Р
Е Ш Е Н И Е
№88
гр.
Велико Търново, 6.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, осми състав, в публично заседание на седми февруари
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
При
секретаря П.И.разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 168/ 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с
чл.чл.167, ал 2 т.2 от Закона за движението по пътищата(ЗДвП)
Образувано
е по жалба на П.А. *** чрез *Д. ***
против Принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудително задържане с техническо
средство / скоба/ на лек автомобил марка Фолксваген голф с рег. № ***, наложена
чрез действие „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“ допълнително обективирана
в протокол за принудително задържане №101/ 16.02.2018г. на инспектор ПНП при „Организация на движението, паркинги
и гаражи“ ЕООД - град Велико Търново. Жалбоподателят оспорва наложената мярка
като незаконосъобразна поради противоречие с материално-правните разпоредби на
закона и съществено нарушение на административните правила. Основният му довод
обаче е че ПАМ е невалидна като издадена
от некомпетентен орган .След като правното основание за налагане на ПАМ е чл.
167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП , която въвежда възможност за използване на техническо
средство за принудително задържане на ППС , за което не е заплатена дължимата
цена за паркиране по чл. 99, ал 3 от ЗДвП, то изрично в нормата е предвидено,
че тези ПАМ се налагат от службите за контрол, определени от Кмета на Общината.
С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т.1 от
ЗДвП на Кметовете на Общините е предоставено правомощието да определят служба
за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачи
на ППС в населените места на съответната Община. Няма спор по делото, че Кметът
на Община Велико Търново е определил ОДПГ ЕООД за такава служба, и че мястото, където е
паркирал автомобилът се управлява от общинска администрация на Община Велико
Търново. От стриктното тълкуване на нормата на чл. 167, ал. 4 от ЗДвП, че
глобите, събирани за констатираните нарушения се събират от Общината, и че ОДПГ
ЕООД е търговско дружество, макар и с общинско участие, но самостоятелно ЮЛ,
следва извод, че службите за контрол следва да бъдат част от структурата на
общинската администрация, а не самостоятелно обособени правни субекти,
включително и регистрирани по Търговския закон. От съда се иска да отмени
горепосочената ПАМ ведно със законните последици за това. В съдебно заседание
не се явява, представлява се от *** Д.,
която поддържа така подадената жалба с нейния петитум. По делото е депозирано допълнително писмено становище, в което е
развит основният аргумент за нищожност на процесната ПАМ. Претендира за
заплащане на направените по делото разноски, за което се представя списък по
чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответник
жалба – Инспектор ПНП/ контрольор/ при ОДПГ ЕООД В.Търново редовно призован не
изпраща представител в последното по делото открито съдебно заседание. В същото
време при първоначалното гледане на делото, приключило с отмененото от ВАС
определение за оставян на така посочената жалба без разглеждане като
процесуално недопустима е бил представляван от * Г.. Същата заема становище за неоснователност на така
подадената жалба, за което представя и подробно писмено становище. Основният
аргумент, че ПАМ е издадена от компетентен орган, длъжностно лице при служба за
контрол, определена съгласно депозираната по делото Заповед на Кмета на Община
В. Търново. Същата е наложена при изяснена фактическа обстановка, безспорно
установено, че жалбоподателят е паркирал в зона за платено паркиране без
заплащане на дължимата цена за това, за доказване на което на стр. 25 и 26 от
делото е представена разпечатка от системата за платено паркиране. Моли
процесната ПАМ като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена от съда, а
така подадената жалба срещу нея отхвърлена. Претендира направени по делото
разноски, представляващи ***ско възнаграждение в размер на 200 лева, за което
представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на оспорване в настоящето производство е наложена Принудителна
административна мярка /ПАМ/ - принудително задържане с техническо средство –
скоба на лек автомобил марка *******наложена чрез действие „блокиране на
колелото на неправилно паркирано ППС“ и допълнително обективирана в протокол за принудително
задържане №101/16.02.2018г. на инспектор
ПНП при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД - град
Велико Търново. Няма спор по делото, че на 16.02.2018г. около 13 часа бащата на
доверителя е паркирал лекия автомобил, собственост на жалбоподателя на ул.
