Решение по дело №106/2009 на Административен съд - Силистра

 

Р Е Ш Е Н И Е

№106

                                                                 гр.Силистра, 18.11.2009 година

 

                                           В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

            Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и девета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Маргарита Славова

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  Светослав Славов

                                                                                                        Валери Раданов

 

 

 

при секретаря Стефка Димитрова и с участието на заместник окръжния прокурор при ОП гр.Силистра ***, като разгледа докладваното от съдия Маргарита Славова КАНД №106 по описа за 2009 година,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            С Решение №427/14.08.2009г., постановено по АНД №444/2009г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №1186 от 27.03.2009г. на Началника на РУ на МВР гр.Силистра,с което на С.В.И. *** на основание чл.182 ал.І т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени в условията на законоустановена кумулация наказания“глоба”в размер на 150 лв. и„лишаване от право да управлява МПС”за срок от един месец, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.І от ЗДвП.

           Настоящото производство е образувано по касационна жалба на С.В.И., с искане да бъде отменено потвърдителното решение на СРС, след което да се реши делото по същество като бъде отменено първоначално оспореното НП №1186/27.03.09г. на Началника на РУ МВР гр.Силистра изцяло, тъй като поради допуснати грешки при изписването на постоянния адрес на нарушителя и регистрационния номер на управлявания автомобил,се установявало, че констатираното нарушение на чл.21 ал.І ЗДвП не е извършено от него.

           Ответникът по касация– Районно управление на МВР гр.Силистра не изразява становище по жалбата.

           Представителят на Окръжна прокуратура счита,че обжалваното решение на СРС е законосъобразно, а жалбата неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на атакуваното съдебно решение.           

Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН.

            Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          Касационно основание по смисъла на чл.348 ал.І т.1 от НПК, приложим по силата на препращането от чл.63 ал.І ЗАНН, жалбоподателят е заявил и поддържа пред АС гр.Силистра считайки, че неправилно въззивната инстанция е тълкувала и приложила материалния закон, приемайки, че индивидуализиращите белези на нарушителя и управлявания от него автомобил, макар и грешно посочени в цялата административна преписка, вкл. и в процесното НП, не са опорочили последното, тъй като не представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо неговата отмяна.

Предмет на настоящия касационен контрол са сочените пороци на съдебното решение, както и неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, за които АС следи служебно /чл.218 ал.ІІ АПК/.

          Правилно Силистренският РС е установил и възприел фактическата обстановка по делото.Страните не са спорили по фактите, свързани с въведеното ограничение в процесния пътен участък в населено място от 50 км/ч; с наличието на превишение на допустимата скорост,отчетено от техническото средство–радарен скоростомер TR 4D, с фабр.№365, от 31 км/ч, както и относно управлението на МПС в нарушение на ЗДвП от жалбоподателя. СРС е изградил съответни на тези факти и закона решаващи изводи относно формата на вина, авторството на деянието и неговата съставомерност по чл.21 ал.І ЗДвП. Приел е, че действително е допусната грешка при изписването на наименованието на улицата, на която е декларирал своя постоянен адрес касатора, както и в една от цифрите от регистрационния номер на управлявания от него автомобил, но е обсъдил тези грешки като несъществени нарушения,тъй като въпреки тях ясно е индивидуализиран нарушителя и не е засегнато правото му на защита. Този извод е правилен.

       Съдът е изложил убедителни мотиви относно възражението на жалбоподателя,че измервателното средство /радар/ е било манипулирано и не е отразило действителната стойност на скоростта му на движение, а някакъв компрометиран резултат. Обсъдил е разпоредбите на приложената по делото Инструкция на техническото средство TR4 констатирайки, че тази на т.3.1.2. допуска грешка при измерването от +/- 1км/ч. Счел е, обаче, това за достатъчно за опровергаване на довода на касатора, че нормираните /допустими/ грешки били в други параметри от 3 и повече проценти.

           Касационната съдебна инстанция се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество по аргумент от чл.220 АПК.Следователно, предметът на настоящия съдебен контрол е сведен до обхвата на разпоредената служебна проверка с нормата на чл.218 ал.ІІ от АПК, като в нейните граници попада и твърдяното неправилно приложение на чл.182 ал.І т.4 ЗДвП от СРС, тъй като установените факти сочат на състава на материалната правна норма на чл.182 ал.І т.3 ЗДвП, която в случая е приложима.

