Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…. февруари 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Албена Ламбева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№710 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени от ищеца - синдикът на „К.Т.Б.“ АД(н),
посочени от него в следната последователност искове с правно основание чл. 59,
ал. 5 ЗБН, съединени в условие на евентуалност с искове с правно основание чл.
59, ал. 3 ЗБН, съединени в условието на
евентуалност с искове с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, съединени в
условието на евентуалност с искове с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2
ЗБН срещу „П.“ АД(н).
В исковата си молба ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“ АД(н),
твърди, че ответникът „П.“ АД(н), ЕИК*******, има задължения към Б.та,
произтичащи от договори за кредит, както следва: договор за банков кредит в
евро, сключен на 20.08.2013 година, от който вземането на Б.та е в размер на
14 977 315,95 евро; договор за банков кредит в евро, сключен на
25.03.2014 година, от който вземането на Б.та е в размер на
5 140 970,14 евро.
Ищецът твърди, че на 17.10.2014 година в Б.та е постъпило
съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД с вх.№9458/17.10.2014г. от „Б. Т.К.“ АД, за
извършено прехвърляне от това дружество на настоящия ответник на част от
парично вземане в размер на 2 994 563,51лева; съобщение по чл.99,
ал.3 ЗЗД от същото дружество за извършено прехвърляне на настоящия ответник на
вземане в размер на 5 766 521,26лева.
Ищецът твърди, че на същата дата „П.“ АД(н) прави две
уведомления до Б.та под вх. №№ 9472 и 9473 за извършените прехвърляния на
посочени по- горе вземания и отправя искане да бъде извършено веднага плащане
на тези суми.
Ищецът твърди, че на 17.10.2014 година ответникът „П.“ АД
отправя изявление за прихващане до Б.та под вх.№9475 на придобитите от него
вземания в общ размер на 8 761 084, 77лева срещу свои ликвидни
задължения към Б.та, произтичащи от сключените банкови сделки.
Ищецът твърди, че на 27.02.2015 година ответникът „П.“ АД(н)
отправя изявление за прихващане с вх.№1150 на придобитите вземания от „БТК“ АД
в общ размер от 8 761 084, 77лева, с непогасен остатък към 06.11.2014
година в размер на 5 245 574,66лева (след предходно извършено
прихващане) срещу свои ликвидни задължения към Б.та, произтичащи от сключените
с нея банкови сделки.
Ищецът твърди, че тези прихващания са недействителни спрямо
кредиторите на несъстоятелността, на основание чл.59, ал.5 ЗБН, при условие на
евентуалност, на основание чл.59, ал.3 ЗБН; че тези прехващания са нищожни на
основание чл.59, ал.2 ЗБН- евентуално предявен по отношение на горните искове,
нищожни на основание чл.3, ал.3 от същия закон- евентуално предявен по отношение на горните
искове.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски
по делото.
В срока за отговор ответникът „П.“ АД(н), комуто книжата са
връчени по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не дава такъв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупността им, намери за установено от фактическа страна на
следното:
С постановеното на основание чл.146 ГПК определение съдът е
признал за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че с Решение на
УС на БНБ №73/20.06.2014г. Б. „КТБ“АД е поставена по специален надзор за срок
от 3 месеца, с което решение БНБ е назначила квестори на Б.та и е спряла за
срок от три месеца изпълнението на всички задължения от страна на Б.та, а също
така е ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички
дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със
Заповед № РД 22-2265/16.11.2009г.; че срокът на специален надзор е удължен с
последващо Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от 23.09.2014г., до
20.11.2014г.; че на 06.11.2014г. УС на БНБ отнема лиценза на „КТБ“ АД и решава
да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по
несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ с цел извършване на
подготвителни действия за назначаване на синдик, като до неговото назначаване,
квесторите да продължат да упражняват правомощията си; че на 22.04.2015 г. СГС,
ТО, VI-4
с-в, е постановил решение № 664, с което обявява неплатежоспособността на „К.Т.Б.“
АД (в несъстоятелност), с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за Б.та, същата е обявена в несъстоятелност и дейността ѝ
е прекратена. С решение №
1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г., по описа на САС, решението на
СГС е отменено частично и е определена
начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г.