„Васил Левски“ зона за платено паркиране, определена от Кмета на Община Велико
Търново. Твърдението на последния, че е изпратил СМС за заплащане на дължимата
цена за паркиране се оборва от представените по делото извлечения – справки за
платено паркиране /синя зона/ на
посочената дата стр. 25 и 26 от делото, от които е видно, че за посочения
автомобил е заплатил дължимата цена до 13,48 часа на посочената дата. Опитът на
водача на МПС да заплати цената за продължаване на престоя на МПС от 14, 53
минути е останал неуспешен, тъй като на МПС вече е било поставено техническо
средство- скоба. Тези изводи на съда се подкрепят и от представения по делото
снимков материал, стр. 27 и следващите по делото. Като доказателства са
ангажирани и съобщение за ПАМ, издадено на основание горепосочения
протокол. на ответник жалба, както и
фискален бон за заплащане на цената от 16 лева. Представено е и копие от
регистрацията на МПС, от което се вижда, че същото е собственост на
жалбоподателя. МПС е било освободено на същата дата в 14, 29 часа. Горната фактическа обстановка, изцяло
съответства на приложената по делото докладна записка от страна на ответник
жалба по повод подадената жалба стр. 16 от делото. Със Заповед №
РД-22-1490/17.09.2014г. издадена на основание чл. 44, ал 2 от ЗМСМА, чл. 167,
ал 2 т.1 и 2 от ЗДвП и във връзка с Решение № 141/7.06.2000 г. на Общински
съвет Велико Търново ОДПГ ЕООД е определена за служба за контрол по смисъла на
чл. 167, ал. 2, т.1 и 2 от ЗДвП считано от 17.09.2014г. По делото е представена длъжностна
характеристика на контрольор в звено Принудително задържане на ППС, стр. 12 от
делото, която длъжност е заемана от ответник жалба. Представена е и актуалната
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията град
Велико Търново, в която са определени зоните за паркиране, и въз основа на
решение на ОбС, така и в глава трета са уредени ПАМ при неправилно паркиране . Представена
е с допълнителна молба вх.№ 5601/29.10.2018г. Схема за организация на
движението „Зона за кратковременно паркиране на улица „Васил Левски“като с
жълто е оцветено паркомясто с платено паркиране, заето от жалбоподателя, както
и изображение на пътните знаци и пътната маркировка към Зона за краткровременно
паркиране на същата улица, приети от съда.
Недоволен
от приложената ПАМ, жалбоподателят я е оспорил директно пред Административен
съд-Велико Търново с жалба, подадена по пощата, въз основа на която е
образувано настоящето дело. Посочените релевантни за спора факти се установяват
от документите, представени с жалбата и от административната преписка по
прилагането на ПАМ, изпратена с писмо вх. №1364/8.03.2018г. от „ОДПГ“ЕООД –В.Търново.
