№ 13039
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110106687 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от .... срещу Д. Я. Х. обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца,
че ответникът дължи следните суми: сумата от 332,62 лева, представляваща главница
за доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането, в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...; сумата от 77,33 лева - обезщетение за
забава за период от 15.08.2021 г. до 28.09.2023 г.; сумата от 21,82лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането; сумата
от 4,98 лева - обезщетение за забава за период от 15.11.2020 г. до 28.09.2023 г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се дължи. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва исковете. Твърди, че не е
страна по облигационното отношение по доставка на ТЕ, че не е сключен договор
между ЕС и ищеца за извършване на услуга дялово разпределение, както и че общите
условия са публикувани в един централен и един местен ежедневник. При условията
на евентуалност е направено възражение за погасяване на вземанията по давност.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 57097/2023г. по описа на СРС, 32
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявен e иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – ....... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния
период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в
посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответника – собственик,
следва да се посочи следното: от представения по делото нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
22.06.2007г. /л. 14 и сл./ се установява, че първоначалният собственик на процесния
имот е Я...... От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 13/ се
установява, че първоначалният собственик е починал на 02.06.2011г. като е оставил за
свой единствен наследник ответницата Д. Я. ..... По отношение на възражението на
ответника, че върху процесния имот има учредено вещно право на ползване, поради
което в случая ползвателят, а не собственикът дължи заплащане на процесните
вземания, следва да се посочи следното: действително от представения по делото
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 22.06.2007г. /л. 14 и сл./ се установява, че в полза на праводателя на
починалия наследодател на ответницата – .... има учредено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху процесния имот. От приетата по делото справка /л. 71/, за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. се установява, че лицето
2
...... е починало на 25.01.2011г. като с оглед факта на настъпилата смърт учреденото
право на ползване се е погасило.
С оглед всички гореизложени съображения следва да се обоснове извода, че
ответницата е собственик на процесния имот.
Въз основа на трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в
решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение №
504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от
28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013 г. на ВКС, е прието, че облигационното отношение
с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-
снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги
собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. С оглед
изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се посочи, че с протоколно определение от 07.06.2024г. /л. 84, стр. 2/
посочените обстоятелства са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че месечната
дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася.
След изтичането на посочения срок купувачът по договора – потребител изпада
в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима
покана от кредитора.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на
процесната сума по давност, направено от ответника с отговора на исковата молба, с
оглед което следва да се изложат следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
3
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на .... – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена
цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на
17.10.2023г., то погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2020г. /в тази връзка следва да се съобрази и обстоятелството, че вземането за м.
септември 2020г. е настъпило след изтичането на 45-дневен срок, съобразно ОУ на
дружеството ищец, което обстоятелство е взето предвид при изготвяне на ССчЕ/. От
приетата по делото ССчЕ, кредитирана от съда като обективно професионално
изготвена се установява, че вземането за непогасеното по давност вземане за периода
от 01.09.2020г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 228.23 лева /л. 78/. С оглед
изложеното искът се явява основателен и доказан за сумата от 228.23 лева и за периода
от 01.09.2020г. до 30.04.2021 г. като за разликата до пълния предявен размер от 332.62
лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020г. следва да се отхвърли.
По отношение на вземането за главница за дялово разпределение, следва да се
посочи, че от приетата ССчЕ се установява, че размерът на вземането възлиза на
сумата от 21.82 лева /л. 78/, като същото не е погасено по давност.
Следователно искът за главница за дялово разпределение следва да се уважи
изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законни лихви върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
4
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за топлинна енергия
възлиза на сумата от 53.06 лева /л. 78/, поради което искът следва да се уважи за сумата
от 53.06 лева, а за разликата над сумата от 53.06 лева до пълния предявен размер от
77.33 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърли изцяло, доколкото ищецът не е доказал обстоятелството, че е
поканил ответника да заплати главницата за дялово разпределение.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 329.66
лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 75.00 лева – държавна такса;
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП и 300.00 лева – депозит за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в полза на
ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 244.79 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 800.00 лева за исковото и за
заповедното производство.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 52.05 лв. по гр. д. №
57097/2023г., по описа на СРС, 32 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД от ........., със седалище и адрес на управление ........ срещу Д. Я. Х. с ЕГН:
********** и адрес: ...., че Д. Я. Х. дължи следните суми: сумата от 228.23 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.09.2020г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до
изплащане на вземането за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....; сумата от
53.06 лева - обезщетение за забава за период от 15.08.2021 г. до 28.09.2023 г.; сумата от
5
21.82лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за
главница за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 228.23 лева до
пълния предявен размер от 332.62 лева и за периода от 01.05.2020г. до 31.08.2020г.;
искът за обезщетението за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
разликата над сумата от 53.06 лева до пълния предявен размер от 77.33 лева; искът за
обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение за сума в размер от
4.98 лева и за период от 15.11.2020 г. до 28.09.2023 г.
ОСЪЖДА Д. Я. Х. с ЕГН: ********** и адрес: .... да заплати, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ........., със седалище и адрес на управление ........ сума в размер на
329.66 лева – разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на
52.05 лева – разноски по гр. д. № 57097/2023г. по описа на СРС, 32 състав.
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление ........ да заплати в полза
на Д. Я. Х. с ЕГН: ********** и адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
244.79 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6