По делото страните не спорят относно следните факти: че
ответникът „П.С.“ АД, ЕИК*******, има задължения към несъстоятелната вече Б.,
произтичащи от договори за кредит, както следва: договор за банков кредит в
евро, сключен на 20.08.2013 година, от който вземането на Б.та е в размер на
14 977 315,95 евро; договор за банков кредит в евро, сключен на 25.03.2014
година, от който вземането на Б.та е в размер на 5 140 970,14
евро; че на 17.10.2014 година в Б.та е постъпило съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД с вх.№9458/17.10.2014г. от
„Б. Т.К.“ ЕАД (“БТК“ ЕАД), за извършено прехвърляне от това дружество на
настоящия ответник на част от парично вземане в размер на
2 994 563,51лева; съобщение по чл.99,
ал.3 ЗЗД под вх.№9468/17.10.2014г. от същото дружество за извършено
прехвърляне на настоящия ответник на вземане в размер на 5 766 521,26лева;
че на същата дата „П.“ АД прави две уведомление до Б.та под вх. №№ 9472 и 9473
за извършените прехвърляния на посочени по- горе вземания и отправя искане да
бъде извършено веднага плащане на тези суми; че на 17.10.2014 година ответникът
„П.“ АД(н) отправя изявление за прихващане до Б.та под вх.№9475 на придобитите от него вземания в общ размер на
8 761 084, 77лева срещу свои ликвидни задължения към Б.та,
произтичащи от сключените банкови сделки; че на 27.02.2015 година ответникът „П.“
АД(н) отправя изявление за прихващане с вх.№1150
на придобитите вземания от „БТК“ АД в общ размер от 8 761 084,
77лева, с непогасен остатък към 06.11.2014 година в размер на
5 245 574,66лева (след предходно извършено прихващане) срещу свои
ликвидни задължения към Б.та, произтичащи от сключените с нея банкови сделки.
По делото не се спори относно това, че ответникът е придобил
вземания от „БТК“ ЕАД по посочените договори за цесии
Самите договори за
цесия по делото не са представени, но между страните няма спор относно неговото
съществуване.
По делото не се спори
относно това, че цедентът „БТК“ ЕАД има качество на кредитор на „КТБ“ АД,
произтичащо от описаните договори за влог, в различните им варианти, които не
са приложени към делото.
При така установеното
от фактическа страна съдът достига до следните изводи:
Предявените от ищеца
искове са съединени от него при условие на евентуалност, по поредност, посочена
от страната, както следва: с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, съединени в условие
на евентуалност с искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, съединени в условието на евентуалност с искове
с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, съединени в условието на евентуалност с
искове с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН.
Общата уредба на прихващането е уредена
в чл.103 – чл.105 ЗЗД. Прихващането се явява
сурогат на изпълнението на паричното задължение, с оглед на неговия погасителен
ефект. Компенсацията се извършва с едностранно изявление на един от
двамата кредитори/длъжници. По правната си същност това изявление е едностранна
правна сделка, която не се нуждае от форма. Правната същност на изявлението за
прихващане като едностранна правна сделка се извежда от това, че съществен
негов елемент е волеизявлението на една от страните, отправено до другата
страна и насочено към постигане на определени правни последици. С оглед
постановеното ТР№1 от 20.12.2019г. по тълк. д.№1/2019г. на ОКТК на ВКС, страни
в процесуалната връзка по исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН се явяват синдикът
и лицето, имащо качество на кредитор с активно вземане, извършило прихващането.
Специалните законови разпоредби, касаещи
прихващането в материята на несъстоятелността са нормите на чл.645 ТЗ и чл.59
ЗБН. С тези разпоредби са въведени ограничения за прихващане, имащи за цел да
предотвратят намаляване на масата на несъстоятелността и нарушаване на реда за
удовлетворяване на вземанията и това е така, тъй като прихващането има за
резултат удовлетворяване интереса на кредитора на Б.та, но не и постъпване на имущество
в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се извършва
прихващането. Именно за това законът поставя определени условия, необходими
като съществуващи, за да се извърши прихващане между длъжника и кредитора. ЗБН
предвижда специален ред за определяне структурата на дълга, кръга от кредитори
и реда за удовлетворяването им, за да се гарантира справедливото им
удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Законовата регулация, насочена
към установяване на структурата на дълга, кръг от кредитори и ред за
удовлетворяването им, обезпечава основната цел на универсалното изпълнение. Поради
това законодателят, за да обезпечи постигане на целта на универсалното
изпълнение и да гарантира правата на кредиторите с приети вземания, е предвидил
възможност сделките от разпоредително естество (включително и тези, осъществени
чрез упражняване на потестативно право,
принадлежащо на друг правен субект) да бъдат атакуеми в петгодишния
преклузивен срок.
Активно
легитимираните лица да предявят исковете
са лимитативно посочени от законодателя в разпоредбата на чл. 62, ал. 1
вр. с чл. 60, ал. 3 от ЗБН – от синдика на Б.та, а при негово бездействие от
Фонда за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на Б.та.
Следователно, синдикът на Б.та е само едно от активно легитимираните да
предявят такива искове лица. В случая активно легитимираните лица действат от
името и за сметка на масата на несъстоятелността. Извод за това може да се
направи и от подхода, използван от законодателя, при уреждането на дължимостта
на разноските в това производство. В чл. 59, ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по
такива искове не се събира предварително държавна такса,
и ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената
страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на
несъстоятелността.
С оглед постановеното ТР№1 от
20.12.2019г. по тълк. д.№1/2019г. на ОКТК на ВКС и неговия задължителен
характер, страни в процесуалната връзка по исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН
се явяват синдикът и лицето, имащо качество на кредитор с активно вземане,
извършил прихващането.
Съдът приема за безспорно установено в
настоящия процес, че извършените прихващания, като осъществили фактическия
състав на разпоредбите на чл.103-104 ЗЗД са постигнали своя правопогасителен
ефект, което означава, че преобразуващото право, упражнено от настоящия
ответник „П.“ АД(н) е довело до погасяване на насрещните вземания на ответника,
придобити чрез договорите за цесия и несъстоятелната Б., чието вземане
произтича от трите договора за банков кредит от 20.08.2013г., от 27.09.2013г. и
от 25.03.2014г. Какъв е конкретният размер на погасените насрещни вземания не е
предмет на настоящия процес.
При предявяването на обективно съединени искове с предмет действителността
на сделка поредността на тяхното разглеждане се определи не от волята на ищеца,
а в поредността, произтичаща от естеството на твърдения порок. В рамките на
самите форми на недействителност също трябва да се следва градацията на
тежестта на пороците - поредността от най-тежкия през по-леките пороци (така в
Решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 199/12.03.2016 г. по гр.д. № 583/2016
г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.). Тъй
като относителната недействителност предпоставя наличие на валидно
правоотношение, то разглеждането на искът за установяване на нищожност на
прихващанията следва да предхожда конститутивните искове.
Поради тази причина съдът намира, че първи следва да бъдат разгледани
исковете с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН, вр. с чл. 26,
ал. 2, предл. трето от ЗЗД .
Исковете са неоснователни.
Това е така, тъй като императивната норма на закона изиска наличие на форма
на сделката, представляваща прихващане - писмена форма с
нотариална заверка на подписа. Тъй
като фактическият на разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН предпоставя не всяко
изявление за прихващане, което не е извършено в изискуемата писмена форма, с
нотариална заверка на подписа, да бъде прогласено за нищожно, а само това
прихващане, което е отправено до синдика на Б.та, той предполага изявлението за
прихващане да е извършено след постановяване на решение, с което е открито
производството по несъстоятелност, Б.та е обявена в несъстоятелност и е
възникнала фигурата на синдика, като адреса на изявлението за прихващане.
Процесните изявления за прихващане са направени преди постановяване на
решението по чл.13 ЗБН, на 17.10.2014г. и на 27.02.2015г. Следва изрично да
бъде отбелязано, че едва с промяната в закона, в разпоредбата на чл.12,
ал.1,т.2, в сила от 14.08.2015 годна, е предвидена възможност за назначаване на
синдик като предварителна обезпечителна мярка, за да се приеме, че този орган
на несъстоятелността може да възникне преди решението по чл.13 ЗБН, но тази
промяна е в период, който следва изявленията за прихващане, които ответникът е
отправил към Б.та, представлявана тогава от квестори, поради което разпоредбата
на чл.59, ал.2 ЗБН е неприложима към настоящия случай. Липсата
на факти, които се субсумират от тази разпоредба, налага извод за
неоснователност на предявените отрицателни искове за установяване на нищожност
на процесните изявления за прихващане, осъществени от „П.“ АД(н), поради което съдът намира, че следва да ги отхвърли като
неоснователно предявени.
