Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 18.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:   РАЛИЦА ДИМИТРОВА

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 7394 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1864 от 06.01.2017 г., постановено по гр. д. № 58548/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 88 състав, е признато за установено по иска по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 2508.04 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г., в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -29.05.2015 г. до окончателното й изплащане, и сумата 462.52 лева - законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 31.05.2012 г. до 20.04.2015 г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 30191/2015 г. на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение, като е отхвърлен главния иск за разликата до пълния предявен размер от 5016.08 лв. и акцесорния иск за законна лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 897.46 лв. С решението ответникът е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК, сумата 554.03 лв.- разноски за производството, както и сумата в размер на 277.62 лв. - разноски в заповедното производство. „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. К.Г. на основание чл. 78, ал.3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 554.03 лв.- адвокатско възнаграждение. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.” ООД.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ответника Е.М.Г., като счита решението за неправилно. Във въззивна жалба са изложени твърдения, че по делото не били представени в оригинал всички финансови и технически документи, а вещите лица били работили по издадени от ищеца документи, които били оспорени от ответника, поради което съдът неправилно бил кредитирал експертизите, като не били представени и документи свързани с топломера за сградата и показанията му. Твърди се, че ответникът не бил потребител на топлинна енергия и партидата при ищеца се водила на друго име, като фактурите на ищеца за процесния имот били издавани на лицето, на което се водела партидата. Не се установявало и количеството топлинна енергия която реално бил получил ответникът. Излагат се твърдения, че се установило, че индивидуализиращите номера на водомерите за топла вода са различни от тези, намиращите се в процесния имот. Посочва се, че съгласно Директива 2010/45/ЕС фактурирането на услуги, облагани с ДДС е задължително, а тъй като партидата не се водила на ответника такива не били издавани. Ответникът не бил уведомяван за претенцията на ищеца и не бил изпаднал в забава, поради което не дължал лихви за забава. Пред въззивния съд въззивникът – ответник поддържа въззивната си жалба и претендира разноски на основание чл. 38 от ЗА.

Срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, като счита решението за неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което исковете следвало да бъдат уважени в пълен размер. Във въззивна жалба са изложени твърдения, че районният съд неправилно бил приел, че ответникът бил собственик само на ½ част от процесния имот. Претендира разноски.

Е.М.Г., чрез адв. К.Г. изразява становище по жалбата от „Т.С.“ ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като считат същата за неоснователна.

Третото лице помагач „Т.” ООД не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на Е.М.Г. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Жалбата на „Т.С.“ ЕАД е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

За уважаване на предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Настоящият състав намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на установените по делото суми за консумирана енергия, следва да се прецени дали ответникът е ползвател на процесния имот през претендирания период по смисъла вложен в закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Неоснователни са твърденията изложени във въззивната жалба на въззивника-ответник, че нямал качеството на потребител на топлинна енергия. По делото се установява, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 025 от 28.12.2009 г., том II, рег. № 4622, дело № 225/2009 г. К.М.Т.дарява на сестра си Е.М. Т. своята ½ идеална част от съсобствения им апартамент № 79 на IV етаж, вх. Д, в бл. 379 в гр. София, ж. к. „Света Троица“. В разглеждания случай по делото се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот, което налага приемането на извод, че през процесния период той е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения.

С оглед на гореизложеното частично основателна се явява подадената въззивна жалба от въззивника-ищец по делото, че ответникът бил собственик на целия процесния имот. С представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 025 от 28.12.2009 г. е установено, че Е.М. Т. е била съсобственик на процесния имот заедно с брат си К.Т., който с посочения нотариален акт ѝ дарява своята ½ от част от апартамента. Вследствие на извършеното дарение Е.М. е придобила собствеността на целия апартамент № 79 на IV етаж, вх. Д, в бл. 379 в гр. София, ж. к. „Света Троица“, а не само на ½ идеална част от него.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата право на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Липсата на открита партида на името на ответника не го лишава от качеството на ползвател на топлинна енергия и не рефлектира върху съществуването на облигационно отношение по договора за доставка на топлинна енергия, който се презумира от закона. Следователно, само на основание обстоятелството, че ответникът не е титуляр на партидата на имота не може да се приеме, че той не е страна по договорното правоотношение с ищеца, поради което неоснователни се явяват възраженията в тази насока на въззивника-ответник.

