Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ……………………… като
разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 471 по описа за 2020 г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
окончателно решение №260044 от 16.09.2020 г. Плевенски Окръжен съд е:
ОБЕЗСИЛИЛ
на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК като НЕДОПУСТИМО решение
№277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в
частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.М., с ЕГН: **********,***,
чрез адв. И.Н. от ПлАК против „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” ***, иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че не съществува арендно правоотношение между
наследника на И.Г.Х. – П.Г.Х.
и „***” ЕООД относно имот № *** и имот № *** в землището на гр.Долни Дъбник по
силата на договор за аренда, сключен на 16.04.2014 г. в гр.Плевен, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН за земеделските земи, предмет на договора с обща
площ 9,098 дка и е
ПРЕКРАТИЛ
производството в съответната му част – поради липса на правен интерес от
предявяването на установителния иск.
ОТМЕНИЛ
на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в
частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.М., с ЕГН: **********,***,
чрез адв. И.Н. от ПлАК против „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” ***, иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1-во от ЗЗД за сумата от 181.78 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно
ползване на имот №*** и №***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и вместо него е ПОСТАНОВИЛ следното:
ОСЪЖДА
на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” *** да заплати в полза на М.Т.М.,
с ЕГН: **********,*** сумата от 181.78
лв., явяваща се обезщетение за ползването от
ответника без основание през стопанската 2015/2016 г. на 9.089 дка,
съставляващи общата площ на собствените на ищцата имоти №*** и №*** в землището
на гр. Долни Дъбник.
ОБЕЗСИЛИЛ
на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК като НЕДОПУСТИМО решение
№277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в
частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.М., с ЕГН: **********,***,
чрез адв. И.Н. от ПлАК против П.Г.Х., с ЕГН: **********,***.*** №32, иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 200 лв., претендирано обезщетение за отдаване под аренда и
получавана рента за собствени на ищцата поземлени имоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и е
ПРЕКРАТИЛ
производството в съответната му част – поради несбъдване на процесуалното
условие за разглеждане на иска.
ОТМЕНИЛ
решение №277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по
описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която на основание чл.78
ал.2 от ГПК М.Т.М., с ЕГН: **********,*** е ОСЪДЕНА да заплати в полза на „***”
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***”
№, разноски по делото в размер 1 080 лв. и вместо него е ПОСТАНОВИЛ следното:
ОСЪЖДА
на основание чл.78 от ГПК М.Т.М., с ЕГН: **********,*** е ОСЪДЕНА да заплати в
полза на „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни
Дъбник, ул. „***” №, сумата от 324.88 лв.,
явяваща се разноски по компенсация, направени в първата инстанция.
ПОТВЪРДИЛ
на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски
Районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪДИЛ
на основание чл.78 от ГПК М.Т.М., с ЕГН: **********,*** е ОСЪДЕНА да заплати в
полза на „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни
Дъбник, ул. „***” №, сумата от 382.91 лв.,
явяваща се разноски по компенсация, направени във въззивната инстанция.
В молба
вх. рег. №261621/12.10.2020 г. М.Т.М. твърди, че установила грешка в
горепосоченото решение, касаеща размера на арендното плащане по договор за
аренда от 23.02.2016 г., а именно: посочено е 15 лв./дка годишно вместо 50 лв./дка годишно.
В молбата
се сочи още, че М.Т.М. получила в дял,
съгласно решението по гр.д. №7372/2012 г. на Плевенски Районен съд, общо 10.072
дка земи, в т.ч. : имот с №*** с площ 0.987 дка; имот с №*** с площ 3 дка и
имот с №*** с площ 6.085 дка. Твърди се, че договора за аренда от 16.04.2014 г.
се отнася и за имот с №***, но този имот „не е взет под внимание от
инстанциите“ – за неговото ползване под аренда не е платено от „***”
ЕООД.
С оглед
тези констатации и твърдения, М.Т.М. иска да бъде
„коригирано“ горепосоченото решение.
С
разпореждане от 12.10.2020 г. съдът е указал на М.Т.М. да уточни какви корекции
на решението иска. В отговор е подадена молба вх. рег. №261895/19.10.2020 г., с
която се уточнява, че се иска поправка на грешката относно размера на арендното
плащане по договор за аренда от 23.02.2016 г., както и допълнително произнасяне
относно разликата от 9.089 дка до 10.072 дка, която също е получена в дял,
съгласно решението по гр.д. №7372/2012 г. на Плевенски Районен съд.
„***” ЕООД
е изпратило по пощата на 26.11.2020 г. отговора си по исканията на М.Т.М..