По исковете
с правно основание чл.3, ал.3 вр. с ал.2 ЗБН.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗБН действия
и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2, са нищожни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Касателно това кои действия и сделки визира законът препраща към ал. 2 на
цитираната разпоредба.
В съдебната практика последователно се
застъпва тезата, че в разпоредбата на чл.3, ал.3 вр. с ал.2 ЗБН не попадат
извършените прихващания. Приема се, че действителността на извършеното прихващане
може да бъде предмет на преценка само по искове по чл.59 ЗБН, но не и по чл.3,
ал.3 ЗБН. С решение №239/15.05.2018г. по т.д.№986/2017г. по описа на
ВКС, Т.К. първо т.о. е проведена детайлна разлика относно вида на защитата по
чл.3, ал.3 и чл.59 ЗБН, предметът на претенциите на тези искове и последиците
от тях, както и невъзможността разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН да се тълкува
разширително, както и това, че с чл.3 се визират действия и сделки, извършени
от самата Б..
С оглед извод на съда за неоснователно на отрицателните установителни
искове за прогласяване нищожност на процесните прихващания, извършени от
ответника „П.“ АД и това е сбъдване на процесуалното условие за
разглеждане на отменителните искове по чл.59, ал. 5 и ал.3 ЗБН, предявени от
ищеца, с които се цели прогласяване на относителната недействителност на
извършените от ответника прихващания.
По предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН:
Искът по чл. 59, ал. 5 от ЗБН може да бъде предявен от
синдика, а при негово бездействие от Фонда за гарантиране на влоговете в
банките или всеки кредитор на Б.та в петгодишен срок от откриване на
производството по несъстоятелност на Б.та (чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3 от
ЗБН). Искът принадлежи на синдика, а не на несъстоятелната Б.. В случая активно
легитимираните лица действат от името и за сметка на масата на
несъстоятелността. Следователно в
случая синдикът на несъстоятелната Б. се явява активно легитимиран да предяви
иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Процесуалните предпоставки за иска по чл. 59, ал. 5 от
ЗБН са висящо производство по несъстоятелност на Б.та и предявяването на иска в
петгодишен срок от откриването на
производството по несъстоятелност за Б.та, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В
случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на Б.та е
постановено на 22.04.2015 г. по търговско
дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
Искове са предявен в рамките на
законоустановения преклузивен срок и от легитимирано лице – синдика на Б.та, поради което се явяват
процесуално допустими.
От събраните по делото доказателства се установява, че
процесните изявления за прихващане, направени от ответника са от 17.10.2014г. и
от 27.02.2015г.
Поради това
приложение по отношение на първото изявление за прихващане от 17.10.2014г.
намира чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията, действаща към посочената дата (преди изменението – ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от
28.11.2014 г.). Разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, влязла
в сила на 28.11.2014 г., е материално правна, поради което и съгласно чл. 14,
ал. 1 от ЗНА може да има обратна сила и да се прилага за правоотношения,
възникнали преди влизането й в сила, само по силата на изрична законова
разпоредба. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет
на Република България за 2014 г. (обн. ДВ, бр. 98/2014 г.), с чийто §9 е
въведено изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, не е предвидена преходна
разпоредба, която да придава обратно действие на изменението на нормата на чл.
59, ал. 5 от ЗБН.
Не може да се приложи редакция на нормата на чл. 59, ал. 5
от ЗБН (обн. ДВ, бр. 98/2014 г.) за заварените
правоотношения, поради въведеното едва години по-късно с §8 от ПЗР на ЗИД на
ЗБН (обн. ДВ, бр. 22/2018 г.) обратно действие на изменената разпоредба – от
20.06.2014 г. Горецитираната разпоредба на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН е обявена за
противоконституционна
с Решение № 8/27.05.2021 г. по конституционно дело № 9/2020 г. на
Конституционният съд на Република България, обнародвано
в ДВ, бр. 48 от 08.06.2021 г. и е влязло в сила на 11.06.2021 г. Актът, обявен за противоконституционен, не се
прилага от деня на влизането в сила на решението, на основание чл. 151, ал. 2
от Конституцията на Република България. Поради това не е част от действащото
право и не съществува в правния мир нормата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22/2018 г.), предвиждаща обратно
действие от 20.06.2014 г. на редакцията на чл.