С
определение № 255/6.6.2018г. постановено по настоящото дело, съдът е оставил
жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е намерил, че
жалбоподателят като собственик на автомобила, който е предоставил на баща си
сам се е лишил доброволно от ползването на същия, поради което няма правен
интерес от оспорването на ПАМ. Това определение е отменено от ВАС с определение
№ 12 232/11.10.2018г. по адм.д. 10 601/2018г. и делото е върнато на
настоящия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав,като обсъди доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид
доводите на страните, намира от правна
страна следното:Жалбата, с която е сезиран съда и въз
основа на която е образувано настоящето дело е подадена в срока по чл. 149,
ал.1 от АПК от лице с правен интерес, съгласно горецитираното определение на
ВАС, пред компетентния за това Административен съд Велико Търново, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения: Елементите на
фактическия състав, при наличието на който се прилага ПАМ, изразяваща се в
принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на ППС, е
установен в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - да е налице
паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране,
във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към
установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице
кумулативно, като за обективирането на
първите две предпоставки не се спори по делото. Това е видно и от представената
схема за организация на движението „Зона за кратковременно паркиране на улица
„Васил Левски“, на която в жълто е означено използваното от МПС паркомясто,
означено като такова за платено временно паркиране, както и от изображение на
пътните знаци и пътната маркировка към тази зона, от които се вижда, че мястото
е надлежно означено като такова за временно платено паркиране. Самият
жалбоподател посочва, че упълномощеното лице да управлява автомобила му е
заплатило в 13 часа чрез изпращане на СМС дължимата цена на услугата, като след
това е направил неуспешен опит да заплати продължението на престоя. Спорен е именно този трети елемент на законовата хипотеза, а именно валидността на
плащането. Оспорва се компетентността на
кмета да определя условия за плащане на таксата за кратковременно паркиране и
от друга страна счита, че наличието на условия за плащане само на указателни
табели не е достатъчно основание, за да бъде ангажирана отговорността по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Съобразно чл.
99, ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци,
пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за
паркиране. Съгласно чл.
99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена
на паркиране на местата на платено паркиране, както и условията и реда за
заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие
Общинският съвет (ОбС) Велико Търново е
приел Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на
град Велико Търново- приложена по делото, както и Наредба за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико
Търново, като в последната е посочил цената за кратковременно паркиране или
престой на МПС на терените общинска собственост, определени като "Синя зона",
и таксата за принудително задържане на
неправилно паркирани ППС в границите на "Синя зона", която общо в
размер на 16 лева е заплатена от упълномощеното да управлява МПС лице. В
изпълнение на задълженията ,вменени му с посочените Наредби Кметът на Общината
е въвел такъв режим за кратковременно платено паркиране и е определил местата
за кратковременно платено паркиране "Синя зона „ в град Велико Търново,
при което е разпоредено, че паркирането в зоната за кратковременно платено
паркиране се извършва при условията, указани в пътните знаци и указателните
табели,. Условията за плащане на дължимата такса са посочени в указанията в
поставените на място табели. Безспорно е, че указателните табели посочват ясно
съдържанието на краткото текстово съобщение, което следва да се изпрати за да е
налице валидно плащане на дължимата такса. Това последно условие не е спазено
от страна на водача на процесния автомобил, поради което са налице и всички
предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Изпратеното
кратко текстово съобщение за самотаксуване не установява таксуване за
паркирания автомобил, а правилата за ползване на услугата платено паркиране не
позволяват на органа да преценява дали става въпрос за техническа грешка, за умишлено неизпращане на текстово съобщение. В
същия смисъл виж съдебна практика на ВАС, седмо отделение, обективирана в
решение по адм. дело № 3126/2017 г., адм. дело № 14631/2008 г., адм. дело №
10462/2015 г., адм. дело № 4026/2016 г. .
Решение
№ 15361 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2018 г.,и други. Особеното в
този случай е, че жалбоподателят не е могъл да изпрати СМС за самотаксуване в
14, 15 часа, тъй като вече му е била поставена скоба, доколкото е изтекъл
платения с предишен СМС престой. В тежест на упълномощеното лице е да изпрати СМС
преди изтичането на този срок за продължаване на престоя, тъй като ноторно
известно е, че не може да бъде продължаван изтекъл срок. Всички елементи на
принудата са неоспорени и установени по делото, поради което довода, че
задължението по чл.
99, ал.3 от ЗДвП е изпълнено не намира опора в закона, приложен към
конкретната фактология.
След като не е извършил това в посочения срок,
то и наложената ПАМ се явява материално законосъобразна.
