужваща вилната им
сграда. По делото се установи, че въпреки полученото писмо, и към
настоящия момент ответниците не са премахнали навлизащите в имотите на
ищцата ограждения, нито изградената в нейния имот септична яма, доколкото
при извършения оглед на имотите от вещите лица по делото, същите са
установени на място.
Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова,
че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен
обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по
делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на
ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия съС.ия в
имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или
сервитут върху този имот. Именно такава е ситуацията с разполоЖ.те в
имотите на ищцата К. огради, описани по-горе, които освен че са ситуирани и
навлизат в имотите на ищцата, възпрепятстват и достъпа на същата до
собствените й имоти. По делото не са налице доказателства, че ответниците
притежават противопоставими на ищцата К. права, поради което правилно и
законосъобразно районният съд е уважил предявените искове по чл. 109 от ЗС
и ги е осъдил да премахнат оградите, намиращи се в имотите на ищцата.
По отношение изградената в имота на ищцата К. септична яма, която
обслужва вилната сграда, собственост на ответниците, доколкото правото на
собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички
трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху имота на
собственика, а последният не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било
действие, което се извършва без негово съгласие, като самото пряко
въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което
няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за
собственика да упражнява правото си, то правилно контролираният съд е
уважил предявения от ищцата иск по чл. 109 от ЗС и е осъдил ответниците да
премахнат и септичната яма, която се намира собствения на ищцата К.
недвижим имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Б..
Действително, видно от заключението на приетата по делото експертиза
в курорта „Язовир Б.“ няма изградена улична канализация, съответно
29
съобразно хигиенно-санитарните изисквания, вилната сграда с идентификатор
№ *****.***.***.2, собственост на ответниците не може да бъде ползвана, без
септична (изгребна) яма. В същото време, обаче по делото се установи, че по
кадастралната основа на действащия регулационен план в имот с
идентификатор № *****.***.***, от който ответниците притежават идеални
части, е заснета и попълнена и друга септична яма, която е разположена на
около 3 м. северно от вилна сграда с идентификатор № *****.***.***.2 и не
попада в имотите на ищцата. При извършения от вещите лица оглед на място,
същите не са установили видима, над земната повърхност, част от септична
яма, но пък са установили, че теренът в този участък е хлътнал, с мека почва,
т.е. може обосновано да се заключи, че върху терена е въздействано и то в
близко до огледа време. Доколкото ответниците разполагат с правото на
собственост върху идеални части от имот с идентификатор № *****.***.***,
върху който е построена и собствената им вилна сграда с идентификатор №
*****.***.***.2, то за обслужване на последната е възможно, след
съобразяване на съответните нормативни правила и получаване на надлежни
разрешения от компетентните органи, да бъде изградена септична яма в
техния имот, която да обслужва вилната сграда, и която да не навлиза и да не
осъществява неоснователно пречене в имота на ответницата. Поради това,
наведените във въззивната жалба на жалбоподателя М. С. възраЖ.я, че
имотът им практически би бил неизползваем, ако се премахне септичната яма
от имота на ищцата и аргументите в тази връзка, настоящата инстанция
намира за неоснователни.
Поради изложеното изложеното, в частта по предявените искове по чл.
109 от ЗС за премахване на изградените в имотите на ищцата огради, в
отклонение от общите имотните граници с имота на ответниците, както и по
отношение премахване на изградената в имота на ищцата септична яма,
обслужваща вилната сграда на ответниците, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, доколкото част от исковите претенции са
отхвърлени, настоящата инстанция следва да ревизира и присъдените с
обжалваното решение разноски на страните, като намали съответно
присъдените разноски в полза на ищцовата страна, както и да присъди такива
в полза на жалбоподателите - ответници по исковете. В тази част решението
на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като съразмерно на
уважената част от исковите претенции, ответниците по исковете следва да
заплатят на ищцата К. сумата от 522,51 лева – сторени в
първоинстанционното производство разноски за държавна такса и депозит за
вещо лице, вместо присъдените 595,00 лева. По отношение ответниците, с
оглед частичното отхвърляне на исковите претенции и представените
доказателства за извършени разноски, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на всеки един от тях сумата от по 12,18 лева – сторени в
първоинстанционното производство разноски за депозит за вещо лице. Други
разноски ответниците по исковете не са извършили, а и не са претендирани,
като следва да се отбележи, че доколкото последните не са заплатили
определения от съда допълнителен депозит за вещо лице по допусната и
изслушаната по делото експертиза в размер на 195,00 лева, правилно
първоинстанционният съд, на основание чл. 77 от ГПК, ги е осъдил с
30
постановеното решение да ги заплатят по сметка на съда, като в тази част
решението следва да бъде потвърдено.
По отношение разноските пред въззивната инстанция, с оглед изхода на
спора и съобразно правилата на чл. 78 от ГПК право на разноски имат и двете
страни.
По делото са представени доказателства за реално извършени от двамата
жалбоподатели М. С. и Д. С.а - С. разноски пред въззивния съд в общ размер
на 3 642,00 лева, от които 200,00 лева – държавна такса и 3 442,00 лева –
депозити за вещи лица. По съразмерност въззиваемата Н. К. следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателите сторените от тях разноски пред
въззивния съд в общ размер на сумата от 443,70 лева, от които 24,37 лева –
държавна такса и 419,33 лева – депозити за вещи лица.
По отношение въззиваемата Н. К., която също има право на разноски
пред въззивната инстанция, видно от представения договор за правна помощ,
защита и съдействие, същата е извършила разноски в размер на 2 000,00 лева -
адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.
В договора е отразено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой,
като съобразно константната съдебна практика, същият служи за разписка за
платените суми, т. е. разноските са реално извършени. Поради това, по
съразмерност, с оглед изхода на спора, въззивниците М. С. и Д. С.а - С.
следва да бъдат осъдени да заплатят на Н. К. извършените от нея пред
въззивната инстанция разноски в размер на 1 756,35 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, при условията на чл. 280, ал. 1
и ал. 2 от ГПК, решението подлежи на обжалване пред ВКС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 455/24.07.2023 г., постановено по гр. д. №
20215240101381 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пещера, В ЧАСТТА, С
КОЯТО е признато за установено, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение
на ответниците М. Т. С., ЕГН ********** и Д. Т. С.а - С., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. П., ж.к. „Т.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, че ищцата Н. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г." №**, вх.*, ет.*, ап.*, е собственик на
реална част с площ от 152,00 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор
*****.***.*** по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-
42/06.07.2010г. на ИД на АГКК, изменена на 12.04.2017г., с адрес на
поземления имот: гр. Б., Язовир Б., „Зона-А“, целият с площ от 476 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 270, квартал 21, парцел XIII, при съседи: имоти с
идентификатори *****.***.***, *****.***.****, *****.***.*** и
*****.***.***, която реална част от 152,00 кв.м. се намира в северозападната
част на собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор *****.***.***
по КККР на гр. Б., по протеЖ.ето на граничната линия между поземлен имот с
31
идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б., собственост на ищцата и
поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б., одобрени
със Заповед № РД-18-42/06.07.2010г. на ИД на АГКК, изменена на
12.04.2017г., собственост на ответниците и Община Б. и са ОСЪДЕНИ
ответниците М. Т. С., ЕГН ********** и Д. Т. С.а - С., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. П., ж.к. „Т.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, да предадат на
ищцата Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г." №**, вх.*, ет.*, ап.*
владението върху така посочената реална част с площ от 152,00 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Б. над размер
на площта на описаната реална част от 128,00 кв.м., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено спрямо
ответниците, че ищцата е собственик и за осъждането им да й предадат
владението върху реална част от посочения поземлен имот ЗА РАЗЛИКАТА
над площта от 128,00 кв.м. до предявения размер от 152,00 кв.м.
ОТМЕНЯ Решение № 455/24.07.2023 г., постановено по гр. д. №
20215240101381 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пещера В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ, С КОЯТО М. Т. С., ЕГН ********** и Д. Т. С.а - С., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. П., ж.к. „Т.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** са
ОСЪДЕНИ да заплатят на Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г."
№**, вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в общ размер на
595,00 лева, от които: 200,00 лева – за заплатена държавна такса и 395,00 лева
– за депозит за вещо лице по извършената съдебно-техническа експертиза,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Т. С., ЕГН ********** и Д. Т. С., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. П., ж.к. „Т.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г." №**, вх.*, ет.*, ап.*, сумата
от общо 522,51 лева – сторени в първоинстанционното производство
разноски.
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г." №**, вх.*,
ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к.
„Т.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 12,18 лева – сторени в
първоинстанционното производство разноски.
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г." №**, вх.*,
ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к.
„Т.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 12,18 лева – сторени в
първоинстанционното производство разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 455/24.07.2023 г., постановено по гр.д. №
20215240101381 по описа за 2021г. на Районен съд – Пещера, в останалите
му части.
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г." №**, вх.*,
ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. С., ЕГН ********** и Д. Т. С., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. П., ж.к. „Т.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, сумата
от 443,70 лева – сторени пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА М. Т. С., ЕГН ********** и Д. Т. С., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. П., ж.к. „Т.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г." №**, вх.*, ет.*, ап.*, сумата
32
от 1 756,35 лева – сторени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33