59, ал. 5 от ЗБН (обн. ДВ, бр.
98/2014 г.).
С
оглед на горното съдът намира, че възникналото правоотношение по процесните
прихващания следва да се регулира от правната норма, която е била приложима към
момента на извършване на съответното прихващане. В случая за прихващането, извършено от страна на ответника „П.“ АД(н)
на 17.10.2014 г., следва да се приложи
редакцията на законовия текст на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, действала през този
период.
Нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията преди изменението от 28.11.2014 г., предвижда
относителна недействителност единствено на прихващания, извършвани от длъжника,
т.е. от самата Б.. Съгласно изложените от ищеца твърдения в исковата молба, оспорваните
прихващания са извършени от кредитор на Б.та, който е имал и задължения към Б.та
по отпуснатите му банкови кредити, а не от самата Б.. Действията на кредитор на Б.та остават извън предметния обхват на
нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в посочената редакция. Следователно не е налице
изискуема предпоставка от сложния фактически състав на разпоредбата –
прихващането да е извършено от длъжника (Б.та), т.е. вземането на Б.та да е
активното вземане по прихващането. В този смисъл са постановените решение № 60187от 05.01.2022 г. по т.д.№ 1715/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС; решение № 60122 от 11.01.2022 г.
по т.д.
№ 656/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание с правно основание
чл. 59, ал. 5 от ЗБН касателно
изявление за прихващане от 17.10.2014г. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на
изявлението за прихващане от 27.02.2015г. меродавна е нормата на чл.59, ал.5
ЗБН, в редакцията изменена и допълнена с ДВ бр.98 от 28.11.2014г.
Съобразно посочената норма недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би
получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане,
независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е
извършено от кредитор или от Б.та
след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на Б.та под специален
надзор, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността. Според чл. 59, ал. 6 ЗБН, в случаите по ал. 5 действието
на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за
разпределение по чл. 104 от закона. По делото
няма спор, че прихващането е извършено. В настоящия случай изявлението за
прихващане е достигнало до „КТБ“ АД(н) на 27.02.2015г. Извършено е от ответника, в качеството му на кредитор
на Б.та, определената начална дата на неплатежоспособността от съда е 20.06.2014 г., поради което
попада в хипотезата по т.1 на чл.59, ал.5 ЗБН, поради което искът по
чл.59, ал.5 ЗБН касателно това изявление за прихващане се явява основателен.
Тъй
като по отношение на първото изявление за прихващане от 17.10.2014г. съдът и
приел, че главната претенция по чл.59, ал.5 ЗБН се явява неоснователно то този
извод е процесуално условие за разглеждане на иск по чл.59, ал.3 ЗБН касателно
тази сделка.
Разпоредбата на закона гласи, че прихващането може да бъде обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил
вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност. Алинея четвърта на
чл.59 ЗБН съдържа презумпция, съгласно която се приема, че кредиторът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата
на вписване на решението на Централната Б. за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
По делото няма спор, че изявлението
за прихващане е осъществено от ответника на 17.10.2014г. и предшества
на датата на решението на съда по несъстоятелността - 22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4 с-в, когато съдът е постановил
решение № 664, с
което обявява неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД, по търговско
дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд за откриване на производство
по несъстоятелност на “КТБ” АД(н).
Изявлението за прихващане е валидна правна сделка, осъществена при наличие на
предпоставките на материалния закон (чл.103 и чл.104 ЗЗД), поради което следва
да се приеме, че погасителният ефект на прихващанията е настъпил на датата на
получаване на самото изявление на кредитора с активно вземане.
По отношение на субективния елемент от
състава на претенцията – знанието у ответника, че Б.та е в неплатежоспособност.
