№ 351
гр. Шумен, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630101975 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, вр. 415
ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение,
положителни установителни искове, от „Енерго про Продажби“ АД, против
М. М. Х., за признаване, като установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за
продажба на електрическа енергия, за което по Заявление от последния има
образувано заповедно производство - ЧГД № 1428/2022 г., по описа на PC -
Шумен, като има издадена Заповед № 673/01.07.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както следва: по чл.
98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 192.42 лева – цена за доставена на
ответника ел. енергия, по 4 бр. фактури издадени в периода от 21.07.2021 г. –
20.08.2021 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2022 г. до
окончателно плащане; по чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 5.38 лв. -
мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 16.06.2022 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че ответникът
бил клиент на ищцовото дружество за доставка на електрическа енергия, при
ОУ, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДКЕВР (КЕВР към
момента), за обект на потребление, с клиентски №: **********, заведен с аб.
1
№ **********, находящ се на адрес: село И., Община Шумен, *** и за обект
на потребление, с аб. № 15621070, находящ се на адрес: село И., Община
Шумен, ***. Съгласно чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ, ответникът бил длъжен да плаща
стойността на ползваната електрическа енергия в срокове и по начина
определен в тези общи условия, като в случай на неплащане след настъпване
падежа на съответната фактура, без да е необходимо пращане на изрична
покана, изпадал в забава. Към 28.06.2022 г., ответникът не бил платил
дължими суми, поради което по Заявление на ищеца било образувано ЧГД №
1428/30.06.2022 г., по описа на ШРС, и била издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи: 192.42 лв. – цена на потребена ел. енергия по 4 бр.
фактури издадени в периода от 21.07.2021 г. до 20.08.2021 г. и 5.38 лв. -
мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 16.06.2022 г., ведно с искане
за присъждане на законна лихва върху вземането от Заявлението до
окончателно плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото
производства.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е
установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор на исковата молба
назначеният особен представител на ответника, намира исковете за
неоснователни.
В проведените съдебни заседания ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа исковете. Особеният представител на ответника
поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са приети Извлечение от сметка на М. М. Х. /л. 3/, с кл. №
**********, към 16.06.2022 г., за аб. № 15621070 - село И., *** и за аб. №
********** - село И., ***, както и Извлечение за фактури и плащания към
2
01.09.2022 г. /л. 4/. От Справка за потребление /л. 8/ с приложени: фактура №
**********/30.03.2022 г., за отчетен период 22.02.2022 до 21.03.2022 г., с
падеж 26.04.2022 г., за аб. № ********** - село И., ***, за сумата 7.92 лв.;
фактура № **********/28.02.2022 г., за отчетен период 22.01.2022 до
21.02.2022 г., с падеж 24.03.2022 г., за аб. № ********** - село И., ***, за
сумата 61.02 лв.; фактура № **********/31.01.2022 г., за отчетен период
22.12.2021 до 21.01.2022 г., с падеж 24.02.2022 г., за аб.№ ********** - село
И., ***, за сумата 123.24 лв., се установява, че към 02.09.2022 г. за електромер
1127011703752096 на адрес село И., ***, е начислена като потребена и
неплатена електроенергия на стойност 192.18 лева. От фактура №
**********/30.08.2021 г., с падеж 24.09.2021 г., за аб. № 15621070 - село И.,
***, се установява, че за електромер 11114171666064029 на адрес село И., ***
- кожухар, за отчетен период 21.07.2021 до 20.08.2021 г., е начислена като
консумирана електроенергия на стойност 0.24 лева. По делото са представени
„Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-Про продажби“ АД /л. 14/ и Решение № ОУ – 061/07.11.2007 г., на
ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на договорите за продажба на ел.
енергия на „Е.Он България продажби“ АД /л. 22/.
От ответника не са направени твърдения за погасяване на дълга.
Представена е Справка за лице от СВ Шумен /л. 72/, от която се
установява, че ответникът е собственик на имот находящ се в село И.,
Община Шумен, ***.
От приложеното ЧГД № 1428/2022 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че на 30.06.2022 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа, на което е издадена Заповед № 673/01.07.2022 г. за изпълнение на
парично задължение срещу ответника с клиентски № **********, за
неплатена електроенергия за обект с абонатен № **********, находящ се в с.