Основополагащ принцип в административно-наказателното производство е този за законоустановеност както на административните нарушения, така и на съответните наказания, по аргумент от чл.2 ал.І ЗАНН, според който деянията, които представляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. Санкционната норма на чл.182 ал.І т.4 от  ЗДвП е предвидила при установено нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.І ЗДвП и при конкретно посочени от законодателя размери на превишението на допустимата скорост, в условията на законоустановена кумулация, наказания по вид „глоба” и „лишаване от право на управление на МПС” в абсолютен размер, който обвързва със задължителна сила АНО /чл.27 ал.І ЗАНН/ и прави неприложима преценката по ал.ІІ на чл.27 ЗАНН, както правилно е приел и районния съд. Законът не е предоставил дискреционни правомощия на органа, съобразно критериите на чл.27 ал.ІІ ЗАНН, при индивидуализиране на процесното наказание, с оглед спецификата на конкретно извършеното административно нарушение, в какъвто смисъл е имало възражения пред въззивната инстанция. Те правилно са били отклонени като неоснователни.

      Обжалваното решение на СРС е валидно постановено и допустимо, но при неправилно приложение на материалния закон.Това е така защото, съгласно чл.756 ал.І от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Приета с ПМС №239/24.10.03г.,обн.,ДВ бр.98/07.11.2003г., с последно изм. и доп., бр.46/12.06.07г./ нормативно е установен размер на максимално допустима грешка при проверката на скоростта чрез симулиране на Доплеров сигнал от 1 км/ч или 1% за скорости над 100 км/ч. Принципът, на който работи радарния скоростомер е чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер, което е регламентирано с чл.745 от същата Наредба. Действащата разпоредба на чл.756 ал.І от Наредбата не е била съобразена от АНО, въпреки, че е било задължително предвид конкретно установеното превишение на скоростта от жалбоподателя, намиращо се в долната граница на приложената санкционираща норма от ЗДвП. Независимо от липсата на възражение от този порядък пред СРС, последният е бил задължен служебно да изясни обективно и пълно фактите по делото /аргумент от чл.14, чл.107 НПК/, след което да ги подведе под съответните правни норми. Неправилно решаващата  дейност на съда е била ограничена до преценка само на Техническото описание и инструкция за експлоатацията на трафик радар TR4, без анализ и съобразяване с действащи правни норми от по-висок порядък. Касационната инстанция не може да прави нови или различни от приетите фактически установявания /арг. чл.220 АПК/, поради което дължи преценка за правилното приложение на материалния закон, в конкретния случай, при установеното с радарен скоростомер превишение на допустимата скорост от 31 км/ч. При съобразяване с правилата, въведени с посочената по-горе Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и с оглед принципа в наказателното производство, изведен от нормата на чл.16 НПК, районният съд е следвало да прецени допустимата грешка от +/-1км/ч в полза на жалбоподателя, т.е. при хипотезата на -1км/ч, което автоматично прави приложима към деянието санкциониращата норма на чл.182 ал.І т.3 ЗДвП. Тя е по-благоприятна и при липса на точни установявания за конкретния скоростомер - допускал ли е грешка при измерване на скоростта и от какъв порядък е била тази грешка, настоящият състав намира,че към безспорните факти по делото следва да се приложи по-благоприятния законов текст за касационния жалбоподател.Като не е съобразил разпоредбата на чл.756 ал.І от Наредбата и е потвърдил НП, с което деянието на касатора е санкционирано на основание чл.183 ал.І т.4 ЗДвП, съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон - касационно основание, обуславящо частична отмяна на обжалвания съдебен акт.   

Воден от изложените по-горе съображения и на основание чл.221 ал.ІІ и чл.222 ал.І АПК, във вр. с чл.63 ал.І ЗАНН, Административният съд гр.Силистра

                                              

                                                           Р Е Ш И:

             ОТМЕНЯ Решение №427/14.08.2009г. постановено по АНД №444/ 2009г. на Силистренския районен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдена правната квалификация на санкционното нормативно основание и размера на наказанието, наложено с Наказателно постановление №1186/27.03.09г. на Началника на РУ на МВР гр.Силистра, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление №1186/27.03.2009г., издадено от Началника на РУ на МВР гр.Силистра, като за нарушението на чл.21 ал.І ЗДвП, извършено от С.В.И. ***, на основание чл.182 ал.І т.3 от ЗДвП, определя наказание „глоба” в размер от 100.00 /Сто/ лева и отменя наказанието„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение №427/14.08.09г., постановено по АНД №444/ 2009г. на Силистренския районен съд, в останалата му част.

Решението е окончателно.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.