По отношение на знанието на настоящия ответник, че е настъпила
неплатежоспособността на Б.та или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
Чл.59, ал.4 ЗБН съдържа презумпция, че кредиторът е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито
след датата на вписване на решението на Централната Б. за отнемане на
лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
В настоящия случай решението на УС на БНБ от 06.11.2014 г. е вписано в ТР по
партидата на Б.та на 07.11.2014година, т.е. след датата на придобиване на
вземанията на ответника, въз основа на които е направил изявленията за
прихващане. Тези обстоятелства водят до извод, че не е налице основание
презумпцията по
чл.59, ал.4 ЗБН да намери приложение.
Следва да се вземе предвид, обаче, че в хипотеза на чл. 99 ЗЗД, вземането преминава върху цесионера
със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов
носител, но договорът има действие спрямо
длъжника и
трети лица след съобщаването му,
което поражда действие само след осъществяването му от цедента, а съобщаването
на длъжника, извършено от цедента е преди вписване на решението на УС от
06.11.2014 г., с което е отнет лиценза на Б.та
Тезата на ищеца е, че с обявяването
на решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, допълнено с решение №74 от
22.06.2014г., в резултат на които са спрени плащанията към клиенти на Б.та, а
последната е поставена под специален надзор, поради опасност от
неплатежоспособност и широко огласяване на тези решения, включително
затварянето на Б.та за клиенти след 20.06.2014г, за всеки средностатистически
българин, е настъпило знание за неплатежоспособността на Б.та, поради което е
налице хипотеза на чл.155 ГПК.
Взетите от УС на БНБ решение №73 от
20.06.2014г., допълнено с решение №74 от 22.06.2014г., са приети от съда за
общо известни факти, като въпросът е дали тези факти водят по необходимост до
извод, че е налице знанието, произхождащо от тях за неплатежоспособност на Б.та.
Постановените от управителното тяло на
БНБ решения спират за срок от три месеца
изпълненията на задълженията на Б.та, ограничават дейността на Б.та, като и се
забранява да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова
дейност, отстранява от длъжност членовете на УС и НС на Б.та, поставя Б.та под
специален надзор, назначава квестори и ограничава права на акционери. Тези
решения намират основанието си в разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗКИ . С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е продължен
срокът, за който Б.та е поставена под специален надзор, с продължаване на
действието на всички произтичащи от това мерки, като на квесторите е указано да
внесат до 20.10.2014 г. цялостна оценка на активите на Б.та, извършена от
оторизирани одиторски компании. Решението
е обявено в ТР по партидата на Б.та на 18.09.2014г. Основание за налагане на
тези мерки е опасността от неплатежоспособност на Б.та. В решението от
16.09.2014г. е оповестено, че Б.та изпитва остър недостиг на ликвидност за
възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към
депозитантите и другите кредитори. Решението от 06.11.2014 година влече
след себе си нови последици и съдържа нова информация- отнемане на лицензията
на Б.та, с което е забранена осъществяваната от нея банкова дейност.Т.е., вече
е ясно, че Б.та не разполага с достатъчно активи, включително и налични парични
средства. Въпросът за ликвидността, разгледан в контекста на понятието
неплатежоспособност, е въпрос, на който
може да бъде даден отговор след извършване на преценка на
финансово-икономическото състояние на Б.та и отговор на този въпрос е дължим от
съда по несъстоятелността. В настоящия случай следва да се установи дали
извършилата прихващане страна е била наясно, че Б.та изпитва затруднения,
които да са непреодолими и тя да е в
неплатежоспособност, т.е. да не може да отговаря за своите задължения пред
кредиторите си. Настоящият
състав приема, че причината и целта на сключените договори за цесия е възможността цедентът
да получи цена на прехвърлената вземане, т.е. стойност, която не би получил от Б.та,
поради мораториума за плащане, съпровождащ състоянието на специален надзор над Б.та,
а цесионерът - да получи вземане, с което
да погаси задълженията си, произтичащи от договорите за банков кредит, с оглед угрозата от
откриване производството по несъстоятелност по отношение на Б.та и последиците
от това решение
( чл. 23 ЗБН), е вероятно да настъпи тази изискуемост, като
