№ 71
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513668 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Г. Д. Г. и А. И. А. срещу решение от
09.08.2021 г. по гр.д. №56881/2019 г. на Софийския районен съд, 24 състав, с което е
признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС по отношение на
жалбоподателите, че Г. Д. Д. е придобил правото на собственост върху следния недвижим
имот: представляваща апартамент №14, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, жк. ****,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.148.1.32 по
кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед №РД-18-4/09.03.2016
г. на изп.дир. на АКГГ, със застроена площ от 61,32 кв.м., състоящ се от: една стая, дневна,
кухня и обслужващи помещения, при съседи: от изток-апартамент на Ц. Т., от запад-
апартамент на В. Г., от север-стълбище и от юг-зелена площ, отгоре-ап.№16 и отдолу-
апартамент №12, и прилежащо избено помещение №3 с полезна площ от 2,24 кв.м., въз
основа на изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност като добросъвестен
владелец, считано от мес.07.2013 г., като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Поддържа,
че владението върху процесния недвижим имот е установено от ищеца по незаконен начин –
договорът, с който праводателят му се е легитимирал като собственик, е обявен за нищожен,
както и че е отнел имота от ответника А. И. А.. Сочи, че по делото не са установени фактът
1
на добросъвестно придобитото владение от страна на ищеца, намерението да свои имота и
необезпокояваната фактическа власт върху него. Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г. Д. Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
СРС, 24 състав е сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване,
че ищецът е собственик на процесния апартамент на основание изтекла 5-год. придобивна
давност като добросъвестен владелец, считано от 05.07.2013 г.
По делото е представен нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №178, т.ІІ,
н.д. №350/30.04.2013 г. на нот. Р. Д., от който се установява, че ответникът А. И. А. е
продала на В.В.А. процесния недвижим имот.
Видно от представениа по делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот
№53, т.ІІ, н.д. №230/02.07.2013 г. на нот. Ц. Д.а В.В.А. е продал на ищеца процесния
недвижим имот.
От представеното по делото решение от 23.02.2016 г., постановено по гр.д.
№3667/2015 по описа на САС, влязло в сила на 22.04.2016 г. описаният по-горе договор за
покупко-продажба на процесния апартамент от 30.04.2013 г., сключен между ответника А.
И. А. и В.В.А. е прогласен за недействителен на основание чл.26 ал.1 вр. чл.152 ЗЗД.
Видно от представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №135, т.І,
н.д. №122/07.06.2019 г. на нот. И.И.-Ж. ответникът е А. И. А. е продала на ответника Г. Д. Г.
процесния недвижим имот.
От показанията на свид. В.Д. се установява, че през лятото на 2013 г. преди да купи
имота ищецът и родителите му са извършили оглед в апартамента, който апартамент е бил
отключен от брокер на продавача, като апартаментът бил почти празен и е личало, че в него
не се живее.
От показанията на свид. Д.Т. се установява, че ищецът е закупил процесния
апартамент през юли 2013 г. и след това двамата са отишли в имота и в него е имало
2
мебели, поради което ищецът се е свързал със собственика и след няколко дни са отишли
отново заедно да изнасят мебелите, които по наставление на ответника А. И. А. са
пренесени в гараж, който се намира отстрани на блока. Свидетелят сочи още, че след това
ищецът е направил ремонт на апартамента и от края на 2013 г. и до настоящия момент
ищецът винаги е живял в процесния недвижим имот.
От показанията на свид. А.Б. се установява, че след юли 2013 г. заедно с ответника А.
И. А. е отишла до процесния апартамент и е установила, че е сменен патронът на входната
врата, но заедно с съпругът са го подменили, след което няколко дни по-късно отново са
отишли до имота, но патронът е бил сменен и непознати хора са им казали, че ще живеят
тук. Свидетелят сочи още, че е виждала в апартамента ищецът и родителите му, като
последно са ходили в апартамент в началото на 2014 г.
От показанията на свид. И. Т. се установява, че в процесния апартамент е живяла
майката на ответника А. И. А., а след смъртта и ответникът е идвала често в имота, изнасяла
е багаж от него, а след известно време е видяла ищецът, който и е казал, че купил
апартамента. Свидетелят сочи още, че видяла, че се сменя бравата и ответникът А. И. А. си
изнасяла багажа между етажите и в един гараж, като ищецът и е помагал.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Според легалната дефиниция на чл.68 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху чужда вещ с намерение за своене. Продължителността на владението като
елемент от придобивната давност по чл.79 ЗС е в зависимост от предпоставките, при които
то е установено. Ако владението е започнало въз основа на годно правно основание, но не е
настъпил вещнотранслативния ефект поради това, че е продадена чужда вещ, владението е
добросъвестно, ако приобретателят не е знаел, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена - чл.70 ал.1 ЗС. В този случай по силата
на чл.79 ал.2 ЗС собствеността се придобива след петгодишно владение. Когато владелецът
не е добросъвестен, собствеността се придобива с изтичане на десетгодишна давност - чл.79
ал.1 ЗС. Преценката за добросъвестността на владението се извършва според
обстоятелствата при възникване на правното основание чл.70 ал.1 ЗС. Добросъвестността на
владелеца се предполага по силата на чл.70 ал.2 ЗС, затова по правилото на чл.154 ал.2
ГПК в тежест на страната, на която е противопоставена придобивната давност по чл.79 ал.2
ЗС, е да обори законната презумпция като докаже, че владелецът е знаел при сключване на
договора, че праводателят му не е собственик на имота.
Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №31 от 15.02.2011 г. по гр.д.
№1273/2009 г. на II ГО, решение №11 от 13.07.2018 г. по гр.д. №1451/2017 г. на І ГО и др./
при добросъвестното владение по чл.70 ал.1 ЗС фактическата власт се придобива на правно
основание, но вещноправният ефект не настъпва, ако праводателят не е бил собственик или
е била опорочена формата на сделката. Правното основание, на което се установява
владението представлява и основание за демонстриране на завладяването. За придобИ.е на
собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от
закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез
3
други действия, които да са противопоставени на действителния собственик. Ето защо, при
твърдения за добросъвестно владение на установяване подлежат единствено
добросъвестността на владелеца и упражняването на фактическа власт през определения
петгодишен срок.
В процесния случай по делото липсват доказателства, а и няма наведени твърдения в
тази насока, ищецът да е знаел при сключване на договора за покупко-продажба, че
праводателят му В.В.А. не е бил собственик на процесния апартамент, т.е. не е оборена
презумпцията на чл.70 ал.2 ЗС. От показанията на разпитаните по делото свидетели е
установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е започнал да упражнява
фактическа власт върху закупения апартамент непосредствено след сключване на договора
през мес.07.2013 г. и я е упражнявал и към датата на депозиране на искова молба –
04.10.2019 г., т.е. в период по дълъг от изискуемия от чл.79 ал.2 ЗС, поради което следва да
се приеме, че е придобил по давност чрез добросъвестно владение процесния недвижим
имот.
При това положение и предявеният от ищеца положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен, както е приел и СРС.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20169413/09.08.2021 г., постановено по гр.д.
№56881/2019 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, и А. И. А., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплатят на Г. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр.
София, жк. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1400,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5