№ 16510
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110113823 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
исков процес – отмяна на дарение)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 84800/11.03.2025
г., с клеймо от 07.03.2025 г. от Й. П. С., ЕГН **********, с адрес ******
срещу П. Й. С., ЕГН **********, адрес *******, с която са предявени
обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правна
квалификациячл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, с които се иска да бъдат отменени
дарения, обективирани в:
1. Нотариален акт за дарение № 67, том LLII, дело № 20413/1995 г.
2. Нотариален акт за дарение №151, том II, рег.№ 3652, дело № 332/2000 г.
В исковата молба се твърди, че през 1995 г. и 2000 г. ищецът дарил на
ответника недвижими имоти чрез дарение. Като правно основание ищецът
твърди, че имал нужда от средства за издръжка, като през 31.07.2024 г.
поканил ответника да му даде месечна издръжка в размер на 2000 лева на
месец, като последният отказал – отказ да даде на дарителя си издръжка,
от която се нуждае – чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД.
Твърди, че от 2021 година изпаднал в състояние, което се наложило да
има издръжка – не е в състояние да покрива нуждите ми от храна, дрехи,
обувки, лекарства и консумативи - вода, ток, разноски по отопление. Твърди,
че ответникът му - син постоянно води всякакви дела по които е осъден да му
плащам разноски. В резултат на това банковите сметки са му блокирани от
ЧСИ.
В останалата част указва на съда как да разпредели доказателствената
тежест, какво представлява този иск и копира учебници.
Иска от съда (петитум) да отмени изцяло двете дарения, извършени през
1995 г. и 2000 г. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
1
Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото
следните документи: 1. Договори за дарение - 2 броях2. Нотариална покана
Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане.
Моли съда да допусне и назначи Съдебно медицинска експертиза, като
вещото лице общо практикуващ лекар да даде заключение от какви болести
страда ищеца, хронични ли се те и от кога датират? Какви лекарства приема/следва да
приема ищеца и при каква продължителност - ежедневно, месечно, годишно или до живот?
Каква е прогнозата на експерта за влошаване на общото здравословно състояние на
възрастния човек, както и за пълното му инвалидизиране?
Моли съда да допусне и назначи съдебно икономическа експертиза,
която да даде заключение какво е финансовото състояние на ищеца? Каква сума е
необходима за покриване на нормалните ежедневни битови нужди за живота на
възрастния човек -облекло, сметки за ток, вода, отопление и други битови консумативи,
разходи за болнично лечение, консултации с други лекари специалисти, извън личния лекар и
др.? Какъв е основния месечен доход на ищеца? Има ли ищеца други източници на доходи от
наеми, аренди и др.? Има ли ищеца задължения към ответника и на каква стойност? Има
ли запори и възбрани?,
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищецът не се представлява.
По държавната такса
Освен това в петитума на ИМ ищецът иска да се отмени цялото дарение,
следователно, а не само за идеални части или за определени имоти.
Следователно цената на иска са данъчните оценки на имотите в двете дарения.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че дарението е за
9/10 ид. части от апартаменти и дворни места (дарението през 2000 г.), 1/1 ид.
ч. от един апартамент (дарението 1995 г.). От друга страна, дарените са двама.
Дарените общо получават 9/10 ид. ч. от дарените имоти. Иска се отмяна на
цялото дарение. Това касае редовността на исковата молба, в каква част искът
е основателен и спрямо кого.
Дарението от 1995 г. е за 1/2 ид. част от имота.