последица от решението по чл. 13 ЗБН. Следователно смисълът на
прихващането е да бъде намален дълга на кредитополучателя и опасността- при
обявена несъстоятелност на Б.та – праводателите на ответника да не получат в пълен или близък до него
размер на вземанията си, които имат към Б.та. Ето защо настоящият състав
приема, че действайки по този начин, със съзнание за тежкото финансово-
икономическо състояние на Б.та и реалната липса на възможност тя да осъществява
своята дейност, ответникът е направил изявлението за прихващане. Нещо повече, самият
факт, че Б.та е била в невъзможност да извършва плащания към своите кредитори,
била е в ликвидна криза към този момент, за което изрично сочи решението на УС
на БНБ от 16.09.2014 година, е достатъчно, за да се породи знание за
неплатежоспособността на Б.та, но не в смисъл на знание, основаващо се на
обоснован финансово- икономически анализ и съответно на дадената законова
дефиниция на това понятие, а на състояние, възпрепятстващо изпълнение на
дейността и съгласно лицензията. Б.та е спряла плащанията към своите кредитори,
а този факт е достатъчен, за да се породи знание у средностатистическия
гражданин, че Б.та е неплатежоспособна. В уредбата на общата несъстоятелност
спирането на плащанията е основание за приложение на оборимата презупция, че
длъжникът е неплатежоспособен.Такава норма в ЗБН не е налице, но това не е
основание, спирането на плащанията да не се третира като индикация за третите
лица, че Б.та е неплатежоспособна. Спирането на плащанията е основание да се
приеме, че Б.та не разполага с ликвидни средства, за да плаща. Ето защо
настоящият състав приема, че понятието неплатежоспособност, съдържащо се в
нормата на чл.59, ал.3 ЗБН не следва да се разглежда като понятие, съобразно
законовата му дефиниция, а като понятие, свързано с това дали състоянието на Б.та
и дава възможност да плаща на своите вложители/депозитанти. Невъзможността на Б.та
да плаща има за причина, освен решението на УС на БНБ и фактическата липса на
парични средства. А този факт е станал
достояние на неограничен кръг от хора въз основа на обявените по партидата на
„КТБ“ АД(н) решения на управителното тяло на БНБ. Ето защо съдът приема, че към
момента на тези изявления, страните са имала знание за това, че Б.та не
разполага с пари, липсва и ликвидност и е неплатежоспособна.
Поради това настоящият състав приема,
че по делото е установен състава на разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН и предявеният
отменителен иск от синдика на „КТБ“ АД(н) на това основание се явява доказан и
следователно – основателно предявен.
По разноските.
Ответникът „П.“ АД(н) следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса, на основание чл.59, ал.7
ЗБН, върху размера на активните си вземания, общо сумата от 350 443,39лв.,
по сметка на СГС.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдика на „К.Т.Б.“
АД(н), ЕИК *******, с адрес гр.София, ул.“*******, срещу „П.“ АД(н), ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл.59, ал.2
ЗБН вр. с чл.26, ал.2, трето пр. ЗЗД и чл.3, ал.3 вр. с ал.2 ЗБН за
прогласяване нищожност на извършени от ответника прихващания с изявления за
прихващания под вх. №9475/17.10.2014г. по регистъра на „КТБ“ АД(н) и под вх.№
1150/27.02.2015г. по регистъра на „КТБ“ АД(н).
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „К.Т.Б.“
АД(н), ЕИК *******, с адрес гр.София, ул.“*******, срещу „П.“ АД(н), ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, иск по чл.59, ал.5 ЗБН касателно
извършено изявление за прихващане под вх.№9475/17.10.2014г. по регистъра на
„КТБ“ АД(н).
ПРИЗНАВА за установено, на основание
чл.59, ал.5 ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“
АД(н), ЕИК *******, относителната недействителност на изявление за прихващане
под вх.№ 1150/27.02.2015г. по регистъра на „КТБ“ АД(н), извършено от ответника„П.“
АД(н), ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***.
ПРИЗНАВА за установено, на основание
чл.59, ал.3 ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“
АД(н), ЕИК*******, относителната недействителност на изявление за прихващане
под вх.№ 9475/17.10.2014г. по регистъра
на „КТБ“ АД(н), извършено от ответника „П.“ АД(н), ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.59, ал.7 ЗБН, „П.“
АД(н) ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка
на СГС държавна такса от 350 443,39лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: