№ 481
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502604 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260032 от 11.07.2022 год., постановено по т.д.№ 97/2021 год. по описа на
Софийски окръжен съд е отхвърлен предявен от П. И. М. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия брат
В. И. М., починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 26.10.2020 год., ведно
със законната лихва от 02.12.2020 год. до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано от ищеца П. И. М., чрез процесуален представител, като се правят
оплаквания досежно неправилните изводи на съда за липса на особено силна емоционална
връзка между него и починалия брат. Твърди се, че съдът не е кредитирал в цялост
събраните по делото доказателства, не ги е съпоставил и вследствие на това е достигнал и до
погрешни изводи. Посочва се, че поради силната връзка която имал със своя родственик,
смъртта му причинила силни болки и страдания. Моли се за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и за уважаване на иска. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият ЗД „Бул Инс” АД депозира отговор с който оспорва наведените по жалбата
доводи и моли за потвърждаване на решението, като се претендират и разноските по делото.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
1
деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. №1 по описа на
ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в
постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. По настоящето
дело не е спорно, че ищеца е брат на починалия В. И. М..
От показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели Д. П. и А. М.,
чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, с оглед обстоятелството, че
първата живее на семейни начала с ищеца, а втория е негов първи братовчед, се установява,
че двамата братя са били в близки отношения, всеки ден общували, защото живеели заедно.
В. помагал във всичко на ищеца. Установяват, че освен по-големия брат, който починал,
ищецът имал и две сестри, а също така имал 5 или 6 деца, а брат му имал два брака, като от
едната жена имал три деца, от другата – две. Починалият не бил лишавал децата си никога,
грижел се за тях, а ищецът се грижел за своето домакинство. След инцидента ищецът не бил
същият - не общувал много, не бил контактен. И сега още тъгувал за брат си.
Както е посочено в споменатото Тълкувателно решение на ВКС, наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие.
В настоящия случай, след внимателен анализ и съпоставка на събраните доказателства не се
установи такава силна и емоционална връзка между ищеца и неговия брат. Свидетелите по
делото, чиито показания съдът кредитира, като събрани чрез преки наблюдения установиха,
че между ищеца и починалия му брат В. М. са съществували традиционните и общоприети
добри взаимоотношения, основани на обич и взаимна грижа един към друг, както и че
ищеца е скърбял за починалия си брат, но не бе установено, че причинените морални болки
и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена
връзка. Двамата братя, макар и да са съжителствали заедно, имали свои семейства, т.е. дори
и между двамата да е имало по-близка връзка в периода на израстването им, с времето
същата се е изменила под въздействие на живота, наличието на обособени лични сфери на
2
живот. От свидетелските показания не се установява понесените от ищеца морални болки и
страдания да надхвърлят по интензитет и времетраене болките и страданията, които биха
изпитали повечето братя при неочаквана смърт на своя брат. Всички изложени
обстоятелства не обосновават наличие на силната емоционална връзка между ищеца и
починалия. Нейното отсъствие в случая изключва проявлението на неимуществени вреди в
патримониума на ищеца, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост
по чл.52 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд
следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът има право на разноски, но такива
не са поискани, поради което и не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260032 от 11.07.2022 год., постановено по т.д.№ 97/2021 год.
по описа на Софийски окръжен съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от страните, считано от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3