№ 299
гр. гр.Велинград, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210100977 по описа за 2024 година
Предявен е иск от ищеца Р. Х. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Сърница, ул. „ Детелина“ №2, против ТП на НОИ-Пазарджик с адрес: 4400
гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф" №15 А, представлявано от Директора: Е. Г.
и Тракия – РМ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 136.
Производството е образувано е по молба на Р. Х. И. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Сърница, ул. „Детелина“ № 2, с която моли да бъде зачетен
положения от него трудов стаж при осигурител Рудник мина „Възраждане“, м.
Селище, Община Велинград, където е заемал длъжност „оперативен
работник“ в пети разряд, производство на химичен елемент уран, с висока
радиоактивна среда за периода от 26.05.1982 г. до 30.10.1995 г.
Твърди, че правоприемник на работодателя е „ Тракия РМ“ ЕООД ,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Братя Бъкстон“ №
136.
Твърди, че е получавал пенсия за ранно пенсиониране за период от 2
години, но после същата е спряна от Директора на ТП на НОИ Пазарджик.
След извършена проверка от контролните органи на лица получаващи пенсии
за ранно пенсиониране при неговият работодател е настъпил пожар, заради
който голяма част от документите са изгубени
С допълнителна молба ищецът уточнява твърденията и исканията
си, че ТП на НОИ-Пазарджик в издаденото писмо с изх. №1030-12-884/
24.04.2024г., стр. 2 грешно е приело, че има дублиране на времето на военната
служа, а именно, вместо от 31.12.1982г. е посочено от дата 26.05.1982г. и
1
същевременно е признал стажа от 31.12.1982г. до 30.10.1995г., като първа
категория труд с продължителност от 12г. и 10 месеца, 00 дни за периода от
31.12.1982г. до 30.10.1995г.
Признава, че действително е бил на наборна военна служба от
06.10.1980 г. до 30.10.1982г., което обстоятелство се удостоверява от
Удостоверение №02-1813/27.03.2024г., издадено от Държавен
военноисторически архив гр. Велико Търново.
Твърди, че с писмо с peг. № 121/08.02.2024г. по описа на
Пазарджишката окръжна прокуратура е уведомен, че разследването по
досъдебно производство №189/2020 г.по описа на ОД на МВР-Пазарджик;
преписка №1860/2020г. е било прекратено на 09.06.2022г. и е прието, че
ищецът по настоящото дело не е извършил посоченото престъпление.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да
признае за установено, на основание чл.124. ал.1 от ГГК във вр. чл.1. ал.1, т. 3
от ЗУТОССР, по отношение на ответниците, че ищецът Р. Х. И. с ЕГН
********** е работил в Рудник „Възраждане”, местност „Селище”, Община
Велинград за периода от 31.12.1982г. до 30.10.1995г., на длъжност
технологичен работник-оператор, сорбция, пети разряд, при пълно работно
време от осем часа, при условия на първа категория на труд.
В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба вх. № 7376/25.10.2024 г.(пощенско клеймо) от ТП на НОИ
Пазарджик.
Ответникът твърди, че исковата молба е нередовна, а искът е
неоснователен. Излага, че не отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 7, ал.
2, т. 1 и т.2 ЗУТОССР, поради липса на адреси на лица, с които ищецът е
работил и тъй като приложеното удостоверение с изх. №09-30/18.10.2022 г. се
отнася общо за периода от 1975 г. до 1996 г., а в исковата молба претендирания
стаж за установяване от г-н И. е от 31.12.1982 г. до 30.10.1995 г., който период
влиза в горепосочения, но в удостоверението не е указано на коя дата е
възникнал пожара и не е приложен към него протокол от РПБЗНС, от който да
е видно, че такъв пожар действително е имало. Твърди се, че представеното
Удостоверение обр. УП-30 №427 от 16.06.1999 г. от рудник „Възраждане“, м.
Селище е обявено от Районна прокуратура Пазарджик за неистински
документ.
Сочи се, че с Разпореждане от 26.06.2019 г. му е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО,
считано от 23.04.2019 г. в минимален размер по чл. 70, ал. 12 от КСО.
По предходно подадено заявление №2113-12-2559 от 28.12.2018 г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от
КСО, по което има постановен отказ за пенсия, ищецът е приложил образец
УП-30 №427 от 16.06.1999 г., издаден от името на Рудник „Възраждане“ -
Редки Метали м. Селище. В документа е посочен стаж за периода от
26.05.1982 г. до 30.10.1995 г. (13 г. 05 м. 04 дни) на длъжност „технологичен
2
работник - оператор сорпция”, като стажът е предложен да се зачете от първа
категория труд съгласно т. 4, буква „д“ от отменения Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), като обаче в
представените трудови книжки липсва заверен стаж за посочения период.