Освен това в петитума на ИМ ищецът иска да се отмени цялото дарение,
а не само за идеални части или за определени имоти. В обстоятелствената част
е посочил само, че се е разпоредил само с част от имотите, а не всички имоти,
описани в н.а. Това не е нередовност, тъй като е без значение ищецът с какви
имоти се е разпоредил. За правната квалификация и редовността на иска е
важно основанието, което в случая е отказ от даване на издръжка и се иска
отмяна на цялото дарение, а не в негови части. Следователно съдът не
следва да се произнася дали е допустимо да се иска отмяна на част от
дарение спрямо дарения. Ето защо след като се иска отмяна на цялото
дарение, то данъчната оценка се определя от сумата от всички данъчни оценки
2
на имотите в дарението, а не по отделно. Не се иска отмяна на дарението в
част спрямо едни имоти пред други, а за всички дарени имоти спрямо
ответника. Това е така, защото дарението е едно и стойността му се определя
общо от всички дарени имоти, а не поотделно. Дарението не е няколко за
всеки имот по отделно, с оглед факта, че е осъществен с един дарствен акт,
което е доказателство за намерението на дарителя – дарението да е едно.
Предявени са два иска за отмяна на изцяло две дарения – иска за отмяна
на две дарения в тяхната цялост, обективирани в две сделки. Всяко едно от
даренията има за предмет недвижими имоти.
Следователно, цената на иска за отмяна на дарението от 1995 г. е 1/2 от
данъчната оценка на имота на това дарение, на основание чл.69, ал.1, т.4 вр.
т.2 ГПК, защото дарението е за 1/2 ид. ч.
Цената на иска за отмяна на дарението от 2000 г. е сумата от данъчните
оценки на имотите, на основание чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК
Тъй като дарените са двама и не е уточнено в каква част се даряват, то
следва, че ответникът има 1/2 ид. ч. от дарените имоти, на основание чл.30,
ал.2 ЗС. Дарените имоти са 9/10 ид. ч. Следователно цената на иска е 1/2 ид. ч.
от 9/10 ид.ч. от дарените имоти.
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК
По редовността на ИМ и доклада
Съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Първо, съгласно чл.114 ЗС и чл. 11 ПВ задължително се вписват
исковите молби, които имат за предмет вещни права и исковите молба за
делба. Представената искова молба не е вписана в Служба по вписванията.
Съгласно приетото в ТР № 3/2010 по тълк. д. № 3/2009г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следи служебно в рамките на проверката по чл.127 – 128, чл.130 ГПК за
наличие на вписана искова молба по исковете по чл.114 ЗС. Неизпълнението
на указанието за вписване е основание по чл. 114 ЗС за връщане на исковата
молба чл. 129 ал.3 ГПК, поради нередовност на ИМ.
Второ, в исковата молба се твърди, че ответникът постоянно завеждал
дела срещу ищеца и ищецът бил осъден да заплаща разноски, поради което
нямал парични средства. Следва ищецът да посочи номерата на делата и
описа на съда, по които ищецът е бил ответник, а ответникът е бил ищец.
Трето, да представи в четлив вариант препис от нотариален акт от 1995
г.
Четвърто, да представи данъчна оценка с оглед определяне цената на
иска по чл.69 ГПК.
В този смисъл, на основание чл.129, ал.3 вр. чл.127-128 ГПК искова
молба с вх. № 84800/11.03.2025 г., следва да бъде оставена без движение, като
се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане, с препис за противната страна, както и в същия срок да
представи доказателства за това, следва да отстрани нередовностите на
3
исковата молба, като:
1. да представи доказателства за вписана искова молба в СВ – София
2. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 4 % от 1/4 (една
четвърта) от данъчната оценка на имота, дарен през 1995 г. лева.
Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на
съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда. Плащането на каса и чрез
ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси
3. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 4 % от 1/4 (една
четвърта) от данъчната оценка на имотите, дарени през 2000 г. лева.
Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на
съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда. Плащането на каса и чрез
ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси
4. да посочи номера по делата и по описа на кой съд, по които Й. П. С.,
ЕГН **********, с адрес ****** о ответник по дела, заведени от сина му
П. Й. С., ЕГН **********, с оглед твърдението му, че ответникът – синът
му постоянно завеждал дела.
