№ 598
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503529 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника С. А. П.,
подадена от назначения му процесуален представител адв. А.А. срещу решението на
Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-17 състав, постановено на 21.06.2021
г. по гр. дело № 10883/2019 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца П.
Н. Й. 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 4 800 лева обезщетение за
имуществени вреди на осн. чл.45 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се твърди, че от събраните по делото доказателства не се
установява периодът от време, в който ищецът е търпял болки и страдания – в резултат
от причинената от ответника черепно-мозъчна травма, възстановената му
трудоспособност и установеното общо добро състояние към 14.05.2021 г. Сочи се
нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди
и се твърди, че не е установен размерът на имуществените вреди.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което претенцията на
ищеца да бъде отхвърлена, а ентуално – размерът й да бъде намален.
Въззиваемият ищец П. Н. Й. чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
1
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, намира следното:
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото,
изложил е подробни и задълбочени мотиви. Въззивният съд ги възприема изцяло и по
реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
От представения препис от споразумение, постигнато по НОХД № 17083/2015 г.
по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, се установява, че
ответникът С.П. се е признал за виновен за това, че на 18.09.2014 г. в гр. София
умишлено е причинил на П.Й. тежка телесна повреда – чрез нанасяне на удари в
областта на главата, вследствие на което Й. паднал назад и ударил главата си. Към
датата на увреждането ищецът е бил на 61 години.
За установяване на вида и тежестта на уврежданията и на последиците от тях
градският съд е допуснал и приел две съдебно-медицински експертизи.
В заключението на д-р П. П. – неврохирург, са описани травмите, получени в
резултат от ударите, нанесени на ищеца от ответника:
Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: контузия на мозъка със средна степен
на тежест; травматичен кръвоизлив в дясната малко-мозъчна хемисфера; травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясната тилна област на главата;
контузионно-кръвоизливно огнище в левия челен мозъчен дял в базалните отдели;
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки – двустранно челно и слепоочно;
вътрешна оклузивна хидроцефалия; линейно счупване на дясна тилна кост на черепа;
Разкъсно-контузна рана на горната устна в дясно;
Счупване на короната на първи горен преден зъб.
Постъпил е веднага на лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, където са му
извършени редица изследвания, а на 02.10.2014 г. е бил опериран. Било направено
трепанационно отвърстие и бил поставен вентрикулен катетър, през който изтекъл
бистър ликвор под повишено налягане. Подкожно е поставена клапа за нормализиране
и регулиране на повишеното интракраниално налягане. Изписан е от болницата на
17.10.2014 г.
В заключението е отразено, че през 2012 г. на ищеца от ТЕЛК е била призната 60
% трайна загуба на работоспособност поради общи заболявания, а през 2015 г. загубата
на работоспособност е определена на 94 % с водеща диагноза „последици от травма на
главата“.
При извършения личен преглед на ищеца П.Й., д-р П. е установил, че
пострадалият е в задоволително към добро общо състояние – в ясно съзнание,
контактен и адекватен. Оплаква се от световъртеж и залитане. Има епизоди на
главоболие със стягащ характер, локализирано в теменната област на главата. Не усеща
2
миризми – аносмия.
Според експерта, възстановителният период за претърпяната черепно-мозъчна
травма е в границите до година и половина. Кръвоизливите са резорбирани, но на
тяхно място остават зони на мозъчно размекчение – липса на нормална мозъчна тъкан,
заменена с глиална /поддържаща невроните/ тъкан. Тези зони водят до локална
мозъчна атрофия. При възрастни пациенти линията на фрактурата се вижда в
продължение на три години, но не рядко се установява и след 8-11 години или в
течение на целия живот.
След приключване на лечебния и възстановителен период при пациентите с
черепно-мозъчна травма са възможни периоди на главоболие при емоционално и
физическо напрежение, както и при промяна в атмосферното налягане.
Вещото лице д-р Т. К. – психиатър, е посочил в заключението си, че към датата
на прегледа ищецът е психично здрав. Преживяното е имало за него психотравмиращ
характер и е било към средна степен на изразеност, но без тежки клинични проявления.
Изпитал е психичен дискомфорт – напрегнатост, главоболие, нарушение на съня,
тревожност. И към датата на прегледа при него е налице емоционален дискомфорт,
породен от психотравмиращия инцидент и последиците от него.
За установяване на неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в
резултат от травмата, пред градския съд е разпитана свидетелката Н. Й. – съпруга на
П.Й.. Тя е разказала, че от спокоен и тих човек съпругът й станал нервен и страхлив за
живота се, страх го е да не падне и да не си удари главата. Не е пълноценен, няма
обоняние, слухът му е намален от побоя. Клапата, която е в главата му, много му
пречи. Бил лекуван в „Пирогов“ в продължение на 1 месец. След като го изписали, не
можел да ходи. Изпратили го на рехабилитация, но там му станало лошо и продължили
в къщи. И досега не смее сам да излезе от къщи, излиза само с придружител. Няма
възможност да полага труд, няма никакви социални контекти. Лекарите му забраняват
да ползва компютър, мобилен телефон. Преди инцидента ходел на работа, нямал
никакви заболявания. Вече е пенсионер, бил освидетелстван от ТЕЛК.
При обсъждане на показанията на свидетелката обосновано СГС е приел, че
същите не следва да се кредитират в частта, с която тя е заявила, че преди увреждането
от С.П., ищецът не е имал заболявания – с оглед на данните, че още през 2012 г. ТЕЛК
е установила намалена работоспособност.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира, че определеното в
размер на 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в никакъв случай не е
3
завишено. Ответникът умишлено е нанесъл на ищеца тежка телесна повреда, която
представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. С оглед
тежестта на травмите, извършената животоспасяваща оперативна интервенция,
продължителността на възстановителния период, трайните последици от уврежданията
на мозъка, както и съобразената от СГС социално-икономическа обстановка към месец
септември 2014 г., присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди не е в несъответствие с изискванията за справедливост,
съдържащи се в чл.52 от ЗЗД.
Що се отнася до обезщетението за имуществени вреди, жалбата на ответника и в
тази й част е неоснователна. Градският съд прецизно е проверил писмените
доказателства, представени за доказване на тези вреди и е уважил претенцията само за
тази част от разходите, които са в причинна връзка с процесното непозволено
увреждане. За останалата част до предявения размер от 5 282,28 лева искът е
отхвърлен.
По изложените по-горе съображения жалбата на ответника С.П. следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено.
Въззиваемият ищец не е заявил претенция за присъждане на разноски за
настоящата инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264104/21.06.2021 г. на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, I-17 състав, постановено по гр. дело № 10883/2020 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4