№ 564
гр. Плевен , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430101146 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба Д. Н. Г. от
гр.Плевен против Г. Л. ИВ. и *** с правно основание чл.109 ЗС вр. чл.52 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот,
представляващ масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХII в стр.кв.12
съгласно действащия регулационен план на с.***, одобрен със Заповед
№6399/1955г. Твърди се, че жилищната сграда е построена въз основа на
отстъпено право на строеж върху държавно дворно място в полза на
родителите на ищцата, а след смъртта им, ищцата и нейния съпруг ползват
изцяло описания УПИ с площ от 1000 кв.м. с административен адрес с.***
***, заедно с обслужващите жилищната сграда постройки. Твърди се, че
ответницата е собственик на масивна жилищна сграда в съседния имот. В
ползвания от нея имот има засадени седем броя овощни дървета. Тъй като
двата имота – на ищцата и ответницата са съседни и са на обща граница, то
всеки от тях трябва да ползва имота си така, че да не пречи на другия да
упражнява своите права. Твърди, че при засаждането на овощните дървета не
са спазени изискванията на чл.52 изр.1 от ЗС, съгласно която разпоредба не се
позволява засаждането на дървета до имота на съседа на разстояние по –
малко от 3 метра за високите, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските.
Ищцата твърди, че през лятото на 2020г. възникнал спор с ответницата
1
във връзка с плодовете, шумата и корените на дърветата, засадени в двора и.
На 07.08.2020г. бил съставен констативен протокол на Комисия, назначена от
*** в който е отразено нарушение на изискванията на чл.52 ЗС при засаждане
на дърветата. Било издадено предписание ответниците да премахнат клоните
на дърветата, които се простират в двора на ищцата. Твърди се, че
ответницата изпълнила указанията частично, като клоните продължават да
пречат. Дърветата са в близост до постройки от допълващо застрояване и
клоните им разместват циглите и предизвикват течове. Във връзка с
указанията ищците поставили улуци на покривите, но от дърветата се пълнят
с шума и плодове и не водооттичат. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконно
засадените седем броя овощни дръвчета, с които смущават правото на
ползване на ищцата.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от Г. Л. ИВ. и *** в
която оспорват исковата молба. Ответницата Г.И. твърди, че собственика на
постройката може да ползва земята, върху която е построена сградата само
доколкото това е необходимо за използване на постройката според
предназначението и, което прави предявения иск недопустим. Твърди, че
постройката е изградена назаконосъобразно. Прави искане за назначаване на
агроикономическа експертиза относно обстоятелството кога са засадени
овощните дървета.
В представения отговор Община Долна Митрополия изразява
становище, че искът е неоснователен. Описва процедурата по издаване на
констативния протокол и издадените предписания до страните.
В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си
представител и поддържа исковата молба. Представя писмени бележки.
Ответницата Г.Л. оспорва иска. Представя писмени бележки.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните прие за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от представения по делото нотариален акт
№53/14.05.1993г. на нотариус при РС Плевен, че ищцата Д. Н. Г. е собственик
на недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена площ от 89
кв.м и лятна кухня, построени в държавно дворно място от 1000 кв.м. с
отстъпено право на строеж, находящо се в с.***, представляващо парцел XII в
стр.кв. 12 по плана на селото при граници : улица, ***.
Не е спорно между страните, че ответницата Г. Л. ИВ. е собственик на
жилищна сграда, построена в съседен имот с отстъпено право на строеж
върху общинска земя, представляващ парцел XIII в стр.кв.м 12 по плана на
селото, което се установява и от приложената по делото скица.
По делото е приложен Констативен протокол от 07.08.2020 на Комисия,
2
назначена със Заповед РД 09-134/24.07.2020г. на Кмета на *** в който е
отразено, че имотът находящ се на *** с.***, представлява УПИ XIII кв.12 и
по разписен лист е собственост на ***. Имотът, находящ се на *** в с.***,
представлява УПИ XII кв.12 и по разписен лист е собственост на Д. Н. Г.. От
констативния протокол се установява също, че в УПИ XII стр. кв.12 по
вътрешната регулационна линия с УПИ XIII стр.кв.12 е ситуирана масивна
постройка (лятна кухня и навес) с приблизителна дължина 25 кв.м., като
покривът на лятната кухня е двускатен, а на навеса едноскатен с наклон към
УПИ XIII стр.кв.12. Установено е, че нямат изградена система за отвеждане
на дъждовната вода, сградите са изградени през 1978 – 1980г., търпими са
съгласно §16 ал.1 ЗУТ и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В
протокола е отразено, че в УПИ XIII стр.кв.12 в близост до вътрешната
регулационна линия са разположени овощни дървета, клоните на което са
надвиснали над съседния имот на ищцата.
В заключението на назначената агротехническа експертиза е отразено,
че при извършения оглед в имотите на страните, вещото лице установило в
имота на ответницата има засадени седем овощни дръвчета, от които четири
дървета са с височина 4, 5 и 6 метра и са засадени на 1,30 м. разстояние от
оградата, едно с височина 15 метра на отстояние 2 метра от оградата, едно с
височина 5 метра и с отстояние 1 метър, метър от оградата и друго с височина
10 метра на отстояние 3 метра от оградата. В заключението се сочи, че нито
едно от тези овощни дървета не представлява особена ценност за селското
стопанство, нито се намират под режим на особена закрила.
Съгласно чл.94 ал.2 от НАРЕДБА № 7/22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, в сила от 13.01.2004г., имотите могат да се ограждат по реда и при
спазване изискванията на чл. 48 ЗУТ. Озеленяването е неделима част от
благоустрояването на всеки поземлен имот. С оглед санитарно-хигиенните
условия и изискванията за огряване от слънцето се препоръчват следните
най-малки разстояния на декоративните и овощните насаждения до границите
на съседните имоти:
1. за ниски дървета (с височина до 2,5 м) - на 1,0 м от границата;
2. за средно високи дървета (с височина до 5,0 м) - на 1,5 м от границата;
3. за високи дървета (с височина над 5,0 м) - на 3,0 м от границата.
Когато се установява коя е релевантната височина на дървото при
определяне на дължимото отстояние съгласно чл.52 ЗС от съседен имот, в
практиката си ВКС приема, че това е височината, до която достига
съответния дървесен вид. Този извод следва и логиката на закона, че
отстоянието, което следва да се преценява при засаждането на дървото се
съобразява не с височината на дървото към неговото засаждане, а с
височината, до която то би достигнало при нормално развитие. От
заключението е видно, че в имота на ответницата засадените дървета са
високи – над 5 метра, като само две от тях към момента са с височина 4 метра,
но биха могли да достигнат до пет и повече метра.
От правна страна, съдът прави следните изводи :
Предявеният иск е с петитум да бъдат осъдени ответниците да
3
премахнат седемте овощни дървета, които са засадени на по-малко от
предвиденото в чл.52 ЗС отстояние от имота на ищцата. Тези спорове се
решават от кмета на Общината, само, когато се налага отсичане на клони и
корени, преминаващи в съседен имот, или когато се иска преместване на
дървета. В останалите случаи, какъвто е и настоящият, спорът е съдебен.
Съдът споделя становището на ищеца в исковата молба, че ответник
следва да бъде и *** като собственик на земята, тъй като когато ответниците
не са индивидуални собственици на имот, а са носителите на вещно право на
строеж върху имот, представляващ частна общинска собственост, надлежни
ответниците в предявен негаторен иск, с който се иска премахване на трайно
прикрепени към земята растения, сгради и други постройки са всички лица,
които притежават вещни права върху земята – собственикът и носителите на
ограничени вещни права, в какъвто смисъл е посочена и съдебна практика
(Р.14/22.02.2016г. по гр.д.4205/2015г. II г.о.)
Съгласно чл.109 ЗС, всеки собственик може да поиска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Това е защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или
бездействие, което му пречи да упражнява правото си според
предназначението на имота. В закона е точно уредено ограничението на
собствеността, като съгласно чл.52 е забранено да се посаждат дървета до
имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5
метра за средните и 1 метър за ниските. Тази разпоредба е императивна и
нарушението и винаги обуславя извод за наличността на неоправдани пречки
за използване на съседния имот. Нарушението на тези норми представлява
винаги неоснователно действие и собственикът разполага с правно признатата
възможност чрез иска по чл.109 ЗС да постигне премахване на така
създаденото или поддържано противоправно състояние. В този случай не е
необходимо ищецът да доказва дали и с какво посадените в съседния имот
дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. (В този смисъл Р
№ 60/29.05.2014г. по гр.дело №7375/2013г. ІІ, г.о.) Безспорно се установи, че
имотите на ищцата и ответниците са съседни и са разделени с граница.
Установи се също, че седемте овощни дървета в двора, собственост на
Община долна Митрополия, в който ответницата има учредено право на
строеж, са засадени на отстояние по-малко от нормативно установеното, от
границата с имота, ползван от ищцата. Установено е също, че дърветата са
средни и високи по смисъла на чл.52 ЗС, тъй като дори към момента на
измерването им са с височина над 2,5 метра. Установи се, че не са от
дървесните видове, изброени в чл.34 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество, т. е., не се намират под режим на особена
закрила, поради което и не е необходимо предварително писмено разрешение
за премахването им.
С оглед така изложеното, съдът приема, че са осъществени всички
4
елементи на фактическия състав на иска по чл.109 вр. чл.52 от ЗС. Доводите
на ответницата И., че клоните на дърветата пречат поради незаконен строеж
на сграда в двора на ищцата, съдът счита за неоснователни и
правноирелевантни. Без значение е обстоятелството кой и кога е засадил
овощните дръвчета, тъй като за основателносттта на претенцията е
достатъчно ответникът /с действия или бездействия/ да поддържа такова
състояние, като не е необходимо то да е създадено от него.
Доводите на двамата ответника, че дърветата не пречат и не създават
пречки на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост,
също са неоснователни. Нормата на чл.52 ЗС е императивна и нарушението
на нормите за отстояние на дървета от имота на собственика – ищец по чл. 52
ЗС безусловно съставляват неоснователни действия по смисъла на чл.109 ЗС,
без да е необходимо собственикът да доказва дали и с какво посадените в
съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му.
По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответниците следва да заплатят на ищцата
направените по делото разноски в размер на 978 лева, от които 30 лева
държавна такса, 600 лева адвокатско възнаграждение и 348 лева за изготвяне
на заключение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Л. ИВ. от *** и О*** представлявана от Кмета да премахнат, на
основание чл.109, вр. чл.52 от ЗС, седем броя овощни дървета, от които 3 бр.
ябълки, 1 бр. череша, 1 бр. дюля, 1 бр. джанка и 1 бр. кайсия,
засадени в поземлен имот УПИ XIII в стр.кв.12 по плана на с.***, с
административен адрес с.***, у***, намиращи се до границата с имот УПИ
XII в стр.кв.12 по плана на с.***, с административен адрес с.***, у***
собственост на *** в който има ограничено вещно право Г. Л. ИВ., които
дървета са засадени в нарушение на предвидените в чл.52 ЗС отстояния от
имота на съседа, ищца по делото Д. Н. Г. с ЕГН ********** от гр.П***.
ОСЪЖДА Г. Л. ИВ. от *** да заплати на Д. Н. Г. с ЕГН ********** от
гр.П*** разноски по делото в размер на 489 лева.
ОСЪЖДА О*** представлявана от Кмета да заплати на Д. Н. Г. с ЕГН
********** от гр.П*** разноски по делото в размер на 489 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5