Излага се, че ищецът е отбивал военна служба в периода от
06.10.1980 г. до 30.12.1982 г. (02 г. 00 м. 25 дни), съгласно представеното
удостоверение № 860 от 30.10.1982 г., което се дублира със стажът му в
Рудник „Възраждане“ - Редки Метали м. Селище. Сочи се, че е извършен
последващ контрол, при който е установено, че между издадени документи от
Рудник „Възраждане“ - Редки Метали м. Селище на различни лица са налични
несъответствие между датата на издаване и изходящия номер на образците и
не фигурират имената на изготвилия удостоверението, а са положени само
подписи на длъжностните лица. Поради това излага, че са предприети
действия за служебно изясняване на стажа на лицата, за които има данни за
зачетен стаж и доход от Рудник „Възраждане“ - Редки Метали м. Селище, като
е изпратен сигнал до Районна прокуратура - Пазарджик за установяване
истинността на заверения стаж в представените образци.
В резултат на това на 13.06.2022 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е
получено постановление №1860/20 г. от 09.06.2022 г. на Районна прокуратура
- Пазарджик, от което е видно, че образец УП-30 №427 от 16.06.1999 г. за
периода от 26.05.1982 г. до 30.10.1995 г. не е издаден от Рудник „Възраждане“
- Редки Метали м. Селище, а от свидетел по делото и същият е неистински
документ и стажът по образец УП-30 № 427 от 16.06.1999 г. за периода от
26.05.1982 г. до 30.10.1995 г. не следва да се зачита.
С допълнителна молба с вх. № 8226/02.12.2024 г. ищецът уточнява,
че продължителността на работния ден по трудовото правоотношение е 8 часа,
при следните елементи на трудово възнаграждение: основна заплата, клас
прослужено време, вредни условия на труд, премии на всяко тримесечие,
платени отпуски, социални разходи за купони за храна. Сочи имена и адреси
на лица, с които е работил С. М. И., с адрес: с. Медени Поляни. С последваща
допълнителна молба заявява получаваното възнаграждение, както и че
последното е плащане в брой на касата на рудника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпило удостоверение с вх. №
825/05.02.2025 г. от новоконституирания ответник „Тракия-РМ“ ЕООД.
Съобщава на съда, че за искания период не разполагал с данни за ищеца. Не
може да предостави друга информация, тъй като вследствие на възникнал
пожар в административната сграда на дружеството, в която се съхранявал
архива на „Тракия – РМ“ ЕООД, голяма част от документацията била
унищожена, включително разплащателни ведомости и трудови досиета.
Пожарът бил възникнал на 23.08.2016 г. Представят писмени доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
Установяването на трудовият стаж по съдебен ред е един
3
от правнорелевантните факти, за който е предвидена изрично възможност в
ЗУТОССР. Предпоставките за допустимостта на иска по чл.1, ал.1, т. 3 от
закона са две алтернативни и се съдържат в чл. 5 от същия закон: първата е
регламентирана в ал. 1 и касае хипотезата, в която работодателят не е
прекратил дейността си или има правоприемник. В този случай, за да бъде
допустим искът е необходимо пред съда да се представи удостоверение,
издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от
неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени
или унищожени.
Втората хипотеза е регламентирана в чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР и се
отнася за случаите, при които осигурителят е прекратил дейността си, без да
има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния
осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за
социално осигуряване, като в този случай се представя удостоверение от
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт,
че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
Настоящият случай е регламентиран в ал.1 на разглеждания законов
текст. Ищецът твърди, че е работил в Мина „Възраждане“, м. Селище, чийто
правоприемник е ответникът по делото „Тракия – РМ“ ЕООД, който не е
заличен от търговския регистър търговец, а и по делото не се твърди, нито от
ищец, нито от процесуалният представител на ТП на НОИ Пазарджик, че
ведомостите и книжата на работодателят са иззети по реда на инструкция на
управителя на Националния осигурителен институт.
В този смисъл, за да бъде допустим така предявеният иск е необходимо
работодателят да представи удостоверение, че документите са унищожени. По
делото е прието Удостоверение с вх. № 2458/03.04.2025 г. издадено от „Тракия
– РМ“ ЕООД се установява, че не разполага с данни за лицето Р. Х. И. с ЕГН
**********, тъй като вследствие на възникнал пожар в административната
сграда на дружеството, в която се съхранява архива на „Тракия- РМ“ ЕООД,
голяма част от документацията е унищожена, включително разплащателни
ведомости и трудови досието. На 23.08.2016 г. в базата на дружеството бил
възникнал пожар, за което е било образувано и наказателно производство. В
същото се сочи, че незасегнат от пожара е малка част от архива, които в
момента е бил в административната сграда в друг район, за което са
уведомили НОИ . Представени са доказателства в горния смисъл –
Постановление за отказ да се образува НП, Заповед за създаване на комисия от
26.08.2016 г., констативен протокол от 31.08.2016 г., удостоверение от
19.06.2016 г., издадено от ОД на МВР Пловдив, писмо до Директора на ТП на
НОИ Пловдив, КП от 22.08.2018 г.