По
отношение на доводите за недействителност на заповедите на кмета на община Велико
Търново за въвеждане на режим за кратковременно платено паркиране и определяне
на местата за кратковременно платено паркиране "Синя зона" в град Велико Търново, същите не
следва да се обсъждат в настоящото производство, чийто предмет е
законосъобразността на приложена ПАМ. Косвеният съдебен контрол в
административния процес е неприложим и ако жалбоподателят намира, че тези
заповеди на Кмета са незаконосъобразни
следва да ги оспори по надлежния ред. Принудителното задържане по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП представлява
ПАМ по смисъла на чл.
22 ЗАНН, която се налага при условията, посочени в специалния закон.
С
оглед на така изложеното ПАМ е издадена
и в предвидената от закона форма. ЗДвП
не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагането й. В този
смисъл са и разпоредбите на чл. 21, ал.3 от Наредбата, съгласно които на предното стъкло
на автомобила се поставя съобщение до шофьора, съдържащо основанието за
блокиране на колелото и указания за реда за освобождаването му. Видно от
приложеното по делото съобщение , същото съдържа основание за прилагане на ПАМ,
като е посочен и реда за освобождаване на автомобила и дължимата такса.
Съобщението има сериен номер и дата на съставяне и носи подписа на съставилото
го лице. Вписан е номерът и марката на автомобила, дата и час на поставяне на
техническото средство и местоположението на процесния автомобил. Това съобщение
е достатъчно да констатира поставяне на техническото средство, посредством
което мярката се счита за наложена.
Основните
възражения от страна на жалбоподателя са относно компетентността на органа
наложил ПАМ. Същите се неоснователни.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП службите за контрол,
определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително
задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса
за паркиране по чл.
99, ал. 2 ЗДвП. От доказателствата по делото е безспорно, че със Заповед №
РД 22 – 1490 17.09.2014 година на кмета на Община Велико Търново, „ОДПГ“ ЕООД е определено от кмета на общината за служба за контрол на
дейността по паркиране. От доказателствата по делото е видно, че лицето,
приложило оспорената принудителна мярка е служител на дружеството. Дейността на
контрольора е изрично регламентирана и в приложената по делото длъжностна
характеристика. Органът, наложил мярката е длъжностно лице, въпреки че
заема длъжността по силата на сключен трудов договор. В чл.
167, ал.2, т.2 от ЗДвП няма изискване длъжностното лице да бъде със статут
на държавен служител, което качество не е елемент и от определението за
длъжностно лице. С кметска заповед № РД
22-1688/04.10.2017 г. служебно известна на съда на конкретно изброени
служители на „ОДПГ“ ЕООД, е възложено
налагането или нареждането за налагане на ПАМ от вида на процесната. В този смисъл по делото се установява, че
процесната ПАМ, извършена чрез конклудентни действия е изпълнена от компетентен орган по чл.
168, ал. 1 от ЗДвП, след надлежно оправомощаване от орган, в чиято законова
компетентност попадат правомощията за издаване на такъв акт, при допустима
законова делегация. В този смисъл е и практиката на Върховния административен
съд – напр. Решение № 5598 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2017 г.,
Решение № 7326 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2015 г., Решение №
5370 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2013 г., Решение № 13767 от
9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10019/2017 г., Решение № 10230 от 27.07.2018
г. на ВАС по адм. д. № 5991/2017 г. и др.
С оглед на изхода от спора, направеното от ответната страна искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, представляват заплатено ***ско възнаграждение в размер на 200 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А. *** чрез *Д. *** против Принудителна
административна мярка /ПАМ/ - принудително задържане с техническо средство /
скоба/ на лек автомобил марка Фолксваген голф с рег. № ***, наложена чрез
действие „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“ допълнително
обективирана в протокол за принудително задържане №101/ 16.02.2018г. на
инспектор ПНП при „Организация на
движението, паркинги и гаражи“ ЕООД - град Велико Търново. ОСЪЖДА П.А. *** да заплати на
„Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД - гр. В. Търново, сумата 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: