РЕШЕНИЕ
№ 596
град Плевен, 30.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 854/2019
г.
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.Е.Р. от с.
Морава, чрез адв. Г.Г. - ПАК, срещу решение № 455 от 26.06.2019 г. по н.а.х.д.
№ 1038 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението е неправилно
и незаконосъобазно. Твърди се, че при постановяването на решението
първоинстанционният съд е допуснал съществено
нарушение на материалния и процесуалния закон, които са касационни основания за
неговата отмяна. Навеждат се доводи, че при издаването на обжалваното НП е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това,
че административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Д.Е.Р.
е извършил нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2. Твърди се, че съобразно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Сочи се, че условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки
ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, са регламентирани в Наредба №
11 на МРРБ от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства. Твърди се, че в АУАН
актосъставителят Х., се е позовал на чл. 6 от
същата Наредба и е посочил, че при разрешена обща ширина от 2.55 м. колесният
трактор, управляван от жалбоподателя е бил с ширина от 4.40 м., измерено със
специализирано измервателно средство.
Излагат се доводи, че посочената разпоредба не регламентира така описаното в акта изискване
за обща ширина на пътните превозни средства, а регламентира допустимата
максимална маса на пътните превозни средства за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване, които представляват две съвсем различни характеристики.
Сочи се, че допустимата обща ширина на ППС
при движение по пътищата е уредена в разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства. Съгласно последната допустимите максимални размери на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за широчина на всяко
ППС – 2.55 м, без посочените в б. „б“ превозни средства - хладилно или надстройки на изотермични превозни средства или
изотермични контейнери или сменяеми каросерии, транспортирани с превозни
средства. Твърди се, че от описаната фактическа обстановка в АУАН се установява,
че едно от нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателят, е именно
неспазена обща ширина на управляваното от него превозно средство, тьй като
последното е било с ширина от 4.40 м, т.е над разрешената 2.55 м, като същото
се установява и от разпита на актосъставителя Х.,
който е категоричен, че габаритите на селскостопанските машини са надвишавали
почти двойно допустимото. Излагат се
твърдения, че от АУАН и от обжалваното
наказателно постановление се установява, че описанието на вмененото административно
нарушение на жалбоподателя Р. не е индивидуализирано и не позволява да се
установи какво деяние конкретно е извършил - дали размерите на управляваното от
него превозно средство са над допустимите или масата на същото е над
допустимата. Сочи се, че в случая актосъставителят е посочил като нарушена
законовата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, отнасяща се до
изискванията към извънгабаритните превозни средства при движение по общинските
пътища, без да конкретизира кое предложение от същата е налице и без да
препрати към съответстваща му правна норма от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и по този начин
да бъде идентифицирано нарушението в системата на нормативни актове. Твърди се, че необходимостта от препращането
възниква от съдържаща се в Наредбата подробна уредба на условията за движение
на извънгабаритните превозни средства по пътищата за обществено ползване, реда
за издаване на разрешителни за движение и други, което произтича от
обстоятелството, че същите поради естеството си могат да създадат риск за
останалите участници в движението при неспазване на законовите изисквания. Излагат
се доводи, че съдържащата се в разпоредбата на чл. 6 от Наредбата правна норма
не съвпада с обстоятелствената част на акта, поради което липсват
индивидуализиращите признаци на вмененото нарушение, поради което правото на защита на жалбоподателя
е било накърнено поради невъзможност да разбере кое конкретно предложение от
цитираната разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е нарушил с поведението
си. Твърди се, че в наказателното постановление липсва конкретизация на
основанието, на което е наложено административното наказание глоба от 500 лева.
Посочена е разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, без да е обозначено
приложимото предложение от същата, което е необходимо с оглед съдържащите се в
нея алтернативи нарушения, за които се налага горепосоченото наказание глоба, а
именно: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството. Последното представлява съществено процесуално
нарушение, което е опорочило административно-наказателната процедура и е довело
до незаконосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно
постановление. Излагат се твърдения, че
съгласно чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в
НП следва да бъдат посочени законовите норми, които са нарушени. В този смисъл
следва да е налице правно единство, както между цифровата квалификация на
нарушението, посочена в акта, съставен на жалбоподателят, така и тази отразена
в НП. Посочва се, че в конкретния случай видно от АУАН съставен на жалбоподателя,
като нарушени са посочени разпоредбите на наредба № 11 на МРРБ и на чл. 139,
ал. 1, т. 2, от ЗДП. Нормите в тях имат бланкетен характер. Затова при
ангажиране на административно-наказателната отговорност позоваването единствено
на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение
на задължението за посочване на виновно нарушена законова разпоредба и води до
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Моли се да бъде отменено решение №
455 от 26.06.2019 г. постановено по НАХД № 1038/2019 г. по описа на РС –
Плевен.
В съдебно заседание касаторът – Д.Е.Р., се
представлява от адв Г., който намира
решението за незаконосъобразно, тъй като не е налице нарушение на сочената
норма – чл.6 от Наредба № 11.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен ,
не се представлява .
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението е законосъобразно е следва да бъде оставено в
сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е
потвърдено наказателно
постановление № 19-000187 от 21.01.2019
г. на Началник сектор към ОД на МВР -
Плевен, с което на Д.Е.Р. *** с ЕГН **********, за това, че на 10.01.2019
г. около 09:40 часа, в с. Радишево, ул. „Драва“ до № 30, с посока на движение
към изхода за гр. Плевен като водач и управляващ колесен
трактор „Джон Диър“ с регистрационен номер ВВ*** ( по КТН), извършва следното: 1. Като допустима
обща ширина от
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо, постановено при правилно прилагане на закона.
В случая отговорността на водача
е ангажирана за нарушение на чл.
139, , ал. 1 т. 2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Тази разпоредба установява правилото за поведение, което следва да
се спазва, и то в конкретния случай разписва, че движещите се по пътя ППС
следва да бъдат с такива размери, които са установени в съответен подзаконов
нормативен акт. Посочена е ясно и недвусмислено и нормата, въз основа на която
е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора – тази на чл.
177, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва всяко лице, което
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да се спазва установения за това ред, а именно- при
липса на издадено разрешение по Наредба № 11 на МРРБ за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, с което не е спазено и изключението от
забраната на чл. 139 ППС да могат да се движат дори и при наличие на
параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа, ако имат
издадено разрешение от стопанина на пътя. Следва да се има предвид още, че
представеното пред въззивната инстанция и приложено на л. 4 от делото
Разрешително №РИ-360/22.01.2019 г. по принцип съставлява разрешение за движение
на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не
изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в
самото разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали, скоростни пътища,
пътища от I, II и III клас, включени в приложение № 6 към чл. 8, ал. и 4 от
Наредба № 11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено
нарушението, е включен по т. 6 от това Приложение. в случая обаче
разрешителното е с дата , следваща датата на установяване на нарушението –
нарушението е от 10.01.2019 година , а разрешителното от 22.01.2019 година и е
неотносимо.
Другите две нарушения
на кастора– управление без да
носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон също са безспорно
установени и не са ангажирани доказателства , които да опровергаят материалната
доказателствена сила на редовно съставения АУАН .
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен,
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 455/26.06.2019
г. по н.а.х.д. № 1038/2019 г. на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1./п/
2./п/