И., обл. Шумен, *** и за обект с абонатен № 15621070, находящ се в с. И.,
обл. Шумен, ***, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради
което съдът е дал възможност на заявителя да предяви искове за вземанията
си.
От Заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че задълженията на
ответника за консумирана електроенергия за периода от 3.11.2018 г. до
3
30.03.2022 г. са в размер на 192.42 лв., като мораторните лихви са в общ
размер 5.35 лв.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети
състав намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.
От приложеното ЧГД № 1428/2022 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед №
673/01.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на
11.08.2022 г., като на 09.09.2022 г. с молба рег. № 11906/09.09.2022 г., по
описа на ШРС, е представено доказателство за подаване на настоящата искова
молба, поради което производството се явява допустимо, а предявените
установителни искове подлежат на разглеждане по същество.
Относно основателността на установителният иск с правно основание
вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 192.42 лева.
Основателността на искът за доставена електрическа енергия е
предпоставена от установявана от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на облигационна връзка между страните, както и
основанието, от което претендираното право е възникнало; количеството на
реално потребената от ответника електроенергия и размерът на
претендираното вземане, а в тежест на ответника - релевираните от него
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
По общо правило правоотношенията между ищеца, като
електроразпределително дружество и крайните потребители възникват по
силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради
специфичния характер на тези договори, то правата и задълженията на
4
страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ)
и от „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия“
/ОУДПЕЕ/ на „Енерго-Про Продажби“ АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ
и одобрени от ДЕКВР, действащи към периода на предоставяне на енергията
на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ОУДПЕЕ, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което
ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува
същата от ищцовото дружество.
По делото не се оспори, а и от писмените доказателства еднозначно се
установява, наличието на облигационна връзка между страните по делото за
обект с абонатен № **********, находящ се в с. И., обл. Шумен, *** - от
приетата по делото Справка за лице от СВ Шумен се установява, че
ответникът е собственик на този имот.
Спорът между страните е по въпроса дали е налице валидно
правоотношение по Договор за снабдяване с електрическа енергия, за обект с
абонатен № 15621070, находящ се в с. И., обл. Шумен, *** – кожухар.
Доказателства от ищеца ответникът да е собственик или ползвател на този
имот не са представени. Следователно от ищцовото дружество не е доказана
през процесния периода от 13.11.2018 г. до 30.03.2022 г. облигационна връзка
между страните по делото за имот на адрес: гр. Шумен, ***, като
възражението на особения представител на ответника се явява обосновано,
поради което искът в тази част следва да се отхвърли като неоснователен.
Правното основание, от което произтича вземането на ищеца е
разпоредбата на чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ, с която е предвидено задължение за
потребителя да плаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в срок и начин, подробно уредени в Общите условия, като в случай
на неплащане и изпадане в забава след настъпване падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана, изпадал в
забава.
През процесния период от 13.11.2018 г. до 30.03.2022 г. реално е било
доставено и потребено отчетеното количество електроенергия за обект с
абонатен № **********, находящ се в с. И., обл. Шумен, ***, остойностена с
приетите по делото фактури: фактура № **********/30.03.2022 г. за отчетен
5
период 22.02.2022 до 21.03.2022 г. с падеж 26.04.2022 г., за сумата 7.92 лв.;
фактура № **********/28.02.2022 г. за отчетен период 22.01.2022 до
21.02.2022 г., с падеж 24.03.2022 г. за сумата 61.02 лв. и фактура №
**********/31.01.2022 г. за отчетен период 22.12.2021 до 21.01.2022 г. с
падеж 24.02.2022 г. за сумата 123.24 лв. При това положение цената за
ползваната електроенергия през процесния период от 13.11.2018 г. до
30.03.2022 г. за този обект на потребление на стойност 192.18 лева се дължи
от ответника.
Предвид изложеното се налага извода, че главния иск се явява
основателен и следва да бъде уважен до този размер - 192.18 лева, като до
пълно предявения размер от 192.42 лева, подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Относно установителният иск, с правно основание чл. 38 ОУДПЕЕ вр.
98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 5.38 лева.
Предявеният иск е акцесорен. Основателността му е предпоставена,
както от основателността на обуславящия иск с правно основание чл. 17, т. 2
ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, така и от изпадането на
длъжника в забава.
