О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...07.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 1176 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419, ал.1 вр. чл.
274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г.Д.Т. ***,
срещу разпореждане № 19206/07.05.19г. по ч.гр.д. №6416 по описа за 2019 година
на ВРС, VIII състав, в частта, с която е
постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена в полза
на Н.Г.Б. и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
В частната жалба се твърди недопустимост на
обжалваното разпореждане, тъй като е
издадено въз основа на опорочен запис на заповед от 04.03.2018г. Твърди,
че макар от външна страна записът
на заповед да съдържа всички кумулативни
изискуеми реквизити, удостоверените чрез
съдържанието му обстоятелства били неверни. Излага, че менителничния ефект бил опорочен, тъй като бил издаден във връзка с каузално правоотношение – за
обезпечаване на вземането на поемателя Н.Б. в размер от 5000.00 евро по сключен
между страните договор за заем, което щяло да доведе до
двойно плащане. Моли обжалваното разпореждане
да бъде обезсилено. Формулирани са доказателствени искания да се допусне като
писмено доказателство копие от лична карта (каквото не е представено) и един
свидетел при режим на водене за установяване на облигационните отношения между
страните.
Ответната страна Н.Г.Б., в
дадения срок не е представила писмен отговор.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество
съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №6416 по описа за 2019
година на ВРС, е образувано по заявление на Н.Г.Б. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Г.Д.Т. ***, по запис на заповед за парични
задължения на длъжника в размер на сумата от 5000 евро, представляваща главница
по запис на заповед от 04.03.18г. и разноски по производството. Въз основа на
това заявление в полза на заявителя Н.Г.Б. е издадено разпореждане № 19206 от
07.05.2019г., с което е постановено незабавно изпълнение на осн. чл. 418, ал.1 ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение № 3521/07.05.2019г. срещу
длъжника за заплащане на горепосочената сума, като със заповедта е присъдена и
сумата от 455,58лв, представляваща направени по делото разноски за д.т. и
адв.възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение
от длъжника Г.Д.Т., като
едновременно с възражението по чл. 414, ал.2 ГПК е подадена и частната жалба,
инициирала настоящото производство.
За постановяване на незабавно изпълнение и за
издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 418, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът следва
да извърши проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството
дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане.
Разпоредбата на чл.419, ал.1 ГПК сочи приложимост на
правилата за разглеждане на частните жалби – чл.274 и сл. ГПК, което от своя
страна означава, че сезираният въззивен съд е властен да разгледа и произнесе
по същество въпроса по жалбата, в т.ч. и прилагайки правилата за обжалване на
решенията (чл.278 и чл.279 ГПК). В конкретния случай обаче исканите от
жалбоподателя доказателства не следва да се събират. Въпреки че е посочен в
частната жалба, писменият документ - копие от лична карта, не е
представен. С оглед обстоятелствата, за които се иска разпит на свидетел -
установяване на каузалното правоотношение, по повод и във връзка с което е
издаден записът на заповед, това доказателствено средство е
напълно неотносимо към производството по чл.419 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 419, ал. 2 от ГПК
частната жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение може да се основава
само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК. Паричното вземането,
за което кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу частния жалбоподател, е основано на документ по чл.417, т.9 от ГПК– запис
на заповед, издаден на 04.03.18г.
От представения
запис на заповед е видно, че същият притежава реквизитите, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл.535 ТЗ. Документът носи
наименованието "запис на заповед", което е поставено, както като
заглавие, така и в самия текст на документа в съответната логическа и
граматическа връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело
задължението да плати с посочване на всички правно индивидуализиращи данни,
както и е обективирано изявлението му, като издател, че се задължава
"безусловно" да заплати определена сума, а именно сумата от 5000евро, на падеж – 04.03.19г. Индивидуализиран е и поемателят, комуто следва да се плати със
съответните правно индивидуализиращите го данни. Посочени са и дата и място на
издаването и плащането, което посочване е извършено с употребата на ясни и точни
изрази. Налице е и подписа на соченото като издател лице. Притежавайки
изброените и изискуеми, съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, записът на заповед е редовен от външна страна и годен да породи
менителнично задължение.
Твърденията в частната жалба, че записът на заповед е
с обезпечителен характер по повод сключен между страните договор за заем, чийто
размер е 5000 евро, обезпечаващ връщането на заетата сума, са ирелевантни за
заповедното производство и по-специално в производството по чл.418 ГПК.
Приносителят на менителничния ефект доказва основанието и размера на
претенцията си само с ценната книга. С оглед на това единствената преценка,
която заповедният съд дължи в производството по чл.418 ГПК, е за това, дали
представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника. Направеното в частната жалба субективно
възражение на длъжника за наличието на каузално правоотношение между страните
(поемател и издател на ЗЗ), съответно наличието на задължение по него, са
неотносими към предмета на настоящото производство; те стоят вън от предмета на
преценка на заповедния съд и биха могли да се обсъждат евентуално в последващо
исково производство за установяване съществуването на вземането по реда на чл. 422 от ГПК.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че
обжалваното разпореждане, в частта относно незабавното изпълнение, следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 19206 от 07.05.2019г., постановено по ч.гр.д. № 6416/2019г. по описа на ВРС,
VIII състав, В ЧАСТТА, с която е
допуснато незабавно изпълнение на заповед № 3521/07.05.19г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена в полза на Н.Г.Б.
***, ЕГН **********, срещу длъжника Г.Д.Т.
***, ЕГН **********, и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: