Р Е Ш Е Н И Е
№ 1812 27.07.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на шестнадесети юли
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Елена Христова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 2074 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” представляван от Г.. Й.. Т.., срещу Н.П.П., родена на ***г., гражданин на Руска Федерация, с адрес : гр....... 4, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 129.96лева, представляваща сбор от главница в размер на 117.60лева, за доставена, отведена и пречистена вода за периода 26.06.2017г. до 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба, както и сумата от 12.36лева, представляваща лихва за забава върху главницата от датата на падежа на всяка фактура до подаване на исковата молба. Относно задължението в периода 26.06.2017г. до 25.09.2018г. са били издадени четири фактури. Ищецът сочи, че между него и ответника е било налице валидно правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди се, че П. е абонат на дружеството и съгласно Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВИК системи. Съгласно Общите условия на оператора за надлежното водене и остойностяване на потреблението в обекта е заведена партида с абонатен № .... Сочи се , че ответната страна е собственик на водоснабдяваните обекти, за което сочи доказателства. Измерването е ставало посредством два водомера, като отчитането ставало при спазване на всички изисквания. В периода 12.08.2014г. до 29.08.2018г. по партидата на абоната били налице неизпълнени задължения за ползвани ВиК услуги на стойност 117.60лева, за което били издадени посочените фактури. В изричен петитум се иска осъждане на ответницата за посочените в исковата молба главница , законна лихва за забава върху главницата и обезщетение за забавено плащане върху главницата. Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания за назначаване на експертизи – съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител на ответника. На първо място предявеният иск се счита за недопустим, а по същество за неоснователен и недоказан. Счита, че иска е недоказан, като липсват доказателства за собствеността и на двата магазина, посочени в исковата молба и не е ясно за кой от двата обекта бил абонатния номер, както и дали обслужва и двата магазина. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането във фактура № .../ 26.06.2017г. В съдебно заседание се уточнява, че не се оспорва собствеността, а единствено фактът, че двата обекта са водоснабдени, доколкото за тях има един абонатен номер.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са
всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Според чл.3, ал.1
от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, кръгът от лицата, които са потребители на ВиК са на първо
място собствениците на водоснабдените обекти. Според представените действащи
общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК
системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено
обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един
местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
От представената справка от имотен регистър по делото е установено, че ответникът е собственик на два обекта – магазин № 3 и магазин № 4 на адрес гр. Поморие, ул. Солна № 22Б. Със заявление за откриване на партида от 11.06.2009 г. подадено от ответника, за имотите е била разкрита такава и е посочен един абонатен № 225847. Същият касае двата обекта и отчитането на количеството вода на два водомера с № 1489/28 и 1489/29, видно от представеното от ищцовото дружество справки. От тях се установява още, че за отчетената консумация в обекта в процесния период са били извършвани отчети с мобилно устройство и с отбелязване “видян”.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл. 30 от публично известните общи условия на ВиК, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В такъв случай, по аргумент от чл. 32, ал. 4 от наредбата следва, че при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство. Същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури. При тази правна рамка и ангажираните доказателства за електронното отчитане на преминалото количество вода през двата водомера, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител, да заплати извършената ВиК услуга.
Установено е че в имотите е било налице потребление, което е периодично отчитано. Съгласно чл. 31 от общите условия на ВиК, операторът издава ежемесечни фактури. Така за всеки месец, в който е извършено отчитане следва да бъде фактурирана цена, съобразно определената от регулатора към този момент. Стойността на количеството вода е правилно определена по действащите цени на ДКЕВР. При тези факти предявеният иск се явява основателен и доказан, като неплатеният остатък по процесните фактури възлиза на общо 117.60 лв. и искът следва да бъде уважен в пълния заявен размер.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за плащане и начислената лихва касае главницата по всяка фактура от датата на падежа до 11.09.2019 г. Така, по аргумент от чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК и на основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на задължението на общо 12.36 лв., поради което искът следва да се уважи.
По направеното възражение за давност, съдът съобрази падежа на всяко от задълженията по издадените фактури и доколкото същият е в тригодишният срок по чл. 111 ЗЗД намира, че вземанията не са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в настоящия процес, възлизащи в размер на общо 375 лв., включващи държавна такса от 75 лв., възнаграждение за особен представител от 200лв. и юрисконсултско възнаграждение 100лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.П.П., родена на ***г., гражданин на Руска Федерация, с адрес : гр. ...., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” представляван от Г.. Й.. Т.., сумата от 117.60лева (сто и седемнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода партида с абонатен № ..., за имот представляващ магазин № 3 и магазин № 4 на адрес гр. ... ..., по издадени фактури за периода от 26.06.2017г. до 25.09.2018г., както и сумата от 12.36лева (дванадесет лева и тридесет и шест стотинки), представляаща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от падежа на всяка фактура до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване – 12.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 375 лв. (триста седемдесет и пет лева) - представляващи направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