Поради основателността на обуславящият иск на изследване подлежи
втората предпоставка: изпадането на потребителя в забава. С разпоредбата на
чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ е предвидено задължение за потребителя да плаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок уреден в
Общите условия. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ОУДПЕЕ, при
консумация под 360 лева месечно, какъвто е процесния случай, потребителят
плаща използваните количества ел. енергия веднъж месечно в срока, указан
във фактурата. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ОУДПЕЕ потребител, който
не изпълни задълженията си за плащане в срок на дължими към
електроразпределително дружество суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От приетото по делото
Заключение по допуснатата ССчЕ, се установява, че лихвата за забава върху
всеки един от елементите на неизплатената главница за периода от 13.11.2018
г. /първата падежна дата/ до 16.06.2022 г. /датата посочена в исковата молба/,
съгласно заключението на ССчЕ е в размер на 5.33 лева, като искът следва да
бъде уважен до този размер - 5.33 лева, а до пълно предявения размер от 5.38
6
лева, подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Относно наличието на неравноправни клаузи в Общите условия към
Договора между страните, предвид, че ищецът – доставчик претендира само
цената на доставеното количество еленергия и мораторни лихви и не
претендира други акцесорни вземания, съдът не намира основание да се
произнася.
Относно отговорността за разноските.
Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца разноски
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира разноски, за което
има представен списък по чл. 80 ГПК /л. 99/ в общ размер 750 лева, от които в
исковото производство 675 лв.: 75 лв. - държавна такса, 100 лв. – депозит за
възнаграждение на вещото лице, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
както и 400 лв. - възнаграждение за особен представител. Съгласно ТР №
4/2014 г. по ТД № 4/2013 г., по описа на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе и относно разноските, направени в заповедното производство,
които са в размер на 75 лв., от които 25 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на спора в тежест на
ответника следва да бъдат възложени 748.90 лева, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по
отношение на „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, че М. М.
Х., с ЕГН ********** и адрес: село И., Община Шумен, ***, дължи на ищеца
парично вземане в размер на 192.18 (сто деветдесет и два лева и осемнадесет
стотинки) лева, произтичащо от Договор за продажба на електрическа
енергия, за обект на потребление, заведен с аб. № **********, находящ се на
адрес: село И., Община Шумен, ***, по фактури издадени в периода от
13.11.2018 г. до 30.03.2022 г., на основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
платимо по банкова сметка в УниКредит Булбанк АД BIC: UNCRBGSF,
IBAN: BG80UNCR70001523953311, ведно със законната лихва за забава
7
върху вземането, считано от 30.06.2022 г. до окончателното плащане, за което
парично вземане въз основа на Заявление от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 1428/2022 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и
е издадена Заповед № 673/01.07.2022 г., за изпълнение на парично
задължение, като до пълно предявения размер от 192.42 лева отхвърля като
неоснователен.
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по
отношение на „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, че М. М.
Х., с ЕГН ********** и адрес: село И., Община Шумен, ***, дължи на ищеца
парично вземане в размер на 5.33 лв. (пет лева и тридесет и три стотинки) -
мораторна лихва върху главницата представляваща сбор от законовите лихви
върху сумите по всяка фактура за периода от датата на падежа на съответната
фактура до 16.06.2022 г., платима по банкова сметка в УниКредит Булбанк
АД BIC: UNCRBGSF, IBAN: BG80UNCR70001523953311, на основание чл.
98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху вземането,
считано от 30.06.2022 г. до окончателното плащане, за което парично вземане
въз основа на Заявление от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД
№ 1428/2022 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена
Заповед № 673/01.07.2022 г., за изпълнение на парично задължение, като до
пълно предявения размер от 5.38 лева отхвърля като неоснователен.
Осъжда М. М. Х., с ЕГН ********** и адрес: село И., Община Шумен,
***, да плати на „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, сумата
748.90 (седемстотин четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки) лева
разноски в исковото и заповедното производства, съразмерно с уважената
част от исковете, платима по банкова сметка в УниКредит Булбанк АД BIC:
UNCRBGSF, IBAN: BG80UNCR70001523953311, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 1428/2022 г.,
по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
8
решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9