5. да представи в четлив вариант препис от н.а. от 1995 г. – препис в четлив
вариант или набран текст на компютър със заверка за идентично
съдържание
6. да представи данъчна оценка с оглед определяне цената на иска по чл.69
ГПК.
като при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще се счита за
нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК, а по т.5 – ще се
изключи като доказателствено средство и доказателства.
Следва да се укаже на ищеца, че съдът не издава съпроводителни писма.
Съдът приема, че следва да се издадат съдебни удостоверения на ищеца,
след представяне на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че дарението е за
9/10 ид. части от апартаменти (дарението през 2000 г.), 1/1 ид. ч. от един
апартамент (дарението 1995 г.) и 1/1 ид. ч. от три дворни места (дарението
през 2000 г.). От друга страна, дарените са двама не само ответника. Иска се
отмяна на цялото дарение. Това не касае редовността на исковата молба, в
каква част искът е основателен и спрямо кого.
Освен това в петитума на ИМ ищецът иска да се отмени цялото дарение,
следователно, а не само за идеални части или за определени имоти. В
4
обстоятелствената част е посочил само, че се е разпоредил само с част от
имотите, а не всички имоти, описани в н.а. Това не е нередовност, тъй като е
без значение ищецът с какви имоти се е разпоредил. За правната
квалификация и редовността на иска е важно основанието, което в случая е
отказ от даване на издръжка и се иска отмяна на цялото дарение, а не в
негови части. Следователно съдът не следва да се произнася дали е допустимо
да се иска отмяна на част от дарение спрямо едининия дарен. Ето защо след
като се иска отмяна на цялото дарение, то данъчната оценка се определя от
сумата от всички данъчни оценки на имотите в дарението, а не по отделно.
По компетентността на настоящия съд
С молба с вх. № 115797/01.04.2025 г. е пристигнала информация за
данъчните оценки на дарените имот в н.а. от 2000 г. Сумирани, се установява,
че цената на иска, т.е. на цялото дарение е много над 25 000 лева (с оглед
факта, че дарението е едно и се иска отмяна на цялото дарение за всички
имоти).
За обектите в сградата общата данъчна оценка е 2 923 277.50 лева.
Данъчната оценка на посочените дворни места са съответно 30 336.00,
32 353.30 лева, 27 808.00 лева. Общата сума е 3 016 774.50 лева. При
прилагане на 1/2 ид.ч. от 9/10 ид. ч. се получава, че предмет на иска за отмяна
на дарение е за сумата по данъчна оценка 1 357 548.52 лева. Държавната такса
е 13 575.49 лева. При този метод, компетентен да разгледа иска е СГС, на
основание чл.104, т.4 и чл.109 ГПК.
Обратното, ако се приеме, че цената на иска е данъчната оценка на всеки
имот по отделно, то стойността на имота с най-високата данъчна оценка е
420 624.00 лева. При прилагане на 1/2 ид.ч. от 9/10 ид. ч. се получава, че
предмет на иска за отмяна на дарение е за сумата по данъчна оценка
189 280.80 лева. Държавната такса само за този имот е 1 892.81 лева. При този
метод, компетентен да разгледа иска е СГС, на основание чл.104, т.4, т.6 и
чл.109 ГПК.
Данъчната оценка за дарението през 1995 г. е 114 274.00 лева. Дарението
касае 1/2 от имота, поради което цената на иска е 57 137 лева. По правилата на
чл.104, т.4 ит.6 и чл.109 ГПК компетентен за този иска е СГС. Държавната
такса е в размер на 571.37 лева.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
5
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13823/2025 г. по описа на
СРС и ИЗПРАЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за продължаване
на съдопроизводствените действия, на основание чл.118, ал.2 вр. чл.104, т.4,
т.6 и чл.109 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2
вр. чл.121 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
6
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ******* на тел. 02/8955423 или на
ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация
на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
7
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8