РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Бяла, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20234510200354 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. А. Г., ЕГН **********, от гр.О., обл.В.,
ул.“Н. В.“.. против НП №38-0006205 от 02.10.2023г., издадено от Директор
на РД“АА“ Русе, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр.
чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, му е наложено
на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание-
глоба в размер на 3000лв.
С жалбата се оспорват фактическите констатации в акта, твърди се, че
същият е съставен при допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които опорочават издаденото въз основа на него НП. В писмено
становище жалбата се поддържа и допълва със съображения за приложението
на чл.28 от ЗАНН, които налагат отмяната на НП, а алтернативно се прави
искане за намаляване на размера на наказанието до законовия минимум.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
РРП, ТО-Бяла, редовно призовани не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното: На 15.08.2023 г., около 22:45 часа,
в гр.Б., обл.Р., вход посока гр.П., св.Х. М.-на длъжност старши инспектор към
РД“АА“-Русе, спрял за проверка товарен автомобил влекач Ман ТГХ с peг.
1
№******* от категория N3, с прикачено към него триосно полуремарке
Вилтон НВ 3 с рег.№ ******* от категория О4, извършващ обществен превоз
на товари – пшеница, на територията на РБ , по маршрут Селановци-Варна с
пътен лист № 523521 от 15.08.2023г., товарителница серия М № 725715 от
15.08.2023г. Автомобилът се управлявал от жалбоподателя М. А. Г.. При
проверката се констатирало, че водачът Г. извършва превоза със съчленено
ППС, състояща се от МПС с две оси и ППС с три оси, с обща маса от 46660
кг., установено от кантарна бележка и товарителница, която маса надвишава
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройство от 40000 кг. с 6600 кг. В момента на проверката
нарушителят не представил документ за претоварване от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Св.М. приел, че жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.139, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ, за което му съставил АУАН от 15.08.2023г., подписан от
жалбоподателя без възражения. Такива не представил допълнително и в 3-
дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Обжалваното НП било издадено на
02.10.2023г. и връчено лично на жалбоподателя на 13.10.2023г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.М., АУАН, НП, кантарна бележка, товарителница, пътен лист,
оправомощителна заповед, както и останалите материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че Актът и
Наказателното постановление са съставени от компетентни органи.
В случая НП е издадено за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП
вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, за което е
наложена санкция по чл.177, ал. 3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а по силата на ал. 12 на текста,
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи,
от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от
тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Нормата на чл. 166, ал.1, т.1 от ЗДвП сочи, че Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата
за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници
и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
Следователно, ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като
служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване
2
на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както
и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което
длъжностните лица на агенцията разполагат с правото да съставят АУАН.
Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му
правомощия с т. I. 6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на
транспортна, информационните технологии и съобщенията/последната
приложена по делото/, директорът на РД „АА“ гр. Русе е надлежно
оправомощен, респ. е компетентен да издава наказателни постановления по
ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че служителите на ИА „Автомобилна
администрация“, какъвто несъмнено е и св.М., са компетентни да съставят
АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.2 от ЗДвП, съответно директорът на
РД“АА“ е оправомощен да издава наказателни постановления, с които да
налага наказания на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в случаите на
извършено административно нарушение по цитирания текст.
Отделно от това, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при
спазване изискванията на процесуалния закон. Същите съдържат всички
необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано пълно и ясно с
всички съставомерни признаци от обективна страна, като са посочени и
доказателствата, които го потвърждава. По идентичен начин от АУАН,
описанието на нарушението е привнесено и в НП. Правилно са издирени и
посочени както нарушената, така и санкционната норма, коректно е
индивидуализиран и нарушителя. Още към момента на съставяне на АУАН
жалбоподателя е бил наясно какво точно нарушение му е вменено във вина,
правото му на защита не е нарушено и същият е могъл да организира
защитата си в пълен обем.
По същество нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е
правилно установено и доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2
ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари,
които не представляват опасност за участниците в движението, а съгласно чл.
6, ал. 1, т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата
максимална маса на съчленени ППС с две оси, с полуремарке с три и повече
оси, е 40 тона, а в случая общата маса на управляваното от жалбоподателя
ППС е надхвърляла допустимата маса с 6600кг.
В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св.М., които са
последователни, вътрешно непротиворечиви, и незаинтересовани,
кореспондиращи изцяло на приложените по делото писмени доказателства.
От съвкупния анализ на доказателствата се установява по несъмнен начин
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. Видно от
представените от водача кантарна бележка и товарителница безспорно се
3
установява, че теглото на товара е 32 320 кг., теглото на пътното превозно
средство е 14 340 кг., а установеното брутното тегло е 46660 кг. По своята
доказателствена същност, посочените документи представляват частен
свидетелстващ документ, и водача доколкото е приел товара във вида и
количеството посочени в тях, които факти последният е удостоверил с
подписа си в товарителницата, където е индивидуализирано и процесното
ППС, с посочване на рег.№ на влекача и полуремаркето, безспорно доказват
удостоверените в тях факти, относно общата маса на натовареното превозно
средство, надхвърляща допустимата максимална маса по чл. 6, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, и съответно съвкупно с
останалите доказателства, доказват извършването на нарушението по чл.139,
ал.1, т.2, пр. 2 ЗДвП. Освен това от показанията на актосъставителя се
установява, че още към момента на проверката нарушителят е бил в
известност за тези обстоятелства и не ги е оспорил. Следователно
нарушението е извършено от обективна страна с всички съставомерни
признаци. От субективна страна деянието е извършено от жалбоподателя
виновно, умишлено, с ясното съзнание за обществено опасния характер на
деянието, за конкретния размер на натоварването на превозното средство и
собствената му маса, както и за обществено опасните последици от деянието,
настъпването на които е целял или допускал.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е приложен
материалния закон, като установените факти са субсумирани под
приложимата като нарушена правна норма.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение
санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, която предвижда
налагане на административно наказание „Глоба“, именно на водач, който
управлява ППС с маса, надвишаваща определената от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство. С оглед на това, правилно е
индивидуализиран субекта на административното нарушение и наказание. Не
са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН както правилно е посочил АНО в
НП. Това е така, тъй като се касае за типичен случай на нарушение от този
вид, който не се характеризира с по-ниска степен на обществено опасност от
други подобни нарушения, а и такива обстоятелства не се навеждат от страна
на жалбоподателя.
Съдът намира обаче, че възражението за неправилна индивидуализация
на размера на глобата досежно това нарушение е основателно. В оспореното
наказателно постановление АНО не е изложил ясни и точни мотиви,
обусловили налагането на административно наказание в максималния размер
от 3000 лева. Като аргумент в подкрепа на мотивите си е отразил, че масата
на ППС с товара многократно надвишава нормата от 40000кг., както и че на
водача са били съставени два акта при проверката. АНО не е събрал
доказателства за налагани други нарушения на жалбоподателя от този вид,
поради което следва да се приеме, че се касае за първо такова нарушение.
Отделно от това АНО не е изследвал доходите и имотното състояние на
4
жалбоподателя, както и трудовата му ангажираност, като липсата на такива
доказателства не следва да се тълкува във вреда на последния. Следователно
НП се явява необосновано досежно размера на наложената санкция. АНО е
постановил размера на глобата в нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН, тъй като
неправилно отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство надвишаване
на масата на ППС, тъй като това е съставомерен признак. Отделно от това не
е изследвал налице ли са смекчаващи отговорността обстоятелства.
Изложеното обосновава извода, че с налагането на глоба в минималния
размер от 500лв., предвиден за това нарушение, биха се постигнали в пълна
степен целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН и същата би се явила в пълна
степен съответна на обществената опасност на деянието и дееца. Това налага
НП да бъде изменено и да бъде намален размерът на наказанието до
законовия минимум от 500лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №38-0006205 от 02.10.2023г., издадено от Директора на
РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр.
чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, е наложено на
основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание- глоба в
размер на 3000лв. на М. А. Г., ЕГН **********, от гр.О., обл.В., ул.“Н. В.“ ..,
като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500лв./петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: /п/_______________________
5