От приетата по делото СТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че през процесния период ФДР „Т.“ ООД била извършила отчет на уредите в имота, като документите за отчет били попълнени от потребител. В процесното жилище е имало 5 монтирани отоплителни тела и съответни били монтирани 5 топлоразпределителя, като в имота се ползвало топла вода и имало 2 водомера за топла вода, по които се отчитал разхода. Съгласно акта за разпределение имотът имал отопляем обем по проект 205 м³, съгласно Акт за разпределение на кубатурата на жилищна сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца, като на база отопляем обем се разпределяла енергията отдадена на сградната инсталация съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. За периода 01.04.2012 г. до 30.04.2014 г. количеството топлинна енергия отдадено на сградната инсталация било изчислено по формулата, съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1 и т. 6.1.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Съгласно представеното заключение размерът на задълженията за процесния период възлизали на 4630.79 лв., от която сума следвало да се извадят сумата от 28.92 лв., която сума представлявала сума за връщане по изравнителни сметки или размерът на задължението за процесния имот възлизало на 4601.87 лв. През процесния период отчитането на топлинната енергия и разпределението и в сградата етажна собственост, където се намирал процесния имот се извършвало съгласно действащите ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца документи, а са събрани и други доказателства.

По отношение на съдебно-счетоводната експертиза приета пред районният съд, настоящият съдебен състав я кредитира досежно частта, в която е отразена липсата на плащане на задълженията за процесния период от страна на ответника, както и в ще ищецът бил издавал за сумите по изравнителните сметки изчислени от ФДР данъчни и кредитни известия. Настоящият съдебен състав не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в частта, в която е определен размерът на задължението на ответницата, тъй като вещото лице е посочило, че съгласно изравнителните сметки за периода 05.2011 г. до 04.2014 г. имало суми за доплащане в размер на 324.15 лв. Вещото лице не се е съобразило с обстоятелството, че предмет на исковата претенция е периодът 04.2012 г. – 014.2014 г., т. е. при изготвянето на експертизата вещото лице е излязло извън процесния период, поради което заключението не следва да бъде кредитирано в тази му част.

Възражението на въззивника-ответник, че не е налице реално потребление на топлинна енергия се опровергава от доказателствата по делото /заключението на съдебно-техническата експертиза, която е кредитирана като обективна и компетентна/, съобразно което, стойността на потребената топлинна енергия е изчислена в съответствие с действащата за процесния период нормативна уредба и въз основа на извършен отчет на уредите за дялово разпределение, съответно съобразно показанията на монтираните в имота водомери за отчитане на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване. В този смисъл неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно и че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна енергия. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се стига до извод за частичната основателност на претенцията на ищеца. Ответникът не е представил никакви доказателства, които да оборят извода за дължимост на сумата за доставена и потребена топлинна енергия. На следващо място въззивният съд намира, че извършването на периодичен метрологичен контрол на абонатната станция на всеки 2 години установено със заповед А-412/16.08.2004 г. и А-102/05.03.2010 г. на ДАМТН, макар да представлява условие за ползването й, няма характера на материалноправна предпоставка за уважаване на иска за заплащане на продажна цена на доставена топлинна енергия. Поради тази причина възражението на ответника, за коректното отчитане на данните от топломера в абонатната станция е неоснователно.

Неоснователно се явява и възражението на въззивника-ответник, че в представените документи по делото индивидуалните номера на водомерите за топла вода са различни от действителните. От представените три броя отчети от третото лице помагач на водомерите в процесния имот извършени на 24.04.2012 г., 28.04.2013 г. и 10.05.2014 г. се установява, че водомерите в имота са с № 0658783 и № 0658788. В представеното писмо № ЗИ-994 от 06.10.2016 г. издадено от „С.В.“ АД се установява, че съгласно базата данни на дружеството в процесния имот има два броя водомер, а именно водомер за топла вода с фабричен № 1366809, пластмасова пломба № 0658783 и водомер за топла вода с фабричен № 1357644, пластмасова пломба № 0658788. Съгласно представените доказателства се установява, че водомерите посочени от третото лице помагач и тези посочени от „С.В.“ АД са идентични. В протоколите за извършените отчети от третото лице помагач водомерите са индивидуализирани съгласно номерата на пломбите им, докато в базата данни на „С.В.“ АД освен с номера пломбите, същите са индивидуализирани и с фабричните си номера, но това по никакъв начин не може да доведе до извод за липсата на идентичност между тях.