Друго условие за допустимост на настоящото производство е наличието
на правен интерес на ищеца, с оглед на представеното по делото УП 30
4
16.06.1999 г., доколкото самото УП е достатъчно да установи трудовия стаж и
при съществуването му ищецът не би имал правен интерес от предявяване на
иска. Това е прието и в ТР 2/2016 г., постановено по т. д. 2/2015 г. на ОСГК на
ВКС: Действащото трудово и осигурително право предвиждат два начина
за установяване на трудов и осигурителен стаж: 1. Установяване с
определени документи /трудова, осигурителна, занаятчийско-ученическа
книжка или с удостоверение УП-30, издадено въз основа на ведомости за
заплати, присъствени списъци или др. документи/, в които трудовият стаж
се вписва от работодателя. Това действие се извършва на основание чл.349
ал.1 т.9 от КТ и е юридическо задължение на работодателя. Трудовата
книжка и посоченото удостоверение имат материална доказателствена
сила по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК. 2. Когато тези документи липсват,
установяването на трудов и/или осигурителен стаж се извършва
единствено по съдебен ред, в рамките на нарочно съдебно производство.
По делото е представено УП – 30, по отношение на което е открито
производство по оспорване на истинността му и авторството му, тъй като
ответникът твърди, че подписите не са положени от служители на
работодателя, а от трето лице – Ф. П.. Прието е заключение по допусната
съдебно-графологична експертиза. Вещото лице установява след анализ и
взимане на сравнителни образци от Петрунова, че ръкописният текст в
Удостоверение обр. УП 30 с № 427 от 16.06.1999 г. на Рудник „Възраждане“
Редки метали, с правоприемник „Тракия-РМ“е положен от Ф. Р. П. с ЕГН
**********. Подписът за „изготвил“ в удостоверение обр. УП 30 № 427 от
16.06.1999 г. е положен от Ф. Р. П.. Не е възможно да се установи
изпълнителя на подписа за „Ръководител“ в удостоверението. Т. е.
установяването на неавтентичност на официалният свидетелстващ документ,
води след себе си липса на такъв, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на настоящото производство.
По делото са ангажирани два вида доказателствени средства –
свидетелски показания и декларация по чл. 8 от ЗУТОССР. Цитираният закон
поставя допълнителни условия за процесуална допустимост на свидетелски
показания. Съгласно чл. 6 от закона по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността
на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. Поставено е още едно изискване, свидетелите да са само
лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или
изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през
който е положен претендираният стаж. Т. е. за да може съдът да цени тези
показания е необходимо писмени доказателства за две обстоятелства –
издадено от работодателя и по време на полагане на стажа, обосноваващо
вероятността на стажа и доказателства, че свидетелят също е работил при този
работодател в посочения срок. Изхождайки от липсата на първото по вид
5
писмено доказателство /неистинското УП 30 не е годно такова/, съдът счита,
че не може да обсъжда в своя съдебен акт показанията на свидетеля И..
Въпросът пред настоящият съдебен състав остава дали подадената
декларация по чл. 8 от ЗУТОС е достатъчна, да установи твърдените от ищеца
факти. Съгласно чл. 8 от закона по делата за установяване на трудов и
осигурителен стаж съдът може да постановява ищецът да се яви лично, както
и да изисква от него да потвърди с декларация истинността на всички
изложени в исковата молба обстоятелства или части от тях. Никъде в
нормативния акт не е придадена различна доказателствена сила /както
например е сторено в чл. 9 от ЗЗДН/, от регламентираната в ГПК.
Декларацията представлява частен свидетелстващ документ и като такъв на
основание чл. 180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица, поради което не е достатъчен да
установи съдържащите се в него факти. Тази декларация може да се съпоставя
с други доказателства по делото, но в случая не са събрани такива, касаещи
фактите, предмет на делото.
Предвид на липсата на проведено доказване предявеният иск с следва да
се отхвърли като неоснователен.
Ответникът е предявил в срок до последното по делото съдебно
заседание искане за присъждане на разноски, поради което следва да се
присъдят такива. Съгласно ТР 2/2016 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в
производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноските. В този смисъл и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на ответника ТП на НОИ следва да се присъдят сторените от тях разноски в
размер на 400 лв. за възнаграждение на вещо лице и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Х. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. „Детелина“ № 2 иск срещу ТП на НОИ - гр. Пазарджик и
„Тракия – РМ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ 136 с пр. осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
придобил трудов стаж при осигурител Рудник „Възраждане“, м. Селище,
чийто правоприемник е „Тракия – РМ“ с ЕИК *********, където е заемал
длъжност „оперативен работник“ в пети разряд, производство на химичен
елемент уран, с висока радиоактивна среда за периода от 31.12.1982 г. до
30.10.1995 г.
ИЗКЛЮЧВА на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК от доказателствата по
делото документ Удостоверение УП - 30/ 42716.06.1999 г., от Рудник
6
Възраждане Редки метали.
Посоченият документ, заедно с препис от решението, ДА СЕ ИЗПРАТИ
на РП Пазарджик, ТО Велинград на основание чл. 194, ал. 3, изр. второ от
ГПК, след влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Р. Х. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул.
„Детелина“ № 2 да заплати на ТП на НОИ Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик,
ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/
разноски по делото, от които 400 лв. възнаграждение за вещо лице и 150 лв.
юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7