№ 324
гр. Плевен, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430107327 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по подадена искова молба, с посочено
правно основание чл. 110 от ЗЗД, вр. чл. 119 от ЗЗД, чл. 439 от ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 113 от ГПК от Т. ЛЮБ. ИВ. чрез адвокат М.И.
П. против ***.
Съдът е сезиран с искане да признае за установено, че Т. ЛЮБ. ИВ.,
ЕГН: **********, не дължи по отношение на ответника сумата по
главницата, по горецитирания изпълнителен лист, издаден на 28.04.2011 г., а
именно: сумата от 1 546.80 лева, тъй като същата е погасена по давност
съгласно чл. 110 ЗЗД, а лихвите и разноските по изпълнителния лист са
погасени по давност на осн. чл. 119 от ЗЗД и съгласно т. 10в от Тълкувателно
решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС.
. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е установено и не се спори между страните, че
1
Против ищеца Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: **********, се води изпълнително дело №
20208150400537 на ***, като изпълнителното дело е образувано по молба на
*** ЕАД, ЕИК: *********, въз основа на изпълнителен лист издаден на
28.04.2011 год. от РС - гр. Плевен, по ч. гр. дело № 1898/2011 год., въз основа
на влязла в сила Заповед за изпълнение № 1432 от 21.03.2011 г, за сумата от 1
546.80 лева - главница, 848.11 лв. - договорна лихва за периода от 10.07.2008
г. до 10.06.2010 г., 460.82 лв. - законна лихва за забава за периода от
08.08.2008 г. до 11.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 18.03.2011 г, до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на
57.11 лв. за държавна такса и 100 лв. адв. възнаграждение.
Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: ********** не дължи сумите, установени с
горецитирания изпълнителен лист, тъй като тези задължения се явяват
погасени по давност. Направено е възражение в този смисъл.
Първоначално, на 20.12.2013 г, за да събере вземането си, първоначалният
кредитор по процесния изпълнителен лист ***, е образувал изп. дело №
20138150402468 при ***. На 04.02.2014 г. по въпросното дело е изпратена
ПДИ до Т. ЛЮБ. ИВ.,
ЕГН: **********, като същевременно с нея за 25.02.2014 г. е насрочен опис
на притежаваните от него движими вещи, който така и не се е състоял. Като
начална дата, от която започва да тече погасителната давност е посочена
именно датата 04.02.2014 г, когато ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи,
притежавани от ищеца (в условия на евентуалност сочим датата 25.02.2014 п,
на която е следвало да се извърши въпросният опис). На осн. чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК делото е било перемирано на 04.02.2016 г. (в условия на евентуалност
25.02.2016 г.) и е следвало да бъде прекратено, тъй като изпълнителни
действия против Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: **********, не са извършвани в
продължение на 2 години, както и такива не са поискани от взискателя.
Всички последващи действия са ирелевантни по отношение на
настоящия правен спор, тъй като се явяват действия извършени след
настъпила перемпция по изпълнителното дело.
Въпреки предходното, на 30.06.2016 г. по процесното изпълнително дело
е постъпила молба от ***, с която ответното дружество е поискало от ЧСИ да
2
бъде конституирано като взискател по делото, вследствие на извършена
цесия. С оглед гореизложеното, пасивно легитимирана страна спрямо която
следва надлежно да се заведе процесният иск е горепосоченото дружество, а
именно ***.
Последвала е нова молба от ответника от 08.07.2016 г. за извършване на
опис на движимите вещи, притежавани от Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: **********,
вследствие на която на 13.07.2016 г. ЧСИ е изпратил до длъжника Призовка за
принудително изпълнение. Предходните изпълнителни по своя характер
действия не следва да се вземат предвид от съда, тъй като се явяват действия,
последващи с повече от 4 месеца настъпилата перемпция по изпълнителното
дело. Макар и изпълнителни действия, те биват ненадлежно извършени, тъй
като след настъпила перемпция същите не са валидно правно основание и са
негодни да прекъснат давността. Всяко изпълнително действие, което е
предприето след перемиране на делото не следва да постигне целта си да
прекъсне давността. Всички последващи действия се явяват ирелевантни и не
следва да се взимат под внимание от страна на съда.
Прилагайки общата петгодишна погасителната давност по чл. 110 ЗЗД,
на 04.02.2019 г. (в условия на евентуалност 25.02.2019 г) - пет години от
последното валидно изпълнително действие против ищеца насроченият
опис против притежаваните от него движими вещи), делото е погасено
по давност.
На 18.03.2020 г. ЧСИ е издал постановление за прекратяване на изп.
дело, поради настъпилата перемпция по него, като същото е преобразувано
под № 20208150400537
на ***. На 01.07.2020 г. по въпросното изп. дело незаконосъобразно от ищеца
са удържани суми, въпреки, че вземането по процесния изпълнителен лист е
било вече погасено по давност.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС - „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. ,, перемпция "
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
3
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във всички
случаи на прекратяване принудителното изпълнение, съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Независимо, че съдебният изпълнител не е издал постановление за
прекратяване на делото, то правните последици на прекратяването са
настъпили. Това е така, защото постановлението на съдебния изпълнител не е
условие за прекратяване на изпълнителното производство. С изтичане на две
години от последното действие изпълнителното дело се прекратява по закон,
като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно
действие.
С изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД и
погасяването на главното вземане, на осн. чл. 119 от ЗЗД се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания. Започналата да тече от
04.02.2014 г. (в условия на евентуалност 25.02.2014 г), когато ЧСИ е насрочил
опис на притежаваните от Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: ********** движими вещи,
погасителна давност е изтекла на 04.02.2019 г. (в условия на евентуалност
25.02.2019 г). Видно от предходното, вземането по изпълнителния лист се
явява погасено по давност и въз основа на същия не следва да се извършват
каквито и да било изпълнителни действия.
Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 от
ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а настоящият иск се основава именно на такива
(арг. от чл. 439, ал. 2 от ГПК).
По гореизложените аргументи исковата претенция се явява
основателна
4
.
При този изход на процеса, ответникът следва да заплати
направените разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 124 от ГПК, признава за установено, че *** И.,
ЕГН: **********, не дължи по отношение на ответника ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, Б. *** и З. Н. Д.,
сумата по главницата, по изпълнителен лист, издаден на 28.04.2011 г., по
ч.г.д. № 1898 / 2011 г, а именно: сумата от 1 546.80 лева, тъй като същата е
погасена по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, а лихвите и разноските по
изпълнителния лист са погасени по давност на осн. чл. 119 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***, Б. *** и З. Н. Д., ДА ЗАПЛАТИ НА
*** И., ЕГН: **********, с адрес: ***
***, чрез адвокат *** И. П. от САК направените разноски по делото за
държавна такса в размер на 62 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от ***, Б. *** и З. Н. Д., ДА
ЗАПЛАТИ НА адвокат *** И. П. от САК,ЕГН **********, личен номер
***, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плевен в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5