Доводите във въззивната жалба на ответника за неиздаване на нейно име на фактури и съобщения към фактури са без значение за дължимостта на сумите. След като е установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането ѝ без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания, без значение е и дали ответната страна е получавала издаваните фактури. Насрещното задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от доставката ѝ до топлоснабдения имот, а не от фактурирането ѝ.

С оглед на гореизложеното частично основателно се явява въззивната жалба на въззивника-ищец за дължимостта по предявени иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за сумата от 4663.07 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г., в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********. В обжалваното решение съдът е приел, че дължима се явява сумата посочена в СЧЕ, която експертиза не е кредитирана от настоящия състав, поради обстоятелството, че е изследвала по-голям период от процесния при разглеждането на изравнителните сметки. Размерът на потребената топлинна енергия, както и стойността ѝ са установени по делото от СТЕ, която се кредитира изцяло от настоящия състав. Поради което размерът на общото задължение за потребена топлинна енергия за процесния имот възлиза на 4601,87 лв., представляваща стойността на потребената топлинна енергия към която сума следва да се прибави сумата от 61.20 лв., представляваща главница за дялово разпределение или общия размер на задължението за процесния имот възлиза на 4663.07 лв., за която сума се явява основателна претенцията на ищеца.

Частично основателна се явява и претенцията на ищеца за дължимост на лихви за забава. След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия (действащи през по-голямата част от процесния период м.04.2012 г.-м.02.2014 г.) е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. Що се отнася до останалата част от периода м.03.2014 г. –м.04.2014 г. в сила са били други Общи условия, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца. Доколкото по делото не е доказано публикуването на фактурите за посочените месеци на интренет страницата на ищеца, то ответника за периода м.03.2014 г. –м.04.2014 г. не е изпадал в забава, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава за тези два месеца е неоснователна, с оглед на което претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 857.12 лв.

При така изложените съображения, първоинстанционното решение, следва да бъде отменено в частта, в която искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за сумата над 2508.04 лв. и уважен за сумата от 4663.07 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, в която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е отхвърлен за сумата над 462.52 лв. и уважен за сумата от 857.12 лв. Решението следва да бъде потвърдено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в исковото производство за сумата от 41.61 лв. и отменено в останалата уважена част за сумата над 41.61 лв. до 554.03 лв. Като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от още 480.31 лв. разноски в исковото производство и сумата от още 240.68 лв. разноски в заповедното производство.

При този изход на спора с оглед частичната основателност на въззивната жалба на въззивника-ищец на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 163.50 лв., представляваща направените разноски пред въззивната инстанция. На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА с оглед направеното изрично искане за присъждането на разноски на процесуалния представител на Е.М.Г. следва да бъде присъдена сумата от 41.61 лв.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1864 от 06.01.2017 г., постановено по гр. д. № 58548/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 88 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца за сумата над 2508.04 лв. до сумата от 4663.07 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г., в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -29.05.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, и за сумата и за сумата над 462.52 лв. до сумата от 857.12 лв. законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 31.05.2012 г. до 20.04.2015 г. както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати разноски на процесулания представител на ответника за сумата над 41.61 лв. до присъдения размер от 554.03 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 2155.03 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г., в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -29.05.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 394.6 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 31.05.2012 г. до 20.04.2015 г.

ОСЪЖДА Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от още 480.31 лв. разноски в исковото производство и сумата от още 240.68 лв. разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат К.С.Г., с адрес ***, на основание. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 41.61 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред СГС.

ОСЪЖДА Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 163.50 лв. разноски пред СГС.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1864 от 06.01.2017 г., постановено по гр. д. № 58548/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 88 състав в останалата обжалвана част.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.” ООД.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

ЧЛЕНОВЕ: 1                                 

                      2