Според въззиваемото дружество, имот с №*** с площ 0.987 дка не е предмет на
спора – делото се води по отношение на имот с №*** и имот с №***. Що се отнася
до грешката в размера на арендното плащане по договор за аренда от 23.02.2016
г., въззиваемото дружество счита, че волята на съда относно размера на
обезщетението е формирана на база размера на арендното плащане по договора за
аренда от 16.04.2014 г., а не по договора за аренда от 23.02.2016 г.
Съдът,
като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира за установено
следното:
В исковата молба ищцата М.Т.М.
твърди, че овощната градина с площ 0.987
дка – имот с №*** не е била „засегната“
от делбата, за разлика от двете ниви с обща площ 41.189 дка – имоти с №*** и №***,
които в резултат на делбата са „раздробени“
– „трансформирани“ в други по-малки
имоти, част от които с обща площ 9.089 дка – имоти с №*** и №***, са се паднали
в неин дял.
В исковата молба ищцата твърди
още, че „първоначалният аренден договор
може да бъде изпълнен само по отношение на овощната градина“, а по отношение
на имоти с №*** и №*** този договор е развален по право на основание чл.89 от ЗЗД – поради невъзможност арендодателят да предостави тези имоти за временно
възмездно ползване на арендатора. Именно с тази аргументация и мотивация М.Т.М.
е предявила установителен иск с петитум: да бъде признато за установено, че не
съществува арендно правоотношение по силата на аренден договор от 16.04.2014 г.
между наследниците на И.Г.Х. и „***” ЕООД относно имоти с №*** и №***. Съществуването на арендното правоотношение
по силата на аренден договор от 16.04.2014 г. между наследниците на И.Г.Х. и „***”
ЕООД относно овощната градина с площ 0.987 дка – имот с №*** изобщо не е
предмет на спора и да се повдига този въпрос едва след постановяване на
окончателно въззивно решение е неуместно.
Следва да се каже, че акцент
върху предметния обхват на спора е бил поставен още в първоинстанционното
производство. Плевенски Районен съд е приел в
решението си, че процесните имоти с №***
и №*** са с обща площ 41.190 дка, а при делбата М.Т.М. е получила в реален дял
само 9.098 дка от тях /колкото е площта на имоти с №*** и №***/. Приел е също,
че М.Т.М. няма правен интерес от поисканото установяване относно разликата от
9.089 дка до 41.190 дка и е прекратил съответно производството по делото –
поради частична недопустимост на иска. Плевенски Окръжен съд изрично е посочил
в решението си, че първоинстанционното решение съответната му част не е
обжалвано и като влязло в сила не се явява предмет на въззивното обжалване.
Предявеният от М.Т.М.
осъдителен иск по 55, ал.1 от ЗЗД касае обезщетение за ползването през
стопанската 2015/2016 г. на имоти с №*** и №***, които са образувани от
съответно от имоти с №*** и №***. Отново
– обезщетението за ползването през стопанската 2015/2016 г. на овощната градина
с площ 0.987 дка – имот с №*** не е предмет на спора.
Колкото до посочения в
мотивите на въззивното решение размер на арендното плащане по договора за аренда от
23.02.2016 г.,
касае се до техническа грешка – вместо 50 лв./дка годишно действително е
изписано 15 лв./дка годишно. Тази
техническа грешка не влияе върху решаващите мотиви на съда, респ. не променя
крайния изход от спора, защото:
Размерът на арендното плащане по договора за аренда от
23.02.2016 г.
е ориентир за пазарната рента през стопанската 2016/2017 г., а в процесния
случай спорът е за пазарната рента през предходната
стопанска година. Като ориентир за нейния размер съдът е ползвал размера на
арендното плащане по договора за аренда от 16.04.2014 г. – 20 лв./дка годишно.
В
заключение – съдът се е произнесъл по цялото искане на М.Т.М. и няма основание за
допълване по реда на чл.250 от ГПК нито на първоинстанционното, нито на
въззивното решение. Плевенски Окръжен съд не е допуснал очевидна фактическа
грешка по смисъла на чл.247 от ГПК, която да се нуждае от поправяне.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНИ обективираните в молби с вх. рег. №261621/12.10.2020
г. и №261895/19.10.2020 г. искания на М.Т.М.
за:
-допълване
на основание чл.250 от ГПК на решение
№260044 от 16.09.2020 г. по в.гр.д. №471/2020 г. по описа на Плевенски Окръжен
съд с произнасяне по предявените искове относно
разликата от 9.089 дка до 10.072 дка, също получена в дял от М.Т.М., съгласно
решението по гр.д. №7372/2012 г. на Плевенски Районен съд.
-поправка на основание чл.247 от ГПК на допусната в
решение №260044 от 16.09.2020 г. по в.гр.д. №471/2020 г. по описа на Плевенски
Окръжен съд грешка, касаеща размера на арендното плащане по договора за аренда от
